РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Добрич, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20213230104044 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.344 ,ал.1, т.3 КТ от В. Х. С. ЕГН **********
гр.Д. срещу ОУ“Св. Св. К. и М.“ с.В. , общ.Д. за заплащане на сумата от
4818,93 лв. - обезщетение за незаконосъобразно уволнение за периода
30.06.2020г. – 05.10.2020г. заедно със законната лихва от датата на иска до
окончателното плащане.След допуснато изменение на размера на иска
главната претенция е за сумата от 4878 лв.
1/Обстоятелства , на които се основава иска и възраженията на
ответника: С решение № 260239 от 13.11.2020г. по гр.дело № 1503/2020г. на
РС Добрич е отменена като незаконна уволнителна заповед № ФС-05-184 от
28.06.2020г. на *** на училището - ответник , с която е прекратен трудовия
договор с ищцата.Тя е възстановена със съдебното решение на длъжността ,
заемана преди уволнението.Решението е влязло в сила на 09.12.2021г.
Ищцата бил без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от
30.06.2020г. до 05.10.2020г.
Ответникът оспорва този период. Твърди, че периода , визиран като
време, през което ищцата е била без работа в резултат на незаконното
уволнение е 01.07.2020г. – 04.10.2020г. Останалите обстоятелства не се
оспорват.
2/Правна квалификация:предявен е иск по чл.344,ал. 1 , т.3 КТ.
Доводи на ищеца- претендира обезщетение при наличие на
предпоставки по чл.344,ал.1 , т.3 КТ вр. с чл.225,ал.1 КТ.Периодът определен
с начална дата 30.06.2020г. – дата на прекратяване на трудовия договор на
осн.чл.335,ал.2 , т.3 КТ , когато ищцата е получила уволнителната заповед и
1
крайна дата – 05.10.2020г. - датата, на която ищцата е започнала работа по
трудов договор с ОУ“П.Р.С.“ в гр.Д..Размерът на обезщетението се определя
от ищцата на база 1488,20 лв. – последно получено брутно трудово
възнаграждение.
Доводи на ответника: трудовото правоотношение е прекратено на
осн.чл.325 ,ал.1 , т.3 КТ- с изтичане на уговорения срок, който в случая е
30.06.2020г. по трудов договор. Заповедта на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение има само декларативен характер. Ищцата е
получила трудово възнаграждение за м.06.2020г. вкл. за 30.06.2020г. След
като е започнала работа на 05.10.2020г., крайната дата на периода е
04.10.2020г. Така размера на претендираното възнаграждение следва да се
определи пропорционално на дните , през които ищцата не е работила и не е
получавала трудово възнаграждение.
Възражение за прихващане на ответника:На ищцата е изплатено
обезщетение по чл.224,ал.1 КТ – за неползван платен годишен отпуск от 23
работни дни на стойност 1414,12 лв.Тези дни е следвало да бъдат използвани
като отпуск през лятната ваканция и са останали неизползвани при
прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2020г. Съответно
заплатено е на ищцата обезщетение за неизползвания отпуск за 23 дни за
периода 01.07.2020г. – 31.07.2020г. те са част от работните дни от
претендирания период 01.07.2020г. – 04.10.2020г. и затова след определяне
размера на обезщетението по чл.344,ал.1 , т.3 КТ следва да се прихванат от
получената сума изплатените 1414,12 лв. Ищцата не може да получи две
обезщетения за един и същи период. Обезщетението по чл.344,ал.1, т.3 КТ
се определя от ответника в размер на 2011,38 лв. като разлика между 3425,50
лв.-обезщетение за периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. и изплатените 1414,12
лв.
3/Между страните не се спори, че има заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, която е отменена като незаконосъобразна по
съдебен ред.;
4/Спори се:периода , през който ищцата е останала без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение и размера на дължимото за този
период обезщетение.
5/Доказателствена тежест:
Ищецът доказва: 1/отменена по съдебен ред заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните; 2/периода, през който е останала
без работа в резултат на незаконосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение и 3/ размер на обезщетението – 4878 лв. / увеличен от
/4818,93 лв. за периода 30.06.2020г. – 05.10.2020г.
Ответникът доказва: 1/ възраженията си относно периода и размера на
обезщетението – 2011,38 лв. за периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. Доказва
също твърденията, на които основава възражението си за прихващане.
Доказва, че сумата от 1414,12лв.- обезщетение за неползван отпуск е
заплатена на ищцата , както и периода /брой дни и съответния месец/, за
който се отнася това обезщетение.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители
2
поддържат становищата си.
С Определение от 12.04.2022г. съдът е допуснал изменение на размера
на иска от 4818,93 лв. на 4878 лв.
Прието от съда за безспорно между страните , че базата за изчисляване
на обезщетението – предмет на спора е възнаграждението на ищцата за месец
май 2020г.Не се спори също , че ищцата не е работила при друг работодател
за периода 30.06.2020г. – 05.10.2020г.; че крайният период, за който се
претендира обезщетението е 04.10.2020г., както и че е започнала работа в СУ
„П.Р С.“ гр.Д. на 05.10.2020г.
Спорни въпроси между страните са: елементите на обезщетението, на
база трудово възнаграждение за месец май 2020г. Ищцата претендира, че
обезщетението включва основна заплата + клас+ лекторски суми въз основа
на чл.17,ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и излага доводи , че лекторските суми в съответствие с представените
заповеди на *** на ответното училище имат характер на постоянно
възнаграждение. Ответникът твърди, че елементите на обезщетението-
предмет на спора, не следва да включват лекторски суми по фиша за
изплатено трудово възнаграждение за месец май 2020г. Първо, защото те
нямат постоянен характер и второ, защото касаят положен труд за месец
януари 2020г. и м.февруари 2020г..
Според ищеца базата за изчисляване на претендираното обезщетение е
сумата от 1488,50 лв. по фиш за получено трудово възнаграждение за месец
май 2020г.
Според ответника базата за изчисляване на претендираното
обезщетение е сумата от 1106,70 лв. по фиш за получено трудово
възнаграждение за месец май 2020г., като от общата сума 1488,20 лв. се
приспаднат изплатени лекторски суми от 308 лв. и 73,50 лв.
Спорен между страните остава и въпроса за началния момент на
претендираното обезщетение.Според ищцата е 30.06.2020г., а според
ответника – 01.07.2020г.
По делото са представени писмени доказателства.Прието като
неоспорено е заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза.
След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата
по делото съдът намира от фактическа и правна страна по спора следното:
Фактите:
Със Заповед № ФС-05-184/28.06.2020г. на *** на ОУ“Св.Св.К. и М.“
с.В. , общ.Д. е прекратен трудовия договор с ищцата.На 05.10.2020г. ищцата
започва работа в друго училище - СУ“П.Р.С.“ гр.Д. Заповедта е отменена като
незаконосъобразна с решение по гр.дело № 1503/2020г. на ДРС , потвърдено с
решение на въззивна инстанция и влязло в сила на 09.12.2021г.
Трудовото възнаграждение, получено от ищцата за м.май 2020г. от
ответното училище е 1488,20 лв.
Вещото лице дава заключение за размер на обезщетение по чл.225 КТ в
два варианта:
3
Първи вариант: на база възнаграждение за месец май 2020г. с всички
начислени суми –основна работна заплата +клас + лекторски суми и др.:
За периода 30.06.2020г. – 04.10.2020г., за 3 месеца и 5 дни – 4878 лв.;
За периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. , за 3 месеца и 4 дни - 4795,32 лв.
Среднодневният размер на обезщетението е 8262 лв.
Втори вариант: на база възнаграждение за м.май 2020г., включващо
основна работна заплата + клас:
За периода 30.06.2020г. -04.10.2020г. , за 3 месеца и 5 дни - 3627,50 лв.;
За периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. , за 3 месеца и 4 дни - 3566,02 лв.
Среднодневният размер на обезщетението е 1106,70 лв. , а при база 18
отработени дни - 61,48 лв.
Начислените и изплатени на ищцата по фиш 44 лекторски в размер на
308 лева са отработени от нея през период 01.01.2020г. до 29.02.2020г., в
т.ч:22 часа през м.януари 2020г. и 22 часа през м.февруари 2020г.
Начислените и изплатени на ищцата по фиш 7 часа лекторски в размер
на 73,50 лв. са отработени от нея през месеците Януари и Февруари 2020г. , в
т.ч - 4 часа през м.януари 2020г. и 3 часа през м.февруари 2020г.
Правни изводи:
На основание чл.344,ал.3 КТ работодателят дължи на
работника/служителя обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението. Разпоредбата е приложима във всички случаи на
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.
На основание чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетението е последното получено от
работника/служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
На основание чл. 17. (1) от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. В брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията
по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за
отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3.
допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с
вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4.
допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259
от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса
на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7.
възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
За системата на образованието в Наредба № 1 от 4 януари 2010 г. за
работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета
(ДВ. бр.4, 2010г., посл. изм. ДВ. бр.92, 2015г.) е включен текст, според който
постоянен характер има допълнителното трудово възнаграждение за по-
висока Професионално-квалификационна степен – чл. 8, ал.8
4
„Допълнителното възнаграждение за придобита професионално-
квалификационна степен по ал. 1, т. 2 е с постоянен характер“.
При формирането на работните заплати на педагогическите кадри
работещи в системата на народната просвета допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер са тези за придобит трудов стаж и
професионален опит и за по-висока квалификация (степени „доктор“ или
„доктор на науките“ или ПКС. Тези допълнителни трудови възнаграждения са
постоянен елемент от брутната работна заплата и се изплащат целогодишно.
Така допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и
професионален опит и за по-висока квалификация са елемент на
обезщетенията по КТ/по чл. 220, ал. 1 – за неспазено предизвестие, чл. 222,
ал. 1 – за оставане един (по КТД – два) месеца без работа, чл. 222, ал. 3 – 2/6
(по КТД – 8) заплати при пенсиониране, чл. 224 – за неизползвания платен
годишен отпуск./
Всички останали съществуващи в системата ни допълнителни трудови
възнаграждения определени с Наредба № 1 за работните заплати или
договорени в колективен трудов договор имат непостоянен характер и се
изплащат или за действително извършена работа (лекторски час, проверка на
изпитни работи), или само по време на работа (ползване на чужд език, час на
класа, работа с деца със СОП и др.). Тези допълнителни трудови
възнаграждения не се включват и при изчисляване на възнаграждението за
платен годишен отпуск и при обезщетенията по чл. 228 от КТ.
Изложеното налага извод, че обезщетението по чл.344,ал.3 КТ вр. с
чл.228 КТ следва да се изчисли на база основна трудова заплата +
клас/допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит/. По вариант втори на експертизата като размер възлиза на 3627,50 лв.
за периода 30.06.2020г. -04.10.2020г. , за 3 месеца и 5 дни.Това е така, защото
ищцата е получила възнаграждение за м.юни, до прекратяване на трудовия
договор, а той е прекратен, считано от 30.06.2020г. /дата на връчване на
заповедта на ищцата/. Крайната дата на периода, за който се дължи
обезщетението е 04.10.2020г., тъй като от 50.10.2020г. е започнала работа
при друг работодател.
По възражението за прихващане: В полза на ищцата е заплатена сума от
1414,12 лв.- обезщетение по чл.224,ал.1 КТ - за неизползван платен годишен
отпуск за 23 работни дни за 2019/2020г. Обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск представлява заместваща престация на правото
реално да се ползва платеният отпуск от работника или служителя.
Изплатеното обезщетение замества неизползвания отпуск и невъзможността
той да се ползва в бъдеще. Обезщетението по чл.224,ал.1 КТ се дължи при
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание
е прекратен трудови договор. Обезщетението по чл. 224 КТ не подлежи на
прихващане с други видове обезщетения по раздел трети на глава десета от
Кодекса на труда, включително и с такива по повод прекратяване на
трудовото правоотношение. Възражението за прихващане съдът намира за
неоснователно.
Главният иск съобразно изложението доводи ще бъде уважен до размер
на 3627,50 лв., а за разликата до 4878 лв./ след допуснато увеличение на
5
размера на иска/ - отхвърлен.
На основание чл.86 ЗЗД в полза на ищцата съдът присъжда и законна
лихва върху главницата 3627,50 лв. от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Разноски:Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 в полза на
ищцата се присъждат разноски съобразно уважената част от иска-572,60 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника съобразно
отхвърлената част от иска съдът присъжда разноски в размер на 197,39 лв. -
адвокатско възнаграждение и 25,64 лв.- съответна част от заплатен авансов
депозит за вещо лице общо 100 лв.
На основание чл.78,ал.8 ГПК ответникът следва да заплати на РС
Добрич сторени разноски съобразно уважената част от иска в размер на
48,72лв. – възнаграждение вещо лице, заплатено от бюджета на съда общо
100 лв.и 145,10 лв. - дължима държавна такса.Държавната такса се определя
съобразно уважената част от иска.Възнаграждението за вещото лице от общо
200 лв. се разпределя съобразно уважена и отхвърлена част от исковете ,
както следва:123,08 лв. – за ответника , 25,64 лв. , за ищеца , 51,28 лв. за
сметка на съда.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОУ“Св.Св.К. и М.“ ЕИК000842023 с.В., общ.Д.
представлявано от *** С.С.У. ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. С. ЕГН **********
гр.Д. сумата от 3627,50 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и седем лева 50
ст./, представляваща обезщетение по чл.334,ал.3 КТ за периода 30.06.2020г. –
04.10.2020г. - за времето , през което е останала без работа в резултат на
незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение със Заповед №
ФС-05-184/28.06.2020г. заедно със законната лихва от датата на иска –
29.12.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 3627,50 лв. до 4878лв.
ОСЪЖДА ОУ “Св.Св.К. и М.“ ЕИК ********* с.В., общ.Д.
представлявано от *** С.С.У. ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. С. ЕГН **********
гр.Д. сторени разноски по гр.дело № 4044/2021г. по описа на РС Добрич в
размер на 572,60 лв. /петстотин седемдесет и два лева 60 ст. / – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Х. С. ЕГН ********** гр.Д. ДА ЗАПЛАТИ на
ОУ“Св.Св.К. и М.“ ЕИК ********* с.В., общ.Д. представлявано от *** С.С.У.
сторени разноски по гр.дело № 4044/2021г. по описа на РС Добрич съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 197,39 лв. /сто деветдесет и седем лева
39 ст./ - адвокатско възнаграждение и 25,64 лв./двадесет и пет лева 64 ст./ -
съответна част от заплатен авансов депозит за вещо лице общо 100 лв.
ОСЪЖДА ОУ“Св.Св.К. и М.“ ЕИК ********* с.В., общ.Д.,
представлявано от *** С.С.У. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд гр.Добрич
сумата от 48,72лв. /четиридесет и осем лева – възнаграждение вещо ст. / лице,
6
заплатено от бюджета на съда общо 100 лв.и 145,10 лв./сто четиридесет и пет
лева - дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от 26.04.2022г./ дата на
обявяване в регистъра на съдебните решения/.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7