РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 10.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 429 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ и чл. 112 ал. 1 т. 4 от Закона за
здравето /ЗЗ/.
Административното дело е образувано
по жалба на П.В.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Л.
от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл. *****, срещу Експертно решение № 90339 от 22.10.2021
г. на специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по
Неврологични, УНГ и ССД. С оспореното решение комисията е потвърдила експертно решение /ЕР/ № 90713/19.07.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян“ ЕООД гр.Троян, с което е определена 40% трайно намалена
работоспособност /ТНР/ на жалбоподателката.
В жалбата по подробно изложени
съображения се поддържа незаконосъобразност на оспорваното решение на НЕЛК,
като постановено при неспазване на установената законова форма, съществени
нарушения на производствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с неговата цел. Жалбоподателката сочи, че ТЕЛК не е съобразил обективното й
състояние и представените от нея актуални медицински документи, от които е
видно, че има трайно увреждане и след извършената операция не е възстановена. Твърди,
че неправилно е определен процентът трайно намалена работоспособност на 40%
вместо на 50%, както и че липсват мотиви, като представената медицинска
документация, е само изброена. Сочи, че не е спазено и изискването за форма на
административния акт, а именно: излагане на фактическите и правни основания за
издаването му - чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, не е посочено пред
кой орган и в какъв срок решението може да бъде обжалвано. На изложените
основания се моли отмяна на решението и връщане на преписката с указания по
тълкуването и прилагането на закона - приложими разпоредби от НМЕ -т. 15.4. от
част VII от Приложение № 1, които следват от медицинските документи на лицето и
от обективното му състояние и определяне на срок за произнасяне на
административния орган.
В съдебно заседание оспорващата, чрез
процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират
се сторените по делото разноски по представеният Списък на л.156 от делото.
В
съдебно заседание ответникът Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/
гр.София, в депозирано по делото, чрез процесуален представител – ю. к. К., писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че по отношение на
административната процедура по постановяване на процесното
Експертно решение /ЕР/ не е налице нарушение и административния акт е
постановен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, като е
спазена писмената форма, която е изискване за действителност на
административния акт. Сочи, че ЕР на НЕЛК е постановено по документи, в
съответствие с чл. 50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи. Излага, че е налице снета анамнеза и надлежно описан
функционален дефицит на освидетелстваното лице по общоприетите правила и
методики. Счита, че специализираният състав на НЕЛК прецизно е определил
процентът на трайно намалена работоспособност /ТНР/ и подробно и ясно се е
мотивирал защо решава да потвърди решението на ТЕЛК. От наличните в МЕД на
лицето медицински документи не се установява лицето да страда от заболявания, които
да водят до различен краен процент ТНР. Посочва, че в случая заболяването,
което определя най висок процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ е левостранна лумбосакрална радикулопатия, за което заболяване се следват 40 % ТНР,
съгласно част 7, точка 15.3 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза. Като при лицето са налице и други заболявания
предполагащи процент ТНР, но никое от въпросните заболявания не води до процент
ТНР по-висок от 40% . В този смисъл намира, че оспореното Експертно решение е правилно
и законосъобразно.
Заинтересованите страни: Агенция
за хора с увреждания гр. София, Териториално поделение на НОИ – Ловеч, Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч, Община Априлци, ТЕЛК към „МБАЛ -
Троян“ ЕООД, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приложено и прието медицинското експертно досие /МЕД/ на П.В.С..
Видно от документите по същото на
20.09.2018г. жалбоподателката постъпва в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ - София -
клиника по неврохирургия- с оплаквания от болки по хода на левия крак и силни
болки в кръста без повлияване от консервативното лечение. Същата е диагностицирана с
дискова херния на ниво L5-S1 вляво с каудална
миграция. Взето е решение за оперативно лечение: фораминотомия,
дискетомия с декомпресия на нервните структури на
нивото.
Състоянието й е след левостранна фораминотомия, дисцектомия и декомпресия по повод дискова херния L5-S1, левостранна лумбо сакрална радикулопатия. След операцията трайното състояние на оспорващата
е: вертебрален синдром с напрегната паравертебрална мускулатура, отсъствие на ахилов рефлекс вляво, хипестезия
по L4-L5 вляво. След поредния извършен преглед е издаден амбулаторен
лист № 000998/04.06.2021г. от д-р С.П.С.. Снета е анамнеза - болки в кръста, ирадиращи и към двата крака, повече в десния, отскоро и
нощем, скованост, влошена походка, изтръпналост на
лявата подбедрица и стъпалото. Назначена е терапия с Nebron X 1. Този амбулаторен лист е представен пред
членовете на ТЕЛК - Троян. На жалбоподателката е извършена ЕМГ, видно от
Протокол на изследването от 07.06.2020г., издаден от МБАЛ - Троян. Заключението
на невролога д-р Р. е: ЕМГ данни за хронична увреда
на Ел 4 Ел 5 предни коренчета вляво и ЕС 1 задно в същата страна.
С Експертно решение /ЕР/ № 90713/19.07.2021 г.
на Трудова експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания към
МБАЛ гр. Троян / на лист 43 от делото/, с председател: д-р Т.В.-К., членове:
д-р В.Д. и д-р М.М.-Д., взето на заседание № 135,
проведено на 19.07.2021 година, по повод освидетелстване на П.В.С. с начин
на вземане на решение: по документи е определена оценка на работоспособността
40% трайно намалена работоспособност, като е намален процентът трайно намалена
работоспособност от 50% състояние до експертизата на 40%.
Срещу така постановеното ЕР е
депозирана жалба от П.С. до НЕЛК относно определеният й процент трайно намалена
работоспособност на 40%, в която същата излага доводи: че ТЕЛК не е съобразил
обективното й състояние и представените от нея актуални медицински документи,
от които е видно, че има трайно увреждане и след извършената операция не е
възстановена. Сочи, че данните са за хронична увреда
на L4 L 5 предни коренчета вляво, отслабен ахилов
рефлекс и ласег вляво, хипестезия
по S1 вляво.
По повод на тази жалба /лист 37/, НЕЛК на
основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинската експертиза издава оспореното Експертно решение № 90339 от
22.10.2021 година /лист 32/, с което специалициран
състав по Неврологични, УНГ и ССЗ потвърждава експертното решение на ТЕЛК по
всички поводи и е определен 40% ТНР по повод общо заболяване.
Като
Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за
експертното решение е посочено:
НЕЛК НЕРВНИ, УНГ И ССЗ:
В МЕД на освидетелстваното лице
са приложени следните документи:
- Епикриза от Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ „ Свети Иван
Рилски” от 20.09.18г. за осъществена операция за дискова херния на ниво Л5-Ес1
с декомпресия на коренче Ес1 в ляво.
- КАТ
на лумбални прешлени от 18.03.19г. с данни за остеохондроза, дискова протрузия
на ниво Л3- Л4, без данни за рецидив на ниво
Л5-Ес1.
- Преглед
при невролог от 04.06.21 г. с описан в статус лумбален
вертебрален и коренчев
синдром за Ес1 в ляво.
- ЕМГ
изследване на долни крайници от 07.06.21 г. с данни за хронична увреда на Л4.Л5, и Ес1 коренчета.
Посочено е, че са отразени данни за
Артериална хипертония с вписана максим. ст. на АН
160/80. В ЕР ва ТЕЛК е вписано АН 120/80. В АЛ от
кардиолог от 07.06.21 г. и в и в ЕР на ТЕЛК, което е взето по документи не е
приета сърдечна недостатъчност. ЕхоК: недилатирано ляво предсърдие, без
ЛК хипертрофия, нормални помпени показатели с ФИ 66% и запазена кинетика. Диастолна дисфункция 1 ст. Дясна
камера в норма. Митрална регургитация
1 ст. ЕКГ - синусов ритъм, хоризонт, позиция. По ч. 4 р. 6 т. 2.1 обуславя 20%
ТИР предвид диастолната дисфункция
и нискостепенна митрална регургитация. ДГ: Артериална хипертония 1-2 стадий,
сърдечна форма. CHО. /МКБ 111.9/.ПУТ: нервнопсихическо
пренапрежение.
Видно от представеното по делото известие за доставяне / на лист 16/ оспореното решение е получено от
С. на 15.11.2021г., а жалбата е подадена в Административен съд - Ловеч по пощата на 29.11.2018г.,
според пощенското клеймо на плика/ л.5/.
За изясняване на спора от фактическа
страна
по делото е изслушана и
приета съдебно-медицинска експертиза. От експертното заключение изготвено от вещо лице невролог, въз основа на приетата по
делото медицинска документация, извършен щателен неврологичен преглед и направените в съдебно
заседание уточнения се установява, че С.
има промени в областта на гръбнака, по-точно в лумбалния
отдел на същия с изгладена физиологична лордоза със сколиоза и изразен оперативен цикатрис
на ниво Ел5-Ес1, ограничени движения в лумбалния отдел
на гръбнака, като същата при поклон не може да допре пръстите на краката.Има
отслабени коленни и Ахилови рефлекси. Направен е КТ
на поясен отдел, който установява дискови протрузии на ЕлЗ-4; Ел4-5 и има стеснение на интервертебрални канали в дясно.От направения КТ се
установява Медианна дискова херния на ниво Ел5-Ес1 с калцификат в него, компресираща в него дуралния
сак и дуралното пространство /прилагаме направен КТ/.
Според
вещото лице П.В.С. има усложнения в двигателен дефицит, ограничения на
движенията в лумбалния отдел на гръбнака. От
направения скенер се установява, че има медианна
дискова херния на същото ниво на където е извършената операцията и калцификат, който трайно предизвиква болеви
синдром и трайни ограничения в лумбалния отдел на
гръбнака и болка към двата крака.
Въз основа на прегледа и въз основа на
направената образна диагностика се установява, че е налице остатъчен неврологичен дефицит и има влошаване от предходното освидетелстване. Според вещото лице се касае за рецидивирала старата дискова херния, която е оперирана, като често се получават такива рецидиви. При изслушването в о.с.з. вещото лице дава заключение, че полученият двигателен дефицит има траен
характер и ще се проявява при физически натоварвания, включително и в ежедневието при елементарни действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подписана,
насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна с правен интерес от оспорването и пред местно компетентния да я разгледа административен съд, в преклузивния 14 дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК. Същата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административнопроцесуалния
кодекс. Оспорен е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната норма на
чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/. По силата на общата разпоредба на чл.21 ал.1 на АПК, и на чл.112 ал.1 т.4 от специалният ЗЗ, приложими в настоящото производство са
разпоредбите на АПК, уреждащи
оспорването пред съд на индивидуални административни актове. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен
състав счита жалбата за основателна по следните съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност
на оспорения индивидуален административен
акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че процесният акт е издаден от компетентен административен
орган по смисъла на чл.103 ал. 4 от Закона за здравето, във вр.
с чл. 3 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.
Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани
в Правилника за устройството
и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза
и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Съгласно чл.43 т.1
от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна
лекарска комисия /НЕЛК/ е със статут на горестоящ орган по
отношение решенията на Териториалните
експертни лекарски комисии /ТЕЛК/, като съобразно чл.49 ал.1 от същия правилник НЕЛК следва да действа и се произнася
в специализиран състав,
определен съобразно водещата
диагноза. Оспореното решение е взето
от специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, определен
съобразно приетата за водеща диагноза /чл. 49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в съответствие с разпоредбата на
чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е изискването по чл.18 ал.3 от Правилника в специализирания състав да бъдат включени не по - малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Експертното решение е постановено в състав от трима медицински специалисти.
Оспореното експертно
решение /ЕР/ макар и издадено
в надлежната писмена форма,
в съответствие с чл.59 ал.2 от АПК, изискуемата форма не
е спазена, тъй като липсват мотиви
по отношение на относимата правната
норма, съгласно която НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК с 40% ТНР.
Не са посочени приложимите разпоредби от Наредбата за медицинската експертиза Изискването за мотивиране на акта
означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни,
тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право.
Мотивите са
задължителен реквизит на административния
акт и съставляват изложение на направените
от административния орган разсъждения
по фактите и обстоятелствата
от значение за случая – чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовият статут на административния
акт, регламентирани в разпоредбата
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл.146 от АПК. Защото по същността си
мотивите представляват фактическите и правни основания
за издаването на акта, а липсата
им опорочава административния
акт, доколкото без наличието
им не е възможна проверка за съществуването
на фактите, послужили като
основание за издаване на
акта, а оттук и на законосъобразността
му.
В оспореното
решение наличната медицинска
документация, е изброена, без
да е анализирана и без от нейния
анализ да се извеждат правните
изводи за постановяване на решението
на НЕЛК, като не са посочени приложимите разпоредби от Наредбата за медицинската експертиза.
Константна е практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна
правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда
и е самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Обстоятелството, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, тъй като не е посочено
в решението пред кой орган и в какъв
срок може да се оспорва
акта, е нарушение, но не от вида на съществените, доколкото по аргумент от
чл. 140, ал. 1 АПК, правото на освидетелстваното лице да бъде информирано за резултата
от инициираното от него административно производство
и възможността да оспори решението, с което приключва то, не са ограничени.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че оспореното експертно решение на НЕЛК е необосновано
и издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.101 ал.7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност,
видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване
на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.103
ал.3 се определят с Наредба на Министерския
съвет. Това е Наредбата за медицинската експертиза, съгласно чл.3, ал.2 експертизата на трайно намалената работоспособност, на
вида и степента на увреждане
на лицата се осъществява от
ТЕЛК и НЕЛК, като относимите
към процесния случай материално-правни разпоредби и
административно-производствени правила са регламентирани в глава четвърта «Експертиза на трайно намалена работоспособност
и на вида и степента на увреждане».
В настоящия случай е налице
произнасяне на НЕЛК, чийто
акт е предмет на оспорване досежно
законосъобразност и който
акт предвид горните норми се явява постановен при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.
Актовете на експертизата
на работоспособността, включително
и експертните решения на НЕЛК от една
страна са експертно
заключение за здравословното състояние,
респ. за работоспособността
на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Въпросите свързани
с диагностициране на заболяванията,
включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Изводите относно
здравословното състояние на
освидетелстваното лице и следващия
се процент трайно намалена степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти включени в състава на ТЕЛК/НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност.
Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта
относно оценката за трайно намалена работоспособност, доколкото то има характер на медицинско
заключение, е постановяването му
при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към
момента на освидетелстването.
В случая се оспорва обективираното
в обжалваното решение здравословно
състояние на освидетелстваното
лице като се твърди, че то не
е съобразено с актуалната медицинска документация на лицето,
не отговаря на действителното
фактическо положение, като съответно се възразява срещу определения процент трайно намалена работоспособност.
Не е спорно, че ЕР на НЕЛК е постановено единствено по документи, съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Изхождайки от заключението на изпълнената
СМЕ съдът намира обаче, че обжалваното решение на
НЕЛК е постановено както
при съществено нарушение на общия
принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение
за случая по аргумент от чл. 35 от АПК, така и в
нарушение на специалното изискване
по чл. 62 от НМЕ, вр. чл. 39, ал. 2, т. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалена работоспособност/ се определя въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента
на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост
– въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен
преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Тази норма указва задължения за колективния орган, преди постановяване на своя акт да извърши
цитираните действия, с оглед
получаване на информация за функционалното
състояние както на заболелия орган, така и на
организма като цяло, преди и с цел определяне степента на трайно намалена работоспособност /ТНР/, респективно вид и степен на увреждането.
Съответно, в чл. 40, ал. 1, т. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че ТЕЛК могат да вземат решение само по документи
без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира
степента на увреждане и
функционален дефицит на заболелия орган и/или система
и не е необходимо за нуждите на експертизата
извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и
консултации.
Според
чл. 39, ал. 2, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост
извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Изрично са посочени в т. от «а» до «в» случаите, когато допълнителни прегледи, изследвания и консултации са необходими. Това е свързано с резултати от изследвания и консултации, които са неналични
или не са актуални, или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието, както и когато НЕЛК е отменила и
е върнала експертно решение
на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации и с
указания за извършване на контролни
медицински изследвания.
От анализа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че необходимостта
от извършването на клиничен
преглед, лабораторни и функционални изследвания се преценява във всеки
конкретен случай от административния орган, като съответно неизвършването им би представлявало
съществено нарушение на административно-производствените правила, ако в резултат на пропуска не са взети предвид
съществени обстоятелства. В
процесният случай именно такова нарушение е налице, тъй като
видно от медицинското досие
не е съобразена
приложената от С. актуална медицинка документация, а само е изброена,
обуславящо извода за процесуална
незаконосъобразност на оспореното
експертно решение на НЕЛК.
В преписката са налични
актуални медицински документи, удостоверяващи извършени прегледи и изследвания от специалисти, които да са достатъчни
за диагностичното и функционалното
изясняване на здравословното
състояние на С. към датата на издаване на процесното ЕР, но преди да
постанови решението си НЕЛК не е съобразила
обективното състояние на освидетелстваната и представените
от нея актуални медицински документи.
От представените
актуални медицински документи, е видно, че жалбоподателкята има трайно увреждане
и след извършената операция не е възстановена. Данните са за хронична увреда на L4 L 5 предни коренчета вляво, отслабен ахилов рефлекс и ласег вляво, хипестезия по S1 вляво.
Горното се
потвърждава и от заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно, безпристрастно и непротиворечащо на събраните доказателства по делото. Според вещото лице невролог жалбоподателката С. има
усложнения в двигателен дефицит, ограничения на движенията в лумбалния отдел на гръбнака. От направения скенер се
установява, че има медианна дискова херния на същото
ниво на където е извършената операцията и калцификат,
който трайно предизвиква болеви синдром и трайни
ограничения в лумбалния отдел на гръбнака и болка към
двата крака.
Вещото
лице дава заключение, че С. има остатъчен неврологичен дефицит, т.е. има
влошаване от предходното освидетелстване. Според него се касае за рецидивирала
старата дискова херния, която е оперирана, като често се получават такива
рецидиви, доколкото има един калцификат, който се
получава при оперативни интервенции – усложнение. Вещото лице е категорично, че
полученият двигателен дефицит има траен характер и ще се проявява при физически
натоварвания, включително и в
ежедневието при елементарни действия. Същото обуславя извод, че процентът ТНР на
жалбоподателката е определен в противоречие с нейното обективно състояние.
Съобразно
чл.63 ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза установеното увреждане,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват
със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. При наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният
процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно
приложение № 2 /ал. 3 на чл. 63/.
Данните
в представеното медицинско досие на С. сочат, че при предходно освидетелстване
ТЕЛК е определял при една и съща водеща
диагноза на жалбоподателката 50%. При постановяване на оспореното ЕР, НЕЛК са
се позовали на отправната точка, регламентирана в част 7-ма, наименована „Нервни болести“, т. 15.3 от Приложение № 1 към
НМЕ. В т. 15.3 от Част Седма е уредено, че за оперирани лица, без остатъчен
двигателен дефицит – 40 %. и в този смисъл са потвърдили решението на ТЕЛК.
Съгласно т. 15.4. за неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и
остатъчен траен двигателен дефицит се определя 50% трайно намалена
работоспособност. В настоящия случай става въпрос за лице с остатъчен траен
двигателен дефицит, който е установен и при извършения преглед на 04.06.2021г.,
и с ЕМГ изследване от 07.06.2021г. Следва да се съобрази, че разпоредбата на т.
15.4. установява няколко отделни хипотези, които са разграничени граматически
със запетаи, както следва: 1 Неколкократно оперирани
лица; 2. Лица без повлияване; 3. Лица с усложнения; 4. Лица с остатъчен траен
двигателен дефицит. Установено с доказателствата по делото и заключението по
СМЕ е наличието на траен двигателен
дефицит, поради което неправилно процентът трайно намалена работоспособност е
определен по т. 15.3. вместо по т.15.4. от Приложение № 1 към Наредбата за
медицинската експертиза. Без значение е, че до настоящия момент
жалбоподателката има една, а не няколко операции, тъй тя има траен двигателен
дефицит и попада в една от хипотезите на т. 15.4.
Анализа на доказателствата и приложимото право налага
извода, че неправилно е определен процентът трайно намалена работоспособност на
40% вместо на 50%.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице основания за отмяна на
издаденото от Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ ЕР № 90339
/22.10.2021 г., с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян“
ЕООД гр.Троян № 90713/19.07.2021 г. - същото е постановено при съществено
нарушение на административно-производствените правила, поради неизвършения от
НЕЛК анализ на актуалната медицинска документация, довело и до противоречие на
обжалваното решение с материалния закон, поради определяне на процентът трайно
намалена работоспособност без да е съобразен
с обективното състояние на освидетелстваната. ЕР на НЕЛК противоречи и на целта
на закона, като нарушава съществено правата на освидетелстваното лице, което
следва да бъде подпомогнато при неговото лечение и да му бъде осигурена
необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните му
нужди.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореното решение е
незаконосъобразно, като издадено при неспазване на предвидената от закона форма
и допуснати съществени нарушения на административно производствени правила,
като не е съобразено с материалноправните разпоредби
и с целта, която преследва закона, поради което следва да бъде отменено
съобразно чл.146 т.т.2, 3, 4 и т.5 от АПК.
С
оглед компетентността за произнасяне по жалба против решение на ТЕЛК на
определения в чл. 103, ал. 4 от ЗЗ орган, преписката следва да бъде върната на
ответника при условието на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при
правилно прилагане разпоредбите на НМЕ, съобразно заключението на вещото лице в
изготвената и приета по делото, неоспорена от страните СМЕ и при спазване на
изискванията за определяне на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност с оглед приложимите разпоредби от НМЕ -т. 15.4. от част VII от
Приложение № 1, които следват от актуалните медицински документи на лицето и
обективното му състояние.
Съгласно
чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за това произнасяне, като настоящият
състав счита, че това следва да стане в срока по чл.47 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ -
тримесечен, в случая от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
При този изход на процеса и с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143
ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващата
направените и доказани съдебно деловодни разноски в размер на 690.00 лева,
представляващи 10 лева платена държавна такса, съгласно вносна бележка,
приложена на л.27 от делото, договорено и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева по Договор за правна защита и съдействие на л.25 от делото и
180.00 лева, внесен депозит за съдебно медицинска експертиза /л.129/.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ във вр. с чл.173 ал.2 и чл.143
ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс,
Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на П.В.С. с ЕГН ********** ***, Експертно решение № 90339 от заседание
№104 проведено на 22.10.2021 година, издадено от специализиран състав на
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по Неврологични, УНГ и ССД.
ОСЪЖДА
Националната експертна лекарска комисия, да заплати на П.В.С. ЕГН ********** ***,
сумата от 690.00 /шестстотин и деветдесет
лева/лева, разноски по делото.
ВРЪЩА
преписката на Националната експертна лекарска комисия - Специализиран състав по
Неврологични, УНГ и ССД болести за ново произнасяне съобразно дадените в
мотивите на решението задължителни указанията по тълкуването и прилагането на
закона, в тримесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.
Решението
може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: