Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
с
участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2078/2020 г. по
описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.С.И., подадена
чрез адв. П.Б. – ВАК, срещу Решение № 1149 от 03.08.2020 г. по АНД № 1919/2020 г.
на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К №
3339508 на ОД на МВР - Варна за налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. на касатора, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, доколкото ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че на
снимката от техническото средство липсва час и дата на заснимане на обекта,
което води до съмнение дали действително техническото средство е било поставено
на процесния пътен участък в часа и деня, фиксирани в ЕФ. Сочи се, че в ЕФ не е
записано дали е приспаднат дължимият по закон толеранс от 3 км/ч, а и поради
наличието на повече от един автомобил на пътното платно е неясно чия скорост е
измерена. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ВАС и на обстоятелството, че в случая скоростта е засечена с
мобилно техническо средство, касаторът изтъква, че отсъстват предпоставките за
прилагане на процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Искането е да се отмени
решението на ВРС и да се отмени ЕФ. С писмени бележки процесуалният
представител на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените
искания.
Ответникът – ОД на МВР Варна, не ангажира писмен
отговор по касационната жалба и не изпраща представил в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Г.С. И. срещу Електронен фиш Серия К
№ 3339508 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Нарушението,
според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (ARH CAM S1) и се състои в следното: на 25.01.2020 г. в 12:05
часа, в гр. Варна, по --------до автобусна спирка „Корабостроител“ в посока
център на града с МПС Ауди А6 с ******** е извършено нарушение за скорост - при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 71
км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 21 км/ч. Като собственик, на
когото е регистрирано МПС ползвател, в ЕФ е посочена Г.С.И..
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - ЕФ
съдържа надлежно описание на извършеното нарушение и всички изискуеми
реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Основавайки се на доказателствата по
делото, ВРС установява безспорно, че на посочените в ЕФ дата и час е установено
управление на процесното МПС с превишаване на допустимата за населеното място скорост
от 50 км/ч, като правилно е ангажирана отговорността на И. на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП въз основа на установените чрез процесното техническо
средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.
Заснемането и установяването на
нарушението е извършено с автоматизирано техническо средство „Преносима система
за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с ********“,
на което е извършена метрологична проверка. Автоматизираният режим на работа на
процесното техническо средство не изисква обслужване от контролния орган (извън
включването и изключването на АТСС), а видно от протокола за използване на
АТСС, в конкретния случай процесното техническо средство е функционирало при
посочения автоматичен режим. Изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се
публикуват местата за контрол на скоростта е отпаднало с изменението на ЗДвП,
ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 09.07.2017 г.
За неоснователно е прието възражението
на наказаното лице за необоснованост на ЕФ, доколкото снимката, изготвена от
процесното техническо средство съдържа отбелязване на датата и часа на
извършеното нарушение.
Отбелязаната върху снимката засечена
скорост от техническото средство е 74 км/ч, като е съобразено възможното
отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване и в ЕФ е отразена скорост на
движение 71 км/ч.
Настоящият случай не разкрива белези,
дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – измерената
скорост значително надхвърля въведеното ограничение на скоростта, което
разкрива по-висока обществена опасност на нарушението, а и обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа са
от особено значение, като превишаването на скоростта ги накърнява с особен
интензитет.
Правилно е определено наказанието като
вид и размер.
С
обжалваното решение в полза на ОД на МВР са присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по
делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със
закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство, за
съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност, за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и
размер и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН в случая.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се
остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща
към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
По доводите на касатора за
неправилност на въззивното решение:
При нарушения,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С
разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и
мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министърът
на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост
на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно
АТСС, с издаване на електронен фиш. Несъстоятелно е позоваването на ВРС на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., тъй като
след постановяването му разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше изменена,
поради което тълкувателното решение е неприложимо/с отпаднало действие.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му
реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.
Доводите на касатора за
незаконосъобразност на ЕФ са идентични с доводите, изложени във въззивната
жалба до ВРС, с изключението на възражението, че предвид наличието на повече от
един автомобил, не е ясно чия скорост е измерена.
Както и ВРС установява и
посочва в обжалвания съдебен акт, в приложената към
административнонаказателната преписка снимка на нарушението, направена с
техническото средство, ясно са отбелязани дата и час на нарушението. В този
смисъл напълно несъстоятелно е твърдението на касатора, че неотчитайки липсата
на посочени дата и час на нарушението на снимката, ВРС неправилно е приел, че
ЕФ е законосъобразен.
Неоснователно
касаторът твърди, че „в ЕФ не е записано дали е приспаднат дължимият по закон
толеранс от 3км/ч, което е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ“. Не е
налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно
установената техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство.
В ЕФ се посочва установената скорост и стойността на превишението. В случая е
съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата грешка. Както и ВРС
ясно и недвусмислено посочва, измерената скорост е 74 км/ч, от която са
приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като установена
измерена скорост е посочена 71 км/ч, а не 74 км/ч, като превишението на
скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 21 км/ч.
Наличието на повече
от един автомобил на пътното платно в случая не води до неяснота чия скорост е
измерена. От Приложението към удостоверението за одобрен тип на процесното
средство за измерване се установява, че принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който произвежда стойност на базата на излъчен
лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. В част „Преглед на
събитието“ на посоченото Приложение изрично е указано, че маркерите в средата
на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният
лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от
пресичането на маркерите. В случая маркерът в средата на изображението –
приложената снимка на процесното по делото нарушение, сочи, че измерената
скорост е именно на автомобил с ********.
Съдът не установява наличие
на нарушение на съдопроизводствените правила, които да обосновават извод за
наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от
ВРС доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите,
установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1149 от 03.08.2020 г.
по АНД № 1919/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.