№ 8065
гр. С., 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110104397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22509 от 24.01.2024
г., предявена от името на „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../, срещу П. К. П., ЕГН
**********, с която „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../ е предявило срещу П. К. П., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени положителни искове, по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../
АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../
ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
/....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за
която сума на 09.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа
на СРС, II, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 155810/02.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. К. П., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД
/понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../
ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
/....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г. На 09.06.2023 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за
възмножността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.01.2024 г..
Исковата молба е подадена на 24.01.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 24.09.2012 г. между /....../ АД /с предишно търговско
наименование /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
FL654771/24.09.2012 г. г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сума размер от 2850 лева. Поддържа, че сумата е преведена по
разплащателна сметка с титуляр П. К. П., а именно – IBAN –
BG36BPBI79441051448203, с което банката е изпълнила задължението си по
договора за предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя. Срокът на
договора бил 120 месеца, т.е. от 24.09.2012 г. до 24.09.2022 г., която дата била и
крайният срок за погасяване на кредита. Поддържа, че съгласно чл. 3 от договора,
кредитополучателят дължи на банката, през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на /....../ АД за потребителски кредити в лева, за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на -8,20
пункта (осем цяло и двадесет стотни пункта), като към датата на сключване на
договора БЛП на банката е бил 13,200 %, а за всяка следваща година от
действието на договора, годишната лихва е в размер на дейсващия БЛП за
потребителски кредити в лева, плюс надбавка от 0,800 %. Поддържа, че
годишният процент на разходите по договора бил 16,58 %. Твърди, че последното
извършено плащане по договора е от дата 06.06.2013 г., след която дата
ответникът преустановил плащанията по договора за кредит.
2
Поддържа, че вземанията по процесния Договор за потребителски кредит
№ FL654771/24.09.2012 г. са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 18.01.2016 г.
между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер,
като длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../
АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател,
вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на
Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /....../ АД, в
качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за
която сума на 09.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа
на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на
СРС, II, ГО, 160 състав от името на ответника е депозирано възражение, с което е
оспорил правото на вземания на ищеца, претендирани от последния в настоящото
исково производство. Изложени са съображения, че сумите са платени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99
ЗЗД, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и
3
П. К. П., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № FL654771/24.09.2012 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в разрешен размер от 2850 лева, а последният
се е задължил да го върне в посочения срок; че вземанията по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., са прехвърлени в полза на /....../
ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен на 18.01.2016 г. между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в
качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От събраните в производството доказателства се установява в
производството, че между че между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в
качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в разрешен
размер от 2850 лева, а последният се е задължил да го върне в срок, на 120
погасителни вноски. Установява се също, че съгласно чл. 3 от договора,
кредитополучателят дължи на банката, през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на /....../ АД за потребителски кредити в лева, за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 8,20
пункта (осем цяло и двадесет стотни пункта), като към датата на сключване на
договора БЛП на банката е бил 13,200 %, а за всяка следваща година от
действието на договора, годишната лихва е в размер на дейсващия БЛП за
потребителски кредити в лева, плюс надбавка от 0,800 %, както и, че годишният
процент на разходите по договора бил 16,58 %.
От представените по делото и приобщени към доказателствения материал
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 18.01.2016 г.
между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер,
се установява в производството, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г.,
кредиторът /....../ АД е прехвърлил на /....../ ЕООД вземанията си срещу П. К. П. по
процесния Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г.,
включително вземането си за главница в размер на 2850,00 лева. По делото е
представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да
4
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение №
78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да
претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД
/понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
от което се установява, че ответникът е извършил доброволни плащания по
договора за кредит в общ размер от 96,17 лева, с която сума са погасени договорна
лихва за периода 24.10.2012 г. – 24.06.2013 г. /95,71 лева/ и лихва за просрочие
/0,46 лева/. Установява се още, че последното извършено плащане по процесния
договор за стоков кредит е извършено от ответника на 06.06.2013 г.
По делото са приложени за послужване ч.гр.д. № 52071/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 72 състав /с предмет подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от заявител /....../ ЕООД и длъжник П. К. П. за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 117,45 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД
/понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../
ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
/....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер /за
5
вноски с настъпил падеж в периода 24.07.2013 г. – 24.07.2018 г./, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.08.2018 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 1683,67 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 24.07.2013 г. – 24.07.2018 г./ и гр.д. № 72850/2018 г. по описа на СРС, ГО,
72 състав /с предмет предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за
установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената на 22.08.2018
г. в производството по ч.гр.д. № 52071/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В проведено на
03.07.2019 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 72850/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 72 състав, ищецът е оттеглил частично иска си за възнаградителна лихва за
сумата над 872,99 лева до първоначално заявения размер от 1683,67 лева и за
периода 24.07.2013 г. – 24.08.2015 г. В същото открито съдебно заседание е
постановено протоколно неприсъствено решение № 158470, с което са уважени
предявените искове. На 26.08.2019 г. са издадени два броя изпълнителни листа за
присъдените в полза на ищеца суми в производството по гр.д. № 72850/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 72 състав.
В настоящото производство се претендира остатъкът от главницата по
Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../
АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, а именно за вноски с настъпил падеж в периода 24.08.2018 г. –
24.09.2022 г.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена
проверка за нищожност на клаузите от сключения между /....../ АД /понастоящем
/....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател,
договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
6
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа
информация за броя на месечните плащания – 12, както и техният размер.
Посочен е и падежът на всяко месечно плащане плащане. На следващо място,
съдът приема, че клаузите в процесния договор относно уговорената
възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи на
закона и на добрите нрави. Годишният процент на разходите не надхвърля
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19,
ал. 5 ЗПК, а като се вземе предвид размера на предоставения кредит, неговия срок
и необезпечения му характер, установеният годишен процент на разходите от
16,58 % не противоречи и на добрите нрави. Ето защо, съдът намира, че
процесното правоотношение е валидно, а по валидността на отделните клаузи,
пораждащи всяко от процесните вземания, съдът ще се произнесе поотделно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице валидна
материалноправна легитимация на ищеца за вземания, произхождащи от
действителен договор за потребителски кредит и описаната прехвърлителна
сделка.
Видно от представените от ответника в хода на заповедното производство
по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, писмени
документи, въз основа на издадените в производствата по ч.гр.д. № 52071/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 72 състав и гр.д. № 72850/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72
състав, два броя изпълнителни листа, ищцовото дружество е образувало
изпълнително производство за принудително събиране на вземанията си пред
ЧСИ А. Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие – СГС, а именно
изпълнително дело № 20198500400858. От събраните по делото доказателства, в
това число представените от ответника в хода на заповедното производство по
7
ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, писмени документи и
представената от ищеца служебна бележка изх. № 24-сбкд-00006/04.01.2024 г., се
установява в производството, че във връзка с образуваното изпълнително дело №
20198500400858 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие –
СГС, принудително са събрани и преведени по сметка на ищцовото дружество
3619,34 лева. Доколкото по делото не е спорно и се установява от събраните в
производство доказателства, че така преведените суми са принудително събрани
от кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит в
образуваното, въз основа на издадените в горепосочените съдебни производства
по описа на 72 съдебен състав при Софийски районен съд, изпълнителни листа,
изпълнително дело № 20198500400858 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850 в
КЧСИ, с район на действие – СГС.
От горното се налага извод, че по претендираната в настоящото
производство незаплатена част от главницата по Договор за потребителски кредит
№ FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в
качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател, а именно за
вноски с настъпил падеж в периода 24.08.2018 г. – 24.09.2022 г., няма извършени
от ответника плащания.
Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата
в производството съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която непогасената
част от главницата по процесния договор за потребителски кредит е по вноски с
настъпил падеж в периода 24.08.2018 г. – 24.09.2022 г. и в размер на 1732,55 лева.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е
останал задължен за сума в размер на 1732,55 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен
между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в
качеството на кредитополучател, а именно за вноски с настъпил падеж в периода
24.08.2018 г. – 24.09.2022 г., вземането по който договор е прехвърлило в полза на
/....../ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен
между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В производството се доказа наличието на главен дълг, а именно на сумата
8
от 1732,55 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД
/понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, а именно за вноски с настъпил падеж в периода 24.08.2018 г. –
24.09.2022 г., вземането по който договор е прехвърлило в полза на /....../ ЕООД по
силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /....../ АД, в
качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер.
Установи се, че всички претендирани в настоящото производство вноски
за главница са с настъпил падеж, както и че по тях липсва изпълнение /плащане/
от страна на кредитополучателя, поради което се налага извод, че същият е
изпаднал в забава по отношение изпълнение задължението си за погасяване на
вноските по процесния потребителски кредит на уговорения между страните по
договора падеж.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по
основание.
По делото се установява и размерът на мораторната лихва за
претендирания от ищеца период /27.04.2023 г. – 27.05.2023 г./, а именно 17,04
лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на НАП/.
Доколкото от ищеца се претендира сума в по-нисък размер, то предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и доказан
за пълните период и размер и следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 65,03
лева, за заплатен депозит за вещо лице по допустаната, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350,00 лева, за
адвокатско възнаграждение в размер , за заплатена държавна такса в
9
производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 34,97 лева и за адвокатско възнаграждение в същото заповедно
производство в размер на 180,00 лева. като са представени и доказателства за
извършване на претендираните разноски, поради което и с оглед изхода на спора,
същите, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „/....../“ ЕООД, ЕИК
/....../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. /....../, ул. /....../ № /....../
срещу П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /....../ 2, бл. /....../, ет. 5, ап. 74,
обективно кумулативно съединени положителни искове, по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 99 ЗЗД, че П. К. П., ЕГН ********** дължи на „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../, суми,
както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД
/понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../
ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
/....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за които суми на 09.06.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /....../ 2, бл. /....../,
ет. 5, ап. 74 да заплати в полза на ищеца „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. /....../, ул. /....../ № /....../, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 214,87 лева, представляваща разноски в аповедното производство
пред СРС.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /....../ 2, бл. /....../,
ет. 5, ап. 74 да заплати в полза на ищеца „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. /....../, ул. /....../ № /....../, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 895,03 лева, представляваща разноски в исковото производство
пред СРС.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11