№ 944
гр. Русе, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520107117 по описа за 2024 година
Адв.М. Ц. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на *******г.
представляваното от него дружество сключило с И. Л. О. Договор за банков кредит
№*********, по силата на който предоставило заем на ответника.
На 01.08.2024г. ответникът преустановил плащането на погасителните вноски. С
оглед формираното посрочие, банката упражнила потестативното си право да обяви кредита
за предсрочно изискуем и на 19.08.2024г. уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането.
Ищецът поддържа, че задължението на И. О. възлиза на: 5796.94 лева – главница за
периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г.; 90.63 лева – възнаградителна лихва за периода
01.08.2024г. – 19.08.2024г.; 306.69 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2024г. –
30.10.2024г.
Твърди, че към 13.12.2024г. (датата, на която е депозирана исковата молба)
задължението по кредита не е погасено.
По изложените съображения адв. М. Ц. моли съда да постанови решение, с което да
осъди И. Л. О., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен
директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор сумите: 5796.94 лева – главница за периода
01.08.2024г. – 30.10.2024г.; 90.63 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2024г. –
19.08.2024г.; 306.69 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Л. О. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на Договор
за банков кредит №*********/*******г., по силата на който банката предоставила на
ответника потребителски кредит в размер на 10 780 лева, който кредитополучателят се
задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В
чл.3 от контракта е уговорена възнаградителната лихва; начина, по който се формира и ГПР
– 10.03%, като е посочена и общо дължимата сума, изчислена към момента на сключване на
договора – 13 778.19 лева. Приложена е Методология за определяне референтния лихвен
процент (прайм) и погасителен план.
Ищецът изпратил покана за изпълнение до кредитополучателя, с която го уведомил за
обявената предсрочна изискуемост на вземането, указал формираните просрочия и
предоставил срок за погасяване на задълженията. Поканата е връчена на ответника от ЧСИ с
рег.№833, по реда на чл.47 ГПК.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно,
пълно и обективно.
Предмет на разглеждане са осъдителни претенции с правно основание чл.79 и чл.86
ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в
което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №308 от 13.01.2025г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните
в хода на производството доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал
доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за
вероятната основателност на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски по делото в размер на: 631.88 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира: възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1103.31 лева, но не е ангажирал доказателства в тази насока.
Искането за заплащане сумата 500 лева – възнаграждение на особен представител е
неоснователно, тъй като съгласно разпореждане №1599/14.02.2025г. същата е възстановена
2
по сметка на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Л. О., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор
сумите: 5796.94 лева – главница за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г.; 90.63 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.08.2024г. – 19.08.2024г.; 306.69 лева – мораторна лихва
за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.12.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Л. О., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
****** разноски по делото в размер на 631.88 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3