Мотиви по НЧХД № 790/2020 г. по описа на РРС ,ІV нак. състав
Русенската
Районна прокуратура е обвинила подсъдимия е Б.Ц.Т. в това, че на 05.12.2019
г. в гр.Русе е причинил лека телесна повреда на М.А. ***, изразяваща се счупване
на долна челюст в ляво, в областта на трети и четвърти зъби, което довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от тридесет дни –
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Ц.Т.,
редовно призован се явява лично и с адв.
Е. М., редовно упълномощен защитник.
Явява се и назначеният от досъдебното производство служебен
защитник адв. М.К. ***, която на основание чл. 96 от НК е отстранена от съда от
участие в съдебното производство.
Подсъдимият Б.Ц.Т.,
роден на *** ***, със средно образование, неженен. Работи като хладилен техник
във фирма „Авинера“ ЕООД гр. Русе. Неосъждан към
момента на деянието, ЕГН **********. Подсъдимият разбира в какво е обвинен и
отрича да е извършил деянието и не се признава за виновен.
От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Б.Ц. Т. и пострадалият М. М. се познавали от кв.
Дружба в гр. Русе, където и двамата живеели, но били в обтегнати лични
отношения, свързани с М.А..
На 05.12.2019 г. пострадалият М.
М. около 22 ч. случайно срещнал св. Ц.Ц., който бил
племенник на обвиняемия Б.Ц. Т.. Ц.Ц. изпращал с приятелката
си М.Н.Й. към дома й. Свидетелят Ц.Ц. и
обвиняемият М. М. се спречкват и си разменят остри реплики, като М. М. е
блъснал в гърдите Ц.Ц.. След като изпраща приятелката си в дома й, Ц.Ц. се прибира в дома на баба си и дядо си, където живее Б.Ц.Т.
и разказва на вуйчо си за спречкването с М. М..
Същата вечер, около 22,30 ч
докато стоял пред входа на блока си и ядял семки пострадалият М. М. чул шум зад
себе си. По показания на пострадалия, той се обърнал и видял в тъмното
обвиняемия Б.Т. и племенника му Ц.Ц.. Пострадалият М.
М. започнал да движи назад, а по негови думи обвиняемият извадил от ръкава си твърд
предмет, с който го ударил в областта на лявата страна на лицето и врата. От
удара М. М. изпитал силно болка и му причерняло. При първоначалният разпит М. М.
заявил, че помислил че е ударен с тръба, тъй като в тъмното не видял с какъв
предмет е ударен. В последствие променя показанията си, че е ударен с бухалка.
След удара нападателите си тръгнали, а М. М. подал сигнал на тел.112, бил
изпратен полицейски патрул и екип на спешна помощ. М. е отведен в МБАЛ Русе,
направени са му рентгенови снимки и е насочен към ОЛП за по-нататъшно
наблюдение и лечение.
В Лист за преглед на пациент в спешно отделение №
02361/05.12.2019 г с час 23,00 –23,30 ч., издаден от УМБАЛ „Канев“ АД на името
на пострадалия е отразено: „…Основна диагноза: множествени повърхностни травми
на главата. Анамнеза: Съобщава, че е ударен с тръба в областта на долната
челюст в ляво и врата. Не е губил съзнание, без гадене, без повръщане.
Обективно състояние: Пациент в добро общо състояние, контактен, адекватен, афебрилен. Няма ограничение в движението на главата. Глава
правилна. Шия – подвижна. Зеници – симетрични, реагира еднакво на светлина. Без
отпаднала неврологична симптоматика. Изследвания: Рентгенография. Терапия:
Насочва се към ОЛП за по-нататъшно набюдение и
лечение. Дадени указания за ХДР…“
На същата дата 05.12.2019 г. е извършено рентгеново
изследване на името на М. М.. В резултат
от образно изследване и неговото тълкуване е записано: „Не се виждат фрактури
по черепни кости. Не се вижда снишаване на телата на шийни
прешлени.“
На 10.12.2019 г. по желание на М. М., същият е
освидетелстван и е издадено СМУ № 7087/2019 г. При освидетелстването са нови
рентгенови снимки, с описана „Обективна находка: В областта на долната челюст
вляво има оток на площ около 6/3 см. С жълтеникаво кръвонасядане
около 4 см в областта на отока. На врата вляво има две ивицести
пигментации с почти излющени корички по около 1 см. И 2 см. На разстояние около
6 мм. Една от друга. В областта на пети зъб
на долната челюст вдясно и на трети зъб на горната челюст вляво се
виждат корени с тъмни повърхности.“
В резултат от рентгеново изследване на името на М. М. от 10.12.2019
г. е отразено:„Преразчет на графия
от 05.12.2019 г. – при сравнение с графия от
05.12.2019 г. – При сравнение с графия направена с
по-голяма разделителна способност – фрактура на мандибула
в ляво от mental protuberance…“
В заключението от освидетелстването на М. М. е
установено: „ Оток и кръвонасядане в областта на
долната челюст вляво, пигментации на шията вляво с почти излющени корички,
счупване на долната челюст вляво в областта на трети и четвърти зъби.
Установените увреждания са в резултат от действията на твърди тъпи предмети и
по давност могат да бъдат получени,
както се съобщава в предварителните сведения. При тези данни установените
увреждания следва да се преценяват по медицинско-биологичния признак – трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от повече от тридесет дни..“
От назначената по делото СМЕ е извършен дигитален анализ
на профилите на вещественото доказателство и мнението на вещото лице е, че
„…профила на предмета може да предизвика такива увреждания…„. Също е изяснено,
че „този вид на кръвонасядането не изключва
посочената дата…“, но и не доказва, че ударът е нанесен точно по това време.
По време на делото, както и в досъдебното производство са
разпитани: Б.Т. – подсъдим и свидетелите -
М. М., М.Р.А., Ц.А.Ц., Ц. И. Ц., М.Н.Й., Я.П.В., Д.В.А., Б.А. и М. Н. Н. .
В показанията си вечерта на събитията свидетеля М. М. указва,
че е ударен с „твърд предмет тип тръба“, по-късно променя, че е ударен с
бухалка. Пред Съда каза, че „първо реших, че е някакво дърво. След това, като
обсъждах случката с приятели и се стигна до извода, че може да ме е ударил с
бухалка. Казах, че са ме ударили с нещо като бухалка. Това е бухалката на Я..
Това го знам от него, защото се консултирах с него“.
Свидетелят Ц.Ц. е племенник на подсъдимия Б.Т.. С
показанията си потвърди, че на 05.12.2019 е имал конфликт с пострадалия М. М.,
когато е изпращал приятелката си към дома й. По време на спречкването е бил
блъснат в гърдите от М. М.. След като изпраща приятелката си се връща в дома на
баба си и дядо си, където живее подсъдимия. Разказва на Б. за случилото се с М..
Потвърждава, че има конфликт между Б. и М. заради М.. Твърди, че вечерта, не са
излизали вечерта.
М.Р.А. е жената, предизвикала конфликта между подсъдимия Б.Т.
и пострадалия М. М.. По време на разпита се установи, че през различни периоди М.А.
е имала връзка с двамата. С Б.Т. имат
дете. Поддържа приятелски отношения с М. М., и е приключила отношенията си с Б.Т..
По нейни показания става ясно, че между двамата има конфликт, свързан с
увреждане колата на Б., за което той е подал жалба в Полицията и е обвинил М. М..
М.А. твърди, че Б. й е казал, че е ударил М. на следващия
ден след събитията, когато тя е била поканена от него в дома му. След като се е
видяла с Б. е посетила М. и е разбрала, че челюстта му е счупена. Знаела, че
колега на Б. имал бухалка.
Свидетелката М.Й. – приятелка на свидетеля Ц. Ц.,
племенник на подсъдимия, потвърди, че вечерта на 05.12.2019 г., когато Ц. я
изпращал към дома й случайно срещнали М. М. и двамата – Ц. и М. са се скарали,
като М. е блъснал в гърдите Ц.. Свидетелката няма данни Ц. и Б. да са излизали същата вечер и да са
готвили „отмъщение на М.“.
Свидетелите Ц.А.Ц. и Ц.Т.Ц. са родители на Б.Т. и баба и
дядо на Ц. Б.. Двамата потвърдиха, че вечерта на 05.12.2019 г. синът им си е
бил вкъщи и не е излизал след прибирането на внукът им Ц. Б.. Ц.А.Ц. не помни
дали свидетелката М.А. е идвала в домът им. Потвърди, че М. и Б. са във влошени
отношения след обвиняването на Б..
Свидетелката М. Н. е била приятелка на свидетеля Я.П..
Познава подсъдимия, пострадалия и М.. Не знае Я. да е давал бухалка на Б.,
както и не знае за конфликт.
От събраните по делото доказателства не се установи, че подсъдимият
Б. извършил инкриминираното деяние, т.е. налице е хипотезата на чл.304
от НПК.
Свидетелските показания си противоречат по отношение на това
дали въпросната бухалка е била в подсъдимият по време на инцидента, също дали
ударът е нанесен с бухалка или с друг твърд предмет, със сходна форма.
От показанията на съдебния лекар И.С. се потвърди, че
челюстта на пострадалият е била счупена, с предмет, с профил на бухалката
предявена по делото, но това не може да бъде доказателство,
че счупването е извършено от обвиняемия.
На следващо място по делото няма никакви преки
доказателства – показания на свидетели очевидци, които да съобщават за удар,
нанесен с бухалка от Б.Т. по лицето и врата на
пострадалия. Отделно от това веригата на косвеното доказване е
прекъсната, тъй като на проведеният първоначален преглед не е установено
счупване на челюстта. Доколкото посочената верига е разкъсана и то по начин
който дава възможност за други изводи, различни от описаните фактически
обстоятелства в тъжбата постановяване на осъдителна присъда във всички случаи
би била в разрез с изискването на чл.303 от НПК, т.е. в случая обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Показанията на родителите на Б. потвърждават, че
въпросната вечер той е бил вкъщи и не е излизал. Доколкото те, като преки роднини
са заинтересовани от изхода на делото, техните показания бяха потвърдени и от
племенника му Ц.. Също от техните показания, както и от показанията на
останалите свидетели се потвърждава, че отношенията на подсъдимият е във
влошени отношения с М.. Като се има предвид, че М. първоизточника на конфликта
между подсъдим и пострадал, както и факта, че е в приятелски отношения с М. и
влошени отношения с обвиняемия, не се следва да се правят еднозначни изводи от
нейните показания, в които допълнително има противоречие между това какво е
казала по време на предварителното следствие и на съдебно заседание. Цялата
информация, която този свидетел има за инцидента не е плод на негови лични и
непосредствени възприятия. Също свидетелката е пряко заинтересована от изхода
на делото, което допълнително компрометира показанията й.
Свидетелят Я.П. е колега с подсъдимия, познава и М. и е
собственик на бухалката, с която се твърди от пострадалия че е ударен. По време на предварителното разследване е
научил е от полицейската служителка за обвинението на М., че е ударен от Б. с
въпросната бухалка, което противоречи на твърденията на М., че се консултирал с
Я., когато е решил, че е ударен с неговата бухалка.
Я. имал бухалката от 5-6 години. Същата е била в Б. може би месец, но не помни кога точно
„може би 2019 г. е било, в края на годината“, но после му я е върнал. По дреме
на разследването, бухалката е била в Я. и след поискване от полицейската
служителка доброволно я е предал. Не е виждал М. с оток, „..до последно мислех,
че лъже. Когато го засякох в квартала разправя, че някой му счупил ченето,
казах че нищо му няма. Не помня кога беше..“ Показанията на този свидетел, противоречат
с предположенията и показанията на пострадалия М. относно изводите му, че е
ударен именно с бухалката на Я.. Също, свидетелят не си спомня кога точно
бухалката е била в Б. и в кого е била въпросната вечер.
Свидетелят Д.А. е полицейски служител, изпратен при бл.42
за лице, пострадало от бой. По негов спомен „става дума за някакви неразрешени любовни отношения“.
Пострадалият е бил “контактен, адекватен, с отворена рана на главата“. Показанията на този свидетел следва да се
приемат като доказателство единствено, че е вечерта на 05.12.2020 е имало „лице
пострадало от бой“, което е фактологично прието, но то не води до други косвени
или преки доказателства, че Б. е бил там и е ударил М..
Мотивирано така,
мнозинството от съдебния състав постанови присъдата.
Съдия –
докладчик :
Съдебен заседател,изготвил
мотивите М.Г. :
Съдебен заседател В.В. :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ по
НОХД № 790/2020г., по описа на
Русенския Районен съд, четвърти наказателен състав
На основание чл.33 ал.5
изр.2 от НПК излагам следното особено мнение по оправдателната присъда по
делото, тъй като не съм съгласен с изводите на мнозинството от съдебния състав
по следните съображения:
Считам, че подс.Б.Ц.Т. е извършил престъплението в което е обвинен,
като доказателствата за това са безспорни и категорични. На първо място той е
безусловно е разпознат от пострадалия М. М., който в показанията си твърди: „…чух стъпки зад гърба си и се обърнах и те
бяха на две крачки от мен (подсъдимия и св.Ц.Ц.)……В този момент когато
ми се огъна крака и той ме удари с бухалката през врата и лицето“, показанията
му на л.45 от пр. за с.з. от 09.07.2020г. Във всички случаи не може да бъде
пренебрегнато и обстоятелството, че подс.Т. е имал
силна мотивация да стори това, тъй като е в силно влошени отношения с
пострадалия предвид паралелната връзка, която и двамата са имали със св.М.А..
Също така на автомобила на подсъдимия е било причинено увреждане, за което той
не е изпитвал съмнение ,че е причинено от св.М. М.. Отделно от това
непосредствения повод за нанасянето на удара е било поведението на пострадалия
към неговия племенник – св.Ц.Ц., който е бил
изблъскан в гърдите от първия около 20 минути преди това в присъствието на
приятелката му св.М.Й.. Показанията на пострадалия в които той сочи, като
извършител именно подсъдимия следва да се кредитират изцяло , защото той
познава много добре както подсъдимия, а така също и св.Цв.Ц.
и в тях по никакъв начин не отрича или омаловажава противоправното
си поведение по отношение на последния. Показанията на пострадалия се подкрепят и от всички други
събрани по делото доказателства. Още на пристигналите полицейски служители на
мястото на инцидента на 05.12.2019г., вечерта той съобщава, че е ударен с тръба
от подсъдимия в присъствието на св.Ц., като впоследствие и двамата са избягали.
В своите показания св.М.А. заявява : „ По принцип за случилото се разбрах от Б.
впоследствие….той ми разказа всичко, което е станало…След това ми каза, че е
ударил М. „ , показанията и на л.46 от пр. за с.з. от 09.07.2020г. показанията
на тази свидетелка също следва да се кредитират изцяло, защото същите са
логични ,последователни и най-вече по причина, че се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че
доколкото подсъдимият и е преразказал/признал
случилото се между него и св.М. показанията на св.А. имат характер на
производно доказателство. В случая е налице едно трите изключения от забраната
за ползване на производни доказателства, която поначало произтича от принципа за непосредственост при
събиране на доказателствата, а именно показанията на св.А. служат за проверка
на първичните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия в които
той отрича авторството на престъплението в което е обвинен. По тази причина, а
също и по причина, че показанията на св.А. се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства, следва да се приеме, че действително подс.Т.
пред нея е признал, че е ударил пострадалия с бухалката и му е счупил челюстта.
Също изхождайки от това намирам, че на тези показания следва да се вярва, вкл.
и предвид това, че тя е във влошени отношения с подсъдимия. Показанията на
свидетелите Ц.Ц., Ц.Т.Ц. и Ц.Ц., които твърдят за алиби на подсъдимия по
инкриминираното време и място изобщо не следва да се кредитират, тъй като
произтичат от пряко заинтересовани от изхода на делото лице – първият е
потърпевш от неправомерното поведение на пострадалия към него и по тази причина
също има мотив за отмъщение; същевременно е племенник на подсъдимия, а вторите
са негови родители и отделно от това си спомнят с удивителна подробност
поначало незапомнящи се събития, случили се преди повече от половин година и то
в пълна детайлност и хронологичност, вкл. и точния час до който е гледана
телевизия. От показанията на св.М.Й. също не могат да се правят никакви доказателствени изводи, защото тя е присъствала единствено
на случилото се между св.М. и нейния приятел св.Ц.Ц.,
а не и на случилото се впоследствие. Такива изводи не могат да се правят и от
показанията на св.М. Н.; от тях може да се установи единствено, че до голяма
степен е пристрастна от изхода на делото, обрисувайки в лоши характеристични
данни св.М.А. и св.Я.В. очевидно с цел дискредитация
на техните показания.
От заключението на СМЕ
, а впоследствие и на назначената в с.з. комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза се установява както вида и
характера на телесните увреждания на пострадалия, а така също че отговарят да
са получени от представената бухалка, съответно и че констатираните увреждания при прегледа в
Отделение „съдебна медицина“, извършен на 10.12.2019г. отговарят да са с
давност от 5 дни, т.е. увреждането да е получено на 05.12.2019г. както съобщава
св.М.. Обстоятелството, че при прегледа в СПО
и в резултата от образното изследване и неговото тълкуване, л.18 от дос.пр-во не е констатирано
счупване на челюстта се обяснява от вещото лице по СМЕ в съдебно заседание;
това следва да се отдаде, че първоначално е направена обща обзорна снимка от
която няма как да се установи счупването на челюстта от което не може да се
направи извод, че вечерта на 05.1.2019г. пострадалият е нямал счупване на
челюстта, а това е станало на някаква по-късна дата и съответно да е причинено
от друго лице. Съществен момент при преценка на показанията на пострадалия през
призмата на тези две посочени експертизи, е че той твърди ,че е ударен от
тръба, т.е. предмет с цилиндрична/овална форма като родово понятие, каквато
безспорно има и бухалката. Напълно логично и естествено е в първоначалният
момент след нанасяне на удара, в състояние на стрес и уплаха, в тъмната част на
денонощието пострадалият да не е наясно с материята на предмета с който е
ударен – метал, дърво, пластмаса и пр. , т.е. от това по никакъв начин не могат
да се правят изводи в полза на подсъдимия. В съдебно заседание вещите лица по
комплексната експертиза изрично поясняват, че механизмът на нанасяне на удара,
описан от пострадалия – нанесен отстрани и отпред, напълно съответства на констатираните
от СМЕ увреждания, вкл. кръвонасядането по врата.
От показанията
на св.Я.В. се установява безспорно, че процесната
бухалка е негова и същият я е предоставил на подсъдимия през 2019г., в края на
годината , което напълно съответства на датата на която е получено телесното
увреждане. Именно нея той предава чрез протокол за доброволно предаване от
04.03.2020г., в който прави напълно идентични пояснения, вкл. и това, че
бухалката му е върната от подсъдимия.
Обобщеният извод,
който следва да се направи, е че всички доказателства, разгледани както
поотделно, така и съвкупно водят до единствения възможен извод, че именно подс.Б.Т. е причинил телесното увреждане на пострадалия М. М.
вечерта на 05.12.2019г.
По изложените съображения подписах оправдателната присъда
с особено мнение.
Районен
съдия: