Решение по дело №1329/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260055
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630101329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260055 / 5.3.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Монтана, 04.03.2021 г.

                                                       

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                                          

При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1329 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц.Б. xxx срещу И.А.Х. от с.с. по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 28.05.2017г. в гр.Монтана, за което е съставен акт за граждански брак № 0074 от същата дата, като от брака си имат родено едно дете С. И. Х., родена на xxxг. в гр.Монтана.  

Поддържа, че от две години отношенията между тях като съпрузи се влошили, стигнало се дори до побой от съпруга й на публично място, в присъствието и на детето, скандалите били ежедневни.

Ищцата заявява, че съпругът й не е полагал и не полага никакви грижи за детето, не дава средства за издръжката й, често употребява алкохол, всяка вечер наркотици, играе хазартни игри, не работи.

Заложил заради хазарт колата си, движими вещи от домакинството – пералня, съдомиялна, телевизор, хладилник и др., след което майка му, която работи в Италия закупувала други електроуреди, които след това отново ответника залагал на безценица.

Ищцата твърди, че често я притеснява късно вечер по телефона, като я заплашва, че ако не излезе, ще счупи всичко и ще я пребие. Притеснява я и на работното й място и вдига скандали, заплашва я, че ще вземе детето и няма да й го даде.

Поддържа, че неговото поведение е стресиращо за нея и детето, като от м.април 2020г. с детето живеят при нейната баба в с.Громшин, в нейната къща.

Твърди, че с оглед поведението на ответника, между тях настъпило отчуждение, което е необратимо, вече не са съпрузи в общо приетия смисъл, който влага закона и морала в тази дума.

Ищцата твърди, че бракът им е окончателно разрушен, съществува само формално и е лишен от съдържание, поради изцяло промененото отношение един към друг.

Ищцата заявява, че липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията й с ответника към заздравяване на брака.   

Ищцата поддържа, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.

Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, като не се произнася по въпроса за вината.

Поддържа родителските права относно роденото от брака дете С. И. Х. да бъдат предоставени на нея и определено местоживеене на детето, което да съвпада с нейното местоживеене.

Предвид поведението на бащата, факта, че употребява алкохол и наркотици, не е живял с детето дълъг период от време и никога не е полагал грижи за него, режимът на лични контакти да бъде ограничен, като бащата се среща с детето в нейно присъствие всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 13ч. Моли да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето в минималния размер от 152.50 лева, считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

Издръжка един спрямо друг не претендират.

След прекратяване на брака ищцата заявява искане за промяна на фамилното й име, като за в бъдеще носи предбрачното си фамилно име – Б..

Семейно жилище не притежават, същото заявява, че не е тяхна семейна собственост и не желае да бъде предоставено за ползване на нея и детето. 

Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът И.А.Х. xxx не представя отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

         Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 28.05.2017г. с Акт № 0074/28.05.2017г. в гр. Монтана, от който имат родено едно дете С. И. Х., родена на xxxг. Малко след сключването на брака отношенията между съпрузите се влошили. Ответникът започнал да употребява алкохол, ставал агресивен, започвал да вдига скандали. Стигнало се до там да нанася побой на ищцата, като това се случвало и в присъствието на детето.

         През 2019г. заминал на работа в гр.София, но за времето, през което бил там не давал никакви средства за издръжката на детето и семейството.

         Започнал да залага движими вещи, за да си набави средства за игра на хазартни игри, които изцяло изхарчвал.

         Между съпрузите настъпило отчуждение. Ищцата заедно с детето заживяла при своята баба в с.Громшин. Изцяло тя се грижела, подпомагана от своите близки, баба и майка, за детето,       за месечната му издръжка, както и всички необходими за ежедневието консумативи. Ответникът не се интересувал, не давал никакви средства за издръжката на дъщеря си. Неговата майка, която работела в Италия, понякога изпращала пари за детето.

За отправените заплахи към съпругата си ответникът има наложени ограничителни мерки по реда на ЗЗДН, с решение по гр.дело № 1588/2020г. на РС Монтана.

От една година съпрузите са във фактическа раздяла. Не поддържат никакви контакти помежду си, ответника не се обажда и не се интересува нито от ищцата, нито от детето, между тях липсва духовна и интимна връзка. Съпрузите са се отчуждили един от друг и всеки има свой собствен живот. Бракът между съпрузите съществува само формално.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, така и от твърденията на страните и гласните доказателства, показанията на свид.Будинка Б. Методиева, майка на ищцата и Ц. Петрова Митова, нейна близка приятелка. Разпитани в съдебно заседание същите поддържат, че от около една година страните са във фактическа раздяла. Докато живеели заедно постоянно имало проблеми, скандали, побой. Ответникът не се прибирал с дни, не се обаждал, не си вдигал телефона. Употребявал алкохол, наркотици, залагал вещи, за да си набави пари за игра на хазарт. За детето изцяло се грижела неговата майка с помощта на близките си роднини, бащата не се интересувал и не полагал никакви грижи. Свидетелите заявяват, че в момента ответника е в Италия, а ищцата живее с детето при своята баба в с.Громшин. Според свидетелите не е възможно заздравяване брака между страните.    

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите предават свои непосредствени впечатления от брачния живот на страните.  

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството и за възпитанието на детето, в която насока е и писменото становище на Отдел закрила на детето. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.

От брака на страните има родено едно дете С. И. Х., родена на xxxг. и към настоящия момент живее с майката в с.Громшин, обл.Монтана.

Като съобрази възрастта на детето, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности,имущество и доходи,факта, че от момента на раздялата детето живее със своята майка и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение  за отглеждане и възпитаване на децата, както и писменото становище на Д “СП” отдел Закрила на детето,приложено към делото, съдът намира, че майката е тази, която има  възможност да полага  максимално добри грижи за неговото отглеждане и възпитание.Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е за в бъдеще за отглеждането и възпитанието му да се грижи майката, при която се определя и местоживеене на детето, като бащата да има право да го вижда всеки първи и трети съботен ден от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на майката, като в тази насока е и представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”. Съдът определя горния ограничен режим на контакти с другия родител, тъй като продължителни периоди от време бащата не е контактувал с дъщеря си, детето не е оставало само в негово присъствие, с оглед и ниската му възраст. Съдът отчита и факта, че в присъствието на детето ответникът е нанасял и побой на съпругата си, употребявал е алкохол, в което състояние ставал агресивен. От друга страна връзката с родителя не следва да бъде прекъсвана, а бащата трябва да прояви своята отговорност към отглеждането и възпитанието на детето, да научава за неговите нужди и желания, да го напътства и подкрепя.

Съобразявайки възрастта на детето, нуждите му от храна, облекло, както и възможностите на двамата родители,съдът намира,че за месечната издръжка на детето са нужни  поне по 300,00 лв. месечно. За доходите на ищцата са налице писмени доказателства, че работи по трудово правоотношение и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. За доходите на ответника не са представени писмени доказателства, но същия е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от някакво заболяване, да издържа други лица от същия ред и е в състояние да реализира доходи в размер поне на минималната за страната работна заплата. Съгласно императивната разпоредба на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно. Определените по-горе размери, по убеждение на съда, следва да се разпределят между двамата родители в следното съотношение: от страна на ответника в размер на 162.50 лева, минимално установения размер в чл.142, ал.2 СК, а останалата сума до общо дължимата от 300.00лв., да се осигурява от ищцата, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, считано от деня на предявяване на иска.       

По искането за фамилното име – ищцата заявява искане за промяна на фамилното си име. С прекратяването на брака отпада основанието за носене на брачното фамилно име, поради което същото следва да бъде променено и за в бъдеще ищцата да носи предбрачното си фамилно име - Б..  

         Съобразно този изход на делото и на основание чл.6,т.2 от Тарифата за ДТ, ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., сумата от 15 лева ДТ за промяната на фамилното име, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, сумата от 234.00 лв. ДТ относно размера на присъдената издръжка, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК.

На основание горното, съдът

 

                                     

Р       Е       Ш      И  :

 

         ДОПУСКА РАЗВОД между И.А.Х. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и Ц.Б. Х. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 28.05.2017г. с Акт № 0074/28.05.2017г. в гр.Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

СЛЕД прекратяването на брака роденото от брака дете – С. И. Х., родена на xxxг., ще живее при майка си – Ц.Б. xxx и упражняването на родителските права ще се осъществяват от майката Ц.Б. Х., а бащата И.А.Х. ще осъществява личните си контакти с детето С. И. Х. – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на майката Ц.Б. Х..

         След прекратяването на брака бащата И.А.Х. ще заплаща на Ц.Б. Х., като майка и законен представител на детето С. И. Х. месечна издръжка в размер на 162.50лв., считано от датата на предявяване на иска, 10.07.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата.

След прекратяването на брака съпругата Ц.Б. Х. ще носи предбрачното си фамилно име – Б..

ОСЪЖДА Ц.Б. Х. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20.00 лв. за допускане на развод, ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА И.А.Х. да заплати по сметка на Районен съд Монтана  ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, сумата от 234.00 лв. ДТ относно размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: