Номер 50012.10.2020 г.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенVII наказателен състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
Секретар:ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20204430201692 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-002350 от
02.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 2 предложение
първо ЗДП на Е. К. А. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява. Представлява се
от ***. В жалбата, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН и писмени бележки
навежда доводи за липса на безспорни доказателства за виновно поведение от
страна на доверителя му както и за допуснати нарушения от страна на
наказващият орган, произтичащи от смесването на два отделни състава на
нарушение, описани в алинеи първа и втора на чл. 20 ЗДП. Счита, че липсва
яснота относно конкретното вменено на доверителя му нарушение, с което се
нарушава правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-32144/28.08.2020 година ангажира становище,
че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да
1
бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокс
копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 22.05.2020 година на жалбоподателя бил съставен акт за административно
нарушение за това, че на същата дата около 15:40 часа, на първокласен път І – 3, км. 78+000
с посока на движение към ***, при управление на собственият си лек автомобил *** с рег.
№ *** не съобразил скоростта си на движение с пътните условия, релефа на пътя/ завой
наляво/ и изгубил контрол над моторното превозно средство, излязъл вдясно от пътното
платно за движение и се блъснал в неподвижно препятствие/ камък/ и реализирал ПТП като
причинил материални щети по собственото си МПС – нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДП.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатация и
изготвеният на мястото на произшествието протокол за ПТП, на 02.07.2020 година е
издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с
глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 20-0938-002350 от 02.07.2020 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 222122 от 22.05.2020 година на *** протокол
за ПТП № 1755362 от 22.05.2020 година в оригинал; справка за нарушител на
името на жалбоподателя Е. К. А. ; заверено копие от протокол за ПТП №
1755362 от 22.05.2020 година; заверено ксерокопие от Заповед № 8121з – 515
от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи; копие от пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 31.08.2020 година.
2
В тази насока са и показанията на двамата *** *** и ***, разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
Показанията на горните свидетели установяват и това, че на посочената в акта дата
били сигнализирани от дежурния при ОДП - Плевен за настъпило пътно транспортно
произшествие на първокласен път І – 3 км 78+000. Когато пристигнали на мястото,
произшествието било приключило. На място установили автомобилът, управляван от
жалбоподателя, който споделил, че му било прилошало, което му състояние довело до
настъпване на произшествието. Същият вече бил в стабилно състояние, отказал
предложената му помощ от полицейските служители. На място бил съставен акта за
извършено административно нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДП и връчен лично на
жалбоподателя. Същият го подписал без възражения.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за установено от
правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони,
които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето
защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които
определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол.
Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно
наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение,
са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и
от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с
настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби,
които са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за
защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на
законосъобразност, който стои в основата на административното право.
Посочената в акта и наказателното постановление разпоредба на нарушение по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране
3
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Анализът на така цитираната правна норма
обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата,
с които водача следва да се съобразява при избиране на скоростта. Посочването на
конкретното обстоятелство, с което не е съобразил поведението си дадения водач,
съставлява съществен елемент от състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и неговото непосочване съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
В настоящия случай, в акта за установяване на административно нарушение и в
оспореното наказателно постановление съдържа като описание на нарушението следното:
жалбоподателят, като водач на МПС, не съобразил скоростта си на движение с пътните
условия, релефа на пътя/ завой наляво/ и изгубил контрол над моторното превозно средство,
излязъл вдясно от пътното платно за движение и се блъснал в неподвижно препятствие/
камък/ и реализирал ПТП като причинил материални щети по собственото си МП. Същите
обстоятелства установяват и показанията на разпитаните свидетели *** и ***, Същите
потвърждават, че в резултат на изгубване на контрола над ППС жалбоподателят излязъл
вдясно, извън платното за движение. Местоположението на автомобила се потвърждава и от
показанията на актосъставителя и свидетеля по съставения Акт за установяване на
административно нарушение. На база така събраните доказателства наказващият орган е
достигнал до извода, че е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) по смисъла на
§ 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Този извод обаче остава недоказан за въззивната инстанция, поради
липсата на конкретни доказателства за това какви повреди са настъпили по автомобила на
жалбоподателя. Приложеният по делото протокол за ПТП не съдържа ясно изражение на
същите . Неясен и без отговор, намиращ опора в доказателствата по делото остава и
въпросът дали има нараняване на други хора , каква е причината за настъпване на
забранения от закона резултат – дали виновно поведение на водача или друга причина/ като
събраните по делото данни за възникнал инцидентно здравословен проблем на
жалбоподателя/. При липсата на доказателства в тази насока, тежестта за събирането на
които е върху административнонаказващият орган не може да се приеме, че е настъпило
ПТП по смисъла на ЗДП тъй като фактическата обстановка във връзка с това събитие остава
неизяснена. По тази причина не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, респ. да се налага наказание на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът прие, че
липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в разрез с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН,
съгласно която наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да
установи всички спорни обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието
на безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на
4
административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът намери така депозираната по
реда на чл. 59 ЗАНН жалба от Е. К. А. от ***, ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 20-0938-002350 от 02.07.2020 година на *** за основателна. Наказателното
постановление е издадено при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият
орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. В този
смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002350 от 02.07.2020
година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 2 предложение първо ЗДП на
Е. К. А. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.
20 ал. 2 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5