№ 492
гр. Разград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100301 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална
зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаел
Ковачев, чрез пълномощника му мл. юрк. Хасан Хасан, срещу Д. Г. Г. с ЕГН-
**********, с която се моли за решение, с което да се приеме за установено,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: 255,80 лв. – главница за
доставена (потребена) топлинна енергия и такси за услугата „дялово
разпределение" за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. ведно със законната
лихва от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане, а при условията на
кумулативност да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца и
24,27 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната
лихва, начислена за периода от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г. Ищцовото
дружество претендира разноските по заповедното производство – ЧГД №
2090/2024 г.: такса в размер 25,00 лв. и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите
производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община
Разград на основание издадените от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с № Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-
083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът твърди, че е продавал (доставял) на
ответника топлинна енергия за битови нужди при спазване изискванията на
Закона за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград,
на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР и по цени,
определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна собственост с
1
централно топлоснабдяване. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати стойността на доставената топлинна енергия и
свързаните с нея такси за извършване на услугата дялово разпределение, като
за времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. задължението и е в размер на
255,80 лв. Това наложило подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, в което е посочено и
топлоснабдяваното жилище в гр. Разград. По това заявление бе образувано
ЧГД № 2090/2024 г. по описа на Районен съд – Разград. По него съдът издал
Заповед за изпълнение, с която разпоредил ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумата от 255,80 лв., представляващи главница за
доставена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение" за
времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. ведно със законната лихва, считано от
14.11.2024 г., мораторна лихва в размер на законната лихва в размер на 24,27
лв. за периода от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г., както и разноски за заповедното
производство: сумата от 25,00 лв. и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Поради връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
на заявителят е указана възможността за предявяване на установителен иск,
което в указания срок ищецът сторил. Така ищецът обосновава правния си
интерес. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес:
гр. Разград, ***. Поради това между нея и ищцовото дружество съществувало
ех lege облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна
енергия" при Общи условия, с чиито клаузи според правилото на чл. 150 ЗЕ
били обвързани клиентите без да е необходимо изричното им приемане.
Съдържанието (правата и задълженията на страните) на описаното
продажбено правоотношение било определено в ОУ на ищеца. Основното
задължение на дружеството било доставка на топлинна енергия. Твърди се, че
то е изпълнено точно и качествено, като ответникът не е престирал
дължимата сума, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово разпределение от топлинния
счетоводител „Бруната" ООД. За отчетен период: м. ноември 2023 г. – април
2024 г. по партида с абонатен номер 200997 била начислена 1,33029 МВтч
прогнозна топлинна енергия на стойност 193,61 лв. без ДДС при цена на
топлинната енергия 144,540 лв./МВтч без ДДС, определена от КЕВР. С такса
партида (в размер на 11,67 лв. без ДДС) се получавала крайната начислена
прогнозна сума 205,28 лв. без ДДС или 246,33 лв. с ДДС. След извършен
отчет на средствата за дялово разпределение от „Бруната" ООД било
установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е по-
голямо – 1,36862 МВтч или 199,19 лв. без ДДС. С начислената такса партида
(в размер на 14,00 лв. без ДДС) се получавала сумата за реално доставената
топлоенергия в размер 255,80 лв. с ДДС. С оглед на това, че ответникът не е
изпълнил точно във времево отношение своето задължение към дружеството,
на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и чл. 86 ЗЗД дължала обезщетение в
размер на законната лихва (ОЛП+10 процента) за всеки ден забава, след
изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата, до
окончателното плащане. За периода 31.12.2023 г. – 13.11.2024 г. обезщетението
за забава върху претендираната главница е в размер 24,27 лв.
В срока за отговор ответникът признава исковете. Моли за
постановяване на решение при признание на исковете.
От правнта страна:
Ответникът с отговора на исковата молба признава иска.
2
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
237, ал. 1 ГПК, а именно: редовно признание на иска, липса на основания за
недопустимост и противопоставимост на признанието на закона или добрите
нрави.
Предвид изложеното и направеното признание на исковете, те следва да
бъдат уважени.
По разноските: Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да и ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в тежест на ответника, включително и тези по заповедното
производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. Приложени са доказателства
за заплатени 103,70 лева за държавна такса (78,70 лева по исковото и 25,00
лева по заповедното). Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева по заповедното, под минималния в Наредбата за
заплащането на правната помощ, поради което искането следва да бъде
уважено. Общо разноски, дължими от ответника, следва да бъдат
разграничени, както следва: 75,00 лева по заповедното производство и общо
78,70 лв. по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Д. Г. Г. с ЕГН-**********, дължи на „Топлофикация –
Разград“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния
директор Михаел Ковачев, следните суми във връзка с издадената срещу
ответника на Заповед № 1045/15.11.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2090 по описа на
за 2024 г. Районен съд - Разград: 255,80 лв. (двеста петдесет и пет лева и
осемдесет стотинки), представляващи стойността на доставена топлинна
енергия и такси за услугата "дялово разпределение" за периода от 01.11.2023 г.
до 31.03.2024 г. по партида с абонатен № 200997 за имот на адрес: гр. Разград,
***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 14.11.2024 г.
до изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на законна лихва
за забава, начислено за периода от настъпването на изискуемостта на всяко от
месечните плащания, считано от 31.12.2023 г. за първото, а за всички дължими
до 13.11.2024 г. в размер общо на 24,27 лв. (двадесет и четири лева двадесет и
седем стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Г. Г. с ЕГН-**********
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална зона,
ул. „Черна“, представлявано от Михаил Николаев Ковачев:
- сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева) за направени разноски по
заповедното производство по Частно гражданско дело № 2090 по описа за
2024 г. на Районен съд – Разград и
3
- сумата от 78,70 лв. (седемдесети осем лева и 70 стотинки) за направени
разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по Частно гражданско дело № 2090 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4