№ 605
гр. Варна, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500501 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на М. И.
Х., чрез адв. И. (ВАК) против Решение № 4755 от 31.12.2024 година,
постановено по гр.дело № 2402/2024 година, на ВРС, в частта, с което е
признато за установено по отношение на ответника М. И. Х., ЕГН **********,
че ищците Д. Б. И., ЕГН ********** и Р. Б. Р., ЕГН ********** са
собственици на поземлен имот с идентификатор 17914.501.1040, по КККР,
одобР. със Заповед №РД-18/19.04.2022 г., на с. Гроздьово, общ. Долни чифлик,
област Варна, находящ се в с. Гроздьово, общ. Д. Чифлик, област Варненска с
площ 677 кв.м, вид територия: Урбанизирана, НПТ: Ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план 167, кв.35, парцел ІХ, при граници: имоти с ид.
17914.501.168, 17914.501.1039, 17914.501.167, 17914.501.166, 17914.501.1037,
17914.501.169, ведно с находящата се в имота жилищна сграда - еднофамилна
с идентификатор 17914.501.1040.1, брой етажи:1, със застроена площ 61 кв.м
на основание наследствено правоприемство и упражнявано от наследодателя
им давностно владение в периода от 1969 година до 2015 година, на осн. чл.
124 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, както и в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че решението на съда е постановено при наличието
на допуснати нарушения на закона, явява се необосновано и не отчита
наличните по делото доказателства. На първо място се сочи, че не са налице
никакви доказателства, че покойната Д. Б. е дарила процесния имот на своя
1
син, в лицето на Б.И.; сочи се още, че при позоваването на давност е било
редно да се докаже, не само владението, а и анимуса – а именно, че имота се
владее като собствен. Приема се, че е било налице държане, а на владеене на
процесния имот, както и че промяната в намеР.ето не е била изразена по
никакъв начин. Прави се разбор на представените гласни доказателства и се
приема, че от тях не е станало ясно дали и кога Б. Р. е владял имота. В
заключение се настоява съдът да отмени решението в атакуваната му част.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Д. И. и Р. Р.,
чрез адв. З., с които те оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението,
в обжалваната му част.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата не се явява, но чрез адв. И.
поддържа въззивната си жалба и моли съда, като отмени решението да
отхвърли исковете.
Въззиваемите страни, не се явяват, но се представлява от адв. З., които
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството по делото е образувано
по искова молба на Д. Б. И., ЕГН ********** и Р. Б. Р., ЕГН **********
против М. И. Х., ЕГН **********, с която е предявен иск за признаване на
ищците за собственици на поземлен имот с идентификатор 17914.501.1040,
находящ се в с. Гроздьово, общ. Д. Чифлик, област Варненска с площ 677 кв.м,
вид територия: Урбанизирана, НПТ: Ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план 167, кв.35, парцел ІХ, заедно с находящите се в него жилищна
сграда - еднофамилна с идентификатор 17914.501.1040.1, брой етажи:1, със
застроена площ 61 кв.м и жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
17914.501.1040.2, брой етажи:1, с площ 9 кв.м на основание наследствено
правоприемство и упражнявано от наследодателя им давностно владение в
периода от 1969 година до 2015 година, което ищците присъединяват към
своето владение, което продължава до днешна дата.
Според твърденията в исковата молба настоящите ищци са наследници
по закон на Д. Б. Г., ЕГН **********, от село Гроздьово, починала на
14.03.1986 година, която през 1950 година е закупила без надлежен документ
недвижим имот в границите на с. Гроздьово, заедно с изграД.та в имота
жилищна сграда, който имот съгласно регулационния план на с. Гроздьово,
общ. Д. Чифлик, одобрен със Заповед № 3360/10.05.1973г. представлява УПИ:
IX-167 в кв.18 по плана на селото с площ 677кв.м. при граници: УПИ №: XI-
168, №XXVI-167, 1 №XXVII-167, №VIII-169 и улица. Също според ИМ през
1969 година Д. Б. Г. е прехвърлила без надлежен документ на сина си Б. Р. И.
описания по-горе недвижим имот, като от момента на прехвърлянето на имота
през 1969 година до нейната смърт процесният имот се е владял от Б. Р. И., а
2
след неговата смърт през 2015 година имотът се е владял от неговите
наследници Д. Б. И. и Р. Б. Р.. През 2016 година ищцовата страна е
предоставила на ответницата М. Х. да ползва имота срещу задължение да го
поддържа и стопанисва, като през 2023 година ищците разбрали, че тя -
ответницата М. И. Х. се снабдила с нотариален акт за собственост за
процесния имот, акт № 89, том LXVIII, дело № 26801/22г., вх.рег. №
43635/23.12.2022г. по описа на СВ Варна.
От фактическа страна е било установено и не се спори от страните, че
лицето Д. Б. Г., ЕГН **********, е починала на 14.03.1986 година, като е
оставила наследници, в лицето на 1/ Д.Р.Г., ЕГН ****** – СИН, 2/ И.Р.Г., ЕГН
********** – син, починал на 17.01.2019 г., 3/ Т. Р. И., ЕГН, ******* – СИН,
починал на 11.10.2015 г. и 4/Б. Р. И., ЕГН ********** – син, поч. на 14.11.2015
г. Б. Р. И. е починал на 14.11.2015 година и негови наследници са: 1/ Р. Б. Р.,
ЕГН ********** – син 2 и 2/ Д. Б. И., ЕГН ********** – дъщеря.
Налична по делото е и нотариалната преписка във връзка със
съставянето на н.а. за собственост на недвижим имот №50, том ІV, рег. №3838,
дело №573 от 21.12.2022 г. на нотариус В.П., с район на действие РС-Варна, с
който М. И. Х., ЕГН ********** е призната за собственик по давност на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17912.501.1040, площ от 677 кв.м, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), вид територия: Урбанизирана,
номер по предходен план УПИ ІХ-167, кв.35, по плана на селото, при граници:
17912.501.168, 17912.501.1039, 17912.501.167, 17912.501.166, 17912.501.1037
и 17912.501.169, ведно с построените в това дворно място еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 17914.501.1040.1, брой етажи:1, със
застроена площ 61 кв.м и жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
17914.501.1040.2, брой етажи:1, с площ 9 кв.м. Представена е скица на сграда
№15-359333-08.04.2024 г. на жилищна сграда с идентификатор
17912.501.1040.1, скица на сграда №15-359382-08.04.2024 г. на жилищна
сграда с идентификатор 17912.501.1040.2 и скица на поземлен имот №15-
359320-08.04.2024 г. на поземлен имот с идентификатор 17912.501.1040.
От приетата от ВРС и не оспорена от страните Съдебно техническа
експертиза става ясно, че на представената скица с черни линии е нанесен
процесният поземлен имот с идентификатор 17912.501.1040 от кадастрална
карта на с. Гроздево, одобрена със Заповед №РД-18-80/19.04.2022 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и изм. със Заповед №18-2043-19.02.2024 г.
на началник на СГКК - Варна. Видно от същата е, че УПИ IX-167 в кв. 18 по
плана на село Гроздьово е частично идентичен на ПИ с идентификатор
17912.501.1040 от КККР. При извършената проверка в Община Долни Чифлик
се установява, че кадастралният и регулационен план на с. Гроздьово, одобрен
със Заповед № 465/12.11.1924г. не е запазен. От него не е възможно да бъде
получено годно копие за съставяне на комбинирана скица, като действащи във
времето за с. Гроздево са следните кадастрални и регулационни планове: 1.
Кадастрален и регулационен план на с. Гроздево, одобрен със Заповед №
465/12.11.1924г. – не е запазен. Съгласно разписния лист към плана за имот №
3
167, в УПИ IX—167 от кв. 35 е записана Д. Б. Р.а; 2. Кадастрален и
регулационен план на с. Гроздево, одобрен със Заповед № 3360/10.15.1973г.
Съгласно същия, УПИ IX-167 от кв. 35 е записан на Д. Б. Р.а. На приложената
комбинирана скица УПИ IX-167 от кв. 35 е изчертан със сини и червени
линии. Вещото лице е извършило оглед на процесния имот и е констатирало,
че в ПИ с идентификатор 17912.501.1040 от ККК е налична само сграда с
идентификатор 17912.501.1040.1, като същата е частично достроена при
южната фасада. Площта на така достроената сграда е 86 кв.м. На приложената
комбинирана скица намерената на място сграда е показана с лилави линии.
Сграда с идентификатор 17912.501.1040.2 е премахната и към момента не е
налична в имота. Изготвена е комбинирана скица №1 на УПИ IX-167 от кв. 35
по кадастралния и регулационен план на с. Гроздево, одобрен със Заповед №
3360/10.15.1973г. и ПИ 17912.501.1040 от КККР на с. Гроздево, одобрена със
Заповед № № РД-18-80/19.04.2022 г. на Изп. Директор на АГКК и изм. със
Заповед № 18-2043- 19.02.2024/19.02.2024 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК –
ВАРНА. - УПИ IX-167 от кв. 35 по кадастралния и регулационен план на с.
Гроздево, е очертан плана. - ПИ 17912.501.1040 от КККР на с. Гроздево е
очертан с черни линии. Експерта сочи, че границите на парцелите са както са
по кадастрална карта, а уличната регулация не е приложена на място.
Също пред ВРС в полза на ищцовата страна са били разпитани и
свидетели - П.Щ.К., З.Х.И., Д.С. И., водени от ищеца и свидетелите Р.Т.Р.,
Б.Д.Р. и С.С.К., водени от ответника.
От показанията на първата група свидетели се установява, че познава
ищците; че ги е посещавала в бащината им къща, която състои от три стаички
и остъклено антре отпред. Наред с описанието на къщата описва и самия имот
- отстрани имало постройка за компоти. Стаите били около 3 на 3 метра.
Къщата се намира още в началото на селото, идвайки от Долни Чифлик.
Първата къща е на брат му на Б., втората е на Р., разположена е в място с площ
около декар по-навътре, а отпред има друго празно място. Съседи от едната
страна били Т. и жена му С., които вече са починали и къщата е продаД.. От
другата страна има празно дворно място на баба К., две сестри купили
мястото и си направили къща - М. и сестра й. От както помни Р. от 1987 г.,
когато се заселила в с. Гроздьово, тази къща е негова и е живял там с майка си
И. и баща си Б.. Къщата е наследствена от баба му и дядо му. Първо починала
майка му, и баща му останал сам. Докато баща му бил жив, Р. идвал всяко
лято, поддържал. След това на Д. мъжът й взел Б. преди смъртта му и той там
починал преди по-малко от десет години. След смъртта на баща си, Р. се
обадил на сина на свидетелката да отиде да живее там и да наглежда имота,
но той не се съгласил. Знае, че са пуснали на квартира ответниците, за да не
ограбят къщата. Р. живее в чужбина, а Д. в с. Въглен. След смъртта на Б. не е
виждала ищците в имота. Когато минава, вижда в имота ответницата. Видяла
миналата година, че са започнали някаква постройка. Разбрали, че предната
част от двора е продаД.. Дворното място, където е къщата на Б. и къщата на С.,
дворът е отделно, а пред къщата на Б.ви е съвсем отделно място. Имало ограда
4
от мрежа.
Свидетеля З.Х.И., родом от самото село сочи, че познава страните и че
ищците имат дворно място 500-600 кв.м с къща при влизане в селото от към
Горен Чифлик, веднага в дясно. Сочи още, че наследодателя им Б. е живеел
малко по-навътре от къщата на брат си, където и починал през 2015-2016 г.
След смъртта пуснали някакви хора да живеят там без наем, за да го
стопанисват. След смъртта на баща си, Р. заминал в чужбина. Не го е виждал
нещо да прави в имота. Д. също не я е виждал, тъй като тя се оженила в с.
Въглен.
Свидетелката Д.С. И. заявява, че познава ищците от 30 години и че знае
за техен имот в село Гроздьово - малка къщичка, разположена като се влиза в
селото от Долен Чифлик, втората къща от дясно. Къщата е малка, от кирпич, с
две-три стаи. Има и двор около 600-700 кв.м. До смъртта си през 2015 г. Б.
живял в тази къща. Към имота на Т. има ограда, имат вратичка, ходят си на
гости. Имотът е от майката на Б.. Б. починал и дъщеря му Д. вкарала
квартиранти, за да наглеждат къщата. Не познава М., но я е виждала в къщата.
Сочи, че имот ХХVІ167 със зелен цвят на скицата е на брат му Т. Р., В имот
VІ167 със зелен цвят има две нови къщи със собственици А. И. и М..
Последно, когато ходила преди смъртта на Б., от къщата се излизало през
двора и имало улица. В момента в имота има подобР.я, нови постройки. Р. и Д.
последно ги е виждала преди 2015 г. Изслушани са и показанията на Р.Т.Р.,
първа братовчедка на ищците, дъщеря на С. Т.ова И. и Т.. Къщата, в която
живял Б. не била негова, а на баба Д., майка им. Къщата била в един двор с
тяхната къща. Нямало ограда. Когато Б. починал, майка й останала сама в
имота. Изоставили къщата, всичко започнало да пада, защото е от кирпич. Р.
още осми клас заминал за Франция, нито за смъртта на баща си, нито на
смъртта на майка си присъствал. Майка й решила да продаде къщата, защото
била сама, без мъж. Свидетелката била болна, нямало кой да й помага и затова
години след смъртта на Б. майка й продала имота. Майка й плащала данъците
за имотите. Техният имот го поддържали нейните Т. Р. и баба С., като от време
на време косили тревата в двора на Б., не са садили нищо в двора около
къщата на Б., не са ползвали къщата, Б. живял там като наследник на майка си
Д.. Майка й си направила констативен нотариален акт. След смъртта на Б.
освен М. и семейството й, не е виждала друг, ако не била М., тази къща щяла
да е паднала. Дворното място и къщата, имали входна врата на главния път,
докато бил жив Б., но сега се преминавало по черен път, през полето. Не знае
майка й за колко пари е продала къщата. Разбрала за продажбата в
последствие, когато й купила една готварска печка от парите. Първо баба й се
грижела за имота, а след смъртта й, в имота останал Б.. Майка й пуснала М. и
семейството й в имота, за което Д. знаела, но не знаела, че къщата е продаД..
Баба й била казала, че подарява мястото към пътя на баща й Т. Р.. Имало лист
със свидетели, че го е подарила. На Б. не е подарявала нищо. Б. никъде не
съществува и няма документ, затова майка й казвала на стринка й: „И., виж
оправи тази къща, имаш деца, един ден ще имаш проблеми“.
5
Изслушани са показанията и на свидетеля Б.Д.Р., съпруг на първата
братовчедка на ищците Р.Р.. Помни баба Д., имотите трябвало да ги наследи
малкият син на баба Д. – Т.. След смъртта на баба Д., имало кавги с Б. кой ще
вземе имот. Тъща му плащала всички данъци, даже се карали, да узаконят
имота. Тя стопанисвала имота след смъртта на Б.. Между двата парцела била
сложена ограда от новите собственици 2014-2015 г. След смъртта на Б. баба С.
продала имота на М. и семейството й. Те продали кон и кола и теглили кредит,
за да платят цената. От показанията на свидетелката С.С.К. се установява, че в
съседната къща на М. живее баба С.. Преди девет и нещо години продала
къщата на М.. Б. и баба С. живеели в един двор, в различни къщи. С. казала, че
къщата, в която е живял Б. е нейна. Когато отишла да живее в с. Гроздьово
преди 22 години в къщата живял Б., а дворът не бил преграден. Преградила го
М., след като купила имота. Направила и ремонт. Не познава ищците, от както
живее в селото не ги е виждала.
При тези данни и след като е съпоставил доказателствата, ВРС е
достигнал до извода на основателност на заявената претенция.
Виждането на въззивния съд е следното:
Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС собствеността се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Когато
иде реч за давност по смисъла на чл.79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намеР.ето за своене на вещта
(animus), е въвеД. в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл.
79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в
този процес, като единствено съдът е този, които може по същество да
прецени /след анализ/ дали е основателно позоваване на придобивна
давност.При акцентирането върху придобивна давност следва да се посочи от
кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е
продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно страната,
която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да
установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този
имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. За да
настъпят правните последици на оригинерния придобивен способ, на който се
6
позовава страната, е необходимо да се установи по несъмнен начин
владението в двата му елемента. Както се посочи вече, упражняването на
фактическата власт на общината и намеР.ето й за своене могат да бъдат
осъществени по различен начин.
От материалите по делото е видно, че са били разпитани свидетели и за
двете страни, като тези на въззиваемите съдът приема за подробни, базиращи
се на непосредствени впечатления и най – вече кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Свидетелите на ищцовата страна базират
впечатленията си на преки наблюдения, касае се за съседи и / или съселяни,
които ежедневно са преминавала и покрай имота, познавали са баба Д. Б. Г.,
ЕГН **********, и изрично сочат, че процесния имот е бил предоставен в
собственост на нейния син Б. Р. И., починал на 14.11.2015 година. Също е
недвусмислено установено, че той е бил наследен от своите син и дъщеря –
ищци по делото, както и че след смъртта му те са ползвали имота, но са взели
решението да го предоставят на ответницата, за да го стопанисва и обработва,
без да заплаща наем. Спорно по делото е кога и по какъв начин самата
ответница е демонстрирала пред тях намеР.ето за своене или т.нар. „анимус“,
които е и задължително условие за давностене.
Наличните по делото гласни доказателства не дават основание на съда
да заключи, че е демонстрирано от ответницата по несъмнен начин, както
владението, така и намеР.ето за своене на веща, като своя. За да подкрепи
процесуалната си позиция ищцовата страна е ангажирала нарочни гласни
доказателства – разпита на свидетелите, описани по горе, които сочат че
процесния имот е преминал от покойната Баба Д. в полза на нейния син Б. Р. и
след смъртта му през 2015 година в полза на ищците по делото и негови
наследници. Последните са го предоставили за ползване и обработване в
полза на ответницата, без да претендират наем. Тези свидетели, чиито
показания съдът цени като достоверни, почиват на преки наблюдения,
изхождайки от съседи и/ или съселяни , и нещо повече – те кореспондират и с
представената по СТЕ, т.к. от разписния лист на плана става ясно, че като
собственик е била вписана покойна Д. Г..
Показанията на разпитаните в полза на въззивницата свидетели, съдът
приема резервирано, т.к. не са последователни, не почиват и на някаква
житейска логика. От тези показания става ясно, че баба С. – съпругата на
единия от наследниците на баба Д. Г. е „продала„ имота в полза на
въззивницата М. Х., без обаче да обясняват обстоятелството, че в полза на
последната е налице КНА за собственост № 50/2022 година, издаден по
обстоятелствена проверка от страна на нотариус Петров. В тази
7
обстоятелствена проверка се сочи, че въззивницата е станала собственик по
давност, не по силата на сделка, като претендирания период е неупоменат.
Нещо повече – обстоятелствената проверка, освен, че не съдържа разпита на
свидетели, които да убедят за протичането на давностните срокове, не
съдържа никакви данни и по отношение на второто изразено основание –
наследство. Не става ясно, че / а липсва удостовеР.е за наследници/ от кого и
по силата на какво родство М. Х. е наследила процесния имот. При тези данни
и, обсъждайки доказателствата по делото съдът приема, че не е осъществено
владението, предпоставящо възможността имота да се придобие по този
начин от страна на М. Х.. Видно е, че имота не е владян, с намеР.ето да се свои
като собствен и то в рамките на повече от 10 години – или че това
обстоятелство се явява недоказано. Коментирайки и съпоставяйки
представените по делото гласни доказателства, съдът приема, че не може
безусловно и категорично да сподели извода за наличието на „своене“ и то
„своене“, което е достигнало до знанието на ищците, демонстрирано е
пред тях и са били отблъснати техните претенции. Напротив – налице е
само един факт, които сочи извод в тази насока и той е свързан с издаването на
н.а. 50/ 2022 година, но до този момент обаче подобни факти по делото
липсват, ето защо ВОС приема за недоказано възражението за протичане на
придобивна давност в полза на ответницата. В допълнение - като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително, и да се
осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява
във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да
се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да
сочат на намеР.е имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от
действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за
тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
8
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си.
При тези данни, въззивния съд приема, че решението се явява правилно
и следва да бъде потвърдено. Т.к. разноски не са поискани, такива не се и
присъждат.
Предвид горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4755 от 31.12.2024 година, постановено
по гр.дело № 2404/2014 година, по описа на ВРС, тридесети състав, в частта,
с което е признато за установено по отношение на ответника М. И. Х., ЕГН
**********, че ищците Д. Б. И., ЕГН ********** и Р. Б. Р., ЕГН ********** са
собственици на поземлен имот с идентификатор 17914.501.1040, по КККР,
одобР. със Заповед №РД-18/19.04.2022 г., на с. Гроздьово, общ. Долни чифлик,
обл. Варна, находящ се в с. Гроздьово, общ. Д. Чифлик, обл. Варненска с площ
677 кв.м, вид територия: Урбанизирана, НПТ: Ниско застрояване (до 10м),
номер по предходен план 167, кв.35, парцел ІХ, при граници: имоти с ид.
17914.501.168, 17914.501.1039, 17914.501.167, 17914.501.166, 17914.501.1037,
17914.501.169, ведно с находящата се в имота жилищна сграда - еднофамилна
с идентификатор 17914.501.1040.1, брой етажи:1, със застроена площ 61 кв.м
на основание наследствено правоприемство и упражнявано от наследодателя
им давностно владение в периода от 1969 година до 2015 година, както и в
частта, с която е бил отменен н.а. № 50 от 21.12.2022 година на нотариус
В.П., на осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, както и в частта за
разноските.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред състав ВКС на Р
България, в едномесечен срок от връчване на съобщенията до страните, на
основанията посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9