№ 217
гр. Велико Търново , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000087 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260020 от 18.11.2020г., постановено по т.д. №118/2019г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил на основание чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД ЗАД
Алианц България-гр.София да заплати на М.П. П., чрез нейния баща и
законен представител П. В. П. и майка Н. К. Л., от с.Брестница, Община
Ябланица, сумата 9 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило
на 06.10.2018г. в с.Брестница по вина на водач на лек автомобил с рег.№ СВ
95****, БМВ, управляван от А. М. А., със сключена валидна застраховка
гражданска отговорност с полица, валидна до 12.02.2019г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019г. – датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Отхвърлил
е предявения иск в останалата му част до пълния претендиран размер от
10 000 лева, както и за мораторната лихва върху главницата за периода от
06.10.2018г. до 10.10.2019г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е ЗАД
1
Алианц България да заплати на адвокат И.К. К.-Х. по реда на чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата 837
лева, съразмерно с уважения иск. Осъдил е М.П. П., чрез нейния баща и
законен представител П. В. П. и майка Н. К. Л. да заплати на ЗАД Алианц
България сумата 2019,65 лева, направени разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска. Осъдил е ЗАД Алианц България да заплати
държавна такса в размер на сумата 360 лева и разноски в размер на сумата
315 лева, по сметката на Ловешкия окръжен съд.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Застрахователно акционерно
дружество Алианц България – гр.София, чрез процесуален представител
адвокат Б.С. от Адвокатско дружество В. и Б..
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение на Ловешкия окръжен съд изцяло и вместо него да постанови друго
решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените
искове.
Обжалваното решение било неправилно.
Окръжният съд бил допуснал съществено процесуално нарушение, тъй
като в доклада не бил разпределил доказателствената тежест като не бил
посочил, че в тежест на ответника е да докаже, че вината за настъпване на
вредоносния резултат е изключително на ищцата, а в решението си се позовал
на разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, съгласно която презумпцията е за вина
на ответника до доказване на противното.
Със събраните по делото доказателства не били доказани всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Не били
доказана вина на застрахования, противоправно негово поведение, както и
причинно следствена връзка между неговото поведение и вредите на ищцата.
По делото имало свидетелски показания, че ищцата сама се е затичала и сама
е предизвикала сблъсъка със застрахования лек автомобил. Съдебно
2
техническата експертиза установявала, че въпреки предприетата от водача на
лекия автомобил спасителна маневра детето се удря в предна лява врата след
страничното ляво огледало. При разпита вещото лице било казало, че
причина за настъпване на ПТП-то била появата на пешеходец в необозначена
зона, навлизане в опасната зона за спиране на водача. В заключението на
съдебно медицинската експертиза д-р В. бил направил извод, че ищцата
действително е претърпяла две спуквания на 4 и 5 метатарзални кости, но не
може да бъде определен момента, когато са получени тези счупвания.
Алтернативно въззивникът пледира за много по-висока степен на
съпричиняване от страна на пострадалата, а именно в размер на 25%, тъй като
тя била само на 7-години, оставена без надзор от родителите, предприела
пресичане на пътното платно на място, където няма обозначение за
пешеходна пътека тип зебра, което означава че е нямала предимство, както и
е предприела пресичане при положение че е възприела идващия лек
автомобил и това пресичане е било внезапно.
Моли за преразпределение на разноските за Първа инстанция, при
положение че искът бъде отхвърлен изцяло.
Претендира за присъждане на всички направени от него разноски в
двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата, ищца в Първата инстанция М.П. П., чрез нейния баща и
законен представител П. В. П. и майка Н. К. Л., от с.Брестница, Община
Ябланица, чрез адвокат И. Колева, в писмен отговор и по делото, моли
Апелативният съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като
правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Обжалваното решение било правилно.
По делото бил изготвен доклад, с който била разпределена
доказателствената тежест на страните и същият бил приет без възражения и
искания от тяхна страна. Доказана била вината на водача на МПС – видно от
3
АУАН същият се движел с несъобразена скорост. Доказана била причинно
следствената връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, както
и твърдените болки и страдания, със СМЕ и свидетелски показания. Дори да е
предизвикала с поведението си ПТП-то М.П., то следвало да се има предвид
че тя е само на 7 години. Била й причинена средна телесна повреда. Правилно
бил определен размерът на съпричиняване. Размерът на обезщетението бил
съобразен с икономическите условия у нас и с критериите за справедливост.
Във всички случаи на физическо увреждане на дете, наличието на
неимуществени вреди следвало да се презюмира.
Въззивникът не се представлява в съдебно заседание. В писмена защита
поддържа изцяло въззивната жалба.
За въззиваемата в съдебно заседание не се явява нито законен
представител-родител, нито процесуален представител-адвокат.
Дирекция Социално подпомагане-гр.Луковит, редовно призована, не
взема становище в тази инстанция.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на основателността й приема за установено следното.
Ищцата М.П. П., родена на 08.12.2010г., малолетна, чрез нейната майка
и баща, които са и законни представители Н. К. Л. и П. В. П., двамата от
с.Брестница, твърди в исковата молба и по делото че на 06.10.2018г.
пресичала пътното платно в селото, когато лек автомобил БМВ с рег.№ СВ
95****, управляван от А. А. от гр.Добрич се движел с несъобразена скорост в
населеното място и я блъснал, когато тя пресичала. Получила счупване на
метатарзалната кост 4 и 5 на стъпалото на левия крак. Вследствие случилото
се получила нервнопсихични увреждания-депресия, страх, уплаха от МПС,
4
стрес, безсъние, висока тревожност. Всички посочени увреждания са в пряка
причинно следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия
автомобил, който бил нарушил правилата за движение по пътищата. Лекият
автомобил, участник в ПТП-то бил с валидна задължителна застраховка
гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество към
момента на пътния инцидент. Съставен е АУАН от 06.10.2018г., видно от
който вина за ПТП-то има водачът на лекия автомобил. В срок предявили
пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, но в 3-месечния срок не е постигнато
споразумение. Поради това ищцата има правен интерес да предяви настоящия
иск.
Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество да й заплати сумата от 40 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, заедно със законната
лихва считано от датата на деликта-06.10.2018г.- до окончателното й
изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото,
включително за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Ответното Застрахователно акционерно дружество Алианц България
АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото,
оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорва
механизма на пътно транспортното произшествие. Оспорва, че водачът на
лекия автомобил, застрахован при него, има виновно и противоправно
поведение. Твърди че пътно транспортното произшествие е настъпило по
изключителна вина на малолетната ищца. Евентуално прави възражение за
наличие в случая на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. При
условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на родителите на малолетната ищца, които не били
упражнили контрол върху детето, пресичало пътното платно без пълнолетен
придружител.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
малолетната ищца, която с поведението си е създала реална възможност за
неговото настъпване, тъй като е нарушила разпоредбата на чл.108; чл.113 ал.1
5
и чл.114 ал.1 от Закона за движение по пътищата, в смисъл че е била длъжна
преди да навлезе на пътното платно да се съобрази с това на какво разстояние
се намира идващото пътно превозно средство, пресичала е на неопределено за
това място и е излязла внезапно на пътното платно, поради което е основната
причина за настъпване на ПТП-то и вредите от него.
Ответникът оспорва, че не съществува причинно следствена връзка
между ПТП-то и причинените на ищцата вреди.
Оспорва твърдяните увреждания на ищцата по вид, степен и размер.
Оспорва истинността на приложеното заключение на д-р П. от
08.10.2018г. и че е била причинена фрактура на 4 и 5 метатарзални кости на
ходилото, тъй като непосредствено след инцидента бил издаден медицински
документ, в който било посочено че пострадалата е получила само травма на
ляво ходило, но не и счупване на двете кости, както било по издадените на
09.10.2018г. и 10.08.2018г. медицински документи.
Оспорва, че ищцата е претърпяла нервнопсихични увреждания.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер.
Претенцията била необосновано, прекалено завишена. Най-много имало
пукване на костиците, непълно счупване, без разместване на фрагментите, без
да е била извършена операция, без престой в болница т.е. уврежданията на
костите на лявото стъпало били леки и не са довели до трайно затрудняване
движението на крайника. Възстановителният период е много кратък, тъй като
при деца тези увреждания зарастват много бързо и без остатъчни явления.
Навежда още един довод, а именно че размерът на обезщетението
трябвало да бъде съобразен със съдебната практика за такива обезщетения
към края на 2018г., когато било настъпило процесното застрахователно
събитие.
Неоснователна била претенцията за присъждане на законната лихва от
датата на застрахователното събитие. При предявяване на претенцията пред
Застрахователното дружество ищцата не била посочила банкова сметка, по
която да се преведе обезщетението, поради което следвало да се приложи
6
чл.380 ал.3 вр. чл.405 от КЗ и застрахователят не дължал лихва.
С определение №112 от 25.02.2020г. по т.д. №138/2019г. са съединени
за съвместно разглеждане двете търговски дела, образувани пред Ловешкия
окръжен съд, по исковите молби подадени съответно от майката и от бащата
на малолетната М.П. по отделно, с един и същ предмет, а именно за осъждане
на Застрахователното дружество да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди на малолетната М. при процесното ПТП, станало на
06.10.2018г.
С протоколно определение от 28.10.2020г., постановено по т.д.
№138/2019г., Ловешкият окръжен съд е приел за разглеждане изменение на
предявения иск чрез намаление на същия до размер на претендирана сума от
10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вместо първоначално
предявения иск за сумата 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и
е прекратил производството по делото по първоначално предявения иск за
разликата над 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.
Агенция Социално подпомагане – Дирекция Луковит представя по
делото социален доклад, видно от който детето М. е родено от безбрачното
съжителство на Н. Л. и П. П., има брат и сестра, грижите за М. полага баща й
и от 2012 година родителите са разделени, а в момента на инцидента детето е
било оставено на грижите на дядото и бабата по бащина линия В. И. и М. И.,
както и че детето е било в добро здравословно състояние.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, тъй
като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в
обжалваната част.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
7
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание 432 от Кодекса за застраховането от
пострадала при ПТП, чрез нейните родители и законни представители, тъй
като е малолетна, против застрахователя на виновен, според ищцата, за
произшествието водач на лек автомобил, за сумата 10 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2018г. –
датата на увреждането - до окончателното й изплащане.
Разпоредбата на 432 ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като
фактическият състав включва виновно и противоправно поведение на водача,
настъпили вреди от същото и причинна връзка между
действието/бездействието и вредите, както и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка гражданска
отговорност, с обект гражданската отговорност на деликвента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
При ПТП, настъпило на 06.10.2018г. в с.Брестница, Община Ябланица,
Ловешка област, на малолетната ищца М.П. П., родена на 08.12.2010г., били
причинени телесни повреди. Пътно транспортното произшествие настъпило
по вина на водача на лек автомобил БМВ с рег.№ 95**** А. М. А., който
нарушил правилата за движение, както и по вина на пострадалата М.П., която
също нарушила правилата за движение по пътищата.
8
Водачът на лекия автомобил го управлявал с несъобразена скорост от 50
км/ч, която е допустимата за движение в населено място, но безопасната
скорост е била 46,5 км/ч, при която лекият автомобил би преустановил
движението си преди да достигне траекторията на движение на детето.
Законът за движение по пътищата възлага на водачите на МПС по-
големи задължения и по-големи изисквания във връзка с осигуряване
безопасността на движението в сравнение с тези на пешеходците.
От своя страна малолетната М., която е била тогава на 7 години, е
тръгнала да пресича пътното платно от ляво на дясно без да се огледа,
внезапно, без да има пешеходна пътека или знак за пресичане и въпреки че
водачът на лекия автомобил предприел спасителна маневра с отклоняване
посредством волана надясно, при което автомобилът се качил на десния
тротоар, след което спрял, детето се удря в предна лява врата след
страничното огледал и пада отстрани, към задната врата на автомобила, който
вече е променил траекторията на движение надясно.
Тези обстоятелства се установяват от изготвения на 06.10.2018г.
констативен протокол за ПТП с пострадало лице, както и от заключението на
съдебно техническата експертиза, назначена в Окръжния съд, с вещо лице
инж.Н. К.
Досъдебно производство не е било образувано, тъй като не е извършено
деяние, което да налага провеждане на наказателно производство от общ
характер. Реализирана е административно наказателна отговорност за водача
на моторното превозно средство. Издаден е акт за установяване на
административно наказание на 08.10.2018г. от младши автоконтрольор при
РУМВР-гр.Ябланица, на основание на който е издадено наказателно
постановление на 15.10.2018г. от началника на РПУ при ОДМВР-Ловеч, РУ-
Ябланица, с което на водача на лекия автомобил А. е наложено наказание по
чл.179 ал.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева.
От заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р
Н. В. се установява, че при ПТП-то М.П. е получила пукване /счупване/ на 4 и
5 метатарзални кости, вследствие минаване на гумата на автомобила през
ходилото на детето. Според вещото лице клиничната картина е описана и в
9
двата амбулаторни листа, издадени от Центъра за спешна медицинска помощ-
гр.Ябланица и специалиста д-р И., както и че счупването е потвърдено и от
специалист образна диагностика д-р П.. Вещото лице установява, че е
проведено консервативно лечение – гипсова имобилизация за 25 дни, след
което не е провеждана рехабилитация.
Заключенията на СТЕ и на СМЕ са компетентни и обосновани, поради
което Апелативният съд ги приема изцяло.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят В. И. – дядо на детето – твърди че бил на мястото на
произшествието. И той не бил видял приближаващата се кола, както не я
видяло и детето. Обадили се на тел.112. Веднага пристигнала линейка, с която
М. била закарана в Спешна медицинска помощ-Червен бряг. Имала счупена
кост на крака. Гипсирали я. Вечер баба й й слагала памперси. Лечението
продължило 2 месеца. Два месеца я болял крака. Имала счупени ребра.
Отначало в Червен бряг й сложили йод и бинт. Закарали я в по-голяма
клиника, където й направили рентген и се видяло, че има счупване.
Свидетелката М. И. – баба на детето – също установява че вследствие на
инцидента на детето е било причинено счупване на левия крак в областта на
ходилото. 2 месеца я лекували. Кракът бил гипсиран. Имала болки, викала от
болки в съня си, при което се събуждала и викала. Сега имала страх от коли.
Вещото лице д-р В. дава заключение, че детето е претърпяло болки и
страдания за около 1-месец. Било настъпило пълно възстановяване на
крайника й. Видно от ретгенографията имало допълнителен калос, което
доказва че е имало счупване. Възстановителният период е около 2 и половина
– 3-месеца.
Безспорно е и е доказано по делото, че към момента на пътно
транспортния инцидент – 06.10.2018г. – лекият автомобил с водач А. А. е
имал валидна и действаща застраховка гражданска отговорност при
ответното застрахователно дружество ЗАД Алианц България – гр.София.
Преди подаване на исковата молба в съда ищцата е предявила
10
претенция пред застрахователя да й бъде заплатено застрахователно
обезщетение, но не е посочила банкова сметка, по която да й бъде преведено.
Безспорно е, че застрахователят не е изплатил на ищцата доброволно никаква
сума като обезщетение за процесното застрахователно събитие.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди и
е с правно основание чл.432 от Кодекса за застаховането. Съгласно тази
разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, може
да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Апелативният съд, в настоящият състав, приема иска за основателен и
доказан до размер на част от претендираната сума, а именно за 9 000 лева,
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължимо
на ищцата от застрахователя на лекия автомобил, с който е настъпило ПТП-то
на 06.10.2018г.
Налице са предпоставките на непозволеното увреждане, при които
застрахователят ответник дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
Налице е валидна застраховка гражданска отговорност на виновния за
произшествието лек автомобил.
Доказано е противоправно виновно поведение, под формата на
непредпазливост, на водача на застрахования при ответника лек автомобил.
Пътно транспортното произшествие, видно от заключението на САТЕ, е
настъпило поради несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и по-
конкретно водачът А. се е движел с 50 км/ч в рамките на позволената за
населено място скорост, но не е избрал безопасната такава, която в случая е
била 46,5 км/ч или по-малка от нея, тъй като при такава скорост би бил
изцяло избегнат удар на детето в автомобила. Т.е. шофиралият лекият
автомобил не е избрал подходящата скорост на движение, което е негово
задължение съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП.
От друга страна ищцата е съпричинила вредоносния резултат в размер
11
на 10%, тъй като не е изпълнила задължението си на пешеходец по чл.113 от
ЗДвП да спре преди да пресече пътното платно, да се огледа, да пропусне
преминаващия лек автомобил, както и да пресече на пешеходна пътека. Освен
това не е упражнен необходимият родителски надзор и контрол с оглед
детската възраст на малолетната седем годишна М..
Апелативният съд приема, че съпричиняването от страна на водача на
лекия автомобил е толкова значително по-голямо от приноса на пострадалата
7 годишна М., тъй като Законът за движение по пътищата вменява на
водачите на моторни превозни средства много повече задължения и много
повече изисквания към тях за опазване безопасността на движение в
сравнение с поведението на пешеходците. Освен това съгласно съдебната
практика когато малолетно дете допринесе за настъпване на вредоносния
резултат, следва да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и да се
приеме съпричиняване от негова страна при доказана причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат.
В този смисъл Апелативният съд се позовава на Постановление на
Пленума на Върховния съд №17/1963г. т.7, която приема че от значение е
причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат, а наличието на вина е ирелевантно обстоятелство.
Съпричиняване от страна на пострадалата е налице и тъй като
родителите й не са упражнили необходимия надзор и контрол по отношение
на малолетната пострадала, каквото задължение те имат съгласно
разпоредбата на чл.125 ал.3 от Семейния кодекс.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените болки и
12
страдания, резултат на увреждането, настъпилото пълно възстановяване,
изключително младата възраст на пострадалата – на 7-години към момента на
произшествието, съпричиняване от нейна страна 10%, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта,
като се отчитат нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в Постановление на
Пленума на Върховния съд №4/1968г. и многобройните решения,
постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, общи критерии и
установените по делото специфични обстоятелства, имащи значение за
определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение,
отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите
условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че доколкото
неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент,
изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с
присъждане на обезщетение в размер на 9 000 лева, при отчитане на
съпричиняване.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 от Кодекса за застраховането за основателен и доказан до размер на
сумата 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, която сума да заплати ответното Застрахователно
дружество, като застраховател по валидна застраховка гражданска
отговорност към момента на процесното ПТП на виновния за същото лек
автомобил.
Относно законната лихва върху обезщетението, Апелативният съд
намира, че същата се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда
11.10.2019г., тъй като в заявлението до застрахователя ищцата не е посочила
банкова сметка по която да се изплати обезщетението, до окончателното
изплащане. .
В обжалваното решение Окръжен съд-Ловеч е стигнал до краен
решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на 9 000 лева за
13
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищцата следва да се
присъди обезщетение в това производство в размер на сумата 9 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди по горе изложените съображения.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за присъдените разноски.
Неоснователно е възражението на въззивника, че изготвеният от
Първоинстанционния съд доклад е непълен. Същият е обявен на страните и
възражения против него в Първата инстанция не са направени.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения Застрахователното
дружество следва да заплати на адвокат И. К.-Х., от Ловешката адвокатска
колегия, адвокатски хонорар за тази инстанция в размер на сумата 780 лева,
тъй като въззивната жалба с предмет сумата 9 000 лева, е отхвърлена изцяло.
Първоинстанционното решение на Ловешкия окръжен съд е влязло в
сила в отхвърлителната му част, като необжалвано.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260020 от 18.11.2020г., постановено по
т.д. №118/2019г., на Окръжен съд-Ловеч В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с
която е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД ЗАД Алианц
България-гр.София да заплати на М.П. П., чрез нейния баща и законен
представител П. В. П. и майка Н. К. Л., от с.Брестница, Община Ябланица,
сумата 9 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на
06.10.2018г. в с.Брестница по вина на водач на лек автомобил с рег.№ СВ
14
95****, БМВ, управляван от А. М. А., със сключена валидна застраховка
гражданска отговорност с полица, валидна до 12.02.2019г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019г. – датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Решение №260020 от 18.11.2020г., постановено по т.д. №118/2019г., на
Окръжен съд-Ловеч В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за разликата от
присъдените 9 000 лева до претендираните 10 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, както и за началната дата от която се дължи законна
лихва върху главницата, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА във
връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно акционерно дружество Алианц България
АД-гр.София да заплати на адвокат И. К.-Х., от Адвокатска колегия-Ловеч
сумата 780 лева, адвокатски хонорар за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15