Присъда по дело №1478/2020 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №260003/11.01.2021г. по НОХД №1478/2020г., изготвени на 11.01.2021г.

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.Х.В. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

         В разпоредително заседание РП- С. своевременно призована изпраща свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредително заседание малолетното дете Г.Н.В. се представлява от майката Р.П.Н., която заявява, че желае да бъде конституирана в качеството на частен обвинител.

         В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите  на чл.248, ал.1 от НПК. Моли да се насрочи съдебно заседание, тъй като подсъдимият иска да плати всички месечни вноски.

Съдът след като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК счете същите за изяснени. Приключи разпоредителното заседание и насрочи съдебно заседание.

         Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подс. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да не му се налага наказание, тъй като е изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за малолетното дете. Алтернативно предлага да му се наложи наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

         Частният обвинител се явява лично и с упълномощен повереник, който моли съда да не налага наказание на подсъдимия В..

         В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и се разкайва. Лично и чрез защитника си моли да не му се налага наказание.

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Св. Р. Илиева и подс. Н.В. живеели на семейни начала, от което съжителство се родило на ***г. детето Г.Н.В.. Със съдебна спогодба по гражданско дело №721/2014г. по описа на С.ски районен съд, постигната в съдебно заседание на 02.09.2014г. упражняването на родителските права по отношение на Г.В. са предоставени на майката Р. И. като подс. В. бил задължен да заплаща ежемесечна издръжка на св. Р. И. като майка и законен представител на малолетното дете в размер на 100 лева, считано от дата на постигане на споразумението.

Въз основа на посочената съдебна спогодба бил издаден изпълнителен лист от 06.11.2014г. по гражданско дело №721/2014г. по описа на РС- С. и било образувано изпълнително дело №886/2015г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при С.ски районен съд.

С решение №228/24.03.2016г., постановено по гражданско дело №3890/2015г. по описа на С.ски районен съд, влязло в сила на 12.04.2016г., подс. Н.В. е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева на малолетното си дете Г.В. чрез нейната майка и законен представител Р. И., считано от 16.10.2015г. След влизане в сила на съдебното решение, подс. В. плащал редовно дължимата издръжка до месец януари на 2020г., включително.

В периода от месец февруари 2020г. до месец септември 2020г. той след като бил осъден да издържа свой низходящ, не изплатил дължимата издръжка на малолетното си дете като не е изпълнил съзнателно задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно осем месечни вноски за издръжка с общ размер 920 лева. Подсъдимият В. не е внесъл дължимата сума за издръжка на детето си до приключване на досъдебното производство. През посочения период- месец февруари 2020г. до месец  септември 2020г. подс. В. бил работоспособен и не е имал обективни причини да не се издължава.

Впоследствие, по време на съдебното производство подс. В. е изплатил изцяло задължението си във връзка с обвинението, а така също изплащал редовно и месечните вноски след периода по обвинението.

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р. И. и А.А., тъй като те са последователни, логични и не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, тъй като те също кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът дава вяра и на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, затова че за периода от месец февруари 2020г. до месец септември 2020г. в гр. С., след като е осъден с Решение №228/24.03.2016г. по гражданско дело №3890/2015г. по описа на С.ски районен съд, влязло в сила на 12.04.2016г. да издържа свой низходящ- Г.Н.В., родена на ***г. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 115 лева, с общ размер 920 лева.

Деянието е извършено от подс. В. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало и искреното му разкаяние.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. В. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че не следва да му налага наказание за извършеното от него престъпление, тъй като от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че до постановяване на настоящата присъда той е изпълнил задължението си и за малолетното дете Г.В. не са настъпили други вредни последици.

Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и на основание чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК не му наложи наказание.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: