Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 11.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание
на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
Председател: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
Членове: РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
ЗОРНИЦА Т. –мл.с.
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на зам.окръжния прокурор Борислав Велков като разгледа
докладваното от председателя
ВНОХ дело
№ 416 по
описа за 2018г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимите Е.Т.Й. и Б.В.И. *** са обжалвали чрез процесуалните си
представители, съответно адв.Е.Т. и адв.Ст.С. – двамата от РАК, присъда №42/04.04.2018г.
на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 412/18г., в частта с която са признати за виновни в това, че подс.Б.В.И. в периода 06-07.12.2016г.
в гр.Русе, чрез използване на МПС и на технически средства отнел чужди движими
вещи на обща ст.-т 426лв. от владението на Л.
А.Я. от гр.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са били върнати,
поради което и на основание чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2,
вр.чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
а подс.Е.Т. Й. в това, че в периода 06-07.12.2016г. в гр.Русе, с цел да
набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи – 6бр.говорители за
л.а., 1бр.авто CD плеър и 1бр.черна
платнена чанта, всичко на обща ст.-т 137лв., за които предполагал, че са
придобити от Б.В.И. чрез престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2,
вр.чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.215, ал.1 и чл.55, ал.1,
т.1 от НК е осъден на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което наказание
е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Представителят на ОП - Русе счита жалбите за неоснователни.
Жалбоподателите се явяват лично със своите защитници.
Поддържат жалбите, като се позовават на необосноваността на присъдата, изразена
според тях в неправилната интерпретация на доказателствения материал. Искат нейната
отмяна и постановяването на оправдателна такава, по отношение на подс.Е.Й., алтернативно
претендират преквалификация на деянието на подс.Б.В.И. по чл.194, ал.3 от НК,
респ. по чл.218б, вр чл.215, вр.чл.194, ал.3 – за подс.Е.Й.. В условията на
евентуалност сочат основания за явна несправедливост на наложените наказания,
претендирайки неговото намаляване до законоустановения минимум, както и приложението
спрямо подс.Б.И. на нормата на чл.55, ал.1от НК.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата изцяло, Окръжният
съд намира следното:
Жалбите са неоснователни.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд
е направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил следното
от фактическа страна:
През нощта на инкриминираната дата подсъдимите, които
били дългогодишни приятели, се срещнали
в гр.Русе на местоработата на подс.И. ***, тъй като и двамата били нощна смяна.
Подс.Е.Й. споделил, че по време на работа като охранител в автопатрул към „СОТ-Русе“ЕООД
е забелязъл паркиран на обществен паркинг, находящ се до сградата на НАП – Русе
л.а.“Фолксваген Голф“3, подобен на този, който притежавал подс.И.. Двамата се
придвижили до указаното място, където подс.Й. посочил набелязаното превозно
средство, а подс.И. констатирал, че автомобилът е с отключена предна врата и
полусмъкнато стъкло на прозореца. Подс.Й. посъветвал приятеля си „да не направи
някоя глупост“, след което отишъл да изпълнява служебните си задължения в
района на паметника „Альоша“. Подс.И. влязъл през предната врата в купето на
автомобила – собственост на св.Л.Я. и с
намерените там отвертки и гаечен ключ демонтирал множество автомобилни части и
др.вещи, намиращи се вътре, всички на обща ст.-т 426лв., които натоварил в
собствения си автомобил и с него се върнал на работното си място. По-късно
подс.Й. отново го посетил и взел за себе си част от откраднатите вещи на ст.-т 137лв.,
а подс.И. отново се върнал с автомобила си до автомобила на св.Я. и пренесъл
оттам останалите части, които бил демонтирал. Частите, с изключение на тези,
които предал на подс.Й., подс.И. монтирал веднага на своя автомобил. На
27.02.2017г. собственикът – св.Я. случайно ги разпознал и подал жалба в
полицейското управление. В хода на образуваното по – късно наказателно
производство, експертно било установено проникването в автомобила на св.Янев от
страна на подс.И., тъй като при извърщване на престъплението последният оставил
върху външната страна на предна дясна врата две дактилоскопни следи, а върху
рамката на прозореца на предна лява врата, до бравата – още една такива. Пред
полицейския служител, осъществил предварителна проверка по случая – св.Ал.И.,
подс.И. депозирал писмени саморъчни обяснения, в които признал вина и върнал
доброволно отнетите вещи. Същото сторил и подс.Е.Й., при което в протокола за
доброволно предаване от 02.03.2017г., относно произход на предадените вещи,
последният саморъчно записал, че те са „същите, които Б.И. демонтира и отне от
л.а.“Флксваген Голф“3, паркиран на паркинг до магазин „Лидъл“, в близост до НАП“.
Изложената по-горе фактическа обстановка съответства
на събрания доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционния съд
е достигнал до правилни правни изводи, които настоящата инстанция споделя, поради което не счита за нужно да преповтаря.
Доводите в жалбата на адв.Е.Т. за
необоснованост на съдебния акт, досежно авторството на подс.Е.Йораднов са напълно
неоснователни, доколкото не почиват на доказателствата по делото, извън
обясненията на самите подсъдими, дадени на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл.279, ал.2 НПК и то най-вече, касателно учакстието на подс.Е.Й. в
изпълнителното деяние на престъплението по чл.215, ал.1 НК. Наличните преки и косвени
доказателства ги опровергават и доказват по несъмнен начин обвинителната теза. Те
се съдържат главно в показанията на св.И., съпоставени с частта от обясненията
на подсъдимите от ДП, която кореспондира с тях и с писмените доказателства –
протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, за приемо -
предаване и доказателствените средства по делото, обективирани в заключенията на
двете експертизи, относно произхода на оставените дактилоскопни следи на
местопрестъплението и относно вида и стойността на откраднатите вещи, които установяват
по еднопосочен начин косвено мястото, механизма на извършване на деянието и
участващите лица с указване съответно ролята на всеки един в начинанието, се
намират в пряка и логична връзка с извънсъдебното признание на вината,
направено извън съдебно от подсъдимите в присъствие на полицейския служител.
Съвкупната преценка на посочения доказателствен материал не оставя съмнение, че
подсъдимите са осъществили състава на престъпленията, за което са били осъдени
от първоинстанционния съд. Доводите на защитата за липса на умисъл и налични противоречия,
относно обективиране волята на съда, досежно субективната страна на деянието на
подс.Й. са изцяло неоснователни. Предположението за престъпния произход на
предоставените му от подс.И. вещи е обективирано по категоричен начин с посочия
по горе протокол за доброволно предаване, което намира опора и в останалия
доказателствен материал, а също така в действията на подс.Й. през процесната
нощ по откриване, посочване на автомобила, предупреждение към подс.И. за
евентуални незаконни действия, прикрито евфемистично с думата „глупости“ ,
което води на извода за наличието на съзнание, че придобитите по-късно през
нощта автомобилни части, „подарени“ му от подс.И. са с престъпен произход, а
именно откраднати от автомобила на св.Я.
Налице са всички квалифициращи
деянието на подс.И. обстоятелства, правилно посочени от районния съд, поради
което настоящата инстанция не смята за необходимо да ги преповтаря. Определените
наказания са съобразно с предвиденото в чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, вр. чл.54
от НК за подс.И. и липсва възможност за преквалификация на деянието, което с
оглед изложеното по –горе не разкрива признаците нито на маловажен случай по
см.н ачл.93, т.9 НК, нито на малозначителност в хипотезата на чл.9, ал.2 НК, в
каквато насока са доводите на защитата на двамата подсъдими, доколкото съгласно
непротиворечивата съдебна практика ролята на подсъдимите за разкриване на
престъплението не следва да се надценява и да води до по-малък размер на
наказанието за тяхната престъпна деятелност, при положение, че извършителите са
заловени посредством една случайност – разпознаване на частите от автомобила,
монтирани на този на подс.И. и именно със съдействие на полицията предмета на
пестъплението е бил иззет и върнат на собствениците.
Водима от горното, въззивната
инстанция счита, че индивидуализацията на наказанията се явява правилна и законосъобразна. Отчетени са
всички относими смекчаващи и отгечаващи отговорността обстоятелства и наказанията,
ориентирани в размер към минималния предвиден в особената част на НК се явяват
съобразени с целите, визирани в чл.36 НК. Отчитайки липсата на минали осъждания
на подсъдимите и наличие на материално-правните предпоставки за приложение
института на условното осъждане,
първоинстанционният съд законосъобразно е постановил така определените
наказания да не се търпят ефективно, а на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването им за минималния
предвиден в НК изпитателен срок, с което правдиво и целесъобразно е посочил, че
ще се реализира генералната и най - вече лична превенция, с оглед младата
възраст на подсъдимите и тяхната трудова ангажираност. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не разкриват нито характера на изключителност, нито
този на многобройност за да наложат приложение на чл.55, ал.1 НК за подс.И.,
което в случая, с оглед характера и обществената опасност на деянието, изразено
в начина на осъществяване и наличието на квалифициращи обстоятелства, разкрива признаци
на завишена стене на обществена опасност
и приложението на чл.55 НК би било проява на неоправдана снизходителност от
страна на съда.
При извършената служебна проверка
на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт. Предвид горното въззивният съд счита, че присъдата е
законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или
изменение и същата следва да бъде потвърдена
в обжалваната си част. В останалата си част, като необжалвана и
непротестирана присъдата е влязла в сила.
Мотивиран така и на осн.чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №42/04.04.2018г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 412/18г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.