Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.02.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и шести януари 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №744 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на В.Г. против Заповед №20-1006-000778/16.11.2020г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик, упълномощен със заповед №312з-74/18.01.2017г.
на Директор ОД МВР Пазарджик / стр.10по делото/, с наложена на жалбоподателя
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от шест месеца“ на основание чл. 171 т.1, буква „Б“
от Закона за движение по пътищата за това, че на 14.11.2020г, около 03.45ч в
град Пазарджик, на улица Цар Асен №43 е управлявал лек автомобил *** с посочен
номер на рама ***,
собственост на В Д, под въздействието на алкохол. Водачът дъха на алкохол, с
несигурна походка и завален говор. Отказва да му бъде извършена качествена
проба за употребата на алкохол в 03.50ч с техническо средство Алкотест Дрегер
7410+ номер ARDM 0046. Издаден е талон за изследване номер 0059679,
който водачът отказва да подпише и получи. С изложеното е извършил: Отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е
нарушил чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП. За извършеното нарушение е съставен
АУАН №GA280245/14.11.2020г. С
административната преписка е представен съставения АУАН серия GA
№280245/14.11.2020г, връчен при условията на отказ на нарушителя да го подпише,
с който на жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за това, че на
14.11.2020г около 03.45ч в град Пазарджик, по улица Цар Асен №43, управлява лек
автомобил **** с рама ****, собственост на В Д като извършва следното
нарушение: 1. Управлява МПС под въздействието на алкохол. Водачът дъха на
алкохол с несигурна походка и завален говор. Отказва да му бъде извършена
качествена проба за употребата на алкохол в 03.50ч с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+
номер ARDM 0046. Издаден е талон за
изследване номер 0059679, който водача отказва да подпише и получи, с което
виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.
първо от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка е незаконосъобразна, тъй като
липсва точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
обстоятелствата, които го подкрепят. По този начин е нарушено правото на
защита, тъй като не е успял да разбере в
извършването на кое точно административно нарушение е обвинен, а пропускът е в
противоречие с чл.57 от ЗАНН. Неспазването на изискванията на чл.57 от ЗАНН е
самостоятелно основание за отмяна на горепосочената заповед за прилагане ан административна мярка. От съда се иска да се постанови
решение за отмяната на заповед №20-1006-000778/16.11.2020г на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик. В писмена защита по същество, представена
преди откритото съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на
делото, се твърди, че при съставяне на АУАН не е осигурен преводач на
санкционираното лице, с което е нарушено правото му на справедлив процес,
гарантирано от ЕКПЧОС и Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2010г. Процесуалния представител на жалбоподателя счита, че
представляваното от него лице не владее български език, а АУАН му е предявен на
български език. Дори да е бил предявен на разбираем за него език, това
процесуално действие не е удостоверено при образуване на административно
наказателното производство със съставяне и връчване на акта, нито наказаното
лице е удостоверило, че разбира съдържанието на повдигнатото му обвинение. След
като по делото е установено, че жалбоподателя не е български гражданин, няма
данни да владее български език, то органите за контрол е следвало да му
осигурят преводач. В подкрепа на абсолютния характер на визираното нарушение
при съставяне на АУАН са изложени правни доводи, почерпени от чл. 43 ал.3 изр.
второ от ЗАНН, чл.348 ал.3 т.1 от НПК, чл. 36 ал.1 от ЗАНН и чл.1 от ЗАНН,
според които правото на запознаване с акта е неотменимо и с него се свързва
законосъобразността на проведеното административно наказателно производство.
Ответника – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Пазарджик не се явява, не се представлява, не представя
писмен отговор против жалбата, нито писмена пледоария по същество.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на административната принуда и в рамките на 14-дневния преклузивен срок за упражняване правото на оспорване, но не
се установява основателност на заявеното право на отмяна, поради
законосъобразност на оспорения административен акт. Заповедта е връчена на Г.
на 16.11.2020г, срещу собственоръчно изписани от него лично и фамилно име на
български език и положен подпис. Жалбата е подадена на 26.11.2020г от редовно
упълномощен адвокат пред АС Пазарджик, при което се запазва срока за
упражняване правото на оспорване на неблагоприятния за лицето административен
акт – жалбоподателя е адресат на оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка.
Преди да се разгледат всички основания
за законосъобразност на административния акт за чието спазване съдът следи
служебно, трябва да се отговори на двата релевирани с жалбата и писмената
защита пороци на оспорената заповед. На първо място жалбоподателя навежда
оплакване за несъответствие на заповедта за прилагане на мярката с изискванията
на чл.57 от ЗАНН, които обаче не са относими към законосъобразността на
административния акт. На следващо се твърди, че правото му на защита е нарушено
до степен на отричане, тъй като му е повдигнато административно обвинение,
което не разбира и е невъзможно да се защити срещу него, съответно и да отрече
съществуването на фактическия състав за прилагане на мярката. Това фактическо
твърдение се опровергава от разписката за връчване на оспорената заповед, която
частен писмен и свидетелстващ документ. Писмен е, защото лицето удостоверява
собственоръчно с подписа, че административния акт му е връчен и датата, на
която е извършено това действие. Съответно свидетелстващ, тъй като съдържа
изявление за възприети и извършени спрямо лицето факти – връчване на препис от
заповедта на съответната дата. Частен е, защото не е изготвен от длъжностно
лице в кръга на службата му. След като жалбоподателя е изписал на български
език имената си и се е подписал, то този факт удостоверява по делото, че езикът
на който се води административното и административно наказателното производство
срещу него е разбираем. Не са налице посочените от жалбоподателя пороци на
административния акт, съставляващи и основания за неговата отмяна като незаконосъобразен.
При служебната проверка по чл. 168 ал.1
от АПК за наличие на основание по чл.146 от АПК за нищожност или
незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната мярка, не се
установява не правилно приложение на материалния закон, некомпетентност на
органа или допуснато процесуално нарушение, което би могло да доведе до други
изводи по фактите и правото.
Съгласно чл. 171 ал.1 т.1 буква „б“
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, се прилагат следните принудителни
административни мерки: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач :който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца;
Следователно, за да е налице основание
за налагане на принудителната мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“ до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е необходимо да е
установено поведение, чрез което се осъществява и състава на чл.171 ал.1 т.1
буква „б“ от ЗДвП в съответното му предложение – за случая отказ на водача да
бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта.
Обстоятелствата, при които е извършено поведението, консумиращо посочения
състав са изписани в текста на АУАН и на оспорената заповед, а именно водачът
дъха на алкохол, има несигурна походка и завален говор. Установяването на
деяние, което се подвежда правно под отказ да бъде извършена проверка са
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, се извършва само, чрез
представяне на редовно съставен АУАН, връчен на нарушителя, защото
принудителната мярка се налага за преустановяване на административни нарушения
и осигуряване безопасността на движението по пътищата. При представен АУАН,
редовно съставен и връчен на водача, с който му е повдигнато обвинение за извършено деяние по
чл.174 ал.3 от ЗДвП, същото консумиращо и състав на мярката, административния
орган е длъжен в условията на обвързана компетентност да отнеме свидетелството
за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. Всички спорни
факти, доказващи административното нарушение и спазването на правилата за
налагане на административно наказание не са предмет на принудителната мярка. Тя
се прилага при това предварително, още със съставяне на АУАН като компетентния
орган преценява налице ли са основанията за издаване на заповед по чл.171 ал.1
т.1 буква „б“ от ЗДвП.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г. ЛНЧ
********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1006-000778/16.11.2020г,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: