О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260072 14.10.2020 година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на четиринадесети
октомври.…... ……………… две хиляди и двадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………………..
Въззивно частно гражданско дело № …….. 818………. по
описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 2 вр. чл. 407 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от К.И.К., подадена чрез упълномощен
адвокат Десислава Костова и Й.Г.К. и Ц.Я.К., подадена чрез упълномощен адвокат
Миглена Гунчева срещу разпореждане (с характер на резолюция) от 30.01.2019
година, постановено по гр.д. № 1493/1999 година на РС-Димитровград за издаване
на ИЛ по същото дело. Частните жалбоподатели считат, че лицето, подало молбата
за издаване на ИЛ – В.А.П., не установява правата си на собственост върху
имота. Освен това, по делото не била запазена цветната скица, която се явявала
неразделна част от решението, а без нея изпълнението било невъзможно. Ето защо
съдът следвало да откаже издаването на изпълнителния лист. На следващо място,
производството по чл. 31 и 32 ЗС било такова по спорна съдебна администрация,
следователно решението по него не установявало подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Към дата на издаване на изпълнителния лист собственикът на
350/980 ид.ч. от имота бил К.И.К.. Доказателствата за собствеността му върху
имота липсвали, поради което нямало как да се разпредели ползването на имота.
Освен това, съдът бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
като издал изпълнителен лист при положение, че такъв вече бил издаден в
предходен момент. По първия изпълнителен лист било образувано изп.дело №
392/1998 година по описа на СИС при РС-Димитровград и по него било проведено
надлежно принудително изпълнение. Ето защо съдът нямал основание да издава
повторно оригинален изпълнителен лист. Частните жалбоподатели считат, че съдът в
този случай бил длъжен да проведе производство по чл. 409 ГПК за издаване на
дубликат на изпълнителния лист, а не директно да издава втори такъв. Прави се
искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за присъждане на деловодните
разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от В.А.П.,
чрез упълномощен адвокат Таня Ванкова. На първо място се въвежда довод за
нередовност на частната жалба поради неподписването ѝ от пълномощника на
единия от жалбоподателите. Освен това, частната жалба била преждевременно
подадена, тъй като изпълнителното производство по издадения изпълнителен лист
все още не било образувано и срокът за обжалване по чл. 407 ал. 1 ГПК не бил
започнал да тече. Такова производство не би могло и да бъде образувано поради
липса на цветна скица към решението, която не била съхранена по делото. С тези
доводи се прави искане за оставяне на частната жалба без разглеждане като
преждевременна, недопустима и лишена от правен интерес. Застъпва се становище и
за неоснователност на жалбата. В.П. била правоприемник на Ж.Г.Ж. и Д***Г***Т***,
в полза на които било разпределено правото да ползват 268 кв.м. от съсобствения
имот. Това обстоятелство било известно на съда, тъй като с влязло в законна
сила решение № 213/20.06.2018 година по гр.д. № 1804/2017 година по описа на
РС-Димитровград бил отхвърлен предявеният от В.П. иск с правно основание чл. 32
ал. 2 ЗС да се извърши ново разпределение на ползването на съсобствения с
жалбоподателите имот. На следващо място, нямало доказателства за провеждане на
изпълнителното производство, което било прекратено. Но дори и такова да е било
проведено, то при заличаване на
границите на разпределеното ползване, всеки от съсобствениците имал правен
интерес да иска ново изпълнение въз основа на същия титул. С тези и останалите
доводи моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да ѝ
присъди разноски, ако бъде прието, че такива са дължими в производството по
издаване на ИЛ.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди
направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдебният акт е от категорията на
обжалваемите по смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК във връзка с чл. 407 ал. 1 от ГПК. Й.Г.К. и Ц.Я.К. са ищци по гр.д. № 1493/1994 година по описа на
РС-Димитровград по което е постановено атакуваното разпореждане за издаване на
ИЛ (под формата на резолюция) от 30.01.2019 година. К.И.К. е правоприемник по
наследство и прехвърлителна сделка, на ответника по същото дело К* Я* Д*, което се установява от
представените писмени документи – удостоверение за наследници и нотариален акт
от 28.11.2012 година за дарение на недвижим имот. Следователно, обжалващите са
носители на правото на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен
лист. Съдът приема, че жалбоподателите имат и правен интерес от обжалването.
Той се поражда от самия факт на издаване на изпълнителния лист в
производството, в което са участвали (респ. праводателите им) и което пряко
засяга имуществените им права. Образуването на изпълнителното производство и
хипотетичната възможност изпълнението да не може да бъде проведено поради липса
на цветна скица, са ирелевантни обстоятелства и не следва да се обсъждат.
Разгледана по същество, частната
жалба се явява основателна макар и само по едно от въведените доводи. Така,
неоснователно жалбоподателите оспорват правото на В. А.П. да иска издаване на изпълнителен лист по
гр.д. № 1493/1994 година. Макар и в последствие, тя представя нотариални актове
от 03.03.2000 година, от 21.06.2000 година и
от 26.02.2007 година, които установяват правоприемството ѝ от
участвалите в производството по чл. 32 ЗС по гр.д. № 1493/1994 година Ж.Г.Ж. и Д***Г***Т***,
в резултат на три последователни прехвърлителни сделки. На следващо място,
запазването или не на цветната скица към решението по гр.д. № 1493/1994 година
на РС-Димитровград не е предпоставка за провеждане на процедурата по чл. 404 и
сл. от ГПК. Липсата на такава скица при всички случаи ще се окаже пречка за
провеждане на изпълнението, тъй като не е онагледено графично решението на съда
за това как точно и в какви конкретни граници следва да бъде изпълнено
решението, но не и за издаване на
изпълнителен лист.
Основателно се явява оплакването
на частните жалбоподатели за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, а именно тези, разписани в чл. 408 и чл. 409 от ГПК. Съгласно чл. 408
ал. 1 от ГПК, изпълнителният лист се издава в един единствен екземпляр. По
аргумент за противното, издаване на втори изпълнителен лист, със същото
съдържание, респективно обхващащ цялото присъдено нещо от съда, е допустимо
само в хипотезата на чл. 409 от ГПК. Предвид отправеното от В.П. искане към
съда, както и позициите на страните, изразени в частната жалба и отговора,
очевидно в случая не се касае за хипотезата по чл. 408 ал. 2 от ГПК, а отново
се цели изпълнение на решението на съда по гр.д. № 1493/1994 година в неговата
цялост.
От съдържанието на удостоверение №
90/14.01.2020 година, издадено от СИС към РС-Димитровград, следва, че в тази
изпълнителна служба е било образувано изпълнително дело № 392/1998 година, въз
основа на представен от Й.Г.К. и Ц* Я.К., в качеството им на взискатели,
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1493/1994 година по описа на
РС-Димитровград. Като длъжници в изпълнителното производство са участвали
праводателите на В.П. – Ж.Г.Ж. и Д***Г***Т***. Представя се и копие на самия
изпълнителен лист, което е много нечетливо, но от това копие, взето в
съвкупност със съдържанието на горецитираното удостоверение, следва, че
изпълнителният лист е бил издаден за разпределение на ползването на имота в
обема и при страните, напълно идентични с диспозитива но съдебното решение по
чл. 32 ЗС, постановено по гр.д. 1493/1994 година на РС-Димитровград. От тук
няма съмнение, че първообразният изпълнителен лист по гр.д. № 1493/1994 година
е бил издаден и то за целия имот, а не част от него или само някои от страните.
Поради това, издаването на втори изпълнителен лист не е възможно, тъй като е
забранено от закона, освен в хипотезата на чл. 409 от ГПК. Последната, обаче,
разписва процедурата по издаване на дубликат на изпълнителния лист, в случай на
неговото унищожаване или загубване. Отбелязването в горецитираното
удостоверение на СИС при РС-Димитровград за това, че изпълнителното дело №
392/1998 година на СИС при ДРС е било унищожено, е индиция за това, че и
изпълнителният лист е бил унищожен заедно с него. Но дали това е така и дали да
се издаде дубликат на изпълнителния лист, следва да бъде решено в специално
производство, което предвижда размяна на книжата между всички заинтересовани
страни, вземане становищата им, в това число възможност някоя от тях да въведе
правопогасяващи възражения, провеждане на открито съдебно заседание и
постановяване на съдебно решение, което ще подлежи на обжалване по общия ред.
В нарушение на процесуалните
правила, районният съд е издал втори оригинален изпълнителен лист, който
несъмнено не се явява дубликат (няма и такива твърдения). Ето защо само на това
основание разпореждането му се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С оглед гореизложеното, атакуваното разпореждане
следва да бъде отменено и на основание чл. 278 ал. 2 от ГПК ХОС следва сам да
реши въпроса по жалбата. Както вече бе казано по-горе и по изложените
съображения, липсва процесулна възможност за издаване на втори оригинален
изпълнителен лист на същото изпълнително
основание – решение по гр.д. № 1493/1994 година по описа на РС-Димитровград. От
молбата на В.П. е категорично, че не иска издаване на дубликат, нито цели
развиване на производство по чл. 409 от ГПК. Поради това подадената от нея
молба вх. № 1001/28.01.2019 година следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Тук е необходимо да се добави и следното: В.П., чрез процесуалния си представител, въвежда
доводи за липса на друг ред за съдебна защита, като се позовава на отказ на
съда да извърши ново разпределение на ползването на същия имот, но вече с нейно
участие. Следва да се има предвид, че тя е придобила собствеността на нейната
част от съсобствения имот на 26.02.2007
година. А изпълнително дело № 392/1998 година по описа на СИС при
РС-Димитровград е унищожено с акт от 04.02.2013 година. Т.е. тя е имала на
своето разположение един продължителен шестгодишен срок от време, през който е
могла, като правоприемник на част от страните по гр.д. № 1493/1994 година на
РС-Димитровград, да поиска връщане на първообразния изпълнителен лист и така да
предизвика ново изпълнение, вече с нейно участие. Друг е въпросът, че остана
неизяснен въпросът относно причините за прекратяване на изп.дело № 392/1998
година на СИС при РС-Димитровград. Една от възможните причини е реализиране на
изпълняемото право и тогава повторно изпълнение въз основа на същото
изпълнително основание ще бъде недопустимо.
Предвид изводите
на съда по същество на въведените с жалбата оплаквания, основателно се явява
искането на частните жалбоподатели за спиране изпълнението на обжалваното
разпореждане за издаване на изпълнителен лист и същото следва да бъде допусната
в съответствие с правомощията на съда по чл. 277 ГПК.
С оглед извода за основателност на
жалбата и представените от частните жалбоподатели доказателства за понесени
деловодни разноски за настоящото производство, те следва да бъдат възложени в
тежест на В.А.П..
Мотивиран така съдът
О п р
е д е л и:
ОТМЕНЯ разпореждане с характер на резолюция от 30.01.2019 година,
постановено по гр.д. № 1439/1994 година по описа на Районен съд – Димитровград
за издаване на изпълнителен лист по горепосоченото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В.А.П.
молба вх. № 1001/28.01.2019 година за издаване на изпълнителен лист по гр.д. №
1439/1994 година по описа на Районен съд – Димитровград.
На основание чл.
277 от ГПК СПИРА изпълнението на разпореждане с характер на резолюция от
30.01.2019 година, постановено по гр.д. № 1439/1994 година по описа на Районен
съд – Димитровград за издаване на изпълнителен лист по горепосоченото дело.
ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на К.И.К. с ЕГН ********** *** камък 8 сумата 375 лева – деловодни
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Й.Г.К. с ЕГН **********
и Ц.Я.К. с ЕГН ********** *** сумата 375 лева – деловодни разноски за
настоящото производство.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/