Р Е Ш Е Н И Е
№ 260067
гр.Свищов, 07.06.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 11.03.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№933 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
иск с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 вр. чл. 286
от ЗЗД вр. чл. 288, ал.1 от ТЗ по искова молба на „К.Б.К.М.С.“ ЕООД, ****, със седалище и адрес
на управление: със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Е.Г.А.чрез пълномощника адв.Д.М.Д. против “С.“
ЕАД, *****.
Ищецът твърди, че
било образувано ч.гр.д. №229/2020г. по описа на СвРС
по заявление по чл.410 от ГПК на ищеца срещу ответника. В указания от съда срок
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че между страните на 05.06.2019г.
бил сключен Договор за поръчка за извънсъдебно събиране на просрочени вземания
№20190529/1996/DC/N/C/DS. Във връзка с договора е направена поръчка №1 от
05.06.2019г., с която ищцовото дружество възложило на
ответното дружество събиране на вземане от 552420,27 евро (петстотин петдесет и
две хиляди четиристотин и двадесет ерво и двадесет и
седем цента) от унгарското дружество *****. В резултат на предоставените услуги
от ищеца, унгарското дружество длъжник изплатило изцяло дълга си от 552420,27
EUR на 25.07.2019г. на „С.“ ЕАД, т.е. било погасено цялото възложено за
събиране вземане.
Твърди, че съгласно
чл. 4 и чл. 5 от договора доверителят дължи на довереника комисиона, която се
изчислява на база стойността на реално възстановените суми на доверителя по
възложената поръчка както следва: до достигане на реално възстановена сума от
10 000,00лв. (5112,92 EUR), дължимата комисиона е 9%, от 10000,01лв. до
50000,00лв.(20451,68 EUR) комисиона е 7% и за остатъка от възстановената сума
уговорената комисиона е 5%. В конкретния случай изчислението на
възнаграждението е както следва:
-10000,00лв. -
5112,92 евро - комисионна от 9% - дължимо
възнаграждение - 460,16евро (900,00лв.)
-40000,00лв. - 20451,68евро
- комисионна от 7% - 431,62евро (2800,00лв.)
-1030440,12лв. - 526855,67евро – комисионна 5% - 26342,78евро
(51522,01лв.).
Твърди, че е ищцовото дружество е издало на "С." ЕАД фактура №
********** от 29.8.2019 г. с падеж 12.9.2019 г. на стойност 66266,41 лв.
(шестдесет и шест хиляди двеста шестдесет и шест лева четиридесет и една
стотинки). Тъй като към 03.10.2019г. ответното дружество не заплатило
фактурираната сума, до него е отправена покана чрез „Български пощи” ЕАД, с
услугата „Телепоща” със заверка на съдържание да
погаси доброволно задължението си. Същата е приета надлежно от Д. Х. на
04.10.2019г . След получаване на поканато ответника
извършил частично на 04.10.2019г. плащане от 64826,41лв. (шестдесет и четири
хиляди осемстотин двадесет и шест лева четиридесет и една стотинки). Остатъкът
от задължението, възлизащ на 1440,00лв. (хиляда четиристотин и четиридесет
лева) към датата на подаване на
заявлението не бил изплатен.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че съществува вземане на ищеца „К.Б.К.М.С.“
ЕООД, **** против ответника „С.“ ЕАД за сумата от 1440,00 лева (хиляда
четиристотин и четиридесет лева) - главница, ведно със законна лихва за забава,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК въз основа на
което е образувано ч.г.д. № 229/2020 по описа на Районен съд - Свищов.
Претендират се и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответното дружество чрез представителя си – изп.
директор М.Г.К. счита иска за неоснователен. Не оспорва обстоятелствата заявени
в исковата молба, че между страните е налице договор за поръчка, както и че в
резултат на предоставените услуги ог ищцовото дружество на ответника са изплатени сумите предмет
на възложената поръчка №1 от 05.06.2019г. Оспорва начина, по който ищецът
изчислява дължимата по договора сум, която му се дължи за извършената работа.
Не оспорва обстоятелството, че сумата по договора за поръчка е 55 2420,27
евро., която е и реално събрана. Тъй като сумата е събрана еднократно, и тя
надвишава размера от 50 000лв., ответника дължал комисионна от 5% или изчислено
в случая комисионната е 54 022,007лв. без ДДС, респ. 64 826,41 лв., а не 66
266,41 лв. както счита ищеца. Този начин на изчисление бил определен и в
договора между страните, тъй като бил включен пример под таблицата за
изчисляване на комисионните. От този пример можело да се изведе, че водещ е
размера на възложената поръчка. Твърди, че същото се подкрепя и от уговореното
между страните в чл.6 от договора. Заявява, че сед
като получили фактурата са възразили относно размера на дължимото по договора,
първоначално устно, а после и с имейл кореспондениция.
Впоследствие след като получили поканата за плащане по Телепоща
, отново оспорили начина на изчисляване на възнаграждението по на довереника. В
този смисъл е и направеното в заповедното производство възражение. Счита, че
ответника не дължи претендираната сума от 1440лв.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъде уважен предявения иск. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Б.. Поддържа становище, че искът е неоснователен. Излага съображения за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Не се спори от
страните, че между страните по делото би сключен Договор за поръчка за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания № 20190529/1996/DC/N/C/DS от
05.06.2019 г. В чл.5 от договора страните договорили, че доверителят ще ползва
преференциални комисионни върху реално събрани суми както следва: т.2 Когато
седалището и адреса на управление на търговското дружество – длъжник е в
чужбина – на територията на изброените държави в Приложение №1 към договора :
реално възстановена сума в размер от 3 000лв. до 10 000лв. – 9%
комисионна, от 10 000 до 50 000лв. – 7% комисионна, над 50 000
лв. – 5% комисионна. За вземания, по-стари от 8 месеца или суми по-малки от
3 000лв. – плюс 2%, а за вземания по-стари от 18 плюс 4%. Даден е пример –
при възложен случай в размер на 35 000лв., за всяка събрана сума се
начислява процентът комисионна, указано в интервала 10 000-50 000лв.
В чл. 6 от Договора било
договорено, че довереникът ще издава данъчни фактури в края на всеки календарен
месец за дължимата комисионна на база на реално събраните суми за доверителя
през този календарен месец.
Приложено е по делото
Приложение №2 към договор за поръчка за извънсъдебносъбиране
на просрочени вземания № 20190605/1996/DC/N/C/DS Поръчка за извънсъдебно
събиране на просрочени вземания №1 от 05.06.2019г. ответното дружество
възложило ищецовото в съответствие с условията на
Договора за поръчка за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, сключен от
довирителя и довереника на 05.06.2019. Параметрите на поръчката за извънсъдебно
събиране са определени по следния начин: ***** №3990011 съгласно списък. От приложения списък
към тази поръчка е видно, че сумата за събиране е общ размер на 552 420,27
евро, като датата от списъка на първата дължима сума е по фактура е
10.12.2018г., а последната от 11.02.2019г. Не е спорно между страните, че в
резултат на договора за поръчка между страните унгарското дружество изплатило
дълга си от 552 420,27 евро на ответното дружество на 25.07.2019г.
В резултат на това
дружеството ищец издало фактура № ********** от 29.08.2019 г. с падеж
12.09.2019г. на стойност 66 266,41 лв., представляваща начислена
комисионна съгласно договора. В
описанието услугата била посочена по следния начин:
-1030440,12лв.–
комисионна 5% - дължимо възнаграждение 51522,01лв.
-40000,00лв. - комисионна
от 7% - дължимо възнаграждение 2800,00лв.
-10000,00лв. -
комисионна от 9% - дължимо възнаграждение - 900,00лв.
Сумата не била
изплатена на падежната дата, поради което дружеството ищец отправило покана до
ответното дружество за заплащане на фактурираната сума от 66 266,41 лв. с
ДДС, получена на 04.10.2019г. Не се оспорва от страните, че от тази сума на
04.10.2019г. ответника заплатил сумата от 64 826,41 лв., поради което претендираната сума от 1 440лв. останала дължима.
Представено писмо с вх.№6177/08.10.2019г. до „К.Б.К.М.С.“ ЕООД, с което
ответното дружество оспорва тази сума и иска да изпратикредитно
известие към издадената фактура, като пояснява, че извършеното плащане за
останалата по фактурата сума от 64 826,41 лв. не следва да се счита за
признаване на права.
На 28.02.2020г. ищецът
в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано
ч.гр.д. № 229/20г. по описа на СвРС. Издадена била
заповед № 139/02.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът “С.“ЕАД с *****да
заплати на кредитора „К.Б.К.М.С.“ ЕООД с *****, сумата от 1440лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) -
главница, както и законна лихва забава от завеждане на делото – 28.02.2020 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 28,80 лв. (двадесет и осем лева и
80ст.) разноски по делото за държавна такса.
Заповедта е връчена
на длъжника, който на основание чл.414 от ГПК е направил възражение, че недължи
посочената сума.Мотивирал се е, че дължи комисионна от 5%, доколкото се възлага
за събиране сума в общ размер от 552420,27 евро от В законоустановения
едномесечен срок заявителя –ищец предявява настоящия установителен
иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От процесуална страна
предявения иск е допустим. Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за
предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр. д.
№ 229/2020 г. по описа на Районен съд Свищов.
Не се спори по
делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между
страните, които несъмнено имат търговско качество, е съществувало валидно
облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. По своята
правна същност то представлява вид договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
сл. от ЗЗД. Безспорно е и че се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал.
1 от ТЗ, доколкото събирането на задължения при предявени претенции срещу
дружества е свързано с упражняваната от ищеца - търговец дейност по занятие. За
неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки, се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство - чл. 288 от ТЗ, като в случая това е чл.286 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Спорът в настоящия случай
е какъв е размера на дължимата от ответника комисионна за извършеното съгласно договореното
между страните. По делото не е
представен Договор за поръчка за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания, доколкото В чл.4 от представения Договор за поръчка за извънсъдебно
събиране на просрочени вземания № 20190529/1996/DC/N/C/DS от 05.06.2019 г. е
посочено, че довереникът ще получава комисионна, която ще се изчислява на база
на стойността на реално възстановените суми на доверителя по възложените №
20190605/1996/DC/N/C/DS случаи за събиране.
В чл.5 страните
договори преференциални комисионни които са приложими към настоящия казус,
доколкото видно от приложение №2 страните изрично договорили, че довереникът
представлява доверителя срещу неизправни длъжници в
съответствие с условията на Договор за поръчка за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания, сключен 05.06.2019г., като в параметрите на поръчката
включили унгарското дружество.
Тъй като вземането
произтича от дружество, чието седалище и адрес на управление е извън
територията на Република България и Унгария е посочена в списъка на държавите,
за които са валидни ценовите условия на чл.5, ал.1, т.2 от договора, приложима
е разпоредбата на 5, ал.1, т.2 от посочения договор. Безспорно дължимото към
ответното дружество „С.“ ЕАД несъбрано вземане е в размер на 552 420,27 евро,
т.е. над 50 000 лв. Вземането не е по старо от 8 месеца, нито е по-малко
от 3000 лв., поради което не следва да се прибавят плюс 2%. Вземането е събрано
от ищцовото дружество изцяло и еднократно на
25.07.2019г., поради което по пътя на тълкуване волята на страните на основание
чл. 20 от ЗЗД, следва да се приеме, че комисионната която му се дължи е 5% за
цялата събрана сума. Водещо при определянето размера на комисионната е размера
на сумата за вземане. В този смисъл е и възражението на ответната страна, което
съдът намира за основателно. Логически правилно е да се вземе за основа, върху
която да се изчислява комисионната, именно цялата сума за събиране, а и липсва
изрично договаряне възложената сума да се разбива на части. В подкрепа на това
е и обяснението дадено като пример в сключения договор, където ясно е посочено,
че при възложен случай в размер на 35 000 лв., за всяка събрана сума се
начислява процентът комисионна, указан за вземанията в интервала от 10 000
до 50 000лв. Акцентът е поставен върху събраната сума, независимо на колко
пъти и в какъв размер ще бъде събрана същата. Следователно при събрана сума от
552 420,27 евро, комисионната следва да се изчисли в интервала за възложен
случай над 50000 лв. или в размер на 5% , което е 54 022,00лв. без ДДС. В
настоящия случай сумата е събрана еднократно, поради което няма съмнение, че
комисионната следва да бъде 5%. Неоснователен
се явява начина на изчисление посечен от
ищеца, тъй като той не почива на никоя разпоредба от сключения процесен договор.
Предвид на горното
съдът намира исковата претенция за неоснователна.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответника. Същите се претендират в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение. Видно от представения писмен договор на процесуалния представител на ответника е договорено възнаграждение в размер на 1000лв., а видно от представените доказателства на адв. Н.Б. е заплатена сумата от 1200лв. Съдът намира, че договореното възнаграждение е в размер на 1000лв., а останалата сума от 200лв. касае отношенията между страните по договора за правна защита и съдействие. Независимо от това, доколкото е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че същото е основателно. С оглед минималните размери на възнагражденията по Наредбата, съответно 330,80лв. лева и заплатеното, така претендираното възнаграждение в действителност се явява прекомерно. В случая производството не се отличава с фактическа и правна сложност и е проведено едно заседание. Поради това на процесуалния представител на ответната страна се дължат разноски в размер на 500лв. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „К.Б.К.М.С.“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление: със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Г.А.установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК против “С.” ЕАД, *****, със
седалище и адрес на управление:***, Административна сграда на Свилоцел, представлявано от М.Г.К. - Изпълнителен директор за
приемане за установено, че “С.” ЕАД, ***** му дължи сумата от 1440,00 лева (хиляда четиристотин и
четиридесет лева) - главница, ведно със законна лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК въз основа на което е
образувано ч.г.д. № 229/2020 по описа на Районен съд – Свищов, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 139/02.03.2020г. по ч.
гр. дело № 229/2020г. по описа на Районен съд град Свищов , като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „К.Б.К.М.С.“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление:
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Г.А.ДА
ЗАПЛАТИ на “С.” ЕАД, *****, със седалище и адрес на управление:***,
Административна сграда на Свилоцел, представлявано от
М.Г.К. - Изпълнителен директор СУМАТА от 500 лева (петстотин лева) –
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: