Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на дванадесети
юли две
хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Ваня
Иванова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 88 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД и съединени с тях в условията на евентуалност /при отхвърляне на
установителните искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор
за потребителски паричен кредит № ***от 08.08.2017г. при ОУ, съгласно който, кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3114 лв., от която сума –
3000 лв. е чистата стойност на кредита, а 114 лв. е такса за разглеждане на
кредита. Ищецът сочи, че съгласно чл. 6 ал. 1 от ОУ усвоената парична сума по
кредита се олихвява с възнаградителна лихва, чийто общ размер по съгласие на
страните към датата на подписване на договора е 1491, 12 лв. Твърди, че във
връзка с отпуснатия кредит е сключена застраховка „Кредитна протекция Плюс” и
че дължимата по нея от ответника застрахователна премия е в общ размер на 277,
14 лв. В тази връзка ищецът посочва, че общата стойност на всички плащания по
договора за кредит възлиза на 4882, 26 лв., която е следвало да се погаси в
срок до 01.10.2022г., чрез 62 месечни вноски, всяка в размер на 78, 74 лв., без
последната, която е изравнителна и е в размер на 79, 12 лв. Ищецът сочи, че на
02.11.2017г. ответникът е изпаднал в забава в плащанията по кредита, от която
дата до датата на подаване на заявлението в съда, на основание чл. 12 ал. 1 от
ОУ, му е начислена лихва за забава в размер на 134, 88 лв. Твърди, че след
01.05.2018г. по процесното задължение не са начислявани месечни застрахователни
премии в размер на 4, 47 лв., в съответствие с клаузата на чл. 9 от ОУ.
Признава, че длъжникът е платил по кредита общо сумата от 249, 68 лв., с която
са погасени главница в размер на 97, 58 лв., възнаградителна лихва в размер на
116 лв., застрахователна премия в размер на 35, 76 лв. и лихва за забава в
размер на 0, 34 лв. Ищецът твърди, че на 21.05.2018г. е подписан индивидуален
договор за цесия, ведно с приложение № 1 от същата дата, сключен на основание
чл. 2.1 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,
по силата на който, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника
по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии и обезпечения,
включително лихви, такси, комисионни и други разноски. Ищецът твърди, че в
качеството си на пълномощник на цедента е уведомил кредитополучателя за
извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, с писмо, което е получено на
адреса му от негов роднина. Твърди, че с това писмо е обявил и предсрочната
изискуемост на кредита настъпила на основание чл. 12 ал. 2 б. „а” от ОУ,
считано от 21.05.2018г., поради неплащане на две последователни месечни вноски.
Сочи, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с
получаването на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията
си, които са в общ размер на 3411, 01., се е снабдител със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3314/2018г. на ВТРС, срещу която в срока по чл. 414 ал.
2 ГПК длъжникът е депозирал възражение. Предвид на това моли съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи по договора за паричен кредит главница в
размер на 3016, 42 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,
договорна лихва в размер на 259, 71 лв. за периода 01.11.2017г. – 21.05.2018г.,
лихва за забава в размер на 134, 88 лв. в периода 02.11.2017г. до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. В условията на евентуалност, в случай
че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда, моли исковата молба да се
счита като уведомление за предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски и
моли ответника да бъде осъден да му заплати процесните суми по договор за
потребителски кредит № ***от 08.08.2017г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание същият, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция единствено по размер, като твърди да е
извършил частични плащания за погасяване на главницата в общ размер от 1000 лв.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит № ***от 08.08.2017г. се установява, че трето за
делото лице - "***" ЕАД е предоставило на ответника кредит в общ в
размер на 3114 лв., от който – сумата от 3000 лв. е чистата стойност на
кредита, а сумата от 114 лв. е такса за разглеждане на кредита. Не е спорно по
делото, че кредита е усвоен от кредитополучателя чрез превод на чистата му
стойност по посочената в договора банкова сметка. ***овия, които са подписани и
получени от ответника. За предоставянето на кредита, същият се е задължил да
заплаща на кредитора възнаградителна лихва, изчислена като част от главницата
съобразно приложимия към съответния период променлив годишен лихвен процент
/ГЛП/ /чл. 6 от ОУ/. Видно от договора уговорения между страните ГЛП е в размер
на 15, 99 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ - 22, 34 %. Съгласно
действащия между страните погасителен план към датата на сключване на процесния
договор общия размер на възнаградителната лихва възлиза на 1491, 12 лв. Във
връзка с отпуснатия кредит ответникът е сключил застраховка „Кредитна протекция
Плюс”, със срок на действие равен на срока на договора и с месечна
застрахователна премия в размер на 4, 47 лв. /листи 14-17/. По този начин
общата дължима сума от кредитополучателя за главница, лихва и застрахователна
премия възлиза на 4882, 26 лв. Последният се е задължил да я погаси в срок до
01.10.2022г., на 62 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 78, 74 лв. и
една изравнителна в размер на 79, 12 лв., с падеж на отделната вноска – първо
число на месеца. Според чл. 12 ал. 1 от ОУ при забава в плащането на дължимите
по договора суми в полза на кредитора възниква вземане за обезщетение за забава
в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден просрочие,
изчислена върху просрочената дължима главница. При неплащане на две последователни
месечни вноски /главница и лихви/ и при условие, че те не бъдат платени в
двуседмичен срок от падежа на последната, кредиторът има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер /чл. 12 ал. 2 б. „а” от ОУ/. Неплащането на текущата
месечна застрахователна премия на съответния падеж има за последица автоматичното
прекратяване на застрахователното покритие, ако същата не е погасена в
уговорения между страните гратисен период, който изтича на падежа на следващата
месечна застрахователна премия /чл. 9 от ОУ на застраховката/.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. се установява, че кредитодателят в качеството на
цедент се е задължил срещу дължимо от ищеца възнаграждение ежемесечно да му
прехвърля, чрез отделни договори за цесия, портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови
кредити, които не се погасяват редовно, включително необслужвани в период от
над 180 дни просрочие, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Тези вземания ще са определени и
индивидуализирани в приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия,
като тяхното прехвърляне има действие за страните от датата на влизане в сила
на всеки отделен договор /чл. 2.1, чл. 2.2. и чл. 4.1/. Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договор цесионерът се е задължил на основание изричното си упълномощаване
да уведоми длъжниците от името на цедента и за своя сметка за извършената
цесия.
От индивидуален договор за прехвърляне на вземания от
21.05.2018г. е видно, че цедента е прехвърлил на цесионера в съответствие с чл.
2.1. от рамковия договор портфолио от необслужени от длъжниците вземания за
период от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски
кредити, които са описания в приложение № 1, което е неразделна част от
договора за цесия от 21.05.2018г. От представеното в исковата молба извлечение
от това приложение е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си
към ответника по процесния кредит, което е индивидуализирано с номер и дата на
договора, данните на кредитополучателя и остатъка от дължимите суми. С
потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните
в Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия от 21.05.2018г. вземания са
прехвърлени на ищеца по делото. В съответствие с клаузата на чл. 4.3. от
рамковия договор и чл. 3.2. от индивидуалния договор за цесия прехвърлителят е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договорите за кредити за
извършеното прехвърляне на вземанията по тях, с договора за цесия от
21.05.2018г. /лист 42/. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е
изготвил уведомително писмо /лист 45/, адресирано до ответника, с което му
съобщава, че задълженията му по процесния кредит са цедирани и посочва техния
размер. Със същото писмо кредитополучателят е уведомен, че считано от
21.05.2018г. всички вземания по процесния договор за кредит са изискуеми изцяло
и в пълен размер. От представеното известие за доставяне се установява, че писмото
е достигнало адреса на ответника и е получена на 31.05.2018г. от неговия дядо.
Ответникът е получил препис от уведомителното писмо за цесията и за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, с получаването на препис от исковата
молба и приложенията към нея.
Същият е представил вносна бележка от 16.10.2017г. за
извършен превод на сумата от 200 лв. по банковата сметка, по която се погасяват
задълженията по договора за кредит. Другата вноска бележка от 30.10.2018г.
касае превод на сумата от 800 лв. по различна от посочената в договора за
кредит банкова сметка.
*** ССчЕ се
установява, че ответникът е платил по кредита общо сумата от 227, 33 лв., с
която са погасени редовна главница в размер на 97, 58 лв., редовна лихва в
размер на 116 лв., застраховка в размер на 13, 41 лв., наказателна лихва в
размер на 0, 13 лв. и възнаградителна лихва в размер на 0, 21 лв. С тези
плащания ответникът е погасил пълния размер на първите две месечни вноски и
част от третата вноска, като са останали изцяло непогасени още 59 погасителни
вноски. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
непогасената главница по процесния договор за кредит е била в размер на 3016,
42 лв., а към датата на цесията – 21.05.2018г. непогасената договорна лихва е
била в размер на 269, 27 лв. За периода от 02.11.2017г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда обезщетението за
забава е в размер на 143, 38 лв. В съдебно заседание вещо лице разяснява, че дори
по сметката на длъжника да се превеждани суми за погасяване на кредита, ако те
не са били налични, при настъпване на падежа на съответната месечна вноска,
нямаме погасяване на това задължение.
Поради забава в плащането на падежиралите погасителните
вноски и позовавайки се на уговорената в договора предсрочна изискуемост,
настъпила според ищеца на 21.05.2018г., същият е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедният съд е уважил заявлението и е
издал срещу длъжника заповед № 1605/02.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3314/2018г. на ВТРС, имаща за предмет вземанията по
процесния договор за кредит в размер на 3016, 42 лв. – главница, представляваща
60 броя неплатени месечни вноски в периода 01.11.2017г. до 01.10.2022г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, в размер на 259, 71 лв. –
договорна лихва за периода от 01.11.2017г. до 21.05.2018г. и в размер на 134,
88 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.11.2017г. до 01.11.2018г. Заповедта
за изпълнение е връчена лично на длъжника и същият е депозирал възражение срещу
нея в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са валидно прехвърлени на ищеца
от стария кредитор, за което ответник е надлежно уведомен.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси
установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит от
08.08.2017г., тъй като има качеството на цесионер по индивидуален договор за
цесия от 21.05.2018г., сключен на основание рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Посочените вземания са му валидно цедирани
по реда на чл. 99 ЗЗД от стария кредитор, тъй като са част от предмета на
договора за цесия от 21.05.2018г, доколкото са описани и индивидуализирани в
приложение № 1 към него. Прехвърлянето на тези вземания в полза на ищеца не е
спорно по делото обстоятелство, както не е спорно, че длъжникът е надлежно
уведомен за това прехвърляне със съобщение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
което е получено на 30.05.2018г. от пълнолетен член от домакинството му –
неговият дядо. Връчването на уведомлението по чл. 99 ал. 3 ЗЗД на пълнолетно
лице от домашните не засяга редовността на съобщаването на цесия, тъй като е в
съответствие с критериите по чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне
на пощенски пратки и пощенски колети. Макар и изходящо от цесионера, процесното
уведомление е годно да изпълни предписаната му по закон функция, тъй като
същият е нарочно упълномощен от цедента да извърши това правно действие. Забрана
за противното липсва в материалния закон, в който смисъл е решение № 137/02.06.2015г.
по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС. А и най – късно, с получаване на
съдебните книжа по делото, част от които е описаното уведомително писмо по чл.
99 ал. 3 ЗЗД, ответникът следва да се счита за уведомен за цесията. Факт, който
е относим към спорното право и е настъпил след предявяване на иска, поради
което следва да бъде съобразен по делото на основание чл. 235 ал. 3 ГПК
/Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен
за цесията /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е платил преди да му е
връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера, поради което следва
да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита и че прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника.
Безспорно се установи по делото, че прехвърлените
вземания, произтичат от сключения между трето за делото лице /"***"
ЕАД / и ответникът договор за потребителски паричен кредит № ***от
08.08.2017г. Последният притежава необходимите и съществени елементи на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и има за предмет
предоставянето на кредит на длъжника в размер на 3114 лв., който се усвоя по
посочената в него банкова сметка. ***поредителната власт на ответника чрез
превода й по банковата му сметка не е спорно по делото обстоятелство, а и
логически този извод се налага, с оглед на извършените частични погашения по
кредита. С реалното получаване на заемната сума е завършен фактическия състав
на договора за кредит, което е породило задължение за кредитополучателя да
върне същата в срок до 01.10.2022г., на 62 месечни погасителни вноски,
включващи главница, договорна лихва и застрахователна премия, с оглед на
сключената застраховка „Кредитна протекция Плюс”, като по този начин общия
размер на плащанията по договора възлиза на 4882, 26 лв.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ
безспорно се установи, че ответникът изпаднал в забава относно връщането на
кредита, съгласно уговорения погасителен план и в тази връзка е останал
задължен за сумата от 3016, 42 лв. – непогасена главница към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, за сумата от 269, 27 лв. - договорна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 21.05.2018г. и за сумата от 143, 38 лв. -
обезщетението за забава в периода от 02.11.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.11.2018г.
За да обоснове изискуемостта на процесните вземания в
подаденото заявление по чл. 410 ГПК респ. в исковата молба, ищецът се е позовал
на уредена в чл. 12 ал. 2 б. „а” от ОУ предсрочна изискуемост, поради неплащане
на две последователни месечни погасителни вноски. Предсрочната изискуемост на
вземането по договор за банков кредит, уредена в нормите на чл. 432 ТЗ вр. чл.
60 ал. 2 ЗКИ представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Последното следва да
достигне до насрещната страна по договора, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост /мотиви т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на
ОСГТК/. Когато предмет на делото е иск по чл. 422 ГПК фактите относими към
настъпване и обявяване й следва да се осъществили преди образуване на
заповедното производство /ТР № 4/2013г. на ОСГТК, Решение № 123/09.11.2015г. по
т.д. № 2561/2014г. на II т.о. и мн. други/. В случая от заключението на ССчЕ безспорно
се установява, че с извършените от длъжника частични плащания са погасени в
пълен размер първите две вноски и частично третата, като са останали непогасени
изцяло другите 59 месечни вноски /от 4 с падеж 01.12.2017г. до 62 с падеж
крайния срок на договора/. Непогасяването на кои да е две последователни
месечни вноски от неплатените 59 вноски, съгласно уговореното между страните съставлява
обективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита -
чл. 12 ал. 2 б. „а” от ОУ. За да изгуби длъжника предимството на срока обаче, а
е необходимо кредиторът да му обяви волята си, че прави кредита предсрочно
изискуем /т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/. След сключването на договора за
цесия кредитор на вземанията по процесния договор за кредит е цесионера. За
него няма законова пречка да обяви изискуемостта на кредита преди изтичане на
крайния срок, тъй като е придобил вземането с всичките му принадлежности,
включително с правото да обяви предсрочната му изискуемост /Решение №
6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2018г. и Решение № 204/25.01.2018г. по т.д. №
2230/2016г., двете на I т.о., на ВКС/.
Понастоящем с писмо от 28.05.2018г., достигнало до длъжника на 31.05.2018г.,
ищецът недвусмислено е посочил, че счита за изискуеми изцяло и в пълен размер
всички вземания по процесния договор за потребителски кредит. С достигането на
волеизявлението на кредитора до длъжника се е проявило действието на предсрочната
изискуемост и считано от 31.05.2018г. целият непогасен остатък от вземането за
главница в размер на 3016, 42 лв. е бил изискуем. Следователно към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2018г.
вземането за главница е било изискуемо и дължимо от ответника в горепосочения
размер.
Относно вземането за договорна лихва следва да се има
предвид, че то представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на
кредита за срока на договора. Следователно до крайния срок на договора респ. до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита договорната лихва е
дължима, съгласно уговорения между страните погасителен план. След настъпване
на предсрочната изискуемост договорна лихва не се дължи /т. 2 от ТР №
3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. В случая договорната лихва в
съответствие със задължителните тълкувателни указания се претендира от падежа
на първата неплатена вноска до 21.05.2018г., от която датата ищецът счита
кредита за предсрочно изискуем. Липсва претенция за договорна лихва след датата
на обявяване на предсрочната изискуемост. Според заключението на вещото лице за
релевантния период дължимата договорна лихва е в размер на 269, 27 лв., но
предвид диспозитивното начало в процеса ответникът е останал задължен за
претендираната от ищеца сума от 259 ,71
лв.
Съгласно вече посочената т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г.
по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК при предсрочна изискуемост на кредита
кредиторът има право на обезщетение за забава от деня на настъпването й в
размер на законната лихва. Действието на предсрочната изискуемост се проявява с
обявяването й на длъжника. В случая волеизявлението на ищеца, че прави кредита
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника на 31.05.2018г., от която датата
до датата на депозиране на заявлението в съда – 01.11.2018г., същият дължи
мораторно обезщетение. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет
калкулатор за законна лихва, това обезщетение е в размер на 129, 87 лв. и до
този размер се дължи от ответника.
Същият не доказва да е платил или погасил по друг
начин горепосочените вземания. Възраженията му за извършени други частични
плащания, извън признатите от ищеца, не се доказаха по делото. От вносната
бележка от 30.10.2018г. е видно, че сумата от 800 лв. е преведена по сметка на
ответника, която е различна от сметката по която се правят погашенията по
процесния договор. Сумата от 200 лв., макар и преведена по посочената в договора
за кредит банкова сметка, *** задълженията по кредита, тъй като не се доказа
към падежната дата на вноска да е била налична. От заключението на изслушаната
ССчЕ категорично се установява, че към 16.10.2017г. по сметка е била налична
сумата от 76, 49 лв. и с нея е погасена месечна вноска № 2. Други плащания
извън установените от експертизата длъжника не доказа да е извършил, поради
което е останал задължен на връщане на горепосочените суми.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и
доказан за сумата от 3016, 42 лв. - главница
по договор за потребителски паричен кредит № ***от 08.08.2017г., за сумата от 259
,71 лв. – договорна лихва за периода 02.11.2017г. – 21.05.2018г. и за сумата от
129, 87 лв. – обезщетение за забава за времето от 31.05.2018г. до 01.11.2018г.,
за които вземания има издадена заповед за изпълнение № 1605/02.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3314/2018г. на ВТРС. Искът
подлежи на отхвърляне относно вземането на мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 129, 87 лв. до пълния предявен размер от 134, 88 лв. и за
периода от 02.11.2017г. до 31.05.2018г., като неоснователен и недоказан.
Уважаването на установителната претенция по чл. 422 ГПК представлява процесуална пречка за съда да се произнесе по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за присъждане на процесните вземания.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна
такса в размер на 152, 44 лв. и за депозит на вещо лице в размер на 180 лв. или
общо 332, 44 лв. В процеса същият е защитаван от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определено от съда в границите по чл. 25
ал. 1 НЗПП. При това положение общия размер на разноските възлиза на 482, 44
лв., като съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да заплати
на ищеца разноски за настоящото производство 481, 73 лв. За заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи разноски
в размер на 118, 05 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.К., ЕГН: **********,***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД СУМАТА от 3016, 42 лв. /три хиляди и шестнадесет лева и 42 стотинки/,
представляваща остатъка от дължимата главница по договор за потребителски
паричен кредит № ***от 08.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
01.11.2018г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 259, 71 лв. /двеста
петдесет и девет лева и 71 стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 01.11.2017г. до 21.05.2018г. и СУМАТА от 129, 87 лв. /сто двадесет и
девет лева и 87 стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 31.05.2018г. до
01.11.2018г., за които вземания има издадена заповед № 1605/02.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3314/2018г. на ВТРС, КАТО
отхвърля иска за установяване дължимостта на обезщетението за забава за
разликата на уважения размер от 129, 87 лв. до пълния предявен размер от 134,
88 лв. и за периода от 02.11.2017г. до 31.05.2018г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 СУМАТА от 481, 73 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и 73 стотинки/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от иска, както и СУМАТА от 118, 05 лв. /сто и осемнадесет лева
и 5 стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 3314/2018г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: