Определение по дело №59/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба от К. Т. Х. против решение № 1942/14.6.2010 г., постановено по гр.д. № 124 по описа за 2010 г. на Районен съд-Г. Д..

Жалбоподателя сочи, че решението е незаконсъобразно. Според него съдът едностранно е обсъдил част от доказателствата, а друга част от тях съдържащата се в административната преписка на Общинска служба “Земеделие” е игнорирана. Твърди се, че съдът е обсъждал само документите от административната преписка издадена през 2006г. и не е съобразил, че ищецът не е доказал правото си на собственост преди кооперирането му. Според жалбоподателя искът е основателен, тъй като е налице хипотезата на чл. 10 ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Твърди, че неоснователно районния съд е отхвърлил искането за оспорване истинността на удостоверение ВС № 29 108/ 10.03.2010г. издадено от Общинска служба по “Земеделие” с. Г. Посочено е в жалбата, че и то е с невярно съдържание. Постъпил е и отговор, в която са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

В отговора се твърди, че жалбоподателят не е съобразил отговора на исковата молба, където не е отрекъл, а е признал правото на собственост на ищеца, поради което е и била преклудирана възможността на осн. 131 ГПК да оспори нотариален акт № 115/ 2006г. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Сочи се още в отговора, че имота не е в местността “А. т.” според жалбата, а в местността “Х.т.”, чието наименование е идентично на “А.”. Ето защо считат жалбата за неоснователна.а решението на съда законосъобразно.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лище срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок. Същата е неоснователна.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е признал ищеца О. К. за собственик на основание възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗЗ на недвижим имот: УПИ парцел V, имот пл. № * от кв. 53 по плана на с. Д. с площ от 640 кв.м., при съседи на имота : УПИ VІ на Д. Д. УПИ ІV на И. Д., улица и край на регулацията и е осъден ответника К. Х. да предаде собствеността и владението върху него. Съдът е отхвърлил като неоснователно искането за отмяна на нотариален акт № 331/1982 г.; признал е оспорването истиността на решение № 6950/7.9.2006 г. на ОСЗГ-Г.и на удостоверение № ВС- 29-108/10.3.2010 г. на началника на ОСЗ-Г. за недоказани.

Докателствата установят следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт № 115/2006 г. ищецът О. К. е признат за собственик на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ на процесния имот - УПИ -парцел V, заснет като имот с пл. № *от кв. 53 по плана на с. Д., с площ за имота от 640 кв.м. При издаването на нотариалния акт е представено решение № 6950/7.9.2006 г. на ОСЗГ-Г. с което му е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0.640 дка в землището на с. Д., м. “А”, имот № *, п.V, кв. 53. В решението е посочено, че е издадено удостоверение № 08-14-1862/5.9.2006 г. От съдържанието на това удостоверение също представено по делото е видно, че Техническата служба при с. Г. е удостоверила съгласно чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ, че бившият имот с пл. * в кв. 53, одобрен със заповед № 375/1973 г. в разписния списък е записан на ищеца- К.; че имотът е нанесен в кадастралния план и ЗРП на населеното място с. Д., м. А, който е одобрен със заповед № 200/12.6.2006 г. и че имотът не е застроен със сгради от трети лица. Удостоверението е придружено със скица № 784/5.9.2006 г. При така установените факти правилен и законосъобрзен е извода на Районният съд, че ищецът по несъмнен и категоричен начин е доказал основанието на правото си на собственост съгласно издадения констативен нотариалния акт – земеделска реституция. Несъстоятелни са доводите в жалбата, според които РС не е обсъдил административната преписка в цялост. За него не е съществувало такова задължение, тъй като това не е било спорно между страните. В депозирания отговор Х. е изразил съгласие, че К. е собственик на процесния имот като обаче е посочил, че за да освободи имота иска да му се заплатят 6000 лв. Той не навежда в отговора провоизключващи възражения спрямо претендираното основание за придобиване собствеността от ищеца – земеделска реституция. Такива възражения не са посочени за направени и в окончателния доклад на съда, които несъмнено ще променят, подлежащите на доказване от страните обстоятелства и съответно разпределението на доказателствената тежест. Ответникът чрез пълномощника си изрично е заявил в с.з. от 15.3.2010 г., че възприема доклада на съда. Затова и доказателствените искания на неговия пълномощник, в т.ч. и оспорването решението на ОСЗГ за реституция на имота в полза на ищеца, последващото оспорване на удостоверение на ОСЗГ № ВС-29-108/10.3.2010 г. на началника на ОСЗГ-с.Гърмен за това, че наименованията “Х. т. и “А” принадлежат на една и съща местност са непоследователни, нелогични и противни на позициите изразени в писмения отговор и това по възприемането на доклада по чл. 146 от ГПК. Въззивният съд намира, че за тези възражения е настъпила преклузия предвид чл. 133 във вр. с чл. 145, чл. 146 и по арг. от чл. 147 ГПК. Според тези норми в откритото с.з. съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, поставя въпроси на страните и с въз основа на тази изясненост на позициите се ангажират доказателства за тяхната основателност. Изпълнението на тези разпоредби създава възможност съда да докладва делото по чл. 146 от ГПК в т.ч. да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. След доклада на съда е настъпила преклузия съгл. чл. 147 ГПК за възможността на страните да въвеждат нови обстоятелства. Затова е недопустимо възражението по оспорване решението на ОСЗГ, направено от ответната страна след становището й, че възприема доклада на съда. Още повече, че въз основа на това решение по земеделската реституция е издаден нотариалния акт № 115/2006 г., с който ищецът О. К. е признат за собственик на процесния имот и не е оспорен нито изрично, нито с оспорване на иска. Становището в писмения отговор е, че признава ищцовото право, като в с.з. също не е оспорено. Затова въззивният съд счита, че за ищеца не е съществувало задължение да представя решението на ОСЗГ за реституция, както и да доказва неговата законосъобразност. Не доказателствените искания определят позицията на дадена страна по иска, а направените от нея оспорвания респ. признания на факти и поддържаните въз основа на тях правни доводи-правоизключващи, правопогасяващи, и т.н. Такива ответника не е направил. Без оспорване на нотариалния акт и позиция, че признава основанието за собственост на ищеца за последният не е съществувало задължение да установява наличието на законовите предпоставки за извършване на реституция на имота в негова полза. С оглед изложеното Окръжният съд намира за законосъобразно уважаването на предявения от ищеца ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Безспорно доказателствата установяват, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на основание приключила земеделска реституция по ЗСПЗЗ, за което се е снабдил с констативен нотариален акт. Ответникът не оспорва, а разпитаните по делото свидетели категорично установяват, че имотът се владее от ответника Х.. Владението си към момента Х. обосновава с притежавания нотариален акт № 331/1982 г., с който върху процесния имот - дворно място, съставляващо п. V в кв. 53 - му е учредено от АПК “И. Г”, с.Г. право да построи една жилищна сграда, съобразно одобрения строителен план. Този нотариален акт е от значение за материалната законосъобразност на приключилата земеделска реституция в полза на ищцеца, за която възражения въз основа на него не са навеждани пред пръвоинстанционният съд в сроковете по ГПК. Затова и възраженията в жалбата в този контекста, според които имота не подлежи на възстановяване нито по общия ред, нито по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - са недопустими. Предвид горното съдът счита, че правилно и законосъобразно е уважен предявения ревандикационен иск.

Дори да се приема, че за ищеца въпреки неоспорването на иска и възприемането на доклада от ответника, в който доклад не е възложено да установява факта на реституцията по ЗСПЗЗ - съществува задължение за неговото доказване, то Окръжният съд счита, че доказателствата по категоричен и несъмнен начин го установяват. В полза на ищеца К. законосъобразно е осъществено възстановяване на земеделския имот, който понастоящем попада в строителните граници на населеното място и представлява п. V, от кв. 53, имот пл. № 538. Възражението на жалбоподателя, че е имало през 1993 г. влязло в сила решение № 1425/7.5.1993 г. на ОСЗГ за отказ от възстановяване на имот-нива от 0.500 дка в м. А. и е недопустимо издаването на нов акт с обратен резултат, поради което последното следва да се счете за нищожно, Окръжният съд намира за несъстоятелно. От мотивите към това решение е видно,че отказът е постановен поради липса на скица, което означава, че това не е окончателното произнасяне на административния орган по заявения за възстановяване имот. Представеното удостоверение като част от административната преписка – изх. 08-14-886/21.12.1995 г. на Общинска администрация с. Г., че имотите в м. А и м. Д за застроени и не подлежат на възстановяване не е придружено със скица, в която да е отразено конкретното местоположение на имотите, поради което не може да счетат за верни отразените в него факти. Същите се опровергават от впоследствие изработения помощен план съгласно ППЗСПЗЗ въз основа на който е издадено удостоверение изх. № 08-14-1862/5.9.2006 г. по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, придружено със скица, където след установяване на точното местоположение на имота е констатирано и съотв. удостоверено, че няма застрояване. Издаването на това удостоверение и скица към него са дали повод за постановяване на решението за възстановяването на земеделския имот заявен от ищеца, тъй като едва при тяхното наличие е възможна преценката на правно значимата предпоставка - за застрояването или не, и евентуално с какво на имота. Ето защо съдът счита, че решението за възстановяване на процесния имот, отчитайки, че същият е незастроен - е законосъобразно. Тези индивидуализиращи имота доказателства, тъй като той се намира в строителните граници на населеното място - са достатъчни за съда да счете, че претендирания имот е идентичен на заявения от ищеца в м. Х т. и възстановения му в м. А. Тази идентичност се сочи и от св. Къди, който заявява, че преди ТКЗС мястото се е казвало м. А. т., като на местността са й казвали и А. Този свидетел е бил съсед на имота на О. К. преди да стане ТКЗС и сочи че точно това място на О. в момента се ползва от К. и че в него няма направена постройка. За липсата на застрояване сочи и св. К. – син на ищеца. Всичко това прави несъмнен и категоричен извода, че възстановения на ищеца имот е всъщност притежаваната от него преди ТКЗС нива в м. Х. т., върху която е учредено право на строеж на ответника. Затова и възражението срещу валидността на удостоверение № ВС-29-108/10.3.2010 г. на ОСЗГ-Г., в което е отразено, че имота описан по № 13 от опис-декларация за членство в ТКЗС на името на О. А. като нива в м. “Х. т.” с площ от 0.500 дка е идентичен с имота, възстановен с решение № 6550/7.9.2006 г. в м. А. - имот № 538, п. V от кв. 53 от кадастралния план, изработен 1973 г. е без значение, тъй като са събрани други непротиворечиви доказателства установяващи, че двете наименования се отнасят за една и съща местност. Възражението за валидността на документа с аргумента, че ОСЗГ няма правомощията да издава документи с подобно съдържание без направилия го пълномощник на ответника да се обоснове с разпоредби на закона е общо и неконкретизирано. Изхождайки от правомощията на ОСЗГ като орган на земеделеска реституция и предоставената му в тази връзка всички данни за землища, граници и т.н.-вж. чл. 18 и сл. ППЗСПЗЗ, съдът счита, че е орган в чийто компетенции е да удостоверява и идентичността на различните наименования на едни и същи местности – наименованията им преди обобществяването на земите и към момента на връщането. Съдът намира за недопустимо откриването на производство по оспорване истиността, както на удостоверение № ВС-29-108/10.3.2010 г. на ОСЗГ-Г., така и на решение № 6950/7.9.2006 г., с което е възстановен на ищеца земеделския имот. Изложените съображения за направеното искане от ответната страна, касаят не истиността на документите /дали са издадени от подписалия ги орган ОСЗГ/, а тяхната валидност, законосъобразност /дали са постановени при наличие на предидените в ЗСПЗЗ ред и материалноправни предпоставки/, какъвто контрол съдът спрямо тях има правомощията да осъществява, но не е необходимо откриване на производство по чл. 193 ГПК. За да имат доказателствената сила на официални документи, определена от чл. 179 от ГПК, чието разрушаване е възможно по реда на оспорването им, се предпоставя че са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. И изхождайки от тези характеристики на официалния документ се определя и разпределението на доказателствената тежест при оспорването. Тези характеристики определят валидността на документа, а не истинността. Ето защо в тази част решението следва да се обезсили. Оспорващата страна е твърдяла, че е издадено при липса на правомощия на ОСЗГ за удостоверяване на фактите в удостоверението, а досежно решението – че не са налице материалнопрваните предпоставки за постановяването му, тъй като бил налице влязъл в сила на отказ на ОСЗГ за същия имот на административния орган. Незаконосъобразното откриване на производството е довело и до недопустимо произнасяне в окончателния съдебен акт, който в тази част следва да се обезсили.

По отношение довода на ответника, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот преди кооперирането следва да се има предвид, че с него се повдига спор за материално право по см. на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за който ответника няма правен интерес, тъй като не заявява права върху имота към момента на образуване на ТКЗС.Той не може да бъде страна в такъв спор тъй като надлежна страна в него са само лицата, завявяващи права върху имота към този минал момент, което произтича от чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските земи се възстановяват на тези, на които са принадлежали преди образуване на ТКЗС.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1942/14.6.2010 г., постановено по гр.д. № 124 по описа за 2010 г. на Районен съд-Г. Д., в частта, с която е признато за недоказано оспорването истинността на удостоверение № ВС-29-108/10.3.2010 г. на ОСЗГ-Г. и на решение № 6950/7.9.2006 г на ОСЗГ-Г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: