РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102658 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД *** против Б. М. К. от ***. В молбата
се твърди, че по силата на договор за кредит № ***/ *** год., сключен по реда на чл. 6
от ЗПФУР между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „***“, и ответника Б. М. К. на последния е бил предоставен
кредит в размер на 400 лв., която сума е била отпусната за период от 30 дни, с падежна
дата 16. 08. 2017 год. Твърди се, че съгласно заявката на ответника и условията по
договора сумата е отпусната от кредитодателя в „***“ на дата *** год. Твърди се, че с
подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и
приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметката или по избран алтернативен начин като кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит. Твърди се, че съгласно т. 3.1 от
Общите условия на „***“ договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на
датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването
на паричния превод. Твърди се, че с настъпване на падежа по договора- 16. 08. 2017
1
год. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Твърди
се, че съгласно клаузите на договора и т. 13.2 /а/ от Общите условия от 17. 08. 2017 год.
„***“ ЕООД (***) е започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ- 10, 00 % към договорния
лихвен процент- върху неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди се, че
на *** год. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания № ***/ *** год. между
„***“ ЕООД в качеството си на цедент и ищеца „***“ ЕООД в качеството си на
цесионер. Твърди се, че силата на този договор цесионерът е придобил вземане срещу
длъжника Б. М. К. при условията на чл. 99 и сл. от ЗЗД. Твърди се, че вземанията по
договор № *** са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от
договора за прехвърляне на вземания. Твърди се, че по силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Твърди се, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия,
но препоръчаната писмена пратка е била върната с отбелязване, че е непотърсена.
Твърди се, че в изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл. 99 ал. 4 от
ЗЗД „***“ ЕООД е предоставило на „***“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на
вземания. Твърди се, че от получаване на уведомлението за цесия до настоящия
момент забавата на ответника продължава. В заключение ищцовото дружество моли
съда да осъди ответника за сумата от 400, 00 лв., представляваща главница по договор
за кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите на чл.
240 във вр. с чл. 79 от ЗЗД от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е основателен. Налице
са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен
срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
2
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от ищцовото дружество иск
следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати
процесната сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото
производство деловодни разноски от 150, 00 лв., в които е включено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, представлявано от
Р. Х. В., следните суми:
-сумата от 400, 00 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***/
*** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/21. 04. 2020 год./ до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 150, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3