МОТИВИ по НОХД № 502/2013 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното производство по настоящото дело е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-
гр.Несебър от 19.06.2013 г. против
Ю.И.Ш., ЕГН **********, за това,
че на 10.06.2013 г., в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, в близост
до кръстовището на автогара „Слънчев бряг”, без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ чл.73,
ал.1, във вр. с чл.30 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а
именно МДМА с наличие на 3.4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/, със съдържание
на основното вещество 21%, с тегло 1.619 грама на стойност 48,57 лева;
амфетамин с нетно тегло 0,219 грама със съдържание на амфетамин 3.50 % на
стойност 6,57 лева, и метафметамин със
съдържание на основното вещество 7,50 % с нетно тегло 0,3.. грама на стойност
9,36 лв., всички на обща стойност 64,50 лв., определена според приложение № 2
към член единствен на Постановление № 23 на МС/29.01.1998 г. за определяне
цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-
гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия.
Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване
на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от
субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната
квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност
спрямо подсъдимия при условията на чл.54 от НК, чрез налагане на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно
ефективно.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание
като изразява позиция за невиновност като моли да бъде оправдан.
Защитникът на Ш. заема две взаимнопротиворечащи
се позиции. На първо място твърди, че подзащитния й не е виновен по
повдигнатото му обвение, поради което следва да бъде оправдан. Наред с това
изразява становище за маловажност на деянието.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На
06.06.2013 г. подсъдимият пистигнал в КК «Слънчев бряг» на почивка. На
10.06.2013 г. излязъл да се разходи. Срещнал свои познат- св. Г., с който
тръгнали заедно. По същото време свидетелите Т. и Т., служители на РУП-
Несебър, били на работа. На кръстовището на автогарата, видели подсъдимия и св.
Г. и решили да им извършат проверка. Спрели служебния автомобил, представили се
и пристъпили към проверка за самоличност, при което свидетелят Г. дал лична
карта, а подсъдимият нямал такава. Извършена била справка чрез ОДЧ и се
установило, че и двамата са криминално проявени. На въпроса носят ли забранени
вещества и предмети в себе си, проверяваните отговорили отрицателно. В този
момент Ш. извадил от джоба си найлоново пликче и го пуснал на земята. Това било
забелязано от Т. и Т., които осветили същото. Установили, че това било
полиетиленово пликче, което не било празно. Увудомили за това дежурния на РУП-
Несебър, след което отвели подсъдимия и св. Г. в управлението, като взели и пликчето.
В РУП- Несебър подсъдимят с протокол за доброволно предаване, предал един брой
полиетиленово прозрачно пликче с размери около 5х4 см., съдържащо друго
прозрачно полетиленово пликче, свито на руло, 7 броя синьо- зелени кръгли
таблетки с размер около 7 мм в диаметър, и 1 брой бяла на цвят таблетка с
размери около 7х2 мм., които при полевия тест реагирали на амфетамин. С
протокол за оглед на веществено доказателство било описано изложеното по- горе
както и пликче, намиращо се в свитото на руло друго найлоново пликче, в което
се наблюдавало златисто- бяло прахообразно вещество, което н аполевия тест
реагирало на метамфетамин. От заключението по извършената химична експретиза се
установява, че седемте броя сини таблетки имали общо нетно тегло 1,619 грама и
в тях се доказало наличие на 3,4- метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ със
съдържание на метилендиокси- метамфетамина 21 %. Бялата таблетка била с нетно
тегло 0,219 грама и в нея се доказало наличие на амфетамин със съдържание на
активното вещество 7,50 %. Бялото кристално вещество било с нетно тегло 0,3.. грама
и било със съдържание на метамфетамин 7,50 %.
Стойността на намерените
наркотични вещества възлиза общо на сумата от 64,50 лв., съгласно Приложение №2
към член единствен на Постановление №23/29.01.1998 г. на МС, за определяне на
цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.
Изложеното се подкрепя от
показанията на свидетелите Т., Т., показанията на св. Г., дадени в хода на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК, отчасти
от обясненията на подсъдимия, протокол за доброволно предаване, протокол за
оглед на веществено доказателство, протокол № 136/...06.2013 г. за извършена
химическа експертиза.
Съдът не кредитира показанията на
св. Г., дадени в хода на съдебното производство, тъй като те противоречат на
останалия доказателствен материал като счита, че същите кореспондират единствено
със защитната теза на подсъдимия и то изложената в съдебно заседание.
Показанията на този свидетел, дадени в досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, обаче съдът намира за достоверни и в унисон с
тези на свидетелите Т. и Т.. Показанията на тримата са безпротиворечиви,
логични и последователни и съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите Т. и Т. не са
в родствени или приятелски отношения с подсъдимия, какъвто е св. Г., като по
делото не се ангажираха доказателства относно тяхната заинтересованост. Ето
защо съдът дава вяра на заявеното от тях. Изложеното от свидетелите Т., Т. и Г.,
последния в досъдебното производство, кореспондират и с обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, включително и в
протокола за разпит на обвиняем. По делото не се ангажираха доказателства, от
които да се установи изложеното от страна на Ш., че не е заявил записаното в
протокола за разпит на обвиняем и не го е прочел. Видно от протокола същият
носи подпис на подсъдимия като е записано, че го е прочел и удостоверява, че
изложеното е записано правилно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът счита,
че извършеното от Ш. деяние, съставлява престъпление по чл. чл.354а, ал.3, т.1
от НК. Установява се, че подсъдимият на 10.06.2013 г., в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, в близост до кръстовището на
автогара „Слънчев бряг”, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ чл.73, ал.1, във вр. с чл.30
от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а именно МДМА с наличие на
3.4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/, със съдържание на основното вещество 21%,
с тегло 1.619 грама на стойност 48,57 лева; амфетамин с нетно тегло 0,219 грама
със съдържание на амфетамин 3.50 % на стойност 6,57 лева, на обща стойност 55,14
лева (петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки), определена според
приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС/29.01.1998 г. за
определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството-
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Деянието
е извършено при форма на вината „пряк умисъл” като деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици. Видно от справката за съдимост
подсъдимият вече е осъждан веднъж за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
поради което същият е бил с ясното съзнание, че държи забранени от закона
вещества, което съставлява престъпление. Веществата, установени у подсъдимия са
високо рискови и са поставени под контрол в Списък І „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Съдът не споделя изложеното от страна на
защитника на подсъдимия становище, че деянието е маловажно по характера си. За
да се направи такава преценка не следва да се взема предвид само количеството и
стойността на наркотичните вещества. Тук следва да се преценя комплексно като
се отчете степента на обществена опасност и на дееца. Както бе отбелязано по-
горе Ш. вече е бил осъждан за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, което
показва липсата на критичност у него и незачитане на установения в страната
правов ред. Предвид на това не може да се приеме, че са налице предпоставките
на чл. 93, т.9 от НК и че извършеното от него представлява по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид. Що се касае до наведеното възражение, че в постановлението за привличане
на обвиняем не било посочено коя точка на алинея 3 представлява извършеното от подсъдимия,
съдът намира, че се касае за технически пропуск, който не ограничава правата на
последния до степен да не разбере в какво е обвинен. В текстовата част на
обвинението е посочено, че се касае за високо рискови наркотични вещества,
което е запретено единствено в т.1 на ал.3.
По отношение обаче на посоченото в обвинението бяло кристално вещество с
нетно тегло 0,3.. грама и било със съдържание на метамфетамин 7,50 %, съдът
намира, че не се доказа по категоричен начин, че същото се е държало от пидсъдимия.
Такова не фигурира в протокола за доброволно предаване, както правилно отбеляза
защитника на Ш., и за първи път се появява в протокола за оглед на веществено
доказателство. Предвид на това в тази му част настоящата инстанция призна
подсъдимия за невиновен и го оправда.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.354а, ал.3, т.1 от НК санкция
за подсъдимия съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното престъпно деяние с оглед предвиденото от законодателя наказание.
Наред с това съдът взе предвид съдебното минало на дееца към инкриминираната
дата, липсата на признание и критичност на подсъдимия, младата му възраст. В
тази връзка намери, че на Ш. следва да бъде наложено наказание от една година
„Лишаване от свобода”. Предвид на това, че същия е осъждан към датата на
инкриминираното деяние по ВНОХД № .../20.. г. по описа на ОС- Русе на „Лишаване
от свобода” за срок от една година за умишлено престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, на основание чл. 61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от Закона за изтърпяване на
наказанията и задържането под стража, подсъдимият следва да изтърпи наложеното
му наказание при първоначален „Строг” режим в затвор. Наред с това съдът наложи
и кумулативно определеното наказание за този вид престъпление, а именно
„Глоба”, която следва да бъде в определения от законодателя минимален размер от
2000 лв.
Съдът
намира, че така определените наказания по вид и размер се явяват адекватни на
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпление като
деяние, степента на обществена опасност на Ш. като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Настоящото
деяние е извършено в срока за изтърпяване на наказанието по ВНОХД № .../20.. г.
по описа на ОС- Русе. Предвид на това, на основание чл. 68, ал.1 от НК,
наказанието в размер на една година „Лишаване от свобода” следва да бъде приведено
в изпълнение, като същото следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим в затвор.
На
основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на Държавата бяха отнети останалата
неизразходена част от предадените като веществено доказателство наркотични вещества,
ведно с опаковките, в който са се съдържали, като постанови същите да бъдат
унищожени.
Накрая
съдът се занима с направените по делото съдебно- деловодни разноски, които
постави в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: