№ 12408
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110165075 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Лоуд енд гоу“ ЕООД, с ЕИК:
********* срещу „БМБ Транс карго“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4329 лева с ДДС,
представляваща платена на 28.08.2023 г. без правно основание сума по
фактура № 142/17.07.2023 г. – доколкото фактурата вече е била заплатена от
ищцовото дружество на 15.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считана от датата на исковата молба – 28.11.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват трайни
търговски отношения за извършване на транспортни услуги. В тази връзка и
по заявка от 03.07.2023 г. ищецът възложил на ответника транспортна услуга
с дата на товарене 07.07.2023 г. Доколкото ответникът приел заявката ищецът
счита, че между страните е било налице валидно облигационно отношение.
Заявката била изпълнена успешно, поради което ответното дружество
издало фактура № 142/17.07.2023 г. със срок за плащане до 17.08.2023 г. – за
сумата от 4329 лева с ДДС. Така издадената фактура индивидуализирала, че
дължимото по нея плащане било за транспорт с начална дата на товарене на
07.07.2023 г. и МПС /влекач/ с рег. № СА 6370 ХМ и ремарке № С9561ЕС. В
исковата молба се поддържа, че по тази фактура още на 15.08.2023 г. ищецът
заплатил задължението си към ответника.
На следващо място в исковата молба се твърди, че поради допусната
грешка по фактура № 142/17.07.2023 г. било извършено повторно плащане –
на 28.08.2023 г. на същата сума. Ответникът получил плащането, което обаче
1
било без основание, доколкото фактурата вече била платена. В тази връзка и
ищецът се свързал с ответника, който не оспорвал двойното плащане, но така
и независимо от множество разговори, не възстановявал сумата.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: заявка за транспорт, фактура
142/17.07.2023 г., два платежни нареждания – от 28.08.2023 г. и от 15.08.2023
г., уведомление за доброволно изпълнение и обратна разписка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор. Исковата молба е връчена по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, но при спазване и на изискванията по чл. 50, ал. 4 от ГПК
– доколкото макар по адреса на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ не са
намерени офис, служители или знаци на фирмата, по този адрес е залепено и
уведомление.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г.,
процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован – призовката за насроченото заседание
му е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, но при спазване и на
изискванията по чл. 50, ал. 4 от ГПК – доколкото макар по адреса на
ответното дружество в ТРРЮЛНЦ не са намерени офис, служители или знаци
на фирмата, по този адрес отново е залепено и уведомление – не изпраща
свой представител в насроченото открито съдебно заседание. От ответника до
датата на заседанието не е постъпило искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
В хода на делото съдът редовно е извършвал служебни справки
/налични по делото/, от които е видно, че адресът на управление на ответното
дружество в ТРРЮЛНЦ не е променян.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от
това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
От представените писмени доказателства (заявка за транспорт, фактура
142/17.07.2023 г., два платежни нареждания – от 28.08.2023 г. и от 15.08.2023
г., уведомление за доброволно изпълнение и обратна разписка) може да се
направи извод за вероятната основателност на предявената искова претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за
2
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на „Лоуд енд гоу“ ЕООД срещу „БМБ Транс карго“ ООД за
осъждане на последното да заплати на дружеството ищец следното вземане:
сумата от 4329 лева с ДДС, представляваща платена на 28.08.2023 г. без
правно основание сума по фактура № 142/17.07.2023 г. – доколкото фактурата
вече е била заплатена от ищцовото дружество на 15.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считана от датата на исковата молба –
28.11.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 873.16 лева, от които 173.16 лева държавна такса и 700 лева –
адвокатско възнаграждение, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК.
Посочените разноски са действително извършени – съгласно платежно
нареждане и договор за правна защита и съдействие, поради което следва му
бъдат присъдени изцяло.
Ответникът не взема становище по делото и не претендира разноски –
като предвид изхода на делото такива не му се и дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БМБ Транс карго“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Червена стена № 38, ет. 1, ап. 2,
ДА ЗАПЛАТИ на „Лоуд енд гоу“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Дървеница, ул. проф. Марко Семов № 27, сумата
от 4329 лева с ДДС, представляваща платена на 28.08.2023 г. от ищеца „Лоуд
енд гоу“ ЕООД в полза на ответника „БМБ Транс карго“ ООД без правно
основание сума по фактура № 142/17.07.2023 г. – доколкото фактурата вече е
била заплатена от ищцовото дружество в полза на ответника още на
15.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата
на исковата молба – 28.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „БМБ Транс карго“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Червена стена № 38, ет. 1, ап. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Лоуд енд гоу“ ЕООД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дървеница, ул. проф.
Марко Семов № 27 сумата от 873.16 лева, представляваща разноски /за
държавна такса и адвокатско възнаграждение/ в настоящото исково
производство по гр.д. № 65075/2023 г. на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
3
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4