Р Е
Ш Е Н И Е
№ 197
гр.Добрич
05.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осми юли 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №911 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу решение №148/29.10.2019 г. по гр.д.№302/2019
г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено в отношенията
между И.И.И. с ЕГН ********** *** и „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.Варна,че И.И.И. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 3257,11
лв,претендирана от горното дружество по фактура №**********
от 26.03.2019 г.,начислена като корекция по
реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ на сметка за електрическа енергия за периода от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г. за обект в гр.Б. по ***,с кл. №*** и аб. №**********,като
въззивникът е осъден да заплати на И. разноски по делото в размер на 135 лв
държавна такса и 600 лв адвокатско възнаграждение.В жалбата се съдържат
оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване
решението на първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е обосновано
с установения факт на външна намеса в тарифната схема на електромера и правилото
на чл.50 от предходните ПИКЕЕ,в сила и към датата на проверката-29.11.2017 г.Развити
са доводи,че нормите на чл.98а ал.2 т.6 б.“а“ и „б“ от ЗЕ във връзка с чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ създават в полза на дружеството правото да коригира количеството
ел. енергия,натрупано по третия тарифен регистър.В случай че въззивният съд
приеме неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,се настоява
натрупаното количество ел.енергия по трети тарифен регистър да се третира като
точно установено количество реално потребена енергия,чието заплащане се дължи
от абоната,в която насока се цитира и решение №150/26.06.2019 г. по
гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС.Въззивникът се позовава и на решения
на ВКС,които поддържат принципно различен подход при очертаване правната
характеристика на корекционната процедура.Настоява се за отмяна на атакуваното
решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските за двете
инстанции.Въвежда се възражение за прекомерност на изплатеното от другата
страна адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемият И.И.И. изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на
сторените от него разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния
срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното
решение на 11.11.2019 г.,а жалбата е подадена на 13.11.2019 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 25.11.2019 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче
неправилно и следва да бъде отменено,като съображенията за горния извод са
следните:
Гр.д.№302/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от И.И.И. *** срещу
„Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски номер *** и абонатен номер ********** за обект,находящ се в гр.Б.,***,не дължи на ответника сума от 3 257,11 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на
сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за
периода от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г.,за която сума е
издадена фактура №**********/26.03.2019 г.Искът е изцяло уважен
от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за неправилно.
На 29.11.2017 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД-гр.Варна
/сега с променено наименование „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна/ е извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №1115031500784027,с който се
измерва доставената в имота на ищеца в гр.Б.,*** електрическа енергия,за
което е съставен и констативен протокол №1202018/29.11.2017 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е
подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен
протокол №790/21.03.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и
измервателни уреди”,РО-гр.Варна.Установено е,че
отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на
електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на
СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването
извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене
обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на
натрупана енергия по тарифа Т3 в размер на 019784,5 кВТч,която не се визуализира на
дисплея.
Ответникът по делото и въззивник „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна коригира
сметката на потребителя И.И.И. за посочения обект
за период от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г. и е издадена фактура №**********/26.03.2019 г. на стойност 3 257,11 лв със срок за плащане до 05.04.2019 г.Корекцията е извършена
след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 22.03.2019 г. на лист 52 от делото на БРС/.
За периода на корекцията страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроснабдителното дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот в гр.Б. електроенергия,отчитането на която се
извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от
17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с
решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение
№2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са
били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за
периода на корекцията на сметката на ищеца.Ищецът И. дължи коригираната
сума от 3 257,11 лв поради следните съображения:
От заключението на вещото
лице В. Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се
установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е
записвала в невизуализиран за отчет регистър Т3,поради
което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 29.11.2017 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната
ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но
част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е
налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е
параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищеца ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от
неустановена дата на активиране на регистър Т3 до
демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена
по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а
допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в
невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в
цитираната фактура от 26.03.2019 г. са приложени цени на
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител
съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.Изчисленията по фактурата са верни,като
количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист
52 от делото на БРС.Периодът на корекцията е 365 дни и е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.От
отговора на вещото лице по поставените му задачи се установява,че процесното
СТИ не е програмирано от „Енерго-Про Мрежи“ АД /сега „ЕРП Север“ АД/ при монтажа му,а параметризацията му е извършена от производителя,като
са зададени два активни тарифни регистъра-Т1 /нощна
тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/,като в протокола за монтажа
/лист 56 от делото на БРС/,извършен на 12.10.2015 г.,са отразени нулеви
начални показания само по горните два тарифни регистъра.За тарифен регистър Т3 липсва отразяване в протокола какви показания има към
датата на монтажа.
Служебно е известно
на съда с оглед събраните по досегашни производства данни,че СТИ не се
програмират от електроразпределителното дружество при монтажа им,а
параметризацията им
се извършва от производителя,като се
задават два активни тарифни регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2
/дневна тарифа/,който
факт е констатиран и от вещото лице В.Ч. в неоспореното му заключение по
допуснатата от БРС съдебно-техническа експертиза.Също така е служебно известно
на съда с оглед констатациите по досегашни съдебни производства,че ответникът
по делото,електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а
предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене
на данните в паметта на електромера.В тази насока са и изводите на вещото лице М.Н.
в заключението му по допуснатата от ДОС съдебно-техническа експертиза.Последното
означава,че горните правни субекти не са имали обективната възможност да
„манипулират“ данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение
потребени количества ел.енергия по тарифа Т3 в паметта на уреда.
Спорното
правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение
на чл.48-чл.51/,като към датата на проверката на СТИ-29.11.2017 г. и през периода на
начисляване на електроенергия по процесната фактура /30.11.2016 г.-29.11.2017
г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи
/отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.Макар ответното дружество да е посочило като
основание на извършената корекция чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,визираното в тази
норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
тези,въведени в информационната система при ответника,не е осъществено,тъй като
няма данни по делото процесното СТИ да е „смарт“ и да се отчита дистанционно,а
горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане.В този
случай следва да се приеме,че е
липсвала специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал
период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Правоотношението
между страните обаче
съставлява договор за продажба
на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено определено количество
енергия,но поради грешка то е
отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът
дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално
потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е
достатъчна гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на СТИ,както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на ищеца /следва от установената
параметризация в две тарифи от производителя и факта,че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.В
резултат на неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищеца
електроенергия по тарифа Т3 не е отчетена при електроразпределителното
дружество изцяло и не е заплатена от ищеца И..Софтуерното
вмешателство е свързано
с противоправно виновно
поведение на ищеца.То
съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение
на ищеца-купувач,като се има предвид,че ответникът,електроразпределителното
дружество и БИМ,извършил експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия
софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача /ищеца/.Поради горното ищецът И.И.И. дължи да заплати стойността
на доставената му електроенергия в посочения обем.Няма данни наистина в кой
период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия,но това е без значение,защото доставената енергия е остойностена
от ответника по цени за технологични разходи,а последните са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността
на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му
момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на
монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 12.10.2015
г.Така процесният период,за който се претендира заплащане на доставената
ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено от ответника на стойност от 3 257,11 лв,се дължи от ищеца
по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен след отмяна на неправилното
решение на районния съд.
С оглед крайния
резултат от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът И.И.И. следва да бъде
осъден да заплати на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сторените от последния
съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната инстанция,които изрично са
претендирани от него.По делото са налице доказателства за следните
разноски,сторени от ответното дружество:за първата инстанция-20 лв депозит за
призоваване на свидетел /лист 68 от делото на БРС/;150 лв възнаграждение за
вещо лице /лист 81 от делото на БРС/;1 092 лв с вкл.ДДС адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие,фактура
и платежно нареждане за кредитен превод на листи 92-94 от делото на БРС;за
въззивната инстанция-65,14 лв държавна такса за въззивното обжалване.Претендира
се присъждане и на адвокатско възнаграждение,изплатено от ответното дружество
във въззивната инстанция,в размер на 1 092 лв с ДДС,като се представят
договор за правна защита и съдействие,фактура и платежно нареждане за кредитен
превод на листи 27-29,респ.60-62 от делото на ДОС/.
В първата инстанция
ищецът И. е навел възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.Към
настоящия момент с оглед решение №5419/08.05.2020
год. по адм.д.№14384/2019 год.,5-членен състав на
ВАС,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020
год.,минимално предвиденият размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска 3 257,11 лв
възлиза на сумата от 458 лв съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
според редакцията на разпоредбата към настоящия момент.В случай че в хода на делото настъпи промяна в нормативната уредба,с влизането на
която в сила бъде установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение,именно
новият размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за
разноски и възражение за прекомерност.Съдът следва да приложи Наредба №1/2004
год. съобразно изменението й,тъй като се касае за материално-правна норма,която
става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред.Към
датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество в настоящата
инстанция,когато
страните правят искане за разноски,съответно възражение за прекомерност,при
определяне на разноските съдът прилага нормативната уредба,действаща към този момент,а не
нормативната уредба,действаща към момента на договаряне и заплащане на
адвокатското възнаграждение-така определение
№782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по
к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът
намира изплатеното от дружеството-въззивник и ответник по делото в първата
инстанция адвокатско възнаграждение за прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на доставката и
заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение не е висок,а при
съобразяване,че делото е част от многобройна група дела,идентични по
предмет,то правната му и фактическа сложност не е голяма.Следователно възражението на ищеца И. по чл.78 ал.5 от ГПК е основателно,поради което адвокатското
възнаграждение за първата инстанция /910 лв+182 лв ДДС/ следва да бъде намалено до минимума в размер на 458 лв /без ДДС/.При начисляване на ДДС следва да се присъди адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС в размер на 549,60 лв.Така в полза на ответното
дружество следва да се присъдят разноски за първата инстанция в общ размер от
719,60 лв /20 лв депозит за свидетел+150 лв възнаграждение на вещо лице+549,60
лв адвокатско възнаграждение с ДДС/.
За въззивната
инстанция в полза на ответното дружество-въззивник следва да се присъдят
разноски в размер на 65,14 лв държавна такса за обжалването.Не следва да се
присъжда претендираното адвокатско възнаграждение.За заплащане от страната на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 092 лв с вкл.ДДС за
въззивната инстанция не са представени доказателства.Депозиран е договор за
правна защита и съдействие №17330/13.11.2019 г./на лист 60 от делото на
ДОС/,удостоверяващ договорено между страните възнаграждение за въззивното
производство в размер на 1 092 лв с вкл.ДДС при уговорено плащане по банков
път.Издадената фактура №**********/11.11.2019 г. /на лист 61 от делото на ДОС/
обективира дължима стойност на услуга-правна защита и съдействие по договор под
друг номер-№17301/11.11.2019 г.,респ. плащането по банков път на сумата от 1
092 лв е въз основа на цитираната фактура,т.е. се удостоверява плащане на
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие под № и
дата,различни от тези на процесния договор на лист 60.Всъщност доказателства за
осъществено реално плащане по банков път на сумата от 1 092 лв по процесния
договор за правна защита и съдействие не са представени.Следователно за втората
инстанция на дружеството-въззивник следва да се присъдят разноски само в размер
на 65,14 лв-ДТ за въззивното обжалване.Недоказаните разноски за адвокатско
възнаграждение не подлежат на присъждане.
При настоящия изход
от спора въззиваемият и ищец по делото И.И.И. няма право на разноски и такива
не му се следват за двете инстанции.
Съдът констатира,че
въззиваемият И.И.И. е останал задължен за разноски в настоящата
инстанция.Същият не е заплатил в указания едноседмичен срок дължимия остатък от
възнаграждението за вещото лице М.Н. по допуснатата СТЕ в размер на 85,48
лв,поради което на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден да го заплати
по сметка на ДОС.
Водим от
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №148/29.10.2019 г. по
гр.д.№302/2019 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от И.И.И. с ЕГН ********** *** срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258,за установяване,че ищецът И.И.И. в качеството на потребител с клиентски номер *** и абонатен номер ********** за обект,находящ се в гр.Б.,***,не дължи на ответника сума от 3 257,11 лв,съставляваща цена на незаплатена
потребена електрическа енергия за
посочения по-горе обект на потребление за периода от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г.,за която сума е
издадена фактура №**********/26.03.2019 г.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Енерго-Про Продажби“АД-гр.Варна,район
„Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258 сума в размер на 719,60 лв
/седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ сторени в първата
инстанция съдебно-деловодни разноски,включваща 20 лв депозит за свидетел,150 лв
възнаграждение на вещо лице и 549,60 лв адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Енерго-Про Продажби“АД-гр.Варна,район
„Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258
сума в размер на 65,14 лв /шестдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/
сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски-държавна такса за
въззивното обжалване.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Добричкия окръжен съд сума в размер на 85,48 лв /осемдесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки/,представляваща неплатен дължим остатък за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата във въззивната инстанция
съдебно-техническа експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.