Решение по дело №2291/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 439
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20211720102291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Перник, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720102291 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от
ГПК.
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от
АС. КР. Р., ЕГН: ********** от гр.******, ул. ******* ***,
чрез своя процесуален представител адв. В.Н.
срещу
„Форуком и Компания” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. ..Добруджа“ № 10. вх. Б. ет. 2. ап. 23. представлявано от Д.Р.Г.
като се моли да бъде осъдено на основание чл. 23 от ЗПК,
ответника да заплати на ищца
сумата 131.67лева - представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба – 19.05.2021г., до окончателното и изплащане, като се моли да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото
1
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на 26.06.2020г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит № KZ-
********/26062020 с „Форуком и Компания" ООД.
В Приложение № 1 към договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
500.00 лева, общата сума, която следва да върне е в размер на 516.67 лева. а срокът на
кредита е 30 дни.
Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.00 %, а годишният процент разходи
/ГПР/ е в размер на 49.02 %.

В договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да предостави на
„Форуком и компания“ ООД, обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен
за Кредитодателя ден от получаване на одобрение за сключване на договора за
потребителски кредит.
Обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в съответните разпоредби на
Общите условия.

В изпълнение на горното на същия ден ищцата е сключила договор за предоставяне на
поръчителство с „Гарант Къмпани“ ООД, като се е задължила да заплати на последното
възнаграждение в общ размер 115 лева .

АС. КР. Р. е погасила предсрочно сумата по сключения договор, а именно в общ
размер на 631.67 лева, видно от приложените към исковата молба платежни нареждания,
като последната е изплатена на „Форуком и компания” ООД.
Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице В.В., по
изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Ищовота страна се позовава на нищожност на целия договор, на отделни негови клаузи,
както и на унищожаемост на същия по доводи подробно изложени в исковата молба.

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител.
2
Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на
разпоредбата.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено изсекването
чл. 10. (1) ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора.
По делото се твърди, че договора е бил сключен по електронен път.
От представената разпечатка на хартиен носител, може да се направи извод, че
договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил подписан от ищцата при
предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне на
поръчители в посочения 24 часов срок, както и дължимото се възнаграждение по сключен
договор за поръчителство, като тази клауза е част от договора за потребителски кредит.
Наред с това ищцата не е била запозната с начина на формиране на ГПР и ГЛП като
разходи по кредита.
3
В общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен процент и
ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на
формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да
влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи от
гореизложеното.
Не се установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил налице
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
ответник.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя, в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни, т. е. не съществуват по договора.
И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.

Настоящият състав счита също, че споразумението за осигуряването или
сключване на договор за поръчителство, следва да се счита за нищожно на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.
Посочените в сключения договор изисквания към ответника за предоставяне на
обезпечение надминават целта на обезпечението на задължението, като съображенията са
следните.
В договора са поставени на практика задължения за ответника за обезпечения на
вземането, което автоматично води до сключването на допълнителна сделка по договора за
допълнителни услуги.
Подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата
на ЗПК.
Посоченият договор за поръчителство всъщност е част от ДПК, макар и оформен
като отделна сделка.
По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената
гаранционна сделка на практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е
довело до оскъпяване на кредита.
4
Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в
ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.

Видно от допълнителното заключение на вещото лице изчисления ГПР, при
включено възнаграждение за поръчителство е в нарушение изискването на чл. 11 от ЗПК.
В случая на ищеца е предоставена сумата от 500. 00 лева при уговорен ГПР в
размер от 49.02 % .
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "обща сума, дължима от потребителя".
Така в графа "детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване" в размер
на 516.67 лева, но тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за
потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя, което е пряко свързана с
кредита.
Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на
разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал.
1 от ЗПК.
Отделно от това, възнаграждението по сделката за попечителство надвишава
стойността на отпуснатия кредит, което противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на същата, като същевременно вноските са събирани от кредитодателя, като
няма данни да са заплащани на поръчителя.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че на основание чл.23 от ЗПК ответникът
дължи само чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Поради това и така предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен до
пълния размер, като бъде осъдена ответната страна да върне/ заплати сумата над усвоения
заем.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер 350 лева а на адв. Г.Ч. сумата от 300.00
лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Форуком и Компания” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. ..Добруджа“ № 10. вх. Б. ет. 2. ап. 23. представлявано от
Д.Р.Г.
да заплати на АС. КР. Р., ЕГН: ********** от гр.******, ул. ******* ***,
сумата 131.67лева - представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба – 19.05.2021г., до окончателното и изплащане

както и сумата 350 лева направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Форуком и Компания” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. ..Добруджа“ № 10. вх. Б. ет. 2. ап. 23. представлявано от
Д.Р.Г. да заплати на адв. Г. Г. Ч., сумата от 300.00 лева адвокатско възнаграждение
определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6