№ 2873
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100500121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.10.2022 г. по гр.д. № 38459/22г., СРС, ІІ ГО, 78 с-в е
признал за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че ответникът Т. К.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на ищеца „П.П.М.“
ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите
брези“, ул. ****, представлявано от управителя Л.Р., гражданин на Република
Литва, персонален № **** сумата от 789,02 лв. по запис на заповед от
21.11.2019 г. с падеж на предявяване, джиросан на ищеца с джиро от
28.10.2021 г. Осъдил е ответника Т. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. **** да заплати на ищеца „П.П.М.“ ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. ****, представлявано
от управителя Л.Р., гражданин на Република Литва, персонален № ****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 385 лв. - деловодни разноски по
настоящото производство. Осъдил е ответника Т. К. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на ищеца „П.П.М.“ ООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. ****,
представлявано от управителя Л.Р., гражданин на Република Литва,
1
персонален № ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 505 лв. -
деловодни разноски по заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Т. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез пълномощника по делото
адвокат К. С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер с твърдението, че
представеният по делото запис на заповед е нищожен, поради липса на
задължителни реквизити, а именно не са посочени „място на плащане“ и
„място на издаване“. Излагат се подробни доводи в тази насока, които имат
по-скоро теоретичен характер, като няма конкретно развити доводи за
настоящето производство.
Ето защо моли решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемото дружество „П.П.М.“ ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. ****, представлявано
от управителя Л.Р., гражданин на Република Литва, персонален № ****, чрез
пълномощника по делото адвокат В.В. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****/надпартерен/, офис 1 оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
2
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.535
ТЗ за признаване за установено, че ответницата Т. К. С., ЕГН **********
дължи на ищеца „П.П.М.“ ООД ЕИК **** сумата от 789,02 лв. по запис на
заповед от 21.11.2019 г. с падеж на предявяване, джиросан на ищеца от
„М.П.М.“ ЕАД с джиро от 28.10.2021 г.
Ищцовото дружество „П.П.М.“ ООД твърди, че е последен джиратар по
запис на заповед от 21.11.2019 г. с падеж на предявяване , издаден от
ответника Т. К. С., ЕГН **********, за сумата от 800 лв., джиросан му с
джиро от 28.10.2021 г. Ответникът не заплатил сумата по записа на заповед.
Ищецът поискал присъждане на сумата по записа на заповед, по реда на чл.
417 от ТПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът подал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо,
предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от 789,02 лв. по записа на заповед от 21 11.2019
г. с падеж на предяваване.
Ответницата Т. К. С., ЕГН ********** оспорва иска.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Видно от записан на заповед, приложен в оригинал по заповедното
производство № 7605/22 г., ищецът е последен джиратар по запис на заповед
от 21.11.2019 г. с падеж на предявяване, издаден от ответника за сумата от
800 лв., джиросан на ищеца с джиро от 28.10.2021 г. от „М.П.М.“ ЕАД. Въз
основа на процесния запис на заповед, издаден по реда на чл.417 от ГПК,
ищецът е поскал издаване на заповед за изпълнение/ЗИ/ срещу ответника за
сумата от 789,02 лв., като подал заявление за издаване на ЗИ. Такава била
издадена, но срещу нея било подаден възражение от ответника по реда на
чл.414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила.
От правна страна:
Записът на заповед представлява едностранна формална абстрактна
сделка, с която издателят (акцептант) се задължава да заплати на падежа на
друго лице (поемател, ремитент), или на негова заповед, определена парична
сума. Едновременно с това, записът на заповед представлява ценна книга,
която следва да съдържа предписаните от закона реквизити, визирани в разп.
3
на чл. 535 от ТЗ: наименованието „запис на заповед” в текста на документа на
езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта
на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Записът на заповед като документ е форма за валидност на едностранната
сделка, доколкото обективира абстрактното менителнично волеизявление на
издателя му за задължаване. От друга страна, като конститутивна ценна книга
записът на заповед материализира правата, които поражда менителничното
волеизявление, и които възникват едва с неговото съставяне в предписаната
от закона форма. Съществен реквизит от съдържанието на записа на заповед,
както като формална абстрактна сделка, така и като ценна книга, изрично
предвиден в чл. 535, т. 7 ТЗ, е подписът на неговия издател. Както при
менителницата, така и при записа на заповед подписът на издателя е
съществено условие за неговата действителност- чл.535, т.7 ТЗ и липсата на
такъв, положен от лицето, посочено като издател води до недействителност
на изискваната от закона форма на записа на заповед. Ако се установи, че
записът на заповед не е подписан от издателя си, то и менителничния ефект
не го обвързва и той не е задължен по него. Не е запис на за повед документ,
който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл.535, т.1-7
включително (чл. 536 от ТЗ). Съгласно разпоредбите на чл. 536, ал.2, 3 и 4 от
ТЗ, се допускат изключения от това основно правило само по отношение на
липсата на реквизитите: падеж, място на плащането и място на издаването,
като при тяхната липса се счита, че при липса на падеж записът на заповед се
счита платим на предявяване, при липса на място на плащането, се счита,
че това място е местожителството на издателя, а при липса на място на
издаването, се счита мястото, посочено до името на издателя.
В настоящия случай съдът намира, че представения запис на заповед е
редовен от външна страна, понеже съдържа всички реквизити посочени в
чл.535 ТЗ, а именно:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на
който е написан - в текста на записа на заповед изрично е отбелязан „запис на
заповед“ / без разноски и без протест/, поради което разглеждания реквизит е
налице.
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари - в текста на
4
представения запис на заповед изрично е записано, че издателят се задължава
да заплати на заявителя сумата от 800,02 лв.
3. падеж - съгласно чл.486, ал.1 ТЗ, падежът на менителницата /записа
на заповед/ може да бъде определен по четири начина - на предявяване, на
определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на
определен ден. В настоящият запис на заповед падежът, определен от
страните, е на предявяване по чл.486, ал.1, т.1 ТЗ.
4. място на плащането - в записа на заповед е посочено изрично мястото
на плащане, а именно, че настоящият ЗЗ се плаща по адрес на поемателя на
записа на заповед: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“****.
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати - изрично в записа на заповед е отбелязано, че сумата следва да се
плати на „М.п.м.“ ООД, ЕИК ****, така че става ясно на кое лице/ в случая
юридическо/ следва да се заплати сумата по записа на заповед. Споменатия
реквизит е налице.
6. дата и място на издаване - в записа на заповед е посочено, че се
издава на 21.11.2019 г., а относно мястото на издаване, то при липса на място
на издаването, се счита мястото, посочено до името на издателя, а именно
това е адреса на издателя Т. К. С., с адрес: гр.София, ж.к.“****
7. подпис на издателя - видно е от записа на заповед, че същият носи
подписа на неговия издател, а и това обстоятелство не се оспорва.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че разглеждан
като ценна книга процесният запис на заповед е редовен от външна страна.
Същият съдържа всички, изискуеми от закона реквизити.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.10.2022 г. по гр.д. № 38459/2022г. на
СРС, ІІ ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА Т. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез
пълномощника по делото адвокат К. С., със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****, партер да заплати на „П.П.М.“ ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. ****, представлявано
от управителя Л.Р., гражданин на Република Литва, персонален № ****, чрез
пълномощника по делото адвокат В.В. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****/надпартерен/, офис 1 направените разноски за въззивната инстанция
в размер на 480 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6