Решение по дело №67/2009 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 септември 2009 г. (в сила от 4 септември 2009 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20097210700067
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

59

гр. Силистра, 04.09.2009 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на втори септември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРГАРИТА СЛАВОВА

ЧЛЕНОВЕ:               СВЕТОСЛАВ  СЛАВОВ

                             ВАЛЕРИ РАДАНОВ

при секретаря Стефка Димитрова и с участието на прокурора Теодор Желев разгледа КАНД № 67 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Раданов, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 91 / 24.06.2009 г. по АНД № 90 / 2009 г. Дуловският районен съд (ДРС) е потвърдил наказателно постановление № 482 / 27.03.2009 г. на началника на РУ на МВР – Дулово, с което на лицето Х.Х.Х., с ЕГН**********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., лишаване от право да управлява МПС за един месец и са му отнети три контролни точки.

Касаторът Х.Х.Х., с ЕГН**********, моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с него наказателно постановление, позовавайки се на нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответникът РУ на МВР – Дулово – редовно призован, не се явява представител и не представя становище по делото.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

В мотивите на оспореното решение ДРС е направил следните фактически констатации: на 21.03.2009 г. в 11.11 часа по път 1-7 на 45-ия км е бил спрян за проверка автобус „***“ с рег.№ ***, собственост на „***" ООД, управляван от Х.Х.Х.. Проверяващите са засекли движещия се автомобил, че се движи със скорост 73 км/ч. Скоростта е била измерена с трафик-радар „ТР-4Д“ с фабр.№ 359 (уредът е преминал през лабораторна проверка на 03.04.2008 г.). Резултатът от измерването, ведно с датата и часа на извършване на измерването, е бил показан на водача. За това, че е управлявал с такава скорост, при максимално разрешена 50 км/ч, му е бил съставен акт № 482 / 2009 г. по описа на РУ на МВР – Дулово, в който е било отбелязано, че са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В графата за обяснения и възражения в акта нарушителят е отразил, че няма такива. Същият е подписал акта и той му е бил връчен. На 27.03.2009 г. административнонаказващият орган – началникът на РУ на МВР – Дулово, е издал атакуваното впоследствие пред ДРС наказателно постановление, с което, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е наложил на касатора глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Наказателното постановление е било връчено на касатора на 18.05.2009 г. и на 21.05.09 г. е била подадена жалба срещу него чрез ответника.

Доводите на касатора са свързани с обстоятелството, че в акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление е отбелязано, че нарушителят е шофирал автобус, докато фактическият състав на нарушението е свързан с обществен превоз.

Отговорността на касатора е ангажирана по чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, където записано следното: „Водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, се наказва ... за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Определящо за прилагането на тази санкционна разпоредба е предназначението на моторно превозно средство. Ноторен е фактът, че предназначението на автобуса, като моторно превозно средство, е осъществяването на обществен превоз на пътници, освен ако в него не е извършено преустройство, несъвместимо с това предназначение (например премахване на седалките за пътниците). Данни за подобно преустройство обаче липсват. При това положение отбелязването на вида на превозното средство като факт е било достатъчно. Квалифицирането му като моторно превозно средство за обществен превоз на пътници е било извършено чрез посочването на чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП в наказателното постановление. Следователно не са били допуснати нарушения във формата на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление и ДРС правилно ги е окачествил като перфектни от юридическа страна.

С оглед на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 / 24.06.2009 г. по АНД № 90 / 2009 г. на Дуловския районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.