№ 48678
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110111251 по описа за 2022 година
Производството е по реда гл. ХХХХVІІ ГПК.
Образувано е въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, вх. № 40685/02.03.2022г. на СРС, подадено от „***********“ ЕАД срещу
АНК. М. ГР. за суми, дължими по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, сключени с „************“ ЕАД, вземанията за които били цедирани на
заявителя. С Разпореждане № 29597/02.04.2022г. съдът е оставил заявлението без
движение, като е дал на заявителя указания да отстрани нередовности в него – да
уточни за какво се дължат претендираните 2933,05 лева. Разпореждането е връчено на
заявителя на 25.05.2022г. С Молба, вх. № 106620/17.05.2022г. на СРС, заявителят чрез
юрк. Ц.П. е посочил, че на длъжницата е открит общ акаунт, по който са издадени
фактури за стойността, посочена в заявлението. Подробно се обосновава липса на
необходимост от указаното от съда уточнение и наличие на предпоставки за издаване
на заповед за изпълнение.
Според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, както и ясно посочване
на сумите, които се претендират. В този смисъл точната индивидуализация на
вземането по основание и размер, включително съставляващите го компоненти и
техния размер, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на
заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна
индивидуализация на неговото основание и на претендираните суми, същото подлежи
на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание и суми
от приложените към заявлението документи (арг. ТР 4/2014-2013-ОСГТК, т. 2б).
Следва да се отбележи, че, видно от представените към заявлението договори,
претендираната сума явно се състои от различни по основание и характер на
предоставената услуга вземания. Факт е, че целта на заповедното производство е не да
установи наличието и размера на самото вземане, а само да провери дали то е спорно /с
редица специфики в случаите, когато вземането следва от потребителско
правоотношение/. Заповедният съд действително не преценява дали сумите са
правилно изчислени, изискуеми и/или дължими, нито следва да пресмята същите по
период и времева ставка за да посочи по размер в заповедта за изпълнение съставящите
ги компоненти. Тези обстоятелства ще бъдат предмет и ще намерят разрешение в
1
исковото производство, ако такова бъде образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. За да
може обаче в пълна мяра да бъде осигурено правото на защита на длъжника, с каквото
той разполага и в заповедното производство, изразяваща се във възможността да
подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, вземането на кредитора следва да
се описано по такъв начин, че длъжникът да придобие ясна представа за него и да може
да обоснове собствената си преценка дали възразява или не срещу него. Осигуряването
на реално упражняване на правото на защита на страните в производството, още
повече при прокламираната засилена закрила на потребителите, категорично не може
да бъде окачествявана като „процесуална дребнавост“.
Затова поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на
нередовностите на подаденото заявление същото следва да бъде отхвърлено, за която
последица заявителят е надлежно уведомен.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 40685/02.03.2022г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2