Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 04.05.2020 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ят окръжен съд Търговско
отделение
На 26.02.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 141 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът Я.Г.Я. моли да се признае за установено по отношение на „Е.” АД, ЕИК
***, че същото му дължи сумата от 250 000 лв. - неизплатена главница по запис
на заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
поради следните съображения:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
21.09.2018 г. ищецът е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу „Е.” АД за вземането си в размер на 250 000 лв.,
произтичащо от запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., в
резултат на което по реда на чл. 417, т. 10 ГПК по
ч. гр. д.
№ 4710/2018 г. на PC - С.З. са издадени Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 2659/26.09.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата.
С Разпореждане № 3627/04.04.2019 г. по ч. гр. д. № 4710/2018 г. на PC - С.З.
съдът е констатирал, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника, като на основание чл. 415 ГПК е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, в изпълнение на
което ищецът предявява настоящия иск.
По силата на запис на заповед от 31.08.2010 г. ответното дружество „Е.” АД
се е задължило неотменимо и безусловно, без протест и без разноски, без никакви
възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, да плати на
поемателя Я.Г.Я. (ищец в настоящото производство) сумата в размер на 250 000
лв. на посочения в записа на заповед падеж - 31.08.2015 г. Ищецът твърди, че тази
сума и към настоящия момент не му е заплатена от „Е.” АД.
Направено е искане да се признае за установено по отношение на „Е.” АД, ЕИК
***, че същото дължи на Я.Г.Я., ЕГН **********, сумата от 250 000 лв. -
неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноските в настоящото и в заповедното производства.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който заявява, че искът е
допустим.
По основателността на иска, излага следните обстоятелства:
Посочено е, че искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК е депозирано от заявителя в С. районен съд на 21.09.2018 година. На
06.12.2018 година, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът е подал
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Заявява възражение за погасяване на вземането по запис на заповед от
31.08.2010 година с падеж 31.08.2015 година по давност по следните съображения:
По отношение Записа на заповед, в чл.537 от Търговския закон препраща към
менителницата. С оглед характера на записа на заповед на вид опростена
менителница, давностните срокове на менителницата - чл.531 ТЗ, са приложими и
за записа на заповед. Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с изтичане тригодишна давност от падежа. Този текст е
тълкуван и със задължителна практика за съдилищата - решение №102 от 23.07.2014г.
по т.д. 2680/13г. на ВКС, I т.о., третиращо по реда на чл.290 ГПК въпроса- коя
погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземането по запис
на заповед, като е прието, че не само относно прекия осъдителен иск по чл.538,
ал.1 ТЗ, но и по отношение на установителния по чл.422, ал.1 ГПК за вземане
срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната
тригодишна давност, включително в хипотеза на наведено релативно възражение от
ответника, съответно твърдения на страните за различни каузални правоотношения,
спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция, т.е.
в изброените хипотези приложима е специалната погасителна давност по чл.531,
ал.1 ТЗ, чието изтичане осъществява третият компонент при условията на
бездействие на кредитора и има за правна последица погасяване на правото му на
иск.(Решение № 69/05.07.2016 по дело №81/2015 на ВКС, ТК, I т.о.). Сочи,че в настоящия
случай при запис на заповед с дата 31.08.2010г. и падеж 31.08.2015 г.,
давностния срок за предявяване на вземането въз основа на ценната книга е
изтекъл на 31.08.2018 година.
Твърди се, че видно от приложения към исковата молба Запис на заповед, послужил
като основание за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.10 ГПК
по ч.гр.д. № 4710/2018 година по описа на СЗРС, същият е подписан "за
издател" от Е.К.К. като представител на акционерното дружество.
Посочва се, че с решение от заседание на Съвета на директорите на "Е."
АД от 19.05.2008 година е извършена промяна в представителството на
дружеството, като е взето решение "Е." АД да бъде представлявано от
Изпълнителния директор г-н С.Д.К. и Председателя на Съвета на директорите г-жа Е.К.К.
- САМО ЗАЕДНО, като обстоятелството е вписано в Търговски регистър при Агенция
по вписванията на 21.07.2008 г. регистрационен № 20080721172032 по партидата на
дружеството "Е." АД с ЕИК ***, и като публично, на основание чл.23,
ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, не се нуждае от самостоятелно доказване.
Ответникът сочи, че в хипотезата на колективно представителство,
представителната власт принадлежи на всички представители заедно, но не и
поотделно.
По своята правна природа съвместното представителство е ограничение на
представителната власт. Затова сделката, сключена само от един от колективно
действащите представители, е извършена без представителна власт. Доколкото
записът на заповед е редовен от външна страна, в настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 462 от 73, съгласно която, който подпише менителница без
представителна власт или при превишаване на властта си, се задължава лично по
менителницата (приложим и за записа на заповед по аргумент на чл.537 ТЗ ). Според
ответника, налице е запис на заповед, по който Е.К.К. се е задължила лично.
Предвид това, че записът на заповед не носи подписа на другият представляващ в
условията на задължително колективно представителство - С.Д.К., то въпросът
относно автентичността на подписа на подписалата го "за издател" г-жа
Е.К.К. е нейно лично възражение, което няма как да бъде въведено в настоящото
производство, по което единствен ответник е търговското дружество.
Ответникът прави възражение за наличие на порок на волеизявлението при издаването
на процесния запис на заповед, като твърди, че Запис на заповед от 31.08.2010
година не задължава "Е." АД.
Посочено е, че упражняването на правата по процесния запис на заповед от
31.08.2010 година, издаден в полза на Я.Я. за сумата 250 000 лева цели
единствено увреждане на "Е." АД, което е недопустимо съгласно чл.289
от ТЗ във връзка с чл.40 от ЗЗД. Твърди се, че поемателят Я.Я. е наясно, че
предявявайки правата си би получил плащане без да има основание за това. Посочени
са следните основания: лицето, подписано за издател е задължила дружеството
еднолично, при знание от негова страна и от страна на поемателя за наличие на
задължително колективно представителство на "Е." АД, записът на
заповед задължава търговско дружество за значителната сума от 250 000 лева,
платими на физическо лице, с което дружеството няма никакви отношения, като
срокът на падежа явно не съответства на обичайните срокове, присъщи за
изпълнението на търговски сделки. Допълнително доказателство за тези твърдения бил
и фактът, че в полза на същото лице Я.Я. е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1955/2018 година по описа на С. районен съд за
сумата 200 000 лева - отново въз основа на запис на заповед от 04.12.2008
година с падеж 04.12.2015 година, подписана "за издател" отново само
от Е.К.. Също въз основа на запис на заповед за сумата 250 000 лева, издаден на
31.08.2010 година и с падеж 31.08.2015 година, Р.В.Г. (майка на ищеца Я.Г.Я.),
се е снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2227/2018 година по описа
на Районен съд С.З.. По молба на "Е." АД, Окръжен съд С.З. приел
възраженията на длъжника по реда на чл.423 ГПК и понастоящем в Окръжен съд С.З.
са висящи производства по чл.422 ГПК - съответно т.д. № 211/2019 година и т.д.
№61/2019 година.
Моли, да се отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК.
В допълнителната
искова молба ищецът взема становище по направените от ответника възражения.
Посочва, че от самия текст на чл. 531, ал. 1 ТЗ е видно, че кратката
давност е приложима единствено по отношение на определен вид искове, но не и по
отношение на самото вземане по менителницата, както необосновано твърдял
ответникът.
Заявява, че вземането е притезателно субективно материално право, а не
процесуално средство, каквото е искът. Неслучайно във всички останали
разпоредби на ТЗ (чл. 485, ал. 3, чл. 513, ал. 3, чл. 414, ал. 1, чл. 524, ал.
1, чл. 534, ал. 1, чл. 569 и др.) законодателят е използвал термина „права” по
менителницата, а не понятието „искове”, използвано в чл. 531, ал. 1 ТЗ. Нещо
повече счита, че с тригодишна давност се погасяват единствено исковете по
менителницата, т. е. тези, уредени в Раздел VIII от ТЗ, а не всички искове за
защита на вземания изобщо, уредени в различни нормативни актове.
Ето защо, според ищеца, по отношение на процесното вземане за сумата от 250
000 лв. приложима е общата петгодишна давност (чл. 110 ЗЗД).
Ищецът счита, че с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.09.2018 г. е избрал да защити правата си по
пътя на заповедното, а не на исковото производство. В тази връзка, следвало да
се има предвид т. 5 .а. от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която доколкото подаденото в срок възражение срещу
заповедта за изпълнение има за последица възникване на интерес от предявяване
на иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, на общо основание, исковият
съд следва да прецени наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без
да е обвързан от преценката на заповедния съд. Според ищеца в Разпореждане №
3627/04.04.2019 г. по ч. гр. д. № 4710/2018 г. на PC - С.З. заповедният съд
неправилно е приел, че възражението на длъжника е постъпило в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, тъй като същото е направено повече от 6 месеца след връчването на
заповедта на „Е.” АД, респ. заповедният съд изобщо не е следвало да приема
възражението на длъжника и по този начин незаконосъобразно да възпрепятства
принудителното събиране на вземането на заявителя.
Посочено е, че в настоящия случай за процесното вземане в полза на ищеца по
ч. гр. д. № 4710/2018 г. на PC - С.З. е издаден Изпълнителен лист № 4710/2018
г. от 26.09.2018 г. Изпълнителният лист представлява самостоятелен изпълнителен
титул, който се погасява със самостоятелна, петгодишна давност, която започва
да тече от датата на издаването му (в случая от 26.09.2018 г.).
Счита, че посочената в отговора на исковата молба практика на ВКС е
неприложима в процесния случай, като за пълнота отбелязва, че съгласно
актуалната редакция на чл. 280, ал. 1 ГПК (изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) същата
не е задължителна за съдилищата”, както твърди ответникът.
По възражението на ответника, че процесният запис
на заповед не задължавал „Е.” АД, ищецът излага следните съображения:
В отговора на исковата молба дружеството - ответник се позовавало на обстоятелството,
че на 19.05.2008 г. съветът на директорите на „Е.” АД е взел решение
дружеството да се представлява от изпълнителния директор С.К. и председателя на
съвета на директорите Е.К. „само заедно”.
Следвало да се има предвид приложимостта на чл. 301 ТЗ, съгласно който
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В процесния случай, ищецът счита, че „Е.” АД не се е
противопоставило на издадения запис на заповед незабавно, въпреки че
дружеството е узнало за издаването му именно чрез председателя на съвета на
директорите си Е.К. още на 31.08.2010 г. Поради това дори да се приемело, че Е.К.
е действала извън представителната си власт, нейните действия се смятат за
потвърдени от „Е.” АД, което именно е задължено по записа на заповед.
Посочва, че съгласно чл. 236, ал. 1 ТЗ уставът на акционерното дружество
може да предвиди определени сделки да се сключват по единодушно решение на
съвета на директорите, като такива ограничения може да постави и надзорният
съвет, съответно съветът на директорите. В ал. 4 на посочената разпоредба,
изрично било пояснено, че сделка, сключена в нарушение на ал. 1, е
действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените
вредя. Ето защо, според ищеца, ако „Е.” АД твърди, че интересите му са
накърнени от действията на председателя на съвета на директорите му Е.К.,
дружеството има други процесуални възможности за защита, които не са предмет на
настоящото производство.
По възражението на ответника, че упражняването на правата по процесния
запис на заповед имало за цел „единствено увреждане на „Е. АД“
Заявено е, че в отговора на исковата молба ответникът излага противоречиви
твърдения, като от една страна поддържал, че ищецът бил лице, „с което дружеството няма никакви отношения”, а
от друга - че в полза на Я. „Е.” АД е издало и друг запис на заповед за сумата
от 200 000 лв. от 04.12.2008 г. с падеж 04.12.2015 г., въз основа на който е
образувано ч. гp. д. № 1955/2018 г. на PC - С.З..
Обстоятелството, че в ОС - С.З. са образувани т. д. № 61/2019 г. и т. д. №
211/2019 г. по искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземания към „Е.”
АД по записи на заповед, подписани от Е.К. в качеството й на представител
(изпълнителен директор) на дружеството, според ищеца, няма пряка връзка с
предмета на настоящия спор, но косвено доказва, че при сключването на сделки, в
т. ч. и на едностранни такива като записа на заповед, дружеството - ответник
обичайно се е представлявало от само единия от двамата си изпълнителни
директори, а не от двамата заедно, като процесния случай не е изключение.
Сочи, че записът на заповед е допустима от закона едностранна абстрактна
сделка, а съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието
на сделката, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Липсва законоустановена презумпция, че сделките се сключват с
намерение да бъде увредена другата страна, поради което твърденията за такова
намерение за увреждане следва да бъдат пълно и главно доказани. Посочено е, че според
чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права, в т. ч. и правото на
възражения срещу иска, добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от
отговорност за вреди.
В отговора
на допълнителната искова молба,
ответникът заявява, че неоснователно е въведеното с
допълнителната искова молба твърдение, че процесното вземане - това, за което е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4710/2018 година и е предмет на
установителния иск по чл.422 ГПК, се погасявало с общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД. Поддържа изцяло възражението си, че поради неупражняване на
правата на лицето, в чиято полза е издаден в рамките на тригодишния специален
срок по чл.531, ал.1 от ТЗ, записът на заповед се явява прескрибиран, поради което
не може да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на ценната книга. В
тази насока твърди, че съдебната практика е категорична и непротиворечива.
Съгласно разрешението, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен
иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 (сега т.10) ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед.
Посочена е съдебна практика, като се излагат аргументи по чл. 531, ал.1 ТЗ.
Ответникът счита, че е неоснователно и твърдението, че след като е издаден
изпълнителен лист, то от издаването му започвала да тече нова петгодишна
давност. Поради подаването на възражение от страна на длъжника издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист все още не са
стабилизирани, поради което ищецът няма основание да твърди, че може да се
ползва от нова петгодишна давност, тъй като вземането му не е установено със
съдебно решение.
Счита, че невярно е и твърдението, че възражението на длъжника е направено
повече от 6 месеца след връчването на заповедта за изпълнение. Заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени на 26.09.2018 година, а
възражението е подадено на 06.12.2018 година - в рамките на двуседмичния срок
от съобщението на ЧСИ И.Б. по изп.дело №185/2018 година.
Отделно от възражението за погасителна давност и предвид задължението за
изчерпване на всички възражения, моли да се съобрази и следния отговор на
допълнителната искова молба:
Предмет на спора е установяване на вземане от 250 000 лева по Запис на
заповед с дата на издаване 31.08.2010 година, падеж 31.08.2015 година и
поемател Я.Г.Я.. Същият е издаден от името на "Е." АД и подписан за
издател от лицето Е.К.К. като представител на акционерното дружество.
Към датата, посочена като дата на издаване на процесния запис на заповед,
представителството на "Е." АД е осъществявано от две лица - С.К. и Е.К.
- само ЗАЕДНО. Предвиденото задължително колективно представителство е по
силата на решение от заседание на Съвета на директорите на "Е." АД от
19.05.2008 година, което обстоятелство на основание чл.235, ал. 3 от ТЗ е
вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 21.07.2008 г.
регистрационен № 20080721172032 по партидата на дружеството "Е." АД с
ЕИК ***, и като публично, на основание чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ не се нуждае от
самостоятелно доказване.
Неоснователни са доводите на ищеца за приложимост на разпоредбата на
чл.235, ал.4 от ТЗ по няколко съображения:
На първо място се сочи, че разпоредбата на ал.4, на която се позовава
ищеца, касае ограничение в ОБЕМА на представителната власт, т.е. би имало
отношение в случай на определени категории сделки, сключени от овластен и
вписан в Търговски регистър представител, но за които категории сделки Уставът
предвижда предварително решение на СД или след предварително разрешение на НС
при АД. С оглед сигурността в оборота и интересите на третите лица, ал. 4
предвижда, че такива ограничения в обема на представителната власт нямат
действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в Търговския
регистър.
В настоящия случай обаче, според ответника, е налице хипотезата на чл.235,
ал.5 от ТЗ във връзка с ал.2 и 3. Съгласно ал.3, имената на лицата, овластени
да представляват дружеството се вписват в търговския регистър, а съгласно ал.5
- овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни
лица след вписването им. При предвидено и вписано задължително колективно
представителство, подписът само на едно от представляващите "Е." АД
лица не е достатъчен да задължи валидно дружеството. В хипотеза, в която
членовете на управителния орган са длъжни да действат съвместно, липсата на
волеизявление на един от членовете би довело до извършване на действие без
представителна власт от страна на останалите. При положение, че записът на
заповед не е подписан от двамата представляващи, то е приложима разпоредбата на
чл. 462 от ТЗ, съгласно която, който подпише менителница без представителна
власт или при превишаване на властта си, се задължава лично по менителницата
(приложим и за записа на заповед по аргумент на чл.537 ТЗ). Следователно,
налице е запис на заповед, който не задължава "Е." АД и по който Е.К.К. се е задължила лично.
На второ място заявява, че са неоснователни доводите, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.301 от Т3. От една страна, намира, че текстът на чл.462,
ал.2 от ТЗ като специална разпоредба изключва приложението на чл.301 от Т3 що
се касае до менителничните ефекти издадени без или при превишаване пределите на
представителната власт. При непълно представителство при предвидено
задължително колективно такова, е налице издаване на ефекта при липса на
представителна власт, а в менителничното право, правните действия, извършени от
представител без представителна власт не обвързват представлявания.
Заявено е, че ако пък би се допуснала приложимост на чл.301 ТЗ и по
отношение издаването на менителнични ефекти, то сключването на сделка при
непълно представителство при предвидено задължително колективно такова, води до
висяща недействителност на същата, като за преодоляването й е необходимо
съгласието, респ. непротивопоставянето на представляващия, който не е участвал
в сключването й, а именно това на г-н С.К.. Противопоставянето на единия от
представляващите означава, че обща воля за запазване на сделката не може да
бъде формирана. При нежелание от страна на ищеца да въведе каузалното
отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, то с оглед
характера на записа на заповед и фактът, че същия се издава в един екземпляр,
който се държи от поемателя, съществуването на процесния запис на заповед е
могло да стане известно на г-н С.К. едва към момента на уведомяване на
дружеството за издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
4710/2018 година, като незабавно след узнаването, същият се е противопоставил,
подавайки възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
В случая сочи, че позоваването на чл.236, ал.1 от 73 се явява ирелевантно.
Разпоредбата касае ограничение, представляващо предвидено в устав задължително
предварително единодушно решение на управителен орган за сключване на определени
сделки, а не начин на представителство на дружеството пред трети лица.
Счита, че са несериозни доводите, че вписването в Търговски регистър на
задължителното съвместно представителство няма никакво правно значение, след
като Е.К. е задължавала еднолично дружеството и чрез други едностранни сделки в
този период, което доказвало, че "дружеството обичайно се е представлявало
само от нея" и е било "трайна практика" тя еднолично да
представлява дружеството.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на
31.08.2010 г. „Е.”
АД е издало
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на
ищеца Я.Г.Я., сумата от 250 000
лв., платима на 31.08.2015 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4710/2018
г. по описа на Районен съд - С.З., е издадена Заповед № 2659/26.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист. Съдът е разпоредил „Е.” АД да заплати на Я.Г.Я. сумата от 250 000 лв. по запис на заповед от 31.08.2010 г., ведно със законната
лихва от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; държавна такса
в размер на 5 000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6 530
лв.
В законоустановения двуседмичен срок по
чл. 414, ал. 2 от ГПК / преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ е постъпило
възражение от „Е.”
АД,
поради което на Я.Г.Я.
е
указано да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи :
По допустимостта на исковете
съдът намира следното:
По
заявление на Я.Г.Я. е образувано ч. гр. д. № 4710/2018 г. по описа на Районен
съд – С.З. и е издадена Заповед
№ 2659/26.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Видно от данните по делото срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК „Е.” АД. Така при обусловеността на правото на иск на ищеца от
надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на
съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника
по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването
му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. В случая „Е.” АД е получило поканата за
доброволно изпълнение на 28.11.2018 г., а е подало възражението срещу
издадената заповед за изпълнение на 06.12.2018 г., т. е в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК /преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г./,
което е причината в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК Я.Г.Я. да предяви настоящия установителен иск. По изложените
съображения съдът приема иска срещу ответника „Е.” АД за
допустим и дължи произнасяне по неговата основателност.
В настоящия случай,
основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането по
която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения от " „Е.” АД запис на заповед от 31.08.2010 г. Поради това съдът
следва да извърши проверка дали записа на заповед от 20.02.20031.08.2010 г. е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени
задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед.
Записът на заповед с уговорен падеж на определен ден – 31.08.2015 г. Настоящата
съдебна инстанция намира, че процесният запис на заповед съдържа всички
необходими реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, което е условие за неговата
действителност, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу „Е.” АД.
Ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ относно
прекия иск по чл. 538 ТЗ на ищеца по записа на заповед. Според чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от
падежа. В настоящия случай падежа на процесния запис на заповед е 31.08.2015 г.,
поради което тригодишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване от
ищеца на иска срещу ответника е изтекъл на 31.08.2018 г. Настоящия иск с оглед
фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен на 21.09.2018 г., т. е след изтичане
на тригодишния давностен срок.
Възражението
на ищеца, че давността на процесното вземане се е трансформирала в петгодишна
на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с изпълнителен лист е неоснователно. С
изпълнителния лист, вземането не се установява със сила на присъдено нещо,
поради което същият не може да се приравни по правни последици на постановено в
исков процес съдебно решение / както по отношение на прекъсване на давността,
така и по отношение на приложимия давностен срок /. Ето защо срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в този смисъл Решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по
гр.д. № 1812/2015 г. ІV, г.о. ГК./.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Я.Г.Я. против „Е.” АД за
признаване на установено по отношение на „Е.” АД съществуване на вземането на Я.Г.Я.,
за сумата от 250 000 лв., представляваща неизплатена главница по запис на
заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението следва
да бъде ОТХВЪРЛЕН КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Водим от горните мотиви,
Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Я.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***
против „Е.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***
за признаване на установено по отношение на „Е.” АД съществуване на вземането
на Я.Г.Я., за сумата от 250 000 лв., представляваща неизплатена главница по
запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред АС – гр. П. в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: