№ 187
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110105987 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1
КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. П.
Ц., ЕГН **********, срещу СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с която моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ***/*** г. на Председателя на
СГС, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
В исковата молба ищецът Г. П. Ц., ЕГН **********, навежда твърдения, че се намира в
трудово правоотношение / ТПО/ с ответника, по силата на което изпълнява длъжността ***.
Поддържа, че ответникът, в качеството си на нейн работодател, й е наложил
незаконосъобразно дисциплинарно наказание „Забележка“, за което на ищеца била връчена
Заповед № ***/*** г. на *** г. за извършени нарушения на трудовата дисциплина, в частност
посочените в чл. 187, т. 7, т. 8, предл. 1, и т. 10 КТ (неизпълнение на законните
нареждания на работодателя; . злоупотреба с доверието и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение). Оспорва да е извършила нарушения на трудовата
дисциплина. Поддържа, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Сочи, че в заповедта било описано действително установено фактическо
поведение на ищеца по време на работа в деловодството на СГС на *** г., което обаче при
обективна оценка на действията на ищеца (каквато счита, че работодателят не е извършил)
не осъществява състав на нарушение на трудовата дисциплина и следователно липсва
основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Не оспорва, че работодателят й
е осигурил правото да даде обяснения в дисциплинарното производство. Твърди, че не е
изпълнено задължението на дисциплинарно наказващия орган (работодателя й) да извърши
оценка на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, по см. на
чл.193, ал.1 от КТ. Излага твърдения, че в изпълнение на идентични по съдържание
1
указания, дадени от двама съдии в СГС, Наказателно отделение, председателите на *** и
*** състав, е извършила действия по въвеждане на данни в деловодната система, с оглед
осигуряване на възможност за последващо отразяване на постановен от един от съдиите
съдебен акт. В процесната заповед Председателят приел неправилно, че извършените от
ищеца действия не попадат в служебната компетентност на последната, както и че ищецът е
следвало да докладва делото на заместник- председателя на СГС и ръководител на
Наказателно отделение, в съответствие с Вътрешните правила за случайно разпределение на
делата и за заместване на съдии в НО на СГС. Твърди, че има несъответствие между
фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. Също така
оспорва извършените от нея действия да нарушават конкретна разпоредба от законов или
подзаконов акт, респективно оспорва действията й да са накърнили обществения интерес, да
уронват авторитета на съдебната власт или доверието на обществото в съда. Твърди също,
но не сочи доказателства, че процесните действия по разпределението на това дело, са били
обект и на проверка от Инспектората на ВСС по подаден сигнал от участници в
наказателното производство по НОХД № *** г. по описа на СГС, като доколкото била
запозната от страна на инспектората няма изразено становище за наличие на неправомерно
поведение, към което да бъде взето конкретно отношение по реда на ЗСВ. Моли за
уважаване на предявения иск и отмяна на наложеното й наказание. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане по чл. 190
ГПК за задължаване ответника да представи трудовото й досие и цялата преписка по
образуваното дисциплирано производство, в резултат на което е издадена оспорваната
Заповед № ***/*** г. Моли за допускане събирането на гласни доказателствени средства,
чрез разпита на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на действията на
ищеца и дадените му указания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД подава отговор на
исковата молба, чрез съдебен помощник И. Б., с който оспорва иска като недопустим, тъй
като исковата претенция била насочена към отмяна на заповедта, а не на дисциплинарното
наказание, наложено с нея. Сочи, че въведените задължителни изисквания относно
процедурата, предхождаща налагане на дисциплинарно наказание, не били част от
задължителните елементи на съдържанието на заповедта. Последната била достатъчно
конкретна и ясно мотивирана, като съдържала изцяло елементите на съдържание на акта, с
който се налага дисциплинарно наказание. Счита искът за неоснователен и недоказан.
Поддържа, че процедурата за образуване и провеждане на дисциплинарното производство и
за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца била спазена. Твърди, че извършеното от
ищеца било нарушение на трудовата дисциплина, защото разпределянето на наказателно
дело на друг съдия-докладчик било извън кръга на нейната служебна компетентност.
Същото било несъобразяване и неспазване на Вътрешните правила за случайно
разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателното отделение в СГС, които са
част от нормативните вътрешни актове на СГС. Поддържа, че няма разминаване между
фактическите и правните основания за издаването на процесната заповед. Счита изложените
от ищеца данни за извършена от Инспектората на ВСС проверка относно действията на
ищеца на *** г. за неотносими към предмета на спора. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между тях към момента на издаване на процесната
заповед е съществувало трудово правоотношение, по което ищеца е изпълнявала длъжността
***. Ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед №
***/*** г. на *** г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7, т. 8,
2
предл. 1, и т. 10 КТ, като същата била връчена на ищеца и му е дадена възможност да даде
обяснения. В заповедта било описано действително установеното фактическо поведение на
ищеца по време на работа в деловодството на СГС на *** г. Няма спор между страните, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган –
председателя на СГС в качеството му на работодател на ищеца, както и че е спазена
процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя – поискани са
били и дадени писмени обяснения, събрани доказателства /справки, доклад от *** и др./,
заповедта е подробно мотивирана, като са посочени нарушителят, нарушенията и кога са
извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Спорът между страните не е по фактите, а по правото.
По делото са приети като писмени доказателства Протокол № ***/*** г., по Н.О.Х.Д.
№ *** г., разглеждано от *** на НО при СГС, с председател съдия Х. К. и съд. Заседатели С.
К. и С. К. Искане от адв. М. Л. до председателя на СГС за проверка за спазване на чл.9, ал.1
от ЗСВ вр. с § 49 и 50 от ЗИД на ЗСВ по н.о. х. д. № *** г. по описа на СГС; Справка от
ищцата Ц. във връзка с извършеното ръчно разпределение на н.о.х.д. № *** г. лично от нея,
въз основа на протоколно определение на *** на НО, съдия Х. К. и изпращането на делото
директно на ***, с председател съдия И. Х., по компетентност; Доклад от Д. И. – съдебен
администратор за изхода от проверката и установеното в хода й; писмени обяснения на Р. Г.
– деловодител на ***, НО в СГС, по чието искане ищцата е предприела ръчното
разпределение на делото на съдия Х.; Протокол за избор на съдия-докладчик
(преразпределение)от *** г., от който се установява, че извършил разпределението е именно
ищцата Г. Ц.; Искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ и дадените обяснения от
ищцата Ц. от *** г.; Разпореждане № ***/*** г., постановено по н.о.х.д. № *** г. от съдия-
докладчика И. Х., с което е върната жалбата на адвокат срещу Определението от *** г. по
н.о.х.д. № *** г. постановено от съдия К. за изпращане на делото по компетентност на ***
на НО, СГС, с председател съдия Х. и Определение № ***/*** г. по ВЧНД № *** г. на САС,
с което е потвърдено последното Разпореждане на съдия Х.; Заповед № ***/*** г., издадена
от председателя на СГС във вр. с необходимостта от регламентиране начина на
разпределение на делата и замесване на съдиите в НО на СГС, в съответствие с чл.9 от ЗСВ
и приетата Единна Методика по приложение на принципа за случайно разпределение на
дела на в районните, окръжните, административните, военни, апелативни и специализирани
съдилища; Заповед № ***/*** г. на председателя на СГС за промяна на Вътрешните правила
за случайно разпределение на делата и за заместване на съдии в НО, СГС; самите Вътрешни
правила за разпределение на делата и за заместване на съдии в НО на СГС; Заповед №
***/*** г. за утвърждаване на Правила за вътрешния трудов ред в администрацията на СГС
и самите Правила, придружени от Списък на служителите, запознати със същите срещу
подпис; Етичния кодекс на съдебните служители и Длъжностните характеристики на
длъжността *** заемана от ищцата преди назначаването й на настоящото длъжност и за
длъжността „***, както и Разпореждане № ***/*** г.
По делото е разпитан като свидетел *** на СГС Д. И., която заявява, че не е очаквала
ищцата да допусне такъв пропуск при изпълнение на задълженията си, била разочарована,
тъй като имала високи очаквания към служителите си и не й било приятно когато те
допускат пропуски в работата си. Не отрича, че когато „съдия нареди нещо, то се изпълнява“
на което учела и новопостъпилите служители. Излага твърдения, че според утвърдените в
СГС правила за разпределение на делата, в Наказателно отделение единствено определените
съдии могат да правят разпределение, като не се упълномощават служители да извършват
такова. Потвърждава, че в Гражданско отделение е позволено с изрична заповед
разпределението да се извършва и от съответни служители, както и понастоящем в ***
където в момента Ц. има право изрично да извършва такова разпределение, но това вече
било друга служба и възложено с изрична заповед. Счита, че ищцата е следвало да не
действа по собствено усмотрение, когато е получила обаждане от деловодителя на *** за
3
промяна на съдия-докладчика по делото в ЕИСС, а да сезира зам. Председателя на СГС и
ръководител на НО – съдия А.. Според св. И., Г. Ц. няма юридическо образование и не може
да преценява дали и какво да се случи, затова е трябвало да уведоми съответния
административен ръководител, в случая съдия А., който единствен имал право да извършва
такова разпределение в НО.
По делото е изслушан като свидетел и съдия И. Х., който в показанията си заявява, че
не е познавал ищеца Ц. до преместването й на работа в служба *** на ***. За процесния
случай споделя, че когато е получил от съдия К. по компетентност НОХД № *** г. е
предприел действия по насрочване на разпоредително заседание, с цел да изслуша
становищата на страните дали действително се явява компетентен съд, но тогава се
натъкнал на проблем, че в ЕИСС по делото фигурирало не неговото име, а това на
предходния докладчик, съдия К., която му изпратила делото. Поискал от собствения си
деловодител, Р. Г. да се свърже със съответното длъжностно лице, което отговаря за промяна
на името на съдия-докладчика в ЕИСС и да промени името от К. на Х.. По-късно разбрал,
че Г. е влязла във връзка с нейния *** и тази промяна е била осъществена, след което
съставил и обявил в ЕИСС разпореждането си. Според св. Х., съобразно вътрешните
правила на СГС, когато едно дело е гледано от определен съдия и след това се образува ново
дело, което касае същото обвинение, то тогава следва да бъде образувано на това състав,
който досега го е гледал. В случая въпросното дело е било образувано още през 2014 г. и е
разпределено на случаен принцип на съдия Х., който го разглеждал в продължение на 8
години, след което се наложило да започне отначало, поради смъртта на съдебен заседател.
След закрИ.е на специализираните наказателни съдилища множество дела били
преразпределени, като била налице поредица от дела, при които зам. Председателя на НО,
според свидетеля, е допуснал грешка като ги е разпределил на случаен принцип,
автоматично сред всички наказателни съдии, вместо директно ръчно да го разпредели на
съдия Х.. По две от тези дела, конкретните съдии били констатирали тази грешка и
изпратили делата до съдия А., който веднага ги преразпределил на съдия Х.. В конкретния
случай обаче, съдия К. като констатирала същата грешка, не изпратила делото на зам.
Председателя за преразпределение, а директно на съдия Х., като последния счита, че в тази
хипотеза не се изисква „съдействието“ на зам. Председателя на СГС, тъй като не се касае за
същинско разпределение, при спазване принципа за случайно такова.
По делото не са ангажирани други доказателства, касаещи законосъобразното развитие
на започналото срещу ищеца дисциплинарно производство за налагане на наказание.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Относно иска по чл. 357 КТ:
С процесната Заповед № ***/*** г., на Председателя на СГС, на ищеца Г. П. Ц. е било
наложено дисциплинарното наказание "забележка". По така наведените с исковата молба
доводи за незаконосъобразност на заповедта съдът намира следното:
Твърденията за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, очертаващи
основанието на предявения иск, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с твърденията, че
ищецът не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 е
т.8 пр.1 е т.10 от КТ, а именно „неизпълнение на законните нареждания на
председателя на СГС“ и „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване
доброто име на СГС, като не е изпълнила точно и добросъвестно задължението си да
докладва делото на зам. Председателя на СГС, ръководител на НО“, нито същото е
извършено виновно, и че ответникът не е изпълнил коректно задълженията си да събере и
оцени посочените доказателства, както и че наложеното му наказание не съответства на
тежестта на извършеното нарушение.
4
На първо място, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и
да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по
същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което
следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в
този смисъл решение № 1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от
13.04.2001 г., ВКС, III г. о. и др.). Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му. Съдът намира, че процесната Заповед отговаря на
минималните изисквания по см. на чл.195 от КТ, за да се счита за мотивирана.
От друга страна, обаче в заповедта макар да се сочи, работодателят да е извършил
оценка на извършеното, с оглед определяне на тежестта на нарушението и кореспондира ли
същото с наложеното наказание, съдът намира, че такава оценка е фактически не е
извършена.
По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на
нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ е налице трайно установена
практика на ВКС, която е и уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК /с реш. № 112/7.05.15 по г. д.
№ 5348/14, ІІІ ГО, реш. № 293/21.11.11 по г. д. № 238/11, ІІІ ГО, реш. № 227/29.06.12 по г. д.
№ 1417/11, ІІІ ГО, реш. № 163/13.06.12 по г. д. № 564/11, ІV ГО и др. /. Преценката на
критерия "тежест на допуснатото нарушение" по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За
тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя
по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения, с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици
са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е
осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението.
По делото не се спори, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ, съгласно която
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като събере и оцени
посочените доказателства.
Задължението на работодателя да извърши оценка на доказателствата събрани в хода
на дисциплинарното производство, както и формата на вината на служителя и цялостното
му поведение при извършване на нарушението, включва и преценката дали крайния резултат
от действията на служителя са довели действително да накърняване нечий интерес, в т.ч.
обществен, дали има негативни последици за институцията, която представлява или трето
лице, в т.ч. какъв би бил крайния резултат, ако служителя бе изпълнил предписаното му
според работодателя от вътрешните правилници, длъжностната характеристика и трудовия
му договор поведение/действия да докладва делото на Зам.председателя на СГС?
В конкретния случай, няма спор, че делото е следвало да се разгледа от съдия Х., на
който е било върнато от въззивния съд за провеждане на ново разпоредително заседание още
при съществуването на Специализирания наказателен съд. Тоест, още при първоначалното
разпределение на делото на друг състав, този ръководен от съдия Х. К., е било допуснато
5
нарушение на принципа на случайното разпределение на делата, тъй като след закрИ.ето на
СпНС, съгл. § 50, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВл, с влизането в сила на този закон
пръвоинстанционните наказателни дела пред СпНС, по които е проведено разпоредително
заседание стават подсъдни на СГС и разглеждането им продължава от съдебния състав,
провел заседанието. Следователно, след като при първоначалното разпределение на делото
на съдия Х., още при съществуването на СпНС е бил спазен принципа за случайно
разпределение на делата, то при прехвърлянето на делото в СГС същото изобщо не е
следвало да получава нов номер и да се разпределя автоматично сред всички съдии от
състава на НО на СГС, а директно, ръчно е следвало да се възложи на съдия Х. за
продължаване на съдопроизводствените действия по него. В тази насока са и показанията на
св. Х., разпитан като свидетел в настоящото производство. Двамата съдии, констатирали
нарушението на принципа за случайно разпределение, независимо един от друг и
достигнали до един и същ извод, а именно, че компетентен да продължи разглеждането на
делото е съдия Х., са преценили /дали правилно или не, не е въпрос на настоящото
производство/, че следва да извършат действията по изпращането на делото на
компетентния съд /съдия/ посредством издадените от тях съдебни актове, без санкцията на
ръководителя на НО на СГС.
Разпорежданията на съдиите, както и по-горе бе отбелязано, не съдържат за
служителя, който е натоварен да ги изпълни или поне да създаде условия за тяхното
изпълнение /по силата на заеманата от него длъжност/, очевидно нарушение на закон или
вътрешна разпоредба, а напротив създават впечатление за правилност и законосъобразност,
още повече че съвпадат по съдържание и правни последици. Поради този факт, за ищеца Ц.
не е възникнало задължение да извършва преценка за тяхната правилност и да докладва
делото за последващи разпореждания от страна на административния ръководител, в лицето
на председателя или зам. председателя на СГС. Още повече, че в този момент, след
закрИ.ето на СпНС, множество подобни дела са били прехвърлени към СГС и съответно
възложени за продължаване на съдопроизводствените действия по тях на досегашните им
докладчици в СпНС, преназначени в СГС.
Това се потвърждава и от настоящия статус на процесното НОХД № *** г. по описа на
СГС, а именно, че същото продължава да се разглежда именно от съдията И. Х., а не от Х.
К.. Тоест по какъвто и начин да е достигнало до с-я Х. делото, с или без формалната намеса
на зам. Председателя на СГС към *** г., то крайния резултат би бил същия. Още повече, че в
същия съд, но в другите отделения, тези действия по фактическото разпределение на делата
между съдиите в отделението, е делегирано именно на служители от администрацията, от
ранга на ищцата Ц., а не се извършват единствено и само от съответния зам. Председател на
съда. Последното идва да покаже именно това, че не е нужна винаги санкцията на адм.
ръководители, още по-малко неговата ръчна намеса. Принципите за неизменност и законност
на състава, разглеждащ дадено наказателно дело са гарантирани по нашето право,
посредством инстанционния контрол и правото на жалба на участниците в наказателното
производство, които биха могли да изтъкнат процесуални нарушения вкл. във връзка с
нарушаване принципа на случайно разпределение на делата.
От действията на служителя Ц. не са произтекли никакви негативни последици, както
за институцията СГС, така и за неговия председател. Искането на адв. Л. за извършване на
проверка от председателя на СГС по повод преразпределението на н.о.х.д. № *** г. по описа
на СГС, може да се счете за част от защитната тактика на адвокатите на подсъдимите по
въпросното дело. Извън тесния кръг на пряко заинтересованите от процесното дело –
страните по делото и техните адвокати, и служителите от съда, имащи отношение по случая,
няма данни въпросът с преразпределението на делата в СГС да е било обект на обществено
обсъждане и порицаване, единствено и по повод конкретния случай, а последния да е станал
достояние на неограничен кръг от лица, извън съдебната система, с което косвено да е
допринесъл за уронване престижа и доброто име на институцията.
6
Ищцата е нямала съзнанието, че извършва същинско преразпределение на делото, в
разрез с установените в СГС вътрешни правила за разпределение на делата и правилата за
вътрешния труд ред в администрацията на СГС, а напротив, същата е действала с
убеждението и мотива, че оказва съдействие на съдии в НО за постановяване на актовете им
в ЕИСС и осъществява „техническа“ дейност по изпълнение на това им правомощие.
Същата няма задължението да извършва преценка на законосъобразността на
разпорежданията на съдиите от НО, още повече когато същите не са очевидно
незаконосъобразни и не предписват извършване на закононарушение и/ или престъпление.
По същество разпорежданията на двамата съдии от НО, издадени последователно са
идентични по целения краен резултат. От показанията на св. И. се установява, че в деня, в
който Ц. е извършила ръчното преразпределение, същата е замествала служителя, определен
да подготвя делата и преписките за доклад на зам. Председателя на СГС и ръководител на
НО – съдия А. /т.е. неговия ***/, което обяснява и нейния достъп до системата за
разпределение, което според състава на съда, не изключва и хипотезата разпределението да
е извършено със знанието и негласното одобрение на съдия А..
Не следва да се пренебрегва и факта, че ищцата очевидно има достъп до системата за
преразпределение на делата и съответната оторизация, като в случай, че това разпределение
може да извършва единствено и само заместник председателя на СГС и ръководител на НО,
то не би следвало служител да може да извърши такова, тъй като нивото му на достъп до
системата би трябвало да не му даде възможност да извърши такова действие. Фактът, че Г.
Ц. е допусната от системата за разпределение на делата да извърши такова, свидетелства, че
същата има нужното ниво на достъп, което й позволява извършването на техническите
дейности по „преразпределение“ на делата. Видно от Разпореждане № ***/*** г. при
назначаването й на тази длъжност, на началник-отдел „Информационно обслужване и
статистика“ е възложено „да осигури техническата обезпеченост и необходимото ниво на
достъп“, във връзка с функциите на завеждащ служба Г. Ц.. Допълнителен аргумент в тази
насока е, че понастоящем при променена длъжност на ищцата /същата е само *** в ***/
същата има делегирани права да извършва такова разпределение на делата и сега съвсем
официално може да прави това, за което през декември 2023 г. е наказана! /в т.см. и
показанията на св. И./.
Такива функции /за разпределение и преразпределение на дела/ са делегирани на
служители от съответните служби и в другите отделения на СГС – Гражданско, Търговско в
деловодството на Досъдебно производство.
Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово
правоотношение се определя от това, което работникът, респ. служителят е бил длъжен да
извърши, съгласно сключения трудов договор, респ. отредените за съответната длъжност
трудови функции, съгласно длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика е акт
на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ
съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед
необходимостта от постигането на трудовия резултат. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на
работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното
трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика - това,
което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.
По делото не се установи за ищцата, по силата на заеманата от нея длъжност, да е
установено задължение във всеки случай, в който се потърси нейното съдействие, тя да е
длъжна да докладва на зам. Председателя на СГС или съдебния администратор. Напротив,
същата е задължена при изпълнение на преките си задължения да взема самостоятелно
оперативни решения, като поддържа контакти освен с административния ръководител и
заместниците му и пряко със съдиите-докладчици, като е длъжна да изпълнява и техните
7
разпореждания. В този смисъл са и показанията на св. И., която се явява пряк ръководител
на ищеца.
В Правилата за вътрешния трудов ред в администрацията на СГС, в чл.20, т.7 е
предвидено задължение за служителите „да изпълняват своевременно и точно нарежданията
на прекия си ръководител, съдебния администратор, съдиите, заместник председателите и
председателя на СГС“.
Съгл. чл.186 от КТ само „виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина“ /в т.см. Решение № 246 от 18.01.2021 г. на ВКС по
г.р. д. № 1156/2020 г., IV г. о., г.К, докладчик съдията Любка Андонова; Решение № 81 от
22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла
Цачева/. Тоест само виновното неизпълнение на трудовите задължения съставлява
дисциплинарно нарушение, което подлежи на дисциплинарно наказание.
По делото не се установява такова виновно поведение на ищцата. Последната не е била
длъжна, нито е могла да предположи, че задължително трябва да докладва делото на зам.-
председателя на СГС, след като нито първоначално определения съдия - Х. К. се е отвела от
производството, нито е разпоредила докладването му на адм. ръководител на съда за ръчно
разпределение, нито пък съдията, на когото е изпратено делото по компетентност, е намерил
за необходимо да изпрати същото на заместник председателя на СГС, ръководител на НО, за
официалното му преразпределение. Напротив, след като двама съдии, последователно, с
постановените от тях съдебни актове, са разпоредили, че делото следва да продължи да се
гледа от досегашния състав, макар вече под юрисдикцията на СГС / в който е бил
преназначен и съдията И. Х., след закрИ.ето на СпНС/, то за служителя Ц., не е стоял
въпроса за преценка дали техните разпореждания са законосъобразни, дали следва тя да се
„усъмни“ в тяхната законност и правилност, и съответно да отправи искане за официално
разпореждане за преразпределение, от ръководителя на НО, който е извършил и
първоначалното такова. В случая, делото вече е било веднъж разпределено от съдия Р. А.,
като повторната замяна на името на съдия-докладчика по делото в ЕИСС, извършено от
служителя Ц., не е израз на същинско преразпределение на делото, а техническа дейност по
смяна името на докладчика, в изпълнение на постановено съдебно определение,
неподлежащо на обжалване /протоколно такова от *** г./.
В заключение, макар действията на ищцата формално да нарушават принципа на
движение и разпределение на делата в НО, СГС, и същата в стремежа си да улесни работата
на съдиите в НО и осигури максимално бързо условия за изпълнение на
издадените/постановените съдебни актове от съдиите К. и Х., да е извършила твърдяното в
заповедта нарушение на вътрешните правила, то действията й нито са целели умишлено
нарушаване на тези правила, нито пък в резултат от същите, са произтекли за работодателя
посочените в процесната заповед негативни последици, които да обосноват като извод
ангажиране на дисциплинарна й отговорност, па макар и налагайки най-лекото предвидено
в КТ наказание „забележка“.
Следователно, тежестта на нарушението, преценена през призмата на субективното
отношение на служителя към извършеното от него и последиците от действията му,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя, съобразявайки и
дисциплинарното минало на служителя и изпълнението на възложената й работа до момента
„над нивото на изискванията на длъжността“ обуславят извод, че дори и най-лекото
наказание „забележка“ би било тежко такова за установеното нарушение. В настоящия
случай с оглед събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че ищцата Г. Ц. не е извършила виновно нарушение на трудовите си
задължения, установени в нормите посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание от работодателя - чл.345, ал.1 от ЗСВ, раздел VII от длъжностната й
характеристика, чл.20, т.5, т.11 и т.12 , пр.1 от Правилата за вътрешния трудов ред в
8
администрацията на СГС, чл.5, чл.6 и чл.9 от Етичния кодекс на съдебните служители и
чл.126, т.7, т.9, т.10, пр.1 и т.13 от КТ.
Поради изложеното, като несъответно на нарушението, наложеното наказание се явява
незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна от съда.
При така изложените съображения, предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. с чл. 188, т. 1 от КТ е основателен, като наложеното на ищцата Ц. със заповед № ***/***
г., издадена от Председателя на СГС, дисциплинарно наказание "забележка" следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, но същата не претендира
такива, което е изрично заявено в о.с.з. проведено на 29.10.2024 г. от процесуалния й
представител.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лв.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ***/*** г. на Председателя на Софийски Градски съд, с която на
Г. П. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършени нарушения на
трудовата дисциплина, в частност посочените в чл. 187, т. 7, т. 8, предл. 1, и т. 10 КТ -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение.като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Софийски Градски съд, със седалище в гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от и.ф. Председател на СГС А. Т., да заплати
държавна такса в размер на 50 (Петдесет) лв. по сметка на Софийския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9