№ 1328
гр. София, 17.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100115347 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №
35137/23.12.2021 г., уточнена с молба от 10.02.2022 г., предявена от И.А.К. против Й.
СТ. П..
Ищецът твърди, че притежава 1/6 ид.ч. от подробно описания апартамент № 36.
Правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от апартамента, ищецът придобил по
силата на договор за дарение от 19.12.2016 г., сключен с неговия баща – А.И. К..
Ищецът твърди, че след смъртта на баба му И.Т. К.а (починала на 02.07.2021 г.)
е попитал баща си има ли нещо против да му дари и идеалната част от имота, която
наследява от И.Т. К.а и „тогава“ – някъде в средата на м. август 2021 г. ищецът
разбрал, че на 14.12.2007 г., баба му И.Т. К.а е продала на дъщеря си П.И. К.а
(починала на 13.05.2016 г.), притежаваните от нея идеални части от имота. Й. СТ. П.
била единствен наследник по закон на П.И. К.а.
В исковата молба се твърди, че бабата на ищеца не е получавала пари от леля
му и братовчедка му за тази покупко-продажба, както и че ищецът и баща му са се
грижили за И.Т. К.а, която страдала от деменция.
Искането е да бъде постановено решение, с което договорът за покупко-
продажба, сключен на 14.12.2007 г. между И.Т. К.а и П.И. К.а, да бъде прогласен за
нищожен, поради „… негова привидност и нарушаване на добрите нрави. При
условията на алтернативност, …. да бъде провъзгласен за унищожаем, с оглед
невъзможността на баба ми И. К.а да разбира свойството и значението на постъпките
си към датата на неговото сключване – 14.12.2007 г.“.
С молба от 10.02.2022 г., ищецът уточнява правния интерес от предявените
искове с това, че е син на А.И. К., който е син на И.Т. К.а – продавач по процесната
сделка.
1
Посочено е също, че А.И. К. е надарил сина си – ищеца И.К. с наследствената
от дядо му 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, тъй като носи името на баба си и дядо си
по бащина линия, и тъй като той единствен, заедно с А.И. К., е полагал грижи за И.Т.
К.а до нейната смърт на 02.07.2021 г.
Ето защо след смъртта на баба си и съгласно разговори в семейството, ищецът
очаквал от баща си А. К. да му дари и наследствения си дял от процесния апартамент,
който следва да притежава ако процесната сделка не се е състояла.
Тогава, всъщност, ищецът разбрал за „врътката“, която покойната му леля и
братовчедка му (ответницата) са направили, възползвайки се от здравословното
състояние на И. К.а.
Съдът приема, че заявените от ищеца обстоятелства, на които основава
исковете си, както и формулирания от него петитум, са достатъчно ясни, липсват
противоречия между изложените факти и заявените искания, поради което и исковата
молба е редовна (досежно изложените факти и направените искания), което позволява
на съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими или не.
При проверка на исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че
предявените искове са недопустими по следните съображения:
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
Правният интерес се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретното
субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на
решение по спора и влизане в сила на това решение, съществуващият спор ще се
разреши със сила на пресъдено нещо. Налице е трайно установена и безпротиворечива
практика на ВКС (решение № 207/24.07.2012 по г.д. № 914/2011 г. на ВКС, ІV ГО,
решение №90/16.06.2015 г. по г.д. № 440620/14 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.), съгласно която
интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може
да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-
пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на
негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Няма правен
интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в
негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези
избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за
липсата на правен интерес.
Правен интерес да се иска обявяване нищожността и/или унищожаемостта на
правна сделка принадлежи на страните по същата (за да се обяви липсата на
обвързващи я от тази сделка правни последици) или на трети за сделката лица – но
само когато от прогласяването на недействителността на сделката за самите тях ще
настъпят съответни правни последици (в този смисъл е например определение №
2
421/07.10.2019 г. по гр.д. № 3234/2019 г. на ВКС, III ГО).
В настоящия случай, ищецът не твърди наличието на правен спор, засягащо
притежаваното от него право на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота, нито твърди, че
ще може да осъществи претендирано от него право или ще отрече претендирано по
отношение на него такова, поради което и съдът приема, че не е налице правен интерес
от предявените искове.
Освен изложеното, предявените искове са недопустими и поради наличието на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, съгласно която, освен в предвидените от закон
случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В случая от
самата искова молба става ясно, че се твърдят права, които принадлежат на други лица,
което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, който допуска това
само предвидените от закон случаи, поради което и ищецът не е легитимиран да
предявява посочените искове. Признаването на нищожността на сделката (или ако
бъде унищожена) по никакъв начин не би се отразило върху патримониума на ищеца.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а именно: решение №
397/03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 295/27.11.2013 г.
по гр.д. № 2141/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал.
2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице
правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и
представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е
страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с
предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него
съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните
последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните
по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за
предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче от доказателствата по делото се
установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния
имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2
от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално
легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на
своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да
предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част
от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да
предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен
3
интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено останалите
съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви
иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради
липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която
нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици,
които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си -
ищец. Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по така
предявен частично недопустим иск за нищожност, съответно са също частично
недопустими – в частта, с която искът е разгледан по същество и е уважен или
отхвърлен от съда относно идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са
предявили установителен иск.
В настоящия случай, притежаваната от ищеца 1/6 ид.ч. от имота изобщо не е
предмет на оспорения договор за дарение, поради което и предвид изложените
съображения, предявените искове са недопустими.
Нищо по-различно не е прието в цитираната от ищеца съдебна практика: В
решение № 11/09.02.2009 г. по т.д. № 634/2008 г. на ВКС, І ТО, е прието, че е налице
евентуален интерес от иск за прогласяване нищожността на сделка и такъв е налице за
Общината, която е орган по приватизацията и в качеството си на такъв орган има
задължение да упражнява контрол върху спазването на задълженията, поети при
приватизацията на общинско имущество, което задължение тя трябва да изпълнява в
обществен интерес, а нарушаването на закона да не се отчуждава имотът, при
посочените в него условия, е достатъчно основание за обосноваване на правния
интерес на Общината от иска по чл.26, ал.1 ЗЗД. Решение № 188/15.07.2009 г. по гр.д.
№ 274/2008 г. на ВКС, І ГО, е прието, че предявеният установителен иск е допустим,
тъй като „ не може да се отрече правният интерес за ищеца по настоящото дело за
самостоятелното му провеждане, след като би могъл да черпи права от възникнала
съпружеска имуществена общност само при възмездност на придобиването и в тази
връзка той твърди, ча дарението е привидно, а действителната сделка е продажба. В
съдебната практика се приема, че е допустим иск за обявяване нищожността на акт,
който създава външна представа за наличието на признатите с него права,
следователно възраженията си ответницата - касатор , а и на третото лице за правните
последици във връзка с разкриване на симулацията след извършеното разпореждане с
имота могат да бъдат направени в друг процес, в който се релевират субективни права ,
породени от настоящото решение за разкриване на симулацията.“.
По горните съображения предявените в настоящото производство искове се
явяват недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната.
4
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, искова молба с вх. № 35137/23.12.2021
г., предявена от И.А.К. против Й. СТ. П., въз основа на която е било образувано
производството по гр.д. № 15347/2021 г. по описа на СГС, I–20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15347/2021 г. по описа на СГС, I–20
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5