Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.07.2016 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На осми юни две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №292 по описа
за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД предявен от
от А.Н.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Б. против С.С.Ц., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди,
че притежава лек автомобил,
марка „****”, модел „****” с peг. № ****, рама ****, двигател:
****. През месец юни 2016 г. предоставил автомобила за ползване на своя приятел
О.О.К.. На 02.07.2016г.
превозното средство било противозаконно отнето от владението на О. К. от ответника С.Ц.. Впоследствие
Ц. претърпял пътно транспортно произшествие – изгубил контрол над автомобила и
се ударил в стена. Вследствие на удара лекият автомобил бил повреден по такъв
начин, че не можел да бъде използван по предназначение. Нанесените от ответника
щети по автомобила възлизали на сумата от 2500 лева. За извършеното от него
престъпление било образувано досъдебно производство № 405/2016 г. по описа на
РУ на МВР гр. К.. С присъда № 45/17.11.2016 г. постановена по НОХД № 727/2016г. по описа на
Районен съд гр. К., ответникът С.С.Ц. бил признат за
виновен в това, че на 02.07.2016 г. в гр. Б., обл.
П., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
марка „****”, модел „****” с peг. № **** от
владението на О.О.К., ЕГН: **********, без негово
съгласие с намерение да го ползва, като е последвала вреда на превозното
средство на стойност 1750 лв., поради което и на основание чл. 346, ал.2, т.1
във вр. с ал.1 от НК, във вр.
с чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1,
т.1 от НК бил осъден на „лишаване от свобода” за срок от три месеца. На
основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Присъдата влязла в законна сила на 03.12.2016 г., като ищецът
твърди, че в наказателното производство по делото не предявявил
граждански иск.
Твърди, че след като разбрал за
извършеното престъпление, служител на РУ на МВР К.се свързал с него и му
заявил, че следва да пази автомобила на охраняемо
място до приключване на наказателното производство. Тъй като ищецът живеел в
блок и нямал двор, който да е охраняем, за целта се свързал с лице, което
продавало автомобили и го помолил за времето до приключване на наказателното
производство по делото да разположи превозното средство в неговата автокъща, тъй като същата се охранявала през цялото
денонощие. Таксата, която се разбрали да плаща за охраняването и престоя на
автомобила била 5 лева на денонощие. Тъй като инкриминираното деяние било
извършено в гр. Б., общ.К., се наложило да транспортира автомобила до паркинга
в гр. К.. Поради обстоятелството, че не можел да придвижи автомобила до гр.
К.на собствен ход, тъй като същия бил повреден, се наложило автомобилът на
03.07.2016 г. да бъде транспортиран с платформа, като за тази услуга платил 50
лева. Автомобилът престоял на охраняваното място за периода от 03.07.2016 г. до
31.10.2016 г., като за целия престой ищецът заплатил сумата от 600 лева, или по
5 лева на ден. След като получил разрешение от органите на МВР да се разпорежда
с автомобила си, на 31.10.2016 г. го транспортирал отново с платформа до дома
си в гр. К.на ул. „*****” №1. За тази услуга платил сумата от 30 лева. След
консултация със специалисти, същите му заявили, че ремонта на лекия автомобил
щял да надхвърли многократно неговата стойност. Ето защо решил да го бракува
тъй като преценил, че ремонта му щял да бъде нецелесъобразен. Автомобилът бил
спрян от движение на 04.07.2016 г..
Ищецът твърди, че преди
инкриминираното деяние моторното превозно средство било в добро техническо
състояние, като полагал всички необходими грижи за неговата поддръжка. Около
месец преди инцидента, на 16.06.2016 г., закупил нов акумулатор за сумата от
119.90 лв. През 2014 г. сменил съединителя на автомобила с нов такъв, като
заплатил сумата от 850 лева. След закупуването на автомобила му направил нов
ключ с чип, за който платил сумата от 180 лева. Този ключ бил изхвърлен от
ответника непосредствено след извършване на престъплението. Друг ключ за
автомобила нямал, а направата на такъв щяло да оскъпи още повече разходите по
възстановяването на колата. Вследствие извършеното от ответника престъпление
претърпял имуществени вреди в размер на 3180 лева, от които: 600 лева за платен
охраняем паркинг; 80 лева за транспортиране на автомобила от мястото на
престъплението до платения паркинг в гр. К.и от платения паркинг до дома му;
2500 лева, представляващи нанесени вследствие инкриминираното деяние щети по
автомобила.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплати:
- сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие извършено на 02.07.2016 г. в гр. Б., обл.
П., противозаконно отнемане на собственото
на ищеца моторно превозно средство – лек автомобил марка „****”, модел „****” с peг. № ****
от владението на О.О.К., ЕГН
**********, без негово съгласие с намерение да го ползва,
като е последвала щета по превозното
средство, за което ответникът е бил признат за
виновен с влязла в законна сила присъда
№ 45/17.11.2016 г., постановена
по НОХД № 727/2016 г. по описа на
Районен съд гр. К., ведно
със законната лихва, считано от 03.07.2016г. до окончателното
плащане;
- сумата от 600 лева, представляваща такса за платен охраняем
паркинг за периода от 03.07.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2016 г. до окончателното плащане;
- сумата от
50 лева, представляваща разходи по транспортиране
с платформа на автомобила на 03.07.2016 г. от гр. Б., обл.
П. до гр.
К., обл. П.,
ведно със законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното плащане;
- сумата
от 30 лева, представляваща разходи по транспортиране с платформа на автомобила
на 31.10.2016г. от охраняем
паркинг в гр. К., обл. П. до ул. „*****”
№1, гр. К., обл. П., ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до окончателното плащане.
Претендират се
и направените по делото разноски.
Ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. М.Р., не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 . В хода по същество ответникът
заявява, че признава иска за сумата до 1830 лева, включваща щетата по
автомобила в размер на 1750 лева и 80 лева за транспортиране на повреденото
превозно средство от гр. Б. до охраняем паркинг в гр. К.и от охраняемия паркинг до ул. „*****” №1, гр.
К..
Моли искът за разликата над 1830
лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да се присъдят
съразмерно направените разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че
ищецът е собственик на процесния автомобил, което е
видно и от приложеното заверено копие на свидетелство за регистрация част I на л. а. , марка „****”, модел
„****” с peг. № ****. На документа е отбелязано, че
регистрацията е прекратена на 16.12.2016 г., като в тази връзка в препис е
представено и удостоверение от МВР – Сектор „Пътна полиция“ – гр. П..
Не е спорно също така, а и се
установява от приложеното като доказателство по делото НОХД
№727/2016 г. по описа на РС К., че с влязла в законна сила на 03.12.2016 г.
присъда ответникът С.Ц. е бил признат за виновен в това, че на 02.07.2016 г. в
гр. Б., обл. П., противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил марка „****”, модел „****” с peг. № **** от владението на О.О.К.,
ЕГН: **********, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е
последвала вреда на превозното средство на стойност 1750 лв., поради което и на
основание чл. 346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК,
във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК бил осъден на „лишаване от
свобода” за срок от три месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Ищецът е представил в заверен
препис фактура №**********, от която е видно, че 16.06.2016 г. е закупил
акумулатор „Powerbat“ 75 Ah за сумата от 119.90 лева.
Представен е препис от ремонтна
карта №109 от 16.09.2014 г. за извършен ремонт на автомобил „****”, модел
„****” с peг. № ****. Ремонтът е на обща стойност 850
лева, от които 700 лева за вложени части и 150 лева за „смяна съединител полуоска горна помпа съединител“.
От изготвената по делото
стоково-оценъчна експертиза и след изслушване на вещото лице, се установи, че
щетата по процесния лек автомобил в резултат на
настъпилото ПТП е тотална, т. е. макар и да е
възможен от техническа гледна точка ремонт на автомобила, като се има предвид
неговото състояние, датата на производството му и цената на резервните части,
възстановяването му във вида преди катастрофата би струвало много повече от
стойността на самия автомобил. Вещото лице е приело, че пълната справедлива
пазарна стойност на лек автомобил, марка „****”, модел „****” с peг. № ****, рама ****, двигател: **** е 1750 лева.
От показанията на свидетеля Л. Т. Н. се установява, че ищецът бил
негов познат. През 2016 г. последният му се обадил по телефона и го помолил да
транспортира автомобила му с платформа от гр. Б. до гр. К., тъй като в резултат
на ПТП не можел да се движи на собствен ход. Обяснил
му, че автомобилът бил откраднат от неизвестно лице, което катастрофирало.
Свидетелят се съгласил и с кола на „Пътна помощ“ отишъл на мястото на
произшествието. Там видял изоставения автомобила на ищеца, натоварил го на
платформата и го транспортирал до автосалон в гр. К., който бил собственост на
сина му. С ищеца се разбрали колата да остане на съхранение на паркинга на
автосалона до приключване на разследването на полицията. За извозването с
„Пътна помощ“ А.П. впоследствие му платил 50 лева, а за престоя на превозното
средство на охраняемия паркинг се уговорили ищеца да
му заплаща по 5 лева на ден. След около три месеца А.П. го помолил да
транспортират автомобила от паркинга до блока, в който живеел в гр. К..
Свидетелят извършил и тази услуга, за което ищецът му платил сумата от 30 лева,
както и дължимата сума за ползването на охраняемия
паркинг. Всички платени от ищеца суми били предавани на свидетеля на ръка, не
били осчетоводявани и не били издавани никакви фактури или разписки в тази
връзка.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД. Искът е допустим,
тъй като е подаден от надлежна
страна, имаща правен интерес от водене на
настоящото производство.
Разгледан по същество искът е
частично основателен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД
носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна
връзка между противоправното и виновното поведение на
дееца и настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени,
като в настоящото производство ищецът е претендирал само имуществени вреди.
Безспорен е фактът на извършените
от ответника противоправни и виновно извършени
действия, които са довели до повреждане на имущество на ищцеца
и за което същият е понесъл наказателна санкция. В рамките на наказателното
производство е било доказано по несъмнен начин, че С.С.Ц.
противозаконно е отнел процесния лек автомобил марка
„****”, модел „****” с peг. № **** от владението на
О.О.К., ЕГН: **********, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала вреда на превозното средство на
стойност 1750 лева. Тази стойност на нанесените щети се потвърждава и от
приетото по настоящото дело експертно заключение и не се оспорва от ответника.
Не се спори и се потвърждава от
показанията на свидетеля Н., че катастрофиралият автомобил е транспортиран на
два пъти с платформа на „Пътна помощ“ – на 03.07.2016 г. от местопроизшествието
в гр. Б. до охраняем паркинг в гр. К.и на 31.10.2016г.
от охраняемия паркинг до ул. „*****” №1 в гр. К.. За
транспортните услуги ищецът е заплатил на два пъти на свидетеля Н. общо 80 лева
и този факт се признава от ответната страна. Ето защо искът в тази му част
следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца: сумата
от 50 лева, представляваща разходи по транспортиране с платформа на автомобила
на 03.07.2016 г. от гр. Б., обл. П. до гр. К., обл. П., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2016
г. до окончателното плащане и сумата от 30 лева, представляваща разходи по
транспортиране с платформа на автомобила на 31.10.2016 г. от охраняем паркинг в
гр. К., обл. П. до ул. „*****” №1 в гр. К., ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до окончателното плащане.
Ответникът оспорва имуществената
претенция на ищеца за разликата над безспорно установените 1750 лева до пълния претендиран размер от 2500 лева. Съдът намира възраженията
на ответната страна за основателни. Ищецът основава претенцията си за сумата
над 1750 лева с факта на извършени ремонтни дейности по процесния
автомобил и закупен акумулатор. Тези разходи настоящият съдебен състав намира,
че представляват необходими разноски за поддръжката на превозното средство,
предхождащи транспортното произшествие и не би следвало да се считат като част
от нанесените на ищеца имуществени вреди. Вещото лице е дало пазарна оценка на
автомобила, преценявайки, че е налице тотална щета, като е съобразило марката,
модела, датата на производство, цената на резервните части, техническото му
състояние преди катастрофата и всички други обстоятелства от значение за
експертното заключение. Следва да се отбележи, че фактура №**********/16.06.2016
г. на стойност 119.90 лева, по никакъв начин не доказва, че закупеният
акумулатор „Powerbat“ 75 Ah
е бил поставен в процесния лек автомобил, още повече,
че при огледа на превозното средство вещото лице е констатирало, че липсва
акумулатор. Извършеният през 2014 г. ремонт е безспорен, но както вече се
посочи, от обслужване се нуждае всяко едно превозно средство и няма как този
разход да бъде дължим от ответника и то при положение, че е извършен близо две
години преди транспортното произшествие. С оглед изложеното претенцията на
ищеца за разликата над 1750 лева следва да бъде отхвърлена.
Следващият спорен между страните
факт е досежно дължимостта
на сумата от 600 лева, която според ищеца той е платил на свидетеля Н. за
престоя на процесния автомобил на охраняем паркинг за
времето от датата на произшествието – 03.07.2016 г. до 30.10.2016 г.,
включително, когато е бил транспортиран от охраняемия
паркинг до ул. „*****” №1 в гр. К.. Ответникът оспорва иска за тази сума, като
счита същия за неоснователен и недоказан.
Съдът намира исковата претенция
за сумата от 600 лева за частично основателна. Не е спорно между страните, че
автомобилът за посочения период от време
се е намирал на охраняем паркинг. Макар и да не са представени писмени
доказателства в тази насока, съдът кредитира показнаията
на св. Н. като логични, обективни и непредубедени. Същият свидетелства, че
както за транспортните услуги, така и за престоя на автомобила на паркинг,
намиращ се на територията на автосалон, собственост на сина му, ищецът му е
давал пари на ръка. Според свидетеля уговорката между него и ищеца за
оставянето на лек автомобил марка „****”, модел „****” с peг.
№ **** на охраняемия паркинг е била ищеца да му
заплати по 5 лева на ден. Доколкото периодът от 03.07.2016 г. до 30.10.2016 г.
е от общо 112 дни, то съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
уважена за сумата от 560 лева, ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до окончателното плащане, като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер
искът следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че при
задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от датата на деликта – 02.07.2016 г. и от тази дата същият дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва до окончателното плащане.
Ищецът претендира законна лихва за по-кратки периоди от време, поради което
съдът уважава исковата претенция до този размер.
По
отношение на разноските:
На основание чл.83, ал.1, т.4 от , ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и съдебни разноски по делото.
Съдът
констатира, че депозитът от 120 лева за вещо лице е бил платен от бюджета на
съда. Въпреки това ищецът също е внесъл 120 лева, които подлежат на връщане при
изрична молба от негова страна.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ,
ответникът следва да заплати в полза на РС К.държавна такса върху размера на
уважената част от иска по чл.45 от ЗЗД в размер на 95.60 лв., съгласно чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 120.00 лв. за възнаграждение на вещо лице,
платено от бюджета на съда.
Ищецът
е претендирал присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от
следва да му бъдат присъдени такива, съразмерно с уважената част от иска (като
не се вземат предвид внесените от него 120 лева за депозит за вещо лице), а
именно 338.21 лева. Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и
предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от следва да
му бъдат присъдени такива съразмерно с отхвърлената част, като следва ищеца да
му заплати сумата за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 94.40 лева. С оглед изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца разноски по компенсация в размер на 243.81 лева.
Воден от
гореизложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Ц.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.П., ЕГН **********,***, сумата от общо
2390.00 лева (две хиляди триста и деветдесет лева), представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на извършено на
02.07.2016 г. в гр. Б., обл. П. от ответника
престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от
НК – противозаконно отнемане на собственото на ищеца моторно превозно средство
– лек автомобил марка „****”, модел „****” с peг. №
**** от владението на О.О.К., ЕГН **********, без
негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала щета по превозното
средство, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в законна сила
присъда № 45/17.11.2016 г., постановена по НОХД №
727/2016 г. по описа на Районен съд гр. К., като тази сума включва:
- сумата от 1750 лева, за
нанесени щети по лек автомобил марка
„****”, модел „****” с peг. № ****, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2016 г. до окончателното плащане, като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 2500 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан;
- сумата от 560 лева,
представляваща такса за платен охраняем паркинг за периода от 03.07.2016 г. до
31.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан;
-
сумата от 50 лева, представляваща разходи по транспортиране с платформа
на автомобила на 03.07.2016 г. от гр. Б., обл. П. до
гр. К., обл. П., ведно със законната лихва, считано
от 04.07.2016 г. до окончателното плащане;
- сумата от 30 лева,
представляваща разходи по транспортиране с платформа на автомобила на 31.10.2016г. от охраняем паркинг в гр. К., обл.
П. до ул. „*****” №1, гр. К., обл. П., ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.С.Ц.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.П.,
ЕГН **********,***, сумата от
243.81 лв. (двеста четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА С.С.Ц.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС К.държавни такси в размер
на общо 215.60
(двеста и петнадесет лева и шестдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.