№ 22446
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110170880 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ******,
представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Карен Джамбазов положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 109, ал. 1 Закон за здравното осигуряване, срещу ответника М. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ******, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 345,20 лв.,
представляваща неплатена стойност на предоставени медицински услуги във връзка с
оказана болнична помощ в периода 14.03.2022 г. – 15.03.2022 г., в който период
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.03.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10115/06.04.2023 г. по ч.гр.д. №
12751/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че на 14.03.2022 г. ответникът постъпил по спешност за преглед в спешен
кабинет след претърпяно ПТП, след което и тъй като състоянието не е било
преодоляно бил приет за стационарно болнично лечение в клиниката по хирургия с
приемна диагноза „Контузио торакоабдоминалис“, към който момент е бил здравно
неосигурен – последното установено, чрез служебно извършена от ищеца справка.
Ответникът бил лекуван по клинична пътека /КП/ № 197 – Консервативно лечение при
остри коремни заболявания за периода от 14.03.2022 г. до 15.03.2022 г., когато
последният е дехоспитализиран по негово желание. Ищецът поддържа, че по време на
престоя по отношение на ответника е изпълнен целият алгоритъм по процесната
клинична пътека. Сочи, че тъй като ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права същият дължи цената за предоставените медицински
услуги, възлизаща на 345,20 лв., поради което я претендира. Претендира и законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното плащане, както и разноските в производството.
Ответникът М. Д. К. в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска с доводи, че не е бил с
прекъснати здравноосигурителни права към момента на престоя за болнично лечение
1
при ищеца, като в тази връзка оспорва и представените от ищеца доказателства.
Поддържа, че не е бил информиран за обстоятелството, че е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, както и за предстоящите услуги и техните цени, на база
на което да извърши преценка дали да се възползва от услугата. Наред с горното,
счита че не дължи претендираната сума, тъй като е бил приет и лекуван в условията на
спешно състояние, в която хипотеза приложение намира чл. 52, ал. 2 от ЗЗО, вр. ч. 82,
ал.1, т. 1 от ЗЗ, според която неосигурените лица не заплащат стойността на
предоставяните им медицински и други услуги при „спешни медицински състояния“.
Моли за отхвърляне на иска.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото лист за преглед на пациент, на 14.04.2022 г. по
отношение на ответника е извършен преглед при ищцовото дружество от лекар
„хирург“, в който лист е отразено, че пациентът е претърпял ПТП и не са установени
травматични увреди по видимите части на ребрени дъги и паренхимните органи и
няма данни за плеврален излив и е отразено, е диагностиката и лечението не може да
се постигне в условията на извънболнична помощ, поради което пациентът се
предлага за хоспитализация.
На същата дата издадено направление за хоспитализация (л.7) от делото.
Видно от приложената справка от НАП към този момент – 14.03.2022 г.
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради липса на данни за
осигуряване в различни месеци в периода 2017 г. – 2022 г.
По делото е приложено ИЗ № 16669, изготвено при ищеца, в който документ е
посочено, че ответникът е изпратен „по спешност“ и приет на 14.03.2022 г. и изписан
на 15.03.2022 г. В същото са приложени и анамнеза с отразяване за извършени
изследвания – ПКК, Урина, ЕКГ, УЗД на ПОС. В същото ИЗ са отразени и резултатите
от извършвано наблюдение на ответника по време на болничния престой.
По делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от дата 14.03.2022
г., подписана от ответника.
По делото са представени и резултатите от извършените изследвания на
ответника по време на болничния престой на л. 18 – 26 от делото.
Видно от приложеното информирано решение, ответникът по своя инициатива е
прекъснал болничния престой на дата 15.03.2022 г.
Във връзка с болничния престой на ответника е издадена епикриза, в която е
отразено обективното му състояние, извършени изследвания и прилагано лечение.
Предвид данните за прекъснати здравноосигурителни права, ищецът е издал
сметка на пациента за сумата от 345,02 лв. за извършените изследвания от дата
14.06.2022 г., която е изпратена на ответника, като видно от обратната разписка,
пратката е непотърсена.
От постъпилото писмо от НАП се установява, че ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права в периода от 14.03.2022 г. до 15.03.2022 г., като за този
период същият е следвало да се осигурява по чл. 40, ал. 5 ЗЗО с подаването на
Декларация образец № 7 и заплащането на задължителните осигурителни вноски. На
21.06.2024 г. ответникът е подал Декларация образец № 7, с която е декларирал
началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски по
чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО – от 01.09.2021 г. – 04.06.2024 г. На дата 22.06.2024 г. лицето е
с непрекъснати здравни права.
По делото е приложен ценоразпис за платените услуги, предоставяни от ищеца
(л.93 – 102), утвърден със Заповед № 89/05.02.2015 г. на Изпълнителния директор на
УМБАЛ „Смети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
2
За основателността на предявения иск, ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че в периода от 14.03.2022 г. до 15.03.2022 г. ответникът
е бил приет за болнично лечение при ищеца и по отношение на същия е проведено
лечение по клинична пътека /КП/ № 197 – Консервативно лечение при остри коремни
заболявания; всички медицински дейности и изследвания, които са проведени по
отношение на ответника; че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни
права; че е информирал ответника за здравноосигурителния му статус и дължимата
цена на предоставяните услуги; размерът на дължимото възнаграждение за
предоставените услуги.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт за плащане на дълга, както и възраженията в отговора.
Съдът намира, че с представените по делото писмени доказателства беше
доказано, че на дата 14.03.2022 г. ответникът е постъпил по спешност за преглед и
лечение при ищеца след претърпяно пътнотранспортно произшествие. Доказано се
явява и обстоятелството, че след извършен преглед е насочен за хоспитализация,
настанен е болничното заведение и по отношение на същия са извършени изследвания
– ПКК, Кръвно-газов анализ,Урина, микробоиологично изследване ЕКГ, УЗД на ПОС.
Тези данни са отразени и в приложената по делото епикриза, която има характер на
официален писмен документ - изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му,
удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК.
Следователно епикризата има обвързваща формална доказателствена сила за съда. При
оспорване на фактите, отразени в официалния удостоверителен документ, тежестта е
на оспорващата страна, в случая на ответника, каквото в случая не е направено.
По делото беше доказано и обстоятелството, че към момента на постъпването
на ответника за болнично лечение и за целия периода е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не са били възстановени до 21.06.2024 г., съгласно
данните, предоставени от НАП. Съдът намира също така, че на ищеца е било известно
обстоятелството, че ответникът е бил прекъснати здравноосигурителни права,
доколкото при постъпването му на 14.03.2022 г. е извършил справка в НАП, която е и
приложена на л. 8 от делото.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. В случая ответникът е имал 5
неплатени месечни осигурителни вноски, поради което здравноосигурителните му
права са били прекъснати.
Същевременно в разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е предвидено, че неосигурените
лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от
лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги
по чл. 82 от Закона за здравето. Сред изключенията, към които препраща разпоредбата
на чл. 52 ЗЗО, е и медицинската помощ при спешни състояния – чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
Свързаните с нея медицински услуги са извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване на българските граждани и на основание чл. 82, ал. 5 ЗЗ се финансират от
държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването. Същата е уредбата и в чл. 99,
ал.1 от Закона за здравето, според който държавата организира и финансира система за
оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Това са състояния, при които
остро или внезапно е възникнала промяна в здравето на човека, която изисква
незабавна медицинска помощ (чл. 99, ал. 2 ЗЗ). Медицинската помощ при спешни
състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими
морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или
усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода (чл.
99, ал. 3 ЗЗ). Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето задължава всяко
лечебно заведение да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в
спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или
3
здравноосигурителен статут.
Следователно може да се направи извод, че всеки пациент, намиращ се в състояние,
изискващо незабавна медицинска помощ, транспортиран до съответния Център за
спешна медицинска помощ или до Спешното отделение на съответното лечебно
заведение, има право на пълния обем медицински дейности, от които да бъде
установено какво е неговото здравословно състояние и има ли нужда същият да бъде
хоспитализиран. Тези прегледи и изследвания са напълно безплатни за пациента,
независимо от неговия здравноосигурителен статус, и се финансират от държавния
бюджет чрез Министерство на здравеопазването, дори когато се окаже, че при
конкретния пациент няма нужда от хоспитализация. Ако обаче състоянието на
пациента налага същият да бъде приет за лечение в съответното лечебно заведение,
тогава извършваните медицински дейности се заплащат по съответната клинична
пътека. Това е записано изрично в чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.
98 от 12.11.1999 г., според който разходите по оказване на спешна медицинска помощ
до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Следователно, оказаната на
ответника спешна медицинска помощ до хоспитализирането му в ответната болница е
била безплатна за него, тъй като се финансира от държавата. Извършените след това
обаче медицински дейности се заплащат по общия ред – от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за здравноосигурените лица, или от самите пациенти, когато
същите са неосигурени по Закона за здравното осигуряване или са с прекъснати
здравноосигурителни права. В този смисъл възражението на ответника се явява
неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за нарушаване правото на
ответника по чл. 86, ал.2 т. 6 от Закона за здравето, а именно да получи информация за
цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените
продукти в извънболничната и болничната помощ. В тази връзка по делото е
представена декларация за информирано съгласие, подписана лично от ответника при
постъпването му в болничното заведение, в която същият изрично е декларирал, че е
уведомен, че ако същият е с прекъснати здравноосигуритттелни права и ако същите не
бъдат възстановени до края на престоя, същият дължи стойността на предоставената
му медицинска помощ и услуги, съгласно Ценоразписа на лечебното заведение. Със
същата декларация ответникът е декларирал, че е уведомен за здравноосигурителния
си статус, както и за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение,
лекарствени продукти и медицински изделия и услуги, съгласно Ценоразписа на
лечебното заведение. Следователно ищецът е изпълнил задължението си по
посочената разпоредба и уведомявайки ответника за здравноосигурителния статус и
своя ценоразпис, последният е бил на ясно със задължението си да заплати
предоставените услуги, както и за цената на всяка услуга.
В допълнение следва да се посочи, че приемайки посочената разпоредба
законодателят е целял пациентът с прекъснати здравноосигурителни права, в случаите
на приемането му в лечебно заведение, да има възможност да ги възстанови, като
плати неплатените до момента вноски преди да напусне лечебното заведение, да се
откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. В този смисъл е предвид
данните по делото, че ответникът сам се е отказал от болнично лечение на следващия
ден, то същото е индиция, че на ответника му е предоставена възможност да
предприеме съответни действия предвид здравноосигурителния си статус и
същевременно е направил избор да откаже лечението и да напусне болничното
заведение.
Въз основа на изложеното предявен иск следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство, които съобразно представения списък по чл. 80
4
ГПК са в размер 25 лева - заплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство. Същият е сторил разноски в размер 25 лв. държавна такса и 250 лева
платен депозит за особен представител на ответника и 300 лв., платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
******, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Карен Джамбазов по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 109, ал. 1
Закон за здравното осигуряване, че М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****** ДЪЛЖИ НА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ******, представлявано от изпълнителния директор
проф. д-р Карен Джамбазов, сумата 345,20 лв., представляваща неплатена стойност на
предоставени медицински услуги във връзка с оказана болнична помощ в периода
14.03.2022 г. – 15.03.2022 г., в който период ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.03.2023 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 10115/06.04.2023 г. по ч.гр.д. № 12751/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** да заплати на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ******, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Карен
Джамбазов, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,00 лева - разноски в
заповедното производство и сумата 575 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5