Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда №144 от 30.03.2016 г. по НОХД №135/2016 г. РС Горна Оряховица е признал подсдъдимия Д. Т. Г. за винoвен в това, че на 08.04.2015 г. в град Г. О. и в град Л.държал в себе си без надлежно разрешително съобразно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал. 2 от ЗКНВП – кокаи с нетно тегло 0.715 грама, с процентно съдържани на кокаина – 71.5%, на стойност 157.30 лева, в нарушение на установените в ЗКНВП правила и на основани чл. 354а, ал.3,т.1 пр. НК вр. чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл.55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 54 и чл. 36 НК му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 2000 лева, платими в полза на държавата, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати и всички разноски по делото. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. В. Ф. в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Т. Г. в която се посочва, че присъдата в частта относно приложимата материално-правна норма и квалификацията на деянието, за което е осъден Д. Т. Г. е неправилна. Счита, че деянието представлява маловажен случай, поради което следва да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК с оглед незначителността на вредните последици. Моли присъдата да бъде изменена относно приложимата материално-правна разпоредба и деянието, за което е осъден Д. Т. Г. да бъде преквалифицирано в такова по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК като въззивният съд освободи подсъдимият от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В закрито заседание на 17.06.2016 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК, с определение не е допуснал провеждането на съдебно следствие в настоящата инстанция, приемайки, че не се налага разпит на свидетели, вещи лица и на подсъдимия, и отчитайки обстоятелството, че пред първата инстанция делото е протекло по диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 НПК. В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Д. Т. Г. поддържа, че деянието представлява маловажен случай, поради което следва да се преквалифицира. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78а НК и да наложи на подсъдимия административно наказания глоба в опреден от съда размер. Алтернативно моли въззивният съд да измени постановената присъда в наказателната й част като отмени наложеното наказание глоба. В откритото съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново поддържа, че наложеното наказание на подсъдимия е съобразено със закона, както и със степента на обществена опасност на дееца и на деянието. Предлага присъдата да бъде потвърдена ката правилна и законосъобразна. Изразявайки личното си отношение подсъдимият съжалява за стореното. В последната си дума подсъдимият Д. Т. Г. иска жалбата му да бъде уважена. Въззивният съд съобразявайки наведените в жалбата оплаквания, становището на страните и въз основа на събраните в хода на производството доказателства, проверявайки изцяло обжалваната присъда, констатира следното: При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че предходната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на първоинстанционната присъда и връщането на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на нарушението. Видно от протокола за съдебно заседание на 30.03.2016 г. съдебното производство пред първата инстанция е започнало по реда на чл. 371, т. 1 НПК, при което в съдебно заседание подсъдимият е дал съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата съдът непосредствено да ползва протоколите за разпити на свидетели и експертните заключения от досъдебното производство. От внимателния прочит на изявленията на защитника на подсъдимия, се установява, че липсва дадено и от него съгласие по чл. 371, т. 1 НПК. Въпреки това обаче съдът е постановил определение по чл. 372, ал. 3 НПК, с което е одобрил изразеното съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник да бъдат използвани протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключение от ДП, както и че същите са извършени при условията и реда, предвидани в НПК. След даване ход на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК и прочитане на обвинителния акт, подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях и че е наясно, че направените самопризнания, ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е постановил определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че ще ползва същото самопризнание при постановяване на присъдата. Тези действия на съдебния състав са в противоречие с предвидената в НПК поредност на дължимите от него действия, тъй като определението на съда по чл. 372, ал. 4 НПК е постановено след като съдебното следствие вече се е провеждало при условията на 371, т. 1 НПК и обективираното от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт е следвало да се оценява като елемент от доказателствената съвкупност. В мотивите към обжалваната присъда обаче, съдът незаконосъобразно е приел, че производството по делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, доколкото при анализа на доказателствата и определяне на наказанието на подсъдимия, се е позовал на направеното самопризнание и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, която е относима към процедура почл. 371, т. 2 НПК, но не и към тази по чл. 371, т. 1 НПК, каквато е започнал съдът в съдебното заседание. Анализът на глава 27 от НПК показва, че в нея са уредени две отделни, независими една от друга процедури със специфични предпоставки за прилагане и различни правни последици. Между тях няма взаимна обвързаност поради което и съчетаването им в едно общо производство е недопустимо. С оглед на това от гореизложенета поредност на действията на органа по ръководство и решаване може да бъде направен извод, че обжалваната присъда е постановена при допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, свързано с дейността и реда на формиране на волята на съда по включените в предмета на доказване факти и следващите от тях правни изводи Очевидното смешение в поредността и несъответствие между предхождащи и последващи действия на съдебния състав води до еднозначен извод за липса на валидно проведено в съответствие с правилата на НПК и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №1/06.04.2009г.на ОСНК на ВКС по прилагането на съкратено съдебно следствие по смисъла на глава 27 от НПК, с което дефинитивно правата на подсъдимия са били съществено нарушени. Отклоненията от посочените процесуални изисквания следва да се третират като основание за отмяна на присъдата, поради ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Констатираното основание за отмяна на атакувания съдебен акт, обосновава позицията на настоящия състав да не вземе отношение по релевираните в депозираната жалба оплаквания относно правилността на присъдата и приложимия материален закон, респ. справедливостта на наложените на подсъдимия Г. наказания. Доколкото посоченото процесуално нарушение е съществено и същевременно отстранимо при новото разглеждане на делото, то е достатъчно за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционният съд. С оглед на това въззивният съд намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени и делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, т. 1 и 2 НПК, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 144 от 30.03.2016 г., постановена по НОХД № 135/2016 г. по описа на РС Горна Оряховица. ВРЪЩА делото на РС Горна Оряховица за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |