№.............
град
Шумен, 27.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на пети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 96 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното производство е
образувано по реда на чл.145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 68 ал.1 от Закон за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба от Кметство с.Мадара,
общ.Шумен, представлявано от Кмета Н.К.Н. срещу Решение № 612/19.12.2019г. на
Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване
на своята дейност Кметството не е осигурило достъпна архитектурна среда на
обект: Кметство с.Мадара, което затруднява достъпа на лица с увреждания и
намалена подвижност до публични места и е нарушение на чл.5 от ЗЗДискр., представляващо
по-неблагоприятно третиране и дискриминация по признак "увреждане" и
на основание чл.80 ал.3 от ЗЗДискр.,
за установеното нарушение на Кметството е наложена на глоба в размер на 500
/петстотин/ лева.
Жалбоподателят сочи, че Кметството не
е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и не разполага със
самостоятелен бюджет и съответно средства, с които да се осъществи необходимото
преустройство на сградата. Освен това сградата, където се помещава Кметството е
публична общинска собственост на Община Шумен, поради което задължението за
осигуряване на достъпна архитектурна среда е на собственика на сградата. Прави
се искане за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител жалбата се поддържа. Не се оспорва установената в
решението липса на достъпна среда, но се твърди, че Кметството не може да бъде
субект на отговорност по ЗЗДискр.
Ответникът по жалбата- Комисията за защита
от дискриминация, не изпраща процесуален представител, но е изразила становище
по спора в писмени бележки от 04.03.2020г., като моли жалбата да бъде
отхвърлена и да ѝ бъде присъдено юристконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице- Община Шумен,
представлявана от Кмета беше конституирано по делото с Определение на съда от
03.02.2020г., като съдът прецени, че
актът засяга нейни права и интереси и следва да се гарантира право на участие в
съдебния процес, доколкото се твърди, че Кметството не разполага със
самостоятелен бюджет, както за преустройство на сградата, така и за заплащане
на наложената санкция. Според Тълкувателно решение № 1/2001г. на ВАС,
заинтересувани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният
административен акт предизвиква правни последици. Поради което, оспореният акт
създава задължения за Община Шумен, които не могат да бъдат да бъдат защитени
по друг процесуален ред.
Община Шумен е участвала като страна в
административното производство по издаване на Решението, като по т.2 от
диспозитива на същото се установява, че не е осъществила нарушение на чл.5 от
ЗЗДискр. и решението в тази му част е влязло в законна сила. В съдебно
заседание, Общината се представлява от юрисконсулт Въков, който не оспорва решението.
Съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред административния
орган било образувано с Разпореждане
№1542 от 28.12.2018г. на Председателя на Комисията за защита от
дискриминацията/КЗД/, в резултат на служебна проверка от служители на КЗД в
с.Мадара, осъществена на 25.07.2018г., при която било установено, че в
сградата, в която се помещава Кметството на населеното място няма достъп за
хора с увреждания. Съставен бил Констативен протокол № 12-11-1810 от
27.07.2018г., който с Доклад на член на КЗД от 17.12.2018г. бил адресиран до
членовете на КЗД с предложение за образуване на производство. Преписката била
разпределена на Ad hoc заседателен
състав, който определил председател О.К.и докладчик С.Й.. Докладчикът провел
процедура по изясняване на казуса, като била дадена възможност на страните Кметство
с.Мадара и Община Шумен да представят писмено становище и доказателства. В хода
на тази процедура единствено заинтересованото лице- Община Шумен е представило
становище от 15.02.2019г., в което е посочил, че задължението по § 6 от ПЗР на ЗИХУ действително не
е изпълнено.Причината била, че изграждането на рампа на процесната сграда, би
нарушило специфичния ѝ архитектурен облик с колонада и централно
стълбище, като предвид денивелацията от два метра не съществувала и подобна техническа
възможност. Поради което, предстои да бъде възложено изработването на конструктивен
проект от Общината за изграждане на специален вход за хора с увреждания през
друга част от фасадата от север с възможност за подход от главната улица. Представено
било Становище от Главния архитект на Община Шумен, в което е посочено, че технически
е неизпълнимо изграждане на рампа с изискващия се по норматив наклон и ще бъдат
заделени средства от бюджета за 2019г. Приложени са снимки на сградата.
С оглед на събраните доказателства от
докладчика бил изготвен доклад-заключение, който систематизирал извършените
процесуални действия и било предложено разглеждането на преписката в отрито
заседание с уведомяване на страните.
На 24.10.2019г. било проведено заседание
на КЗД, на което страните не изпратили представители, даден бил ход по същество
и преписката била обявена за решаване. На 19.12.2019г. било постановено
процесното Решение, в което по точка първа било прието, че обект Кметство
с.Мадара, находящ се в с.Мадара, община Шумен, ул.“Мадарски конник“№ 30 не
осигурява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност до публично място,
което е нарушение на чл.5, представляващо по- неблагоприятно третиране чрез
изградена и поддържана архитектурна среда, недостъпна за хора с увреждания по
признак „увреждане“. На осн.чл.80 ал.3 от ЗЗДискр. на Кметство с.Мадара,
представлявано от Кмета било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500лв.
Оспореното решение е връчено на
жалбоподателя на 10.01.2020г., жалбата е депозирана чрез КЗД на 22.01.2020г., в
преклузивния 14-дневен срок. Същата е процесуално допустима, от лице, което е
адресат на издадения индивидуален административен акт.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр., където са
регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в
същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган,
осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и
равенство на възможностите. Поради което, съдът намира, че решението е издадено
от компетентен орган, съобразно законоворегламентираната процедура и в
предвидената форма.
По делото е приобщена административната
преписка и са представени от Община Шумен писмени доказателства по искане на
жалбоподателят. От приложения Акт за публична общинска собственост №3470 от
19.12.2011г., съставен на осн.чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС, вписан в СВ с рег. №7728 от
20.12.2011г., се установява, че Кметство с.Мадара представлява сграда на два
етажа с площ 406 кв.м. в кв.50 по ПУП на населеното място, която е построена 1928г.
и е общинска собственост. Същата била предвидена за училище и притежава
специфичен архитектурен образ с колонада и стълбище, което преодолява наклон в
терена от север на юг. Не съществува техническа възможност за изграждане на
рама за достъп до сградата на лица с увреждания, поради което се предвижда
създаване на вход с просичане на северна страна на фасадата с подход от главен
път, което не е осъществено към момента и в бюджета на Община Шумен за 2019г. и
2020г. няма гласувани средства за създаване на достъпна инфраструктура за лица
с увреждания в сградата. По делото няма спор относно тези факти.
С оспореното решение, жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на чл.4 ал.1, във връзка с чл.5 от ЗЗДискр. по защитен
признак "увреждане". Нормата на чл.4 от ЗЗДискр. забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак
"увреждане". Разпоредбата на чл.5 от ЗЗДискр. определя като
дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не дава
дефиниция на понятието публично място. То следва да се тълкува, изхождайки от
целта на ЗЗДискр. и Конвенцията за правата на хората с
увреждания,
според които хората с увреждания следва да имат възможност да живеят
самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат
достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката
общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно
сградите, в които се предоставят обществени услуги, предлагани публично, каквато
е процесната сграда на Кметство, могат да се определят като публично място.
Изискването за достъпност на
архитектурната среда е въведено с чл.9 от Конвенцията, като държавите, ратифицирали
актът, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват
всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на сгради, пътища,
транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища,
жилищни постройки, здравни заведения и работни места. Задължението за свободен достъп на хора с
увреждания е регламентирано и в множество вътрешни нормативни актове като чл.2 от Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда на населението, включително за хората с увреждания и чл.169 ал.2 т.4 от Закона за
устройство на територията. Разпоредбите на чл.35 и чл.36 от Наредбата
предписват задължения към собствениците на всички сгради с обществен характер
за привеждането им в съответствие с изискванията й, което за процесният случай
представлява осигуряване на достъп по някой от предвидените в същата способи за
осигуряване на достъпни елементи на сградите. "Достъпна среда"
съгласно §1 т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г. е среда в
урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно.
Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИХУ създава
задължения, в указания срок до края на 2006г. до обществените сгради и
съоръжения- държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за
хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и
комуникативни бариери.
Неосигуряването на достъпна среда е
въведено от ЗЗДискр. като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, понеже
липсата на достъпна среда, лишава хората с увреждания и намалена подвижност от
възможността да участват самостоятелно и пълноценно в обществения живот и сама
по себе си представлява неравноправно третиране.
Пряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4
ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по
смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна,
така и от субективна страна. Съдът приема, че с оглед на всички събрани
доказателства, за доставчика на обществени услуги и собственик на обект с
обществено ползване съществува задължение за осигуряване на достъпна среда за
лица със затруднена двигателна подвижност. Като не е била осигурена такава по
отношение на сградата на Кметство с.Мадара, е било допуснато неравно третиране
на тези лица. Решението на КЗД в частта му с която е установено нарушение на
чл.5 от ЗЗДискр., е законосъобразно, като съобразено с материалния закон и с
целта му. В този смисъл е и многобройната практика на ВАС по приложението на
закона- Решение № 2496 от 17.02.2020г. по
адм. дело № 9008/2019; Решение №1744 от
04.02.2020г. по адм. дело № 7795/2019г. на пето отделение и др.
По отношение на субекта на задължение и
съответно санкционирано лице, както и относно посочване на релевантната
санкционна разпоредба и вид санкция, решението е неправилно.
Съгласно чл.2 ал.2 от Закон за
административно-териториалното устройство на Република България, кметствата са съставни
административно-териториални единици на общините и нямат самостоятелна
правосубектност, по аргумент от чл.14 ЗМСМА, където изрично
е посочено, че общината е юридическо лице и има право на собственост и
самостоятелен общински бюджет. Съответно, функциите по ръководство на
цялостната изпълнителна дейност на общината, по организиране изпълнението на
общинския бюджет, както и представителството на общината пред физически и
юридически лица са възложени на кмета на общината, съгласно чл. 44 ал.1 т.1 т.5
и т.15 ЗМСМА.
Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 т.1 т.10 ЗМСМА, на Кмета на
кметство е възложено изпълнението на бюджета на общината, в частта му за
кметството, представителството на кметството пред населението, обществени и
политически организации и други райони или кметства, организиране изпълнението на
актовете на общинския съвет и на кмета на общината, отнасящи се до територията
и гражданите на кметството, както и функции, възложени му от кмета на общината.
В този смисъл е и константата съдебна практика на ВКС и ВАС. /Решение № 5992 от 29.04.2013 г. на
ВАС по адм.д. № 7583/2012г., IIIо. и др./ Анализът на горепосочената нормативна
уредба води до извода, че Кметство с.Мадара не е самостоятелно юридическо лице
и следователно, като съставна единица без правосубектност, не може да бъде
ангажирана отговорността му по повод нарушение на ЗЗДискр.
Съгласно чл.10 от ЗЗДискр. всички органи
на местно самоуправление, в т. ч. и Община Шумен, са длъжни, при осъществяване
на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за
постигане целите на Закона за защита от дискриминация. В сградата
ползвана от съставна административна единица на Общината, тя осъществява
правомощията си и неизпълнението на задължението за равно третиране е нарушение
на антидискриминационното законодателство.
Ирелевантна за установеното нарушение се
явява собствеността на сградата, доколкото
задължението
за създаване на достъпна архитектурна среда е на общинската структура, която
предоставя в сградата услуги, за които е необходим достъп за лица с
увреждания. В този смисъл е и практиката
на ВАС- Решение № 5622 от 20.04.2011г. по адм. дело № 8693/2010г. на ВАС, 7о. и др.
С втора част на т.ІІ от процесното
решение на основание чл.47 т.3, вр. чл. 80 ал.3 от ЗЗдискр. на Кметство
с.Мадара е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Както
беше посочено по-горе Кметството не е юридическо лице, като съобразно своята
структура не е и физическо лице.
Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана на основание санкционната норма на чл.80 ал.3 ЗЗДискр., съгласно
която, за допускане извършването на нарушение по ал.1, ръководителят на юридическо лице- работодател,
се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Така приложената от КЗД норма изрично предвижда, в съответствие с чл.10 и чл. 24 ал.2 ЗАНН, вр. чл.84 ал.3 ЗЗдискр.,
административнонаказателна отговорност за допустителя на административното
нарушение по чл.80 ал.1 ЗЗДискр., а не за
прекия извършител.
Субект на нарушението по чл.80 ал.1 от
ЗЗискр. е всяко административнонаказателно отговорно физическо лице, което не
изпълни задължение, произтичащо от ЗЗДискр. Допустителят носи отговорност за
извършеното от друго лице нарушение. "Допустителството" се обективира
в бездействие-непредприемане на необходимото за възпрепятстване извършването на
нарушение от намиращо се в служебна зависимост лице и предпоставя виновност на
последното. Отговорността на ръководителя на юридическото лице-работодател,
като допустител може да бъде ангажирана само когато прекият извършител на
нарушението е физическо лице, което е извършило нарушението при осъществяване
дейността на юридическо лице и само когато е установено нарушението от страна
прекия извършител. В настоящия казус, установеното нарушение е за пряко
извършване на дискриминация и в решението не са изложени никакви мотиви за допустителство
на ръководител, като такъв не е посочен, както и юридическо лице. Мотивите, с
които е наложено наказанието и всички релевантни факти на нарушението, описани
в пълнота в решението, са относими към санкционната разпоредба на чл.80 ал.2 от ЗЗДискр., а именно
когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице,
на него му се налага „имуществена санкция“ в размер от 250 до 2500лв. Нормата
на ЗЗДискр., предвиждаща за нарушения на антидискриминационното
законодателство, налагането на имуществени санкции е приложима за всички
структури на юридически лица по аргумент на чл.83 ал.1 от ЗАНН/В предвидените
в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица може да се налага имуществена санкция
за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност/. Освен това чл.80 ал.3 от закона предвижда административно наказание „глоба“
за физическото лице, допуснало нарушение, която глоба е наложена на Кметство
с.Мадара, въпреки, че същото не е физическо лице. Следователно наложената на
жалбоподателя глоба е изцяло незаконосъобразна и решението в тази му част следва
да бъда отменено.
При посочения изход на спора, на
основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя, се дължат извършените разноски
по производството. Съобразно представения списък на разноските и
доказателствата за изплащането им, същите са в размер на 350лв., от които
държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00
лв., което е в минималния по Наредбата размер.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Кметство с.Мадара, общ.Шумен, представлявано от Кмета Н.К.Н. Решение № 612/19.12.2019г. на Комисия за
защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята
дейност Кметството не е осигурило достъпна архитектурна среда на обект:
Кметство с.Мадара, което затруднява достъпа на лица с увреждания и намалена
подвижност до публични места, нарушение на чл.5 от ЗЗДискр.,
представляващо по-неблагоприятно третиране и дискриминация по признак
"увреждане" и на основание чл. 80 ал.3 от ЗЗДискр.
на Кметството е наложена на глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
Комисия за защита от дискриминация-гр.София, бул.“Драган Цанков“ №35 да заплати
на Кметство с.Мадара, общ.Шумен, представлявано от Кмета сумата 350лв./триста и петдесет лева/ разноски
по водене на делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: