Р Е Ш Е Н И Е
София, 25.01.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при участието на секретаря Ели Гигова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9678 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе пред вид :
Производството е
образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от Ц.П.Н., ЕГН
**********,*** и П.П.Н., ЕГН **********,***,
представлявани в процеса от адв. Р.М. Иванова, вписана в САК, съдебен адрес:***
против З. „Б.И.“ АД, *** с правно основание по чл. 432, ал.1 КЗ за сумата общо 260 000 лв. – по 130 000 лв. за
всеки ищец, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, настъпили в резултат
на смъртта на тяхната майка Й.Н.И. при застрахователно събитие ПТП, настъпило
на 24.10.2017г., ведно със законната
лихва върху всяко обезщетение, считано от 01.03.2018 г. до окончателно му
плащане и сторените разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 24.10.2017 г., около 7,15 ч. в гр. Враца, на пешеходна
пътека на бул „Мито Орозов“,
до дом №16, А.Н.И., управлявайки лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № ******, причинил ПТП, като блъснал пресичащата по пещеходната
пътека Й.Н.И., майка на ищците, която, вследствие на получените травми,
починала на 25.10.2017 г. По повод на настъпилото ПТП било образувано НОХД №
153/2018 г. по описа на ОС-Враца, по което с постановена Присъда от 24.06.2018 г., с която подсъдимият А.Н.И. бил признат за
виновен. Ищците твърдят, че са понесли много тежко загубата на единствения им
останал родител. Ежедневието им било изпълнено с негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от липсата на толкова близък човек, защото
отношенията им са били основани на взаимна обич, доверие и уважение. За
увреждащия автомобил ищците твърдят да е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по ЗП № BG/02/117001155278, със срок на валидност една година, считано от 17.04.2017 г.
със ответното дружество З. „Б.И.“ АД. Ищците твърдят още, че са предявили пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като била образувана преписка по щета № **********, но до
момента такова не било изплатено. В тази връзка ищците предявяват настоящите
искове срещу З. „Б.И.“ АД с правно основание по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане
на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди за всеки от
тях от по 130 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко обезщетение,
считано от 01.03.2018 г. до окончателно му плащане.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в срочно депозиран отговор на
исковата молба оспорва изцяло предявените искове, както
по основание, така и по размер. Въпреки че не оспорва, че е предоставил
застрахователно покритие по горепосочената полица, отвтеникът
възразява срещу основанията на претенциите, като оспорва да е налице виновно и
противоправно поведени от страна на водача на увреждащото МПС – оспорва
описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищците механизъм, както и да е
причинено виновно от водача на лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № ******. Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на пострадалата,
която пресичала на необозначено за целта място, като степента й на вина била
поне 90 %. Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства, които
да сочат какви травми е претърпяла пострадалата и налице ли е
причинно-следствена връзка между тях и настъпилата смърт. Оспорва исковете по
размер като прекомерно завишени с оглед критерия по чл. 52 ЗЗД.
По делото, на основание
чл. 219 ГПК като трето лице-помагач на ответника е конституиран А.Н.И., ЕГН **********,***
и срещу него е приет, при условията на евентуалност, за разглеждане обратен иск
за сумата 26 000 лв., предявен като частичен от сумата 260 000 лв., на
основание по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Третото лице - помагач А.Н.И. ангажира
писмено становище в процеса като признава деликтия
характер на поведението си, но оспорва по размер предявените преки искове тъй
като намира същите за прекомерно завишени, с оглед критерия по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе пред вид
представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
инициирано по допустима искова молба на ищците Ц.П.Н. и П.П.Н., намираща своето правно основание в разпоредбата на
чл.432, ал.1 от КЗ. Това е така доколкото от представените писмени доказателства се
установява, че е изпълнена процедурата по чл. 380, ал.1 КЗ – видно от писмена
застрахователна претенция с вх. № ОК-657026/30.11.2017 г. Не са налице данни в
рамките на законния тримесечен срок застрахователят да е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по образуваната по негов опис преписка по щета № **********.
По заявените от страните
основания и възражения:
От представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.11.2017 г. по описа
на ОДМВР, Враца се установява фактът на настъпване на процесното увреждащо
събитие на 24.10.2017 г. с посочените в него участници – л. а. „Опел Вектра“, Рег. № ****** с водач А.Н.И., ЕГН ********** и
пешеходката Й.Н.И., ЕГН **********. Документът не се ползва с установителна
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, поради което, за да бъдат
направени фактически и правни изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно
за противоправното му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва
да се позове на събраните по делото допустими доказателствени средства.
Установи се, че във
връзка с процесния инцидент е водено наказателно производство, приключило с
влязла в сила Присъда № 18 от 25.06.2018 г. по НОХД № 153/2018 г. по описа на Окръжен
съд - Враца, по силата на която водачът на МПС е признат за виновен за това, че
поради нарушаване на правилата за движение /чл.20, ал.1 ЗДвП/) е причинил по
непредпазливост смъртта на Й.Н.И., като деянието е извършено в условията на два
квалифициращи признака – на пешеходна пътека и в пияно състояние – видно от
посочената в присъдната правна квалификация. Актът е
влязъл в законна сила на 08.04.2019 г. и на основание чл. 300 ГПК се явява със
задължителна сила за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противправност и вината на дееца.
В този смисъл,
настоящият съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд
относно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, поради което намира за установен
деликтния фактически състав.
Пред вид липсата спор
относно застрахователното покритие, осигурено от ответника по силата на
застрахователна полица № BG/02/117001155278, съдът намира за доказан фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя, доколкото същата е функция от пораждането на
гражданска отговорност за застрахования водач на МПС.
Наличието на акт по чл.
300 ГПК не препятства възможността за разглеждане на въпроса за наличието или
липсата на съпричиняващо поведение на пострадалата в рамките на настоящето производство. Такова
възражение е наведено и се поддържа от ответната страна като защитно средство с
цел намаляване на отговорността му. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
обаче, не позволяват да се направи извод, че пострадаталата
сама е създала условия за собственото си увреждане, като е предприела пресичане
на необозначено за целта място. Съдът се позовава и преценява като пълно
доказателство, опровергаващо тази теза, наличната по делото присъда, която установява,
че ПТП настъпва именно на пешеходна пътека като това обстоятелство се явява
квалифициращ признак, част от обективните елементи на инкриминирания престъпен
състав – чл. 343, ал.3, предл.1 и предл.5 НК. Приетата по настоящето дело САТЕ досежно механизма на станалата
катастрофа потвърждава същия извод – за настъпване на ПТП по протежения на
пътното платно върху означена пешеходна пътека. Ето защо настоящия съдебен
състав намира възражението на застрахователя за недоказано.
Като съществен за
решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за размера на понесените от
ищците вреди.
Съдът съобрази
обстоятелството, че двамата ищци са родственици от най-близкия роднински кръг на
починалатаа Й.Н.И. – нейни деца.
Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, сред които попадат и
децата на починалия. По отношение на тези лица вредите не се презюмират и подлежат на доказване по общия ред, като в
хода на съдебното дирене бяха събрани доказателства, че приживе между ищците и покойната им майка са съществували отношения, основани на уважение и
взаимопомощ. Подобен извод може да бъде направен въз основа на показанията на
св. В., която сочи още, че ищецът П.Н. е живеел с майка си до самата й кончина,
като с оглед двигателните му затруднения („...той
е на инвалидна количка.“) той че е бил подпомаган битово от своята майка. Макар
да не са живеели в едно домакинство с ищцата Ц.Н., свидетелката сочи, че последната
е посещавала често своята майка и брат. От събраните гласни доказателства може
да се направи извод за това, че между починалата и нейните деца приживе е
съществувала близка връзка – семейството е отбелязвало заедно празници, именни
дни, тържества. Същата описва семейството като сплотено. Съдът намира за
последователни и достоверни показанията на св. В. в тази насока. От изложеното
се налага извод за това, че между починалата и нейните наследници не е съществувала
само формална родствена връзка, но и такава основана на споделяне на общ
житейски път. От последното обстоятелство произтичат и вредите за ищците, за
които са установи, че трудно преживяват загубата на своята майка.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за обезщетяване на понесените
от ищците неимущетвени вреди за основателни, като за
целите на приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и, съгласно указанията
в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, съобрази начина на
настъпване на вредата, отношенията на близост между ищците и починалата, възрастта
на последната, като приема, че следва да се определи на обезщетение в размер на
сумата от по 60 000 лв. за всеки от ищците. За да определи обезщетение в
посочения размер съдът отчита близката родствена връзка между ищците и
почналата, както и обстоятелството, че и двете и деца са пълнолетни и
еманципирани от грижата на своята майка личности. За разликата до пълните
предявени размери от по 130 000 лв. за всеки ищец исковете следва да се
отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Относно предяения в условията на евентуалност обратен иск от З. „Б.И.“
АД срещу третото лице - помагач А.Н.И. с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, съдът прецени, че са налице материалноправните
предпоставки за уважаване на регресния иск доколкото
по делото в пълнота беше доказано регресното
основание, на което се позовава застрахователя, а именно: причиняване на пътнотранспортното произшествие от страна на
застрахованото лице в условията на нарушение по Закона за движението по пътищата чрез управлявление на моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма -
аргумент от чл. 500, ал.1, т.1 КЗ. В тази насока съдът цени задължителната сила
на влязлата в сила Присъда № 18 от 25.06.2018 г. по НОХД № 153/2018 г. по описа
на Окръжен съд – Враца, с която съдебно установен се явява фактът на
причиняване на вредата в пияно състояние – в случая с концентрация на алкохол в
кръвта 0,88 промила.
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски на основание
чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния им представител, като след като съобрази
фактическа правна сложност на спора от една страна и материалния интерес по
спора, съдът приема, че на „Адвокатско дружество О.К.“, ЕИК ******се следва възнаграждение
в размер 3 830 лв.
Ответникът претендира
присъждане на разноски в общ размер 10 000 лв., от които му се следва по
съразмерност и на основание чл. 78, ал.3 ГПК сума в размер на 4 600 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса в полза на СГС в размер на
4 800 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, *** да заплати на Ц.П.Н., ЕГН **********,*** и на П.П.Н., ЕГН **********,***, представлявани в процеса от адв. Р.М.
***, сумата общо 120 000 лв. - по
60 000 лв. на всеки от тях,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, търпени от на смъртта на майка им Й.Н.И., ЕГН **********, в
резултат на ПТП, станало на 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху всяко
обезщетение, считано от 01.03.2018 г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в частта за разликата до пълния предявен размер общо от
260 000 лв. - по 130 000 лв. за всеки, като Неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД да заплати на „Адвокатско дружество О.К.“, ЕИК ******, адвокатско
възнаграждение в размер 3 830 лв. на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ц.П.Н.
и П.П.Н. да заплатят на З. „Б.И.“ АД съдебни разноски
на основание чл. 78, ал.3 ГПК в размер на 4 600 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД да заплати по сметка на СГС държавна такса по чл. 78, ал.6 ГПК в размер на 4 800
лева.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********,***,
да заплати на З. „Б.И.“ АД на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ сумата от
26 000 лв.
представляваща застрахователно обезщетение, присъдено в полза на Ц.П.Н. и П.П.Н., ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск –
19.11.2018 г. до окончателно изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че
тази суми бъде платена от З. „Б.И.“ на Ц.П.Н. и П.П.Н..
Решението е постановено
при участието на трето лице - помагач на ответника А.Н.И., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: