Решение по дело №3531/2016 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш      Е      Н     И      Е

Гр.София, …  април 2017 година

 

В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година заседание при закрити врати, в състав:

                                                     СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар К.И., след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3531 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Молителят Н.А.П. твърди, че държавата има изискуемо парично вземане срещу фондация „Ж.А. ЗА Р.“ гр.София, произтичащо от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от ЕС чрез Европейски социален фонд. Твърди, че на 27.08.2008г. Министерството на държавната администрация и административна реформа, в качеството му на управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет“ /УО на ОПАК/, от една страна и фондация „Ж.А. ЗА Р.“ гр.София, като бенефициент, е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № 08-12-24-С/27.08.2008г. за изпълнение на проект с наименование „Партньорство между гражданите и общината- гаранция за прозрачност и отчетност“, с регистрационен номер на проектно предложение №08.12.-24/25.04.2008г.Договорът е сключен по приоритетна ос I.“Добро управление“, подприоритет „Прозрачна и почтена държавна администрация“, бюджетна линия BG051PO002 /08/ 1.2-02.Неразделна част от договора е приложение 1 ОУ към договорите/ заповедите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Административен капацитет“. На 22.12.2008г. е сключен анекс към договор№ 08-12-24-С/27.08.2008г. за замяна на мениджъра на проекта.

                   С Постановление №194 от 06.08.2009г. за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа, МС постановява, че функциите на УО на ОПАК се разпределят към Министерство на финансите. Постановлението влиза в сила на 11.08.2009г., поради което на 08.10.2009г. е сключен анекс към договор№ 08-12-24-С/27.08.2008г. за промяна на УО на ОПАК и адреса за кореспонденция с него. Останалите клаузи на договора са непроменени.

                   Съгласно чл.2 от договор№ 08-12-24-С/27.08.2008г., срокът за  реализиране на финансирания проект, включително за представяне на окончателен доклад, е 12 месеца, считано от датата на сключване на договора.

                   Общата стойност на проекта възлиза на 220 833,12лв.На основание чл.3,т.3.2 от договора ОУ се задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 220 833,12лв, което представлява 100% от общите допустими разходи.

                   Във връзка с горното и в съответствие с чл.4,т.4.5 от договора  от ОУ на фондацията са преведени следните суми: на 07.10.2008г. – 44 166лв, представляваща авансово плащане; на 10.06.2009г. – 9 844,08лв, представляваща междинно плащане; на 08.01.2010г.- 2 912,24лв, представляваща междинно плащане и на 26.04.2010г.- 32 979,66лв, представляваща междинно плащане.

                   С писмо изх.№ А12-22-119/**.12.20**г. фондацията е уведомена от Министерство на финансите, че във връзка с окончателно приключване на проекта „Партньорство между гражданите и общината- гаранция за прозрачност и отчетност“ по договор№ 08-12-24-С/27.08.2008г., верифицираните разходи по проекта са в общ размер на 47 872,77лв.Предвид факта, че по сметката на бенефициента са преведени 89 901,98лв, разликата от ** 029,21лв подлежи на възстановяване от бенефициента. В горецитираното писмо, неразделна част от акт№67/18.11.2015г., подробно са изложени съображенията, поради които не са верифицирА.разходи в размер на ** 029,21лв.

                   На бенефициента е даден срок от 14 дни за възстановяване на сумата, съгласно писмо изх.№16-12-174/20.05.2014г. от Министерство на финансите, с което е уточнено, че при просрочени задължения по неправомерно усвоени средства по оперативна програма ОПАК се прилага законна лихва.

                   С писмо изх.№647/27.12.20**г. от страна на фондацията е отправена молба за преразглеждане на направените от УО констатации за непостигане на целите на проекта, като същевременно е направено признание за наличието на нередности по осъществяване на проекта, които бенефициента обяснява с липсата на достатъчно опит. С писмо изх.№08-12-24/31.01.2014г. фондацията е уведомена от УО, че не е налице основание за преразглеждане на случая. Получаването на това писмо е потвърдено от фондацията, поради което се начислява лихва за забава.

                   С оглед изложеното, на основание чл.3, ал.8 и чл.3, ал.7,т.6 от ЗНАП, е издаден акт за установяване на частно държавна вземане№67/18.11.2015г., с който се констатира, че към 17.11.2015г. държавата има изискуемо вземане към фондацията в размер на 49 925,48лв, от които главница в размер на **  029,21лв и лихви за периода от 11.01.2014г. до 17.11.2015г. в размер на 7 896,27лв.

                   Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен, вземането на държавата е станало изискуемо преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и продължава да нараства. Моли съда да постанови решение по чл.630, ал.2 ТЗ.

                   В срока за отговор фондация „Ж.А. ЗА Р.“, гр.София не дават такъв.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   От фактическа страна.

                   На 27.08.2008г. е сключен договор между Министерство на държавната администрация и административната реформа, Управителен орган на Оперативна програма „Административен капацитет“ /ОПАК/, Дирекция „Управление на проекти и програми“, гр.София и фондация „Ж.А. за Р.“, гр.София, представляващ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПАК, съфинансирана от ЕС чрез Европейски социален фонд, с регистрационен номер на договор 08-12-24-С/27.08.2008г.

                   По силата на постигнатото съгласие страните са се съгласили, че с този договор Управляващият орган /УО/ предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Партньорство между гражданите и общината- гаранция за прозрачност и отчетност“, а бенефициентът приема безвъзмездната финансова помощ и се задължава да изпълни проекта при спазване на изискванията на договора.

                   Уговореният срок за изпълнение за изпълнение на проекта е 12 месеца.

                   Страните са се съгласили, че общата стойност на проекта, финансиран по този договор, е в размер на сумата от 220 833,12лв и представлява 100% от общите допустими разходи.

                   Страните са се съгласили, че исканията за плащане се подкрепят от представени междинни и окончателни технически доклади и финансови отчети, като УО прави междинни и окончателни плащания на базата на действително извършени платени разходи и след представяне на фактури или срещу счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност съгласно българското законодателство. В договора са дефинирани понятията авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане.

                   Страните са се съгласили, че в случай на несертифицирани, платени на бенефициента разходи УО има право да извърши прихващане на съответните суми от следващото плащане към бенефициента.

                   Към сключения договор са представени ОУ, действали към момента на сключване на сделката.

                   На 08.10.2009година страните сключват анекс към договора, с който се променят страните по материалното правоотношение, на основание ПМС№194/06.08.2009г., като функциите на УО на ОПАК се разпределят на Министерство на финансите.

                   На 07.10.2008г. на бенефициента е изплатена сумата от 44 166,лв, представляваща авансово плащане; на 10.06.2009г. на бенефициента е изплатена сумата от 9 844,08лв, представляваща междинно плащане; на 08.01.2009година на бенефициента е изплатена сумата от 2 912,24лв, представляваща междинно плащане и на 26.04.2009година на бенефициента е изплатена сумата от 32 979,66лв, представляваща окончателно плащане.

                   След проведена кореспонденция, касателно верифициране на разходите с Акт№67/18.11.2015г. за установяване на частно държавно вземане, ЦУ на НАП установява, че верифицираните разходи по проекта са в размер на сумата от 47 872,77лв.На бенефициента е даден 14-дневен срок за възстановяване на разликата до отпусната сума, а именно сумата от ** 029,21лв, като неправомерно усвоени от него. Не е извършено плащане, а задължението е лихвоносно. Поради това се установява, че държавата има изискуемо вземане към фондацията, към 17.11.2015г., в размер на сумата от 49 925,48лв, представляваща сумарна величина от главница в размер на ** 029,21лв и 7 896,27лв лихва върху тази сума за периода от 11.01.2014г. до 17.11.2015г.Отправена е покана за изпълнение на тези задължения. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, актът за установяване на частно държавно вземане, възникнало въз основа на договор, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Констатациите в него относно размера на изискуемото вземане на държавата не могат да се оспорят по реда на АПК. АУЧДВ не подлежи на самостоятелно обжалване, той има констативен характер. (вж. Определение ВАС/2012 г.; Определение на ВАС/2011 г.; Определение ВАС/2010 г.; Определение ВАС/2010 г.; Определение ВАС/2009 г.) Аналогично е разбирането на Върховен касационен съд -виж Определение ВКС, І ТО, ч.т.д.№ 8**/2011г.Подлежи на събиране по реда на ГПК.

                  Представено е писмо на Служба по вписванията, гр. София, от което е видно, че за ответника няма извършени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.11.1990 г. до 03.10.2016 г. , а от представеното удостоверение на СДВР, отдел "Пътна полиция" е видно, че за ответника няма данни в централна база КАТ.

                   По делото е допусната съдебно – финансова- икономическа експертиза, която е изготвена от вещото лице Ани Т. и приета от съда като годно доказателствено средства- дадено компетентно и незаинтересовано.

                   В представеното на съда заключение, вещото лице Т., е направила следните констатации:

                   Общият размер на платените суми на ответника, в качеството му на бенефициент, са в размер на 89 901,98лв.Общият размер на отчетените от фондацията разходи по проекта е в размер на 912 229,82лв.

                   Вещото лице детайлно е посочило размер на преки признати разходи по проекта, непризнати преки разходи по проекта и е извършило рекапитулация на отчетените от фондацията разходи по проекта и верифицираните разходи от УО.

                   Констатирало е, че дължимата сума от фондацията на държавата е – главница в размер на ** 029,21лв и лихви за периода от 11.01.2014г. до 05.05.2015г. в размер на 9 883,48лв.

                   По отношение на структурата на активите на ответника, вещото лице е констатирало, че същият не притежава имущество- дълготрайни материални, нематериални и финансови активи, както и краткотрайни материални запаси. Основният актив на фондацията са вземания, които представляват 76,92% до 91,14% от всички активи на ЮЛ,  а паричните средства заемат относително нисък дял в активите – от 8,86% до 23,08%.

                   За изследвания период от време – 2010г.-2015г.- структурата на пасивите е отразена в изготвените ГФО и резултатът от извършваната нестопанска дейност на фондацията е отрицателен, а това означава, че извършените разходи превишават стойността на получените финансирания. Ответникът е отчел и други задължения за изследвания период от време. Процесното частно държавно вземане не е включено във финансовите отчети на фондацията. Включено е обаче искане за плащане по процесния договор, №6, в структурата на краткотрайните активи. Поради тази причина вещото лице е изготвила два варианта, касателно коефициентите за ликвидност.

                   Настоящият състав на съда намира, че относим към спора е този вариант на заключението, в който е съобразено наличие на частно държавно вземане и липса на вземане на ответника към държавата, основаващо се на договора.

                   При този вариант на заключението, коефициентът на обща ликвидност, коефициентът за бърза ликвидност и коефициентът за незабавна ликвидност за изследвания период от време е както следва: за 2010г.- 0,88; за 2011г.-0,87; за 2012г.-1,38; за 20**г.- 0,89; за 2014г.- 0,15 и за 2015г.-0,20.Коефициентът за абсолютна ликвидност за изследвания период от време е както следва: за 2010г. -0,08; за 2011г.-0,08; за 2012г.-0,38; за 20**г.- -0,08; за 2014г.-0,15 и з 2015г.-0,05.

                   Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост за същия период от време са отрицателни величини, с изключение на 2012г., в която са 0,06 и съответно-17,00.

                   При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

   За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен в разпоредбата на чл.608 ТЗ, чл.625 от същия закон, а именно: 1. да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3. да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; 4. да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

   От събраните по делото доказателства се установи, че държавата има изискуеми частни държавни вземания към ответника общо в размер на 51 912,69лв., от които ** 029,21лв. главница и 9 883,48лв лихва за периода от 11.01.2014г. до 05.05.2016г., произтичащи от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Административен капацитет", сключен на 27.08.2008 г. , които са установени с акт № 67 за установяване на частно държавно вземане от 18.11.2015г. г. на директор на дирекция „Държавни вземания“ в ЦУ на НАП. Ответникът не е погасил задълженията си, като не е представил доказателства, че неплащането се дължи на временни затруднения, а също така не е установено, че ответникът разполага с имущество, което е достатъчно да покрие задълженията му, без да увреди интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ.

Финансовото състояние на сдружението е изследвано от вещото лице за периода 2010 г. до 2015 г. включително. Вещото лице е установило, че както и без отразяване на вземането на държавата, както и при отразяване на същото в баланса на фондацията, към 31.12.2014 г., показателите за ликвидност са под норматива, поради което може да се направи извод, че ответникът не може с краткосрочните си активи, които представляват само вземания и парични средства, да погаси краткосрочните си задължения.

Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на фондация „Ж.А. за Р.“, гр.София, тъй като ЮЛ не е в състояние да изпълни изискуеми частни държавни вземания, поради което е неплатежоспособно.

Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи в зависимост от момента, в който е установено, че ответникът не е в състояние да изпълнил изискуемите си задължения, а именно -31.12.20** г. С оглед установената липса на бързоликвидни налични активи, съдът приема, че длъжникът не притежава налично имущество, с което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването му, тъй като тогава възниква необходимостта от заплащането им. Ето защо, на основание чл. 629б от ТЗ, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000лв. за началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, като в определения от съда срок посочената сума не е предплатена.Молителят е направил искане до съда да бъде постановено решение по чл.630, ал.2 ТЗ.Съдът намира, с оглед трайно лошите финансови и икономически показатели за периода, изследван от изслушаната експертиза, че е очевидно, че с дейността си фондацията би увредила масата на несъстоятелността.При направено изрично искане за постановяване на решение по чл.630, ал. ТЗ съдът дължи изрично произнасяне. Съгласно Решение№44/27.05.2014г. по т.д.№3286/20**г. на Второ т.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, касационната инстанция приема следото:“ Обявяването на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му по чл.630, ал.2 ТЗ предпоставя произнасяне от съда по чл. 630, ал. 1 ТЗ - за обявяване неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството, определяне началната й дата и откриване на производство по несъстоятелност /същинска част на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ/, назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите /производни части на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ/. Обявяването на длъжника в несъстоятелност и прекратяването на дейността му представляват същинската част на решението по чл.630, ал.2 ТЗ, която част подлежи на самостоятелно обжалване спрямо същинската част на решението за откриване на производството по несъстоятелност. При необжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност същото влиза в сила. При обжалване на същинската част на решението по чл.630, ал.2 ТЗ с оплакване, че произнасянето по чл.630, ал.2 ТЗ не е обусловено от изрично направено искане на страна в производството, и основателността на това оплакване, на обезсилване подлежи само решението по чл.630, ал.2 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, но не и решението изцяло, т. е. в частта за обявяване неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството, определяне началната й дата и откриване на производство по несъстоятелност.“В контекста на изложеното, с оглед липсата на възможност за произнасяне по реда на чл.630, ал.1 ТЗ, представляващо част от задължителните реквизитите на решението по чл.630, ал.2 ТЗ, искането за молителя за постановяване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ следва да бъде оставено без уважение.

Съдът следва да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ като последица от неизпълнените му указания за привнасяне на началните разноски за производството по несъстоятелност, в каквато насока са дадените от него указания в производството по чл.629бТЗ.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя направените от последния разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 500лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 800лв, определено по реда на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При изложеното съдът

 

Р       Е        Ш        И :

 

             ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на фондация „Ж.А. ЗА Р.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“********“№**,, ет.*, ап.**  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –  31.12.20**година.

               ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на фондация „Ж.А. ЗА Р.“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********“№**,, ет.*, ап.** .

              ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ фондация „Ж.А. ЗА Р.“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********“№**,, ет.*, ап.**.

                ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на фондация „Ж.А. ЗА Р.“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********“№**,, ет.*, ап.**.

                ДОПУСКА обезпечение по отношение на имуществото на фондация „Ж.А. ЗА Р.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“********“№**,, ет.*, ап.**, чрез налагане на запор и възбрана върху активите му.

                 ОТХВЪРЛЯ искането на молителя Н.А.П. гр.С., за постановяване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ, поради неоснователността му.

                   ОСЪЖДА фондация „Ж.А. ЗА Р.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“********“№**,, ет.*, ап.** да заплати на Н.А.П., гр.С., бул.“********“№** разноски по делото в размер на 1 300лв.

                   СПИРА производството по т.дело № 3531/2016година по описа на СГС, ТО,  6-6 състав.

                    РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към СГС и обнародване в "Държавен вестник" и може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от датата на обнародване в "Държавен вестник".

      В 7- дневен срок от съобщението молителят да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ДВ такса за обнародване на съобщение за решението в размер на 35 лева.

 

 

                     

                                                                          СЪДИЯ: