РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.10.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 196 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

    Производството е по реда на чл.155 ал.2 във вр. с чл.58 ал.1 т.7 /отм./ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.             

               Административното дело е образувано по жалба на С.В.К. с посочен съдебен адрес:***, чрез адв. А.Т. - САК, подадена срещу Решение рег.№ 451р-4831 от 17.04.2019 г. на Началника на РУ ******, с което на същия е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20150101848/30.09.2017г., валидно до 29.09.2022г. и е разпоредено да предаде притежаваните от него оръжия: 1. Ловна пушка „Маверик-88“ /едноцевна/, кал. 12. с фабр. № MV-164-58F; 2. Ловна пушка „Чърчил“ /ловен автомат/, кал.12, № 09А7758; 3. пистолет „Хеклер и Кох”, кал.9х19 с фабр. № 129-030113.

            Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон с искане да бъде отменено и присъдени направените по делото разноски. Излагат се доводи, че в настоящия случай не са налице фактическите основания за издаването на процесното решение, тъй като трите посочените наказателни постановления не са връчени и не са влязли в сила, а именно НП № 10/12.03.2018 г. е обжалвано пред PC - Тетевен и към момента на издаване на индивидуалния административен акт. Твърди се, че   наложените на оспорващият наказания не са от даващите основание за отнемане на издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, по смисъла на чл.58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ. Сочи се, че отнемайки издаденото разрешение на основание чл.58 ал.1 т.7 ЗОВВПИ, без да са налице предпоставките за това, административният орган е постановил акта си в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.146 т. 4 от АПК, поради което постановеният административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

             В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, чрез редовно упълномощеният процесуален представител в депозирани по делото писмени становища поддържа жалбата по изложените в нея съображения.                             

             Ответника- Началника на РУ ******, редовно призован не се явява, не изпраща представител.

             Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че в оспореното решение неправилно е прието, че наличието на три нарушения на общественият ред, за да бъде отнето оръжието на основание на цитираната рабпоредба, която вече е отменена от законодателя.

    Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:   

              По представената по делото административна преписка е приложено заверено копие от Разрешение №20150101848  от 30.09.2017 г., издадено от РУ – ****** към ОДМВР – Ловеч, валидно до 30.09.2017 г. /л.23/, видно от което, на жалбодателя, е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, съгласно приложение, неразделна част от разрешението, а от приложението към това разрешение е видно /л. 23/, че същото се отнася за едноцевна помпа марка “Маверик-88”  калибър 12, с фабр. № MV-164-58F; ловен автомат марка „Чърчил”, калибър 12, № 09А7758 и пистолет „Хеклер и Кох“, калибър 9x19, с фабр.№129-030113.

            По административната преписка е приложена и докладна записка с УРИ - 451р-3895 от 29.03.2019 г., изготвен от мл.полицейски инспектор КОС в РУ – ******, адресирана до началника на РУ – ****** /л. 25/, относно извършена по Разпоредително писмо с рег. №3286р-1567/ 10.01.2019г. на  Главен Комисар Х.Т.- Директор на ГДПН проверка на лицето С.В.К. *** за съхранението на притежаваното от него ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси. В докладната е посочено, че от извършена справка в Общинска администрация гр.******, са уведомени за издадени на С.В.К. три наказателни постановления влезли в сила от периода 2016г. до 2019г. по Наредба №1 на ОбС ****** за поддържане на обществения ред, осигуряване сигурността и спокойствието и гражданите и тяхната собственост, чистотата и приветливия вид на населените места на територията на община ****** по текста на чл.50 ал.2, изискващ изгарянето на гуми от МПС гумени и пластмасови изделия, изолации от кабели и др. компоненти от разкомтектовани МПС-та да се извършва само на определените за това места, съгласно Закона за управление на отпадъците. Отразено е, че при извършена проверка в масивите на КАТ-АНД за последните три години на К. има издадени 4 /четири/ броя Наказателни постановления влезли в сила и заплатени от лицето, както и 6 /шест/ броя глоби по ФИШ, всичките също заплатени. Предвид  изложеното, в същата докладна записка е предложено относно  К., да се предприемат действия за изземване на „Разрешението за съхранение, носене и употреба“ № 20150101848/30.09.2017г., валидно до 29.09.2022г., на основание чл.155 във връзка с чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, като на същия се издаде уведомление по случая.

               С уведомление от 27.03.2019 г., връчено според отбелязването по него на 02.04.2019г., оспорващият е уведомен на основание чл.26 ал.1 от АПК, че съгласно чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ е започнало административно производство за издаване на решение за отнемане на „разрешение за съхранение, носене и употреба” на притежаваното от него бойно и ловно оръжие, тъй като е извършил нарушение на обществения ред през последните три години, три или повече пъти, като за това са издадени наказателни постановления, влезли в сила /л.24/. В тази връзка К. депозира до началника на РУ ****** молба  от 08.04.2019г. /л.30-31/, в която сочи, че не са налице основания за отнемане на Разрешението му за съхранение, носене и употреба на притежаваното оръжие, за което излага подробни доводи. Отделно, в молба / на л.32/ същият излага, че е обжалвал НП №10/12.03.2019г. на кмета на община ****** пред Районен съд Тетевен, посочвайки, че с последното НП му е наложено в качеството на управител на дружеството „******ЕООД административно наказание, а не в качеството му на физическо лице и моли образуваното административно производство да бъде прекратено. Към тази молба е приложена жалбата срещу НП пред РС Тетевен и извадка от търговският регистър, установяваща регистрацията на дружеството.

              След изготвянето и депозирането на Докладната записка, на 17.04.2019 г. началникът на РУ - ****** към ОДМВР – Ловеч е издал оспореното в настоящото производство Решение рег. № 451р-4831 от 17.04.2019 г. /л. 21/, с което на основание чл.155 ал.1 т.7, във връзка с чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20150101848 /30.09.2017г., валидно до 29.09.2022г. на оспорващият и е разпоредено да предаде притежаваните от него оръжия: 1. Ловна пушка „Маверик-88“ /едноцевна/, калибър 12. с фабричен № MV-164-58F; 2. Ловна пушка „Чърчил“ /ловен автомат/, калибър 12, № 09А7758; 3. пистолет „Хеклер и Кох”, калибър 9х19 с фабричен  № 129-030113.

              За да издаде акта си, в мотивите към оспореното решение административният орган е посочил, че във връзка с извършена служебна проверка относно воденият на отчет и контрол в РУ гр.******, на лицето К. с постоянен адрес ***, в съответствие с разпоредбите на чл.6 ал.1 т.7 т.8 и т.9 и чл.30 ал.1 т.1 от ЗМВР, както и чл.153 т.6 и сл. от ЗОБВВПИ било установено, че в качеството му на физическо лице, са наложени през последните три години, три и повече административни наказания по Наредба №1 на ОбСъвет гр.******, а именно НП №51/21.12.2017г., НП № 10/12.03.2018г. и НП №55/08.08.2018г..

              По преписката са приложени и са приети като доказателство по делото и посочените в мотивите към решението 3/три/ броя наказателни постановления /НП/: НП № 51/21.12.2017 г., влязло в сила на 17.01.2018г., НП № 10/12.03.2018г., влязло в сила на 03.04.2018г. и НП № 55/08.08.2018г., влязло в сила на 16.11.2018г., съгласно посоченото в придружителното писмо на л.62.

               С наказателно постановление /НП/ №51/21.12.2017г., издадено от кмета на община ******, на К. е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.50 ал.2 от Наредба №1 на Общински съвет гр.******, затова, че на 15.10.2017г., около 01,45 часа, в с.Златна Панега, ул. ****** № ***, в частен имот е извършил изгаряне на изолация от ел.кабели, пластмасови и гумирани обвивки, при което се отделя черен, гъст, задушлив дим към съседните обитавани сгради без разрешението на Кмета на община ****** или еколожката.  

              С НП №55/08.08.2018г., издадено от кмета на община ******, на К. е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.50 ал.2 от Наредба №1 на Общински съвет гр.******, затова, че на 25.06.2018г. около 02,35 часа в имот, находящ се в с.Златна Панега, ул.****** №***, е запалил отпадъци - един малък кашон, около 200 гр. изолации от кабели и един потник, при горенето на които се е отделил малко черен дим, без разрешение на кмета на общината.  

              С НП №10/12.03.2018г., издадено от кмета на община ******, на К. като управител фирма „*****“ ЕООД е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.50 ал.2 от Наредба №1 на Общински съвет гр.******, затова, че на 23.02.2018г. около 21,30 часа, като управител фирма „*****“ ЕООД е допуснал изгарянето на ел.проводници от изолация на употребявани МПС, на кариерата на завод „*****“ в м.“*****“, землището на гр.******.

              В съдебното производство ответника представя по делото доказателства, че с решение №451р6597 от 27.05.2019 г. на Н-к на РУ- ****** /л.70/ е върнато разрешителното на С.К., поради отмяна на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ /л.61/, влязло в сила на 28.05.2019 г..   В тази връзка съдът е изискал становище и според постъпилото такова оспорващият поддържа жалбата срещу процесното решение с изложените в нея твърдения за незаконосъобразност /л.73 от делото/. 

              За установяване материалната компетентност на издателят на оспореното решение е приложено удостоверение на ОДМВР Ловеч /л.66 от делото/.

               Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок /видно от отбелязването върху приложеното решение е връчено лично на К. на 18.04.2019 г., а е депозирана по пощата на 22.04.2019 г./, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

               Оспорен е административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. По силата на общата разпоредба на чл.21 ал.1 на АПК, и на чл.155 ал.2 от специалният Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, приложими в настоящото производство са разпоредбите на Административно процесуалния кодекс /АПК/, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.   

   Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

               Съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

               Оспорения административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с териториална, материална и времева компетентност, а именно началника на РУ ******, изпълняващ длъжността,   видно от удостоверението на лист 66 от делото, който според чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ е оправомощен от закона орган да отнема издаденото от него разрешение.  Процесното решение съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания и отговаря на изискването за реквизити на чл.59 ал.2 от АПК.

               Съгласно чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58 ал.1 т.10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В конкретния случай, отнетото с оспореното решение Разрешение №20150101848  от 30.09.2017 г. за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, е издадено именно от началника на РУ – ****** към ОДМВР – Ловеч, съответно органът, издал това разрешение, е постановил и отнемането му. Следователно оспореният акт е издаден от компетентния орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност.

               С оглед горното не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК - липса на компетентност и по чл.146 т.2 от АПК - неспазване на установената форма.  

              Оспореното решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, като в случая няма и конкретни оплаквания в тази насока от страна на жалбодателя. В този смисъл съдът намира, че не е налице и основание за отмяна на оспореното решение по чл.146 т.3 от АПК. 

               Съдът, след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.  

               Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно основание за издаване на акта норма, респективно дали се следват разпоредените правни последици.  

              Както бе посочено съгласно нормата на чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58 ал.1 т.10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, а съгласно разпоредбатана чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ /в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция на нормата – ДВ, бр.94 от 2015 г./, въвежда изискването, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, да не се издават на лице, което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания.

              Следва да се посочи, че към датата на постановяване на съдебния акт, чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ е отменен /обн.,ДВ, бр.37 от 07.05.2019 г. /, но доколкото нормата е материалноправна и не е предвидено обратно действие на тази отмяна, то съдът следва да разгледа спора по същество, преценявайки на основание чл.142 ал.1 от АПК съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, към момента на издаването му.

                      Предвид установеното в чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, в редакцията, действаща към датата на издаване на оспорения административен акт и приетото в ТР № 4 от 06.06.2008 г. по ТД № 1/2008 г. на ОС на ВАС, за да възникне правото на административния орган да отнеме разрешение за извършване на дейностите, регламентирани със специалния закон, е необходимо лицето, притежаващо разрешение да е извършило най-малко три нарушения на обществения ред, за които да е санкционирано с административно наказание. Освен това, за да бъде квалифицирано деянието като нарушение на обществения ред по смисъла на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, следва установеното нарушение да е относимо към разрешената дейност, т.е. извършеното деяние да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение, да свидетелства за липса на качества на лицето, да извършва правно регламентираната дейност, или за непосредствен риск от нарушение на обществения ред, по повод тази дейност. Основание за отнемане на разрешенията в горната хипотеза могат да бъдат само деяния, пряко нарушаващи установения ред на държавно управление и едновременно с това - изискванията на установения режим на съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, или респ., създаващи опасност от извършване на такива нарушения при осъществяване на разрешената дейност. Целта на закона е, прилагайки хипотезите на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, административният орган да упражни защитна функция, предвид обществената значимост и потенциална опасност на дейностите по този закон. В тази връзка, осъществяването на специфичната дейност по закона не може да бъде поставяно в зависимост от правните последици на наказателни постановления за нарушения, неотносими към предметното й съдържание или към персоналната пригодност на лицето.

              Според събраните по делото доказатества на оспорващият са издадени две наказателни постановления, влезли в сила и платени /НП № 51.21.12.2017 г. и НП № 55/08.08.2018 г./ за нарушение на чл.50 ал.2 от Наредба №1 на Общински съвет гр.******, извършени от същия като физическо лице, за които е санкциониран с административно наказание, а третото касае нарушение на ЮЛ - „*****” ЕООД, за което е санкционирано дружеството, представлявано от управителят му. Тази фактическа установеност не кореспондира с посоченото в решението, че са налице предпоставките на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, а именно, че спрямо оспорващият в качеството на физическо лице са наложени през последните три години, три и повече административни наказания по Наредба № 1 на Общински съвет - ******.         

               Нарушенията на общинската наредба, описани в наказателните постановления, не сочат на нарушение на реда на държавно управление, свързано с контролираната дейност, нито на липса на качества на лицето да изпълнява дейност по специалния закон, или свидетелстваща за наличен риск от упражняване на такава дейност, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ. Нарушенията за които е наказан оспорващият не сочат, че носенето и съхраняването на огнестрелно оръжие от негова страна, създава опасност за обществото, която следва да бъде препятствана с отнемането на издаденото му разрешение по ЗОБВВПИ.  

              При проявлението на посочените в нормата на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ обстоятелства, действайки при обвързана компетентност, административният орган трябва да издаде индивидуален административен акт, с който да откаже, респ. да отнеме издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.     

              Следва да се има предвид, че съобразно ТР № 4/2008 г. по Тълк. дело № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, основание за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, са административни нарушения, извършени от лицето, адресат на акта, с които се засягат обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите, но следва и да се има предвид, че в мотивите към същото решение е посочено, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на обществения ред и поради това понятието следва да се тълкува и прилага стеснително. Неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ, или за непосредствен риск от нарушение на обществения ред, по повод тази дейност. В тази връзка, осъществяването на специфичната дейност по закона не може да бъде поставяно в зависимост от правните последици на издадени наказателни постановления по Наредба № 1 на ОбС ******, за нарушения, неотносими към предметното й съдържание или към персоналната пригодност на лицето. В случая не са изпълнени изискванията, регламентирани със специалния закон лицето, притежаващо разрешение да е извършило най-малко три нарушения на обществения ред, за които да е санкционирано с административно наказание.                 

                 Отделно, извършените от жалбодателя нарушения, посочени в оспорения акт, не представляват нарушения на „обществения ред” по смисъла на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ /в относимата редакция на разпоредбата/. Нарушенията на обществения ред преди всичко засягат установения в държавата ред, който гарантира здравето, живота и спокойствието на българските граждани, а извършените от К. две нарушения на чл.58 ал.1 от Наредба №1 на ОбСъвет гр.******, макар и засягащи обществения ред и представляващи правонарушения, не са от естество да засягат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и да сочат някаква по-висока степен на обществена опасност и съответно, не са от естество да покажат непригодност на лицето да извършва правнорегламентирана дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ. При това, направеното разширително тълкуване на тази норма в мотивите към оспореното решение е неправилно. В този смисъл е и практиката на ВАС, застъпена в Решение № 10892 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 5857/2012 г. - VII отд. и др.

                 За пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсват доказателства оспорващият да е наказван за осъществени деяния, изразяващи се в проява на хулигански прояви или посегателства върху физическата или психическа неприкосновеност на гражданите. Предвид това, според съда няма и основания да се приеме, че носенето и съхраняването на огнестрелно оръжие от страна на жалбодателя създава опасност за обществото, която следва да бъде превантивно предотвратена с отнемането на издаденото му разрешение, каквато по своята същност е и целта на закона, въведена с разпоредбата на чл.58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ, в действащата редакция към 17.04.2019г.. Понятието „нарушаване на обществения ред”, употребено от законодателя в цитираната норма, която понастоящем е отменена, следва да се тълкува стеснително, респ. не като нарушения на който и да нормативен акт, а като такива, които нарушават нормативно установения обществен ред и спокойствие и/или други нарушения, които с оглед наличието на притежавано разрешително за огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до по-тежки последици, които да са пряко свързани с него.  

      Доколкото нормата на чл.58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ в относимата към казуса редакция  изисква за последните три години наличието на три или повече нарушения от подобен характер, а в случая не е налице нито едно такова нарушение на обществения ред, извършено от оспорващият, то не е изпълнена хипотезата на цитираната правна норма, като административният орган неправилно е преценил релевантните обстоятелства и условия, предвидени в същата тази норма, поради което издаденият административен акт се явява материално незаконосъобразен и несъобразен с целта на закона.

               Ето защо и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, като по отношение на същия са налице отменителните основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Предвид това, подадената срещу него жалба се явява основателна и следва с решението по делото оспореното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.

                В производството по делото жалбоподателят е бил представляван от адв.Т., надлежно упълномощена, която своевременно в жалбата и в писмена молба вх.№ 1953 е направила искане за присъждане на направените по делото разноски, за които е представила списък /л.54/. Оспорващият К. е доказал реално направени разноски в производството по адм. дело № 196/2019г. на АдмС Ловеч за внесена държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, внесено изцяло и в брой по договор за правна защита и съдействие на л.44, който размер на на платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева. При този изход на спора съдът намира искането за основателно и ОД на МВР Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на С.В.К. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

     Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предложение второ и чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, 

               РЕШИ:

     ОТМЕНЯ Решение рег. № 451р-4831 от 17.04.2019 година на Началника на Районно управление /РУ/ ****** към Областна дирекция /ОД/ на МВР Ловеч, като незаконосъобразно.

     ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. Стефан Караджа №2, да заплати на С.В.К. с ЕГН: ********** и  адрес: ***, разноски за водене на делото в размер на 510 /триста и шестдесет/ лева.

               Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

               Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: