Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр.Кюстендил,
27.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар С.К.,
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№141/2017г. по
описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Ж.П.С. *** оспорва решение №266/04.07.2016г.
на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение
жалбата й срещу кмета на Община Радомир и кметския наместник на с.Н.,
общ.Радомир с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак
„лично положение“, „обществено положение“ и „увреждане“. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на решението, поради допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, в
частност гарантиране правото на защита на лицето.
Ответникът в писмен отговор,
подаден от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни кмета
на Община Радомир и кметския наместник на с.Н. не се явяват и не изразяват
становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаване на
оспореното решение№266/04.07.2016г.
на КЗД е
започнало по жалба на Ж.П. М. с вх.№44-00-5154/19.12.2014г. срещу кмета на
Община Радомир и кметския наместник на с.Н. с изложени оплаквания за
по-неблагоприятно третиране по признак „лично положение“, „обществено
положение“ и „увреждане“. Твърди се, че е
третирана по-неблагоприятно в сравнение с останалите жители на селото,
изразяващо се в липсата на ефективна правна защита и безопастност на нейното
здраве при водоснабдяването на домакинството й; в отказ да се отремонтира
водопроводната мрежа до нейния имот и осигуряване на водоснабдяване като лице с
трайни увреждания в сравнение с другите жители на селото.
С разпореждане
№78/27.01.2015г. председателят на КЗД е образувал преписка №32/2015г.,
разпределил е същата за разглеждане от 5-членен състав, указал е да се избере
председател и докладчик по преписката, разпределил е доказателствената тежест
между страните. Изпълнени са разпорежданията видно от писмо
изх.№12-11-278/09.02.2015г. С разпореждане №129/10.02.2015г. на председателя на
КЗД е определен служител от отдел „Специализирано производство“ на Дирекция
„Специализирано производство“ да извърши необходимите действия по проучване на
преписката. Изготвен е доклад-заключение от докладчика, с който е направено
предложение да се насрочи заседание за разглеждане на преписката. Проведено е
съдебно заседание на 09.12.2015г., на което са изслушани страните, обсъдено и
отхвърлено е искането за отвод на докладчика,
приети са доказателствата, събрани по време на проучването.
Постановено е оспореното решение№266/04.07.2016г.
на КЗД, с което жалбата е оставена
без уважение, като недоказана и неоснователна.
От писмените доказателства, сбрани в хода на
производството пред КЗД се установява, че къщата на жалбоподателката, находяща
се в УПИ 95, не е захранена с питейна вода, а за тези си нужди ползва бунар,
изграден от жители на селото и находящ се в близост до дома й в имот общинска
собственост. По повод сигнал на жители на с.Н. е извършена проверка от
служители на Община Радомир, обективирана в протокол №1-1/ОАГ /25.07.2013г., в
който е отразено, че бунара е заключен и оградено мястото около него от
жалбоподателката, която го ползва еднолично и е лишила останалите жители от достъп и ползване. Ограждението е
премахнато от служители на Общината, но веднага след това отново е поставено от
лицето. Изпратен е сигнал до Районна прокуратура, въз основа на жалба на жители
на селото /л.21/. Образувано е досъдебно производство с Постановление на
Районна прокуратура Радомир от 07.02.2014г. /л.30/. Жалбоподателката твърди, че
тази жалба е написана на пишеща машина
на кметството на селото от кметския наместник.
За здравословното състояние на Ж.С. са събрани писмени
доказателства – медицински документи, установяващи заболявания на лицето.
По искане на жалбоподателката е назначена
съдебно-графологична експертиза. В Протокол №44/24.01.2017г. на в.л. В.С. се
сочи, че оригиналът на жалба на жители на с.Н. липсва в Районна прокуратура,
липсва в Община Радомир и докладна на кметския наместник, поради което не може
да проведе сравнително изследване между текстовете. На жалбоподателката съдът е
дал указания да посочи местонахождението на оригинала на „жалбата на жителите
на селото“ и „докладната“, изискал е съответни сведения от кметството на с.Н. и
Община Радомир. Съдът е уведомен, че кметството на селото не разполага с пишеща
машина към настоящия момент, същата е
била дълготраен материален актив до 15.02.2016г., когато е предадена на
Община Радомир. Такава не е налична и в Община Радомир. Същевременно
жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда от 23.11.2017г., поради
което делото не е попълнено с оригиналите на документите. Ето защо с протоколно
определение от 02.10.2019г. е отменено определението, с което е назначена
съдебно-графологична експертиза по делото.
Изслушана по делото е съдебно-техническа експертиза с
вх.№6657/31.12.2019г. на в.л. В.Б.. Установява се, че с.Н. се водоснабдява от
съществуващ водопровод със захранване от водопровода от гр.Радомир, като има
отклонения за смесен магазин, кметство, читалище и трафопост, СП водно
стопанство, гробищен парк. Има и общински бунар. Към имота на жалбоподателката
УПИ 95 е налице прекъсната връзка. Вещото лице сочи, че присъединяване на имота
на С. към съществуващия водопровод следва да се извърши след като лицето
осъществи действията по общите условия на ВиК оператора. Такива не са извършени
до момента.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд /определение №5657/05.05.2017г. на ВАС,
постановено по адм.д.№2924/2017г./. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по
чл.47 от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по чл.48, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.54
от закона. Решението е постановено в предписаната от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното
проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на
релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр
правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита
от дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи
постановеният правен резултат. КЗД е проверила и анализирала обстойно и
задълбочено в съвкупност и поотделно събраните по преписката доказателства
съгласно чл.36, ал.3 от АПК, а в изпълнение на чл.35 от АПК е обсъдила
обясненията и възраженията на страните. Обсъдено е и искането за отвод на
докладчика, последния е изслушан, анализирани са мотивите на искането и е взето
решение за отхвърлянето му. В този смисъл съдът счита, че КЗД е спазила
регламентираната процедура, като по този начин е гарантирала в пълна степен
правото на защита на страните.
Решението на КЗД е постановено и при
правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта
на закона. Императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр забранява всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който РБългария е страна. По см. на ал.2 на същата норма
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сходни обстоятелства. В разпоредбата на §1, т.7 от ДР
ЗЗДискр е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а именно всеки
акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. Анализът на нормите сочи, че за да е налице проява на дискриминация е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата
специална правна норма от обективна и субективна страна – деяние, което пряко
или непряко засяга права или законни интереси на лицето /неблагоприятно
третиране по см. на §1, т.7 от ДР ЗЗДискр/, това неблагоприятно отношение да се
квалифицира като неравно в сравнение с действително проявено или вероятно
бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни обстоятелства и
пряка причинно следствена връзка между неправомерния диференциран подход и
защитен признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр – в случая „лично положение“, „обществено
положение“ и „увреждане“.
Анализът на събраните доказателства
по делото налага за съда извода за недоказаност на по-неблагоприятно третиране
на Ж.С. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „увреждане“ от кмета на
Община Радомир и от кметския наместник на с.Н.. В законодателната уредба липсва
легална дефиниция на защитения признак „лично положение“, „обществено
положение“ и „увреждане“. С оглед на това следва да се установи и докаже във
всеки конкретен случай значим, обективен, същностен за личността белег, който
позволява да бъде прилаган еднакво и същевременно отчита универсалния обхват на
закона. В случая наведените като защитени признаци „лично положение“ и
„обществено положение“ от жалбоподателката се отъждествяват с качеството й на
майка на Р.М.– лице организирало на 12.05.2012г. и 19.05.2012г. общоселско
събрание за лошо управление на селото от бившия кмет. Тези характеристики
според съда не могат да се разглеждат като уникален белег на лицето, нито пък
да се приеме за доказано, че поради това си качество е била неравно третирана.
Другия признак, по който се твърди извършена дискриминация е „увреждане“.
Безспорно по делото се установява влошено здравословно състояние на
жалбоподателката с налични доказани заболявания. Това й здравословно положение
обаче не е съпоставено с лица, намиращи се в сходно здравословно състояние, за
да може да се приеме налично неравно третиране по този признак. Съдът приема за
недоказани твърденията за неравно третиране, поради липсата на събрани при
проведено пълно и главно доказване от жалбоподателката, съгласно чл.9 от
ЗЗДискр., доказателства за дискриминационно отношение от страна на кмета на
Община Радомир и кметския наместник на с.Н. спрямо Ж.С. по признак „лично
положение“,
„обществено положение“ и „увреждане“. На първо място не са посочени за
сравнение лица, които са били третирани по-благоприятно във връзка с
водоснабдяването им с питейна вода, за да може да се извърши преценка за това
налице ли е неравно третиране в сравнение с действително проявено отношение към
другите лица при сходни обстоятелства, както
и има ли пряка причинно следствена връзка между неправомерния
диференциран подход и защитения признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
Събраният доказателствен материал по
делото не установява и дискриминация по признаците, визирани от
жалбоподателката. Безспорно по делото е установено, че водоснабдяването на с.Н.
се осъществява посредством съществуващ водопровод /срав. експертиза
вх.№6657/31.12.2019г.на в.л. Б./. Поддържането, стопанисването и експлоатацията
на съоръженията на водоснабдителната мрежа се извършва от ВиК оператори, в
случая „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Перник. Отношенията между
оператора и потребителите се осъществяват съгласно Общи условия. Следователно
сочените деяния /бездействия/ на кмета на Община Радомир и на кметския
наместник на с.Н. във връзка с отремонтирането на водопровода към имота на
жалбопадателката съдът не преценява като засягане на правата и законните
интереси на Ж.С.. Кметът на Общината и кметския наместник са местни органи на
изпълнителната власт, в чиито правомощия не се включва предоставяне на услуги
по водоснабдяване. В този смисъл съдът счита, че не е проявена форма на
дискриминация, доколкото в компетентността на ВиК оператора е извършването на
дейност по присъединяване към водопроводната мрежа на селото на имота на
жалбоподателката. Ето защо няма как нито кмета на Община Радомир, нито кметския
наместник на с.Н. да е проявил каквото и да е отношение към нея, което да се
отъждестви като по-неблагоприятно третиране в сравнение с останалите жители на
населеното място. Тук съдът отчита и факта, установен от вещото лице, а именно
че жалбоподателката не е предприела необходимите действия насочени към ВиК
дружеството за извършване на съответните технически действия по присъединяване
/отремонтирване/ към водопроводната мрежа на селото. Предприетите действия по
премахване на ограждението около общинския бунар също не може да се приеме за
по-неблагоприятно третиране, тъй като по своята същност представлява
осъществено правомощие във връзка с констатирано неправомерно действие от
страна на лицето – еднолично ползване на бунара с препятстване на останалите
жители за ползват съоръжението.
Остана недоказано и твърдението за
дискриминация чрез написването на „жалба от жителите на селото“ против
семейството на Ж.С. от кметския наместник на с.Н.. Въпреки дадените указания на
жалбоподателката за посочване местонахождението на оригинала на документа с цел
изготвяне на съдебно-графологическа експертиза това не бе сторено, както и не
бе открита пишеща машина, ползвана от кметството до 2016г. Не се събраха и
никакви доказателства, сочещи на дееца – кметския наместник. В този смисъл
съдът приема, че по делото не се събраха годни доказателства, чрез които да се
установи твърдението на жалбоподателката, а оттук остава и недоказано
извършването на дискриминация в сочения аспект.
Всичко гореизложено обосновава
крайния извод на съда за неоснователност на жалбата на Ж.С. срещу решение
№266/04.07.2016г. на КЗД, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.
Административният орган правилно и в съответствие с доказателства, събрани пред
него и закона е приел, че не е установено по-неблагоприятно третиране на лицето
от кмета на Община Радомир и кметския наместник на с.Н., на основата на
признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр - „лично положение“, „обществено положение“
и „увреждане“ в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, т.е.
че не е осъществена дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
С оглед изхода от делото
жалбоподателката дължи заплащане в полза на КЗД разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, в размер на 100 лв.,
определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Разноските за вещи лица остават за сметка на съда с оглед разпоредбата на
чл.75, ал.2 от ЗЗДискр.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж.П.С. ***
срещу
решение №266/04.07.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е
оставена без уважение жалбата й срещу кмета на Община Радомир и кметския
наместник на с.Н., общ.Радомир с изложени оплаквания за по-неблагоприятно
третиране по признак „лично положение“, „обществено положение“ и „увреждане“.
ОСЪЖДА Ж.П.С. *** да заплати на КЗД гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №35 разноски по
делото в размер на 100лв. /сто/.
Решението е
постановено при участие на заинтересованите страни кмет на Община Радомир и
кметски наместник на с.Н..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: