гр. Силистра, 06 април 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на десети март, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:съдия: Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 151 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК
Образувано е по жалба
на „Аура Север“ ЕООД гр. Силистра против ревизионен акт №
Р-030001921006973-091-001 от 24.06.2022 г., в частта, с която е потвърден с
Решение № 173 от 25.08.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна. С оспорения акт са определени данъчни
задължения – ДДС в размер на 33 640,27 лв. – главница за периода – месец септември,
2021 г. и месец ноември, 2021 г., ведно с лихви в размер на 375,28 лева.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушения на
материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Според
жалбата ответникът не е анализирал съгласно чл. 36 от АПК всички доказателства.
Не са обосновани фактическите изводи. Поддържа се теза, че са осъществени
вътреобщностни доставки, които са с нулева ставка по ДДС и не е налице
основание да се приеме, че доставките са извършени на територията на Р България.
Като основание за материална законосъобразност се сочи, че по всички доставки
са налице изискуемите документи, които доказват осъществяването на
вътреобщностни доставки и че всички документи са с дължимите реквизити. Моли се
за отмяна на ревизионния акт в частта, в която е потвърден и за присъждане на
разноски.
Чрез писмен отговор ответната страна оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че приложените документи – писмени потвържденията
и международни товарителници - не съдържат изискуемите по чл. 45, ал. 2, б.“а“
от Правилника за прилагане на закона за ДДС /ППЗДДС/ реквизити - не са посочени
дата и място на получаване, регистрационен номер на превозното средство, име на
лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило
стоките и длъжностното му качество. Заявените като извършени доставки не могат
да се ползват със статут на вътреобщностни по смисъла на ЗДДС, тъй като документите
не са попълнени със съответните реквизитите. Моли за отхвърляне на оспорването
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
изложените в жалбата оплаквания, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна поради следните съображения:
Ревизионното производство е възложено със ЗВР
№ Р-03001921006973-020-001 от 09.12.2021 г., издадена от М.Т.Г., началник
сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП -
Варна, която е оправомощена със заповед № Д-1675/27.08.2021 г. на директора на
ТД на НАП- Варна на основание чл. 112, ал. 2, т.1 от ДОПК. Заповедта е връчена
на 14.12.2021 г. и съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК от този момент започва да
тече тримесечният срок, в който органите по приходи могат да извършат
ревизията. С първоначалната заповед (л. 172) е определен двумесечен срок, считано
от връчването й. В случая този срок изтича на 14.02.2022 г. Съгласно чл. 114,
ал. 2 от ДОПК, когато срокът по ал. 1 за извършване на ревизията се окаже
недостатъчен, той може да бъде продължен с още два месеца. В процесния случай срокът
по ал. 1 на чл. 14 от ДОПК с последващи ЗВР №Р-03001921006973-020-002 от 10.02.22
г. и ЗВР №Р-03001921006973-020-003 от 07.03.22 г., връчена на 09.03.2022 г.
издадени от органа, възложил ревизията, на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК
срокът е удължен до 12.05.2022 г. Или общият срок за извършване на ревизията е
пет месеца, изтичащ на 12.05.2022 г., така както е конкретизиран той в
заповедта. В тази връзка неоснователно е становището на жалбоподателя, че искането
до Агенция „Пътна инфраструктура“ от 14.04.2022 г. е извършено извън срока на
ревизията, приключила на 12.05.2022 г.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя за неспазен преклузивен срок по чл. 109, ал. 1
от ДОПК предвид твърденията, че срокът за извършване на ревизията бил изтекъл (стр.
349 - гръб; 2-ра стр. от писмените бележки на жалбоподателя).
Цитираният
от жалбоподателя текст на чл. 109 от ДОПК касае сроковете за образуване на
производство за установяване на задължения за данъци - 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена съответна декларация. В процесния случай, този
срок не е изтекъл, тъй като срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече за
установяване на задълженията за ДДС за данъчен период – месец септември 2021 г.
и за месец ноември 2021 г., т.е. от 01.01.2022 г., и изтича на през 2027 г. Административното
производство по настоящото дело е приключило през 2022 г.
Предметът на делото е обусловен от чл. 53 от ЗДДС и чл. 45. т. 2. б. „а" ППЗДДС за доказване на вътреобщностни доставки
(ВОД), при които доставчикът следва да притежава транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя, който да удостовери, че стоките са получени
на територията на друга държава-членка. В писменото потвърждение следва да
посочат дата и място на получаване, вида и количеството на стоката, вида, марката
и регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспортът,
името на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, името на лицето,
получило стоките, и длъжностното му качество. В разпоредбата на чл. 45. т. 2 от
ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да конкретизира данни за
изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата
държава-членка. При анализа на представената от ревизираното лице международна
товарителница към фактура № 24 от 08.11.2021 г. е установено, че в клетка 24 „Стоките
получени на място..." не е посочена дата и място на получаване, както и
името на лицето и в какво качество то е получило стоките от страна на румънския
контрагент SC HORTIFRL’CT SRL.
По отношение на представените потвърждения за
получаване на стока към фактури № 24/08.11.2021г., № 14/28.09.2021, № 15/28.09,2021
г,и №16/28.09.2021 г. се установява, че в същите не са посочени дата и място на
получаване, регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът,
име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето,
получило стоките, и длъжностното му качество.
След анализ на условията, необходими за
доказване наличието на ВОД органите по приходите са констатирали, че
декларираните от „Аура север" ЕООД доставки към румънския контрагент не
отговарят на изискванията за ВОД и прилагане на нулева ставка, тъй като не е
доказано фактическото транспортиране и получаване на стоката от SC HORTIFRUCT
SRL. Не е доказано фактическото напускане на стоките предмет на доставките на
територията на Република България и транспортирането им до друга държава
членка. За целите на ЗДДС доставките следва да бъдат третирани като такива, с
място на изпълнение на територията на Р България, облагаеми с данъчна ставка 20
%.
На основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС,
във връзка с чл. 12 и чл. 66. ал. 1 от ЗДДС органите по приходите са начислили
ДДС върху извършени от „Аура север” ЕООД облагаеми доставки .За данъчен период
м. 09. 2021 г. ДДС в размер на 19 949.46 лв. върху данъчна основа в размер на
99747.34 лв. и за данъчен период м. 11. 2021 г. - ДДС в размер на 13 690.81 лв.
върху данъчна основа в размер на 68 454.05 лв.
В контролното производство пред висшестоящия
орган, РА е бил отменен в частта за месец октомври, 2021 г. и потвърден в
останалата част, която е и процесна по настоящото дело.
От
правна страна - преценка за отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК: РА е
издаден от органи по приходи с материална и териториална компетентност, а
именно от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, определен
в ЗВР, в съответствие с изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Изложеното
обосновава извод, че РА е валиден, издаден от компетентен орган, в писмена
форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 -
т. 8 ДОПК, както и,че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, влияещи върху неговата законосъобразност.
С
потвърдената част от РА № 03001921006973-091-001 от 24.06.2022 г. на ТД на
НАП-Варна,т.е. за периодите,включващи месец септември и месец ноември, 2021 г.,
е прието, че жалбоподателят дължи допълнителен ДДС, тъй като декларираните
доставки по трите фактури за месец септември (№ 14 / 28.09.2021 г.; № 15 /
28.09.2021 г. и № 16 от 28.09.2021 г.) и по фактура № 24 / 08.11.2021 г., не
обективират вътреобщностни доставки от Р България за Р Румъния, а съставляват
доставки на територията на Р България. Както бе споменато по-горе, основополагащ
е изводът, че не са спазени изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45, ал.
2, б. “а“ от ППЗДДС, тъй като представените документи – писмени потвърждения и
международни товарителници не съдържат изискуеми реквизити, изброени подробно
по-горе. Относно доставка към SC HORTIFRUCT SRL с VIN R019274813, Р Румъния -
на дружеството са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения. С цел - установяване превоз на стоки по ВОД, както и произхода им,
са извършени насрещни проверки на „Агро сев-мар" ООД и на „Ветеранус"
ЕООД. Събрана е информация от Агенция „Пътна инфраструктура”. относно движение
на посочени в искането МПС на територията на Р България. Представени са фактури
№ 11 / 15.09.2021 г. с предмет – „аванс за доставка на селскостопанска техника“
- два броя трактори марка Erkunt model 6 1472. и фреза един брой с основание
проформа от 14.09.2021 г. От „Аура север” ЕООД е издадена фактура № 24 / 08.11.2021
г. с предмет „доставка на селскостопанска техника“ описана във фактура № 11 / 15.09.2021
г., по която е приспаднат платеният и фактуриран аванс. т.е. данъчната основа е
0.00 лв. В дневника на продажбите и СД за ДДС за м. 11. 2021 г. фактурата е
отразена като доставка ВОД с дан. основа 68 454.05лв. Жалбоподателят е представил
ЧМР и потвърждение за получаване, от които било видно, че стоките са натоварени
на 08.11.2021 г. в гр. Силистра, ул. “Тутракан“ 61 с посочен превозвач „Агро
сев мар” ООД, с рег. номер на превозното средство СС 7320 НТ. И на трите ЧМР в
кл. 24 е наличен печат и подпис на получателя, но не са вписани: дата на
получаване, място на получаване и лице, което е получило стоката. При извършената
при „Агро сев-мар" ООД насрещна проверка се установява, че стоките по
фактура № 24 от 08.11.2021 г. са закупени от „Агро сев-мар” ООД и са предадени на
„Аура север" ЕООД с приемо-предавателен протокол от 08.11.2021. Съгласно
представените писмени обяснения стоката е транспортирана от „Агро сев-мар” ООД
до посоченото от „Аура север" ЕООД място – Р Румъния. гр. Островит с товарен
автомобил „Ивеко“ СС 7320 НТ с шофьор З. Ч., който е разпитан като свидетел по
делото. Представен е талон на МПС. В приемо-предавателния протокол не е
посочено конкретно място на предаване на стоките, а е указан само градът -
Силистра. Не е посочено и име на лице от страна на купувача, приело стоките. Липсват
пътни листи.
Представена е фактура № 15 / 28.09.2021 г. с
предмет „доставка на един брой машина за фолиране на лехи“, по повод на която е
и издадено писмено потвърждение за получаване, в което не се съдържа мястото на
товарене и разтоварване на стоката, лицето предало и приело стоката, peг. № на
транспортното средство, с което е превозена стоката. Не е представен
транспортен документ. Стоката е придобита от „Ветеранус“ ЕООД и предадена на „Аура
Север“ ЕООД в гр. Силистра, с приемо-предавателен протокол от 27.09.2021 г.
Представена е фактура № 16 / 28.09.2021 г. с
предмет „доставка на един брой инсталация за сортиране на грозде“ и писмено
потвърждение за получаване, което не съдържа мястото на товарене и разтоварване
на стоката, лицето предало и приело стоката, peг. № на транспортното средство,
с което е превозена стоката. Не е представен транспортен документ.
Представена е фактура № 14/28.09.2021 г. с
предмет „доставка на един брой разсадъчна машина“ и писмено потвърждение за
получаване, което не съдържа мястото на товарене и разтоварване на стоката,
лицето предало и приело стоката, peг. № на транспортното средство, с което е
превозена стоката. Не е представен транспортен документ.
С протоколно определение от 19.01.2023 г. (л.
290) съдът е обявил, че ноторно известен факт е обстоятелството, че в граничен
контролно-пропускателен пункт (ГКПП) - Силистра по посока - движение от Р България
през гр. Силистра към Р Румъния и при положение, че Румъния е крайната точка на
доставка, съответните контролни органи – митнически на Агенция „Митници“ и полиция
при „Гранична полиция“ - Силистра - записват всички товарни автомобили, които
преминават през пункта от страна на България към Румъния. В тази връзка всички
фактически действия спрямо преминаващи през този пункт товарни автомобили са
регистрирани в съответни регистри.
В съдебно заседание от 16.02.2023 г. разпитаният
по делото свидетел, шофьор на процесния автомобил, марка „Ивеко“ - З. Ч. уточнява, че през месец ноември, но може да е 12
ноември, или друга дата на месеца през 2021 г., е извършил три курса в рамките
на един ден на два
трактора и една фреза от база на „Агро Сев Мар“ ЕООД, която се намира в кв.
„Деленките“, гр. Силистра, до крайна дестинация Р Румъния. От обясненията му
става ясно, че както представителите на Гранична полиция при ГКПП - Силистра,
така и представителите на Митническата администрация записват данните на
преминаващите автомобили. В процесния случай, според свидетеля, длъжностни лица
на тези органи записали данни за преминаващия товарен автомобил от Р България
за Р Румъния. По делото с определение от 19.01.2023 г., по повод оспорване
съдържанието на международни товарителници и протоколи за потвърждения, е
открито производство за оспорване истинността на същите. На страните е указано
разпределението на доказателствената тежест. Оспорените документи са частни и
жалбоподателят понася неблагоприятните последици от липсата на пълно и главно
доказване на фактите, от които се ползва.
От извършената справка в базата данни на
Автомобилна Администрация за движението на превозните средства е установено, че
МПС с peг. № СС 7320 НТ не е регистрирано като преминаващо границата на Р
България и Р Румъния на 08.11.2021 г. Ноторно известен е фактът, че пътят,
покриващ дестинацията на преминаване на ГКПП - Силистра, е част от
републиканската пътна мрежа.
От изисканата от Агенция „Пътна
инфраструктура" информация се удостоверява, че превозно средство с
регистрационни номера ***, не е регистрирано като преминаващо в периода 05.11.2021
г. - 11.11.2021 г., тъй като не са извършени засичания от система ТОЛ. Налага
се извод, че процесният автомобил не се е движил по дестинацията, по която е
деклариран процесният транспорт на 08.11.2021 г. В тази връзка показанията на
шофьора на товарен автомобил „Ивеко“ сочи дата – 12.11.2021 г. или друга през
същия месец, но не може да си спомни. Следователно надделява вероятността
извършеният от свидетеля Ч. превоз да е в периода извън 05.11.2021 г. – 11.11.2021
г., в какъвто смисъл са и данните в писмените удостоверителни документи,
издадени от съответните органи - АПИ и ИА „Автомобилна администрация“
С молба от 01.02.2023 г. жалбоподателят е
поискал назначаване на съдебно-графологична експертиза по повод преценка
автентичността на подписите под фактури № 14 от 28.09.2021 г.; № 15 от
28.09.2021 г., № 16 от 28.09.2021 г., № 24 от 08.11.2021 г., както и на
международни товарителници.
Ответната страна е възразила с доводи за
неоснователност на искането, като е обърнала внимание, че същите не касаят
предмета на делото, тъй като фактурите, посочени като предмет на експертизата,
са неподписани. Освен това въпросите в искането за експертиза са неотносими към
документите, за които е открито производството по оспорване в съдебно заседание
от 19.01.2023 г. и не са съобразени с дадените от съда указания с определение №
36 от 26.01.2023 г. по настоящото дело. Цитиран е чл. 153 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съгласно
който на доказване в процеса подлежат спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях. Предмет на спор, повдигнат с жалбата пред
АС-Силистра, не е отказано право на данъчен кредит по получени доставки, а за
наличието на предпоставки за прилагането на нормата на чл. 7 и чл. 53 от ЗДДС
във вр. с чл. 45 от ППЗДДС по доставки, декларирани в дневниците за продажбите
и в СД за ДДС по ЗДДС от „Аура Север“ ЕООД като вътреобщностни. В тази връзка
по делото е нямало спор, че подписите, положени под процесните международни
товарителници, са изпълнени от лицата, сочени като автори на подписите. Спорът
е, че документите не съдържат всички реквизити по чл. 7 и чл. 53 от ЗДДС във
вр. с чл. 45 от ППЗДДС. По отношение на фактурите – по делото не е откривано
производство за оспорване на фактурите, посочени от жалбоподателя. Открито е
производство за оспорване истинността на писмени потвърждения за доставка и за
международни товарителници. В обобщение, след преценка на писмената молба и
становището на ответника съдът е намерил искането за неоснователно .
С протоколно определение от 17.11.2022 г.
съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да подаде писмена молба, за
обосноваване искане за назначаване на икономическа експертиза,което е сторено с
молба от 24.11.2022 г. със следните задачи (л. 265):
1.
„Включени ли са фактури с №14, 15 и 16 от 28.09.2021 г.;
10, 22 и 23 от 22,10.2021 г.; 18, 19 и 20 от 06.10.2021 г. и № 24 от 08.11.2021
г. в справките - декларации и в отчетните регистри и декларирани като ВОД?
2.
Като проследи документалната обоснованост на всяка от
посочените фактури, като проследи механизма на доставките чрез съотнасянето на
наличните по делото документи - да посочи към кои доставчици и по кои фактури
са относими и за кои стоки?
3.
След като извърши проверка в наличните по делото
документи и данъчните досиета в съответните офиси на НАП на жалбоподателя да
даде заключение дали те са отразили в подаваните до НАП регистри по ЗДДС
издадените фактури и по какъв начин?
4.
Осчетоводено ли е и по какъв начин получаването на
доставките от доставчика на жалбоподателя за данъчните периоди, предмет на
ревизионния акт, извършени ли са и осчетоводени ли са плащания по доставките,
кога и в какъв размер?
5.
Редовно ли е водено счетоводството на жалбоподателя по
отношение на доставките, документирани с процесиите фактури, описани в РА и РД,
и дава ли възможност за анализ, проверка и хронологично проследяване на
счетоводните операции, отразяващи тези доставки?
6.
Въз основа на какви документи са взети счетоводните
записвания и отразяват ли вярно стопанските операции?
7.
Какво счетоводно отражение са намерили процесиите фактури, по които е
отказано право на приспадане на данъчен кредит ?“
Ответникът е възразил, че съгласно чл. 153 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК на доказване в процеса подлежат спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях. Доколкото предмет на
спор, повдигнат с жалбата пред АС - Силистра, не е отказано право на данъчен
кредит по получени доставки, а за наличието на предпоставки за прилагането на
нормата на чл. 7 и чл. 53 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС по доставки,
декларирани в дневниците за продажбите и в СД за ДДС по ЗДДС от „Аура Север“ ЕООД
като вътреобщностни. В тази връзка по въпрос № 1 в поставените задачи, не е
налице спор относно отразяване на фактури №15 / 28.09.2021г., № 16 / 28.09.2021г.
№ 14/28.09.2021г., № 10/22.10.2021г., № 22/22.10.2021г„ № 23/22Л 0.2021 г., №
18/06.10.2021г. № 19/06.10.2021г. № 20/06.10.2021г. и 24/08.11.2021г. в
дневниците за продажбите и в СД за ДДС по ЗДДС от „Аура Север“ ЕООД. Този факт
се установява с писмени доказателства и не са необходими специални знания на
счетоводен експерт.
Въпросите от т. 2 до т. 7 са неясни и касаят
право на данъчен кредит и проверка в „доставчика“ на жалбоподателя. В случая,
процесните фактури, идентифицират жалбоподателя като доставчик, а не като
получател. В преписката се съдържа извлечение от системата на НАП за електронно
подадените Дневници за продажбите и СД за ДДС по ЗДДС от „Аура Север“ ЕООД от
м. 09.2021г. - м.11.2021г., от които са видни декларираните вътреобщностни
доставки /ВОД/.
След преценка на писмената молба и становището на
ответника съдът е преценил, че действително, фиксираните задачи в молбата нямат
връзка с предмета на делото и не касаят спор за факти, които са правнозначими. Те
не се отнасят за преценка - дали декларираните като вътреобщностни доставки са
действително такива, а в делото няма констатации от ответника за нередовно
водено счетоводство. Предметният спор не е за признат или отказан данъчен
кредит. Съдът е указал на жалбоподателя, че спорът се свежда до това дали
декларираните ВОД в действителност са осъществени като такива по смисъла на чл.
7 и чл. 53 от ЗДДС или следва да се счете, че са осъществени на територията на
Р България, при което ставката няма да е нулева. (л. 278)
В хода на
съдебното производство е било уважено искането на жалбоподателя за разпит на
румънски гражданин К.Ю.П..,
Р Румъния като е назначен и преводач. В последствие жалбоподателят е оттеглил
искането си.
От правна страна, както бе посочено по-горе –
основният спор в настоящото производство е въпросът налице ли са осъществени
ВОД по процесните фактури от страна на жалбоподателя към румънското дружество
SC HORTIFRUCT SRL.
Същността на вътреобщностната доставка /ВОД/
на стока е дефинирана с текста на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази норма
вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,регистрирано
за целите на ДДС в друга държава членка. Фактическият състав на тази разпоредба
визира, че за осъществяването на вътреобщностна сделка трябва да са изпълнени
следните изисквания: 1. да е налице прехвърляне на собствеността върху стоката:
2. стоката да е транспортирана от територията на страната до друга държава
членка: 3.доставчикът и получателят да са данъчно задължени лица, регистрирани за
целите на ЗДДС в съответната държава членка. В конкретния случай, съгласно
представени писмени обяснения от жалбоподателя, транспортирането на стоките е
извършено за сметка на получателя на процесните стоки. За доказване на ВОД
доставчикът следва да разполага с документите,предвидени в разпоредбата на чл.
45, т. 2., б “а" от ППЗДДС, а именно: транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от нето лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка в случаите когато
транспортът е извършен от получателя. Видно от цитираната разпоредба
законодателят е предвидил алтернативното притежание на ЧМР или потвърждение.
По делото е установено и не се спори, че жалбоподателят
е представил международни товарителници, относими само за две от доставките, на
които има печат на дружеството-получател, които са и без име и длъжност на
лицето, получило стоките, както и място и дата на получаване. Волята на
юридическите лица се формира и изразява от техните представляващи,
пълномощници, поради което е логично под волеизявленията им да се поставя име и
длъжност на лицето, упражняващо представителната власт.
Според константната практика на СЕС вътреобщностното
придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната
доставка се прилага когато собствеността се прехвърли на получателя на
.доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена до друга
държава – членка. Вследствие на това превозената стока следва да е напуснала
физически територията на държавата - членка.
В представените потвърждения за изпращане на
стоките от румънския контрагент липсва отбелязване на дата и място на
получаване, вид и марка на превозно средство, с което е извършен транспорта,
име на лицето извършило транспорта, име на лицето, предало стоките и
длъжностното му качество, съответно – липсва име на лицето получило стоките и
длъжностните му качество, съгласие изискванията на чл. 45, т. 2, б “а" от
ППЗДДС.
Отделно от посоченото, както и органите по
приходите са констатирали, за пет от процесните доставки от страна на
жалбоподателя не са представени нито транспортен документ, нито потвърждение за
получаване.
При това положение, макар в случай като
настоящият, законът да изисква алтернативно притежание на транспортен документ
или потвърждение,с оглед посочените по-горе пропуски на представените
документи, както и липсата на такива, в настоящото съдебно производство остава
недоказан фактът на фактическото напускане на стоките на територията на
Република България, съответно не са налице годни доказателства за осъществяване
на сочените ВОД. Разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС вменява именно на жалбоподателя
да докаже с пълно и главно доказване обстоятелствата, от които черпи права.
По делото се установява, че на процесната дата
- 08.11.2021 г., МПС с peг. № СС 7320 НТ, не се е движило по дестинацията,по
която е деклариран извършения транспорт във връзка с доставките на
селскостопанска техника-два трактора и фреза. Справката от Агенция „Пътна
инфраструктура" за регистрираните преминавания сама по себе си не е
основание да се приеме липсата на осъществен транспорт, но тази информация,преценена
в съвкупност с останалите данни по административната преписка, подкрепя
направените изводи. Що се касае
до съдържанието на въпросните документи, дори да бяха изпълнени всички
нормативно предвидени за тях реквизити, то същото подлежи на съвкупна преценка
с оглед всички останали събрани доказателства. Към кръга на последните не
спадат тези,които не са допустими съгласно въведеното с разпоредбите на чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ДОПК ограничение
за свидетелските показания,каквото в случая е налице - съгласно чл. 57, ал. 2, т. 2
от ДОПК такива биха
били допустими, ако горепосочените изисквани от закона писмени документи бяха
загубени или унищожени, но не и когато същите имат недостатъци в реквизитите.
Извън допустимите по чл. 45 от ППЗДДС писмени доказателства,органът е
събрал всички останали относими и необходими доказателства за установяване на
всички релевантни за ВОД факти, които са: 1. Прехвърляне на правомощието за
разполагане със съответната стока на името на собственика; 2. Физическо
преместване на стоките от една държава членка в друга и 3. Придобиващото ги
лице да е данъчнозадължено лице. Спорът е концентриран върху второто условие -
за физическото преместване на стоките.
Обосновано, органите по приходите не са
ценили представените международни товарителници и потвърждения, поради
наличието на доказателства, оборващи твърдението за извършен превоз. В тази
връзка вместо нулева ставка, процесните доставки следва да се обложат със
ставка ДДС от 20 %.
В
обобщение, въз основа на гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят,комуто е вменена доказателствената
тежест в процесния случай, не е успял да установи по категоричен начин, че е
осъществена ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45 ППЗДДС и че процесните стоки са напуснали
територията на България, за да може доставчикът „Аура Север“ ЕООД да се
възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която важи за ВОД.В тази връзка
оспорването следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 371,24 лв. съгласно чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аура Север“ ЕООД гр.
Силистра с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Хан Крум“ № 24, ет. № 2 против ревизионен акт № Р-030001921006973-091-001 от
24.06.2022 г., в частта, с която е потвърден с Решение № 173 от 25.08.2022 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, с
който са определени данъчни задължения – ДДС в размер на 33 640,27 лв. –
главница за периода – м.09.2021 г. и м.11 2021 г., ведно с лихви в размер на
375,28 лева.
ОСЪЖДА „Аура Север“ ЕООД гр.
Силистра с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Хан Крум“ № 24, ет. № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Варна сумата от 3 371,24 лв. (три хиляди триста седемдесет и един лева
и двадесет и четири стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от
съобщението до страните.