Р
Е Ш Е Н И Е
№ 429
гр. Силистра, 05.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря Ан.Алексиева, разгледа
докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 619/ 2019г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”Екопродукт” ЕООД, със седалище и адрес на
управление с. П. обл. С., представлявано от управителя М.Ат.М., ЕГН **********
обжалва наказателно постановление № 19-001017/ 29.07.2019г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, с което им е било наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 8 000 / осем хиляди / лева за
извършено нарушение по чл.1 ал.3 т.2 от Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ при
експлоатацията и поддържането на водоснабдителни и канализационни системи.
Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът
– Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени,
не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов- упълномощен и
приет от съда.
Жалбоподателят ”Екопродукт” ЕООД, надлежно
уведомени, не се явява представител, вместо тях проц.представител- адв.Ир.Р.
при САК. Жалбоподателят чрез проц.представител заявява, че издаденото и
обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока.
Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост.
Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се
явява представител, не депозира становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото разпита в качеството на свидетели актосъставителя М.С.Д. и
свидетелите по акта- Р.И.Ж. и Д.И.Т., които дадоха своите показания
добросъвестно и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител
на АНО беше направено искане за приемане на нови писмени доказателства, които
съда след изслушване становището на ответната страна счете за относими и
допустими спрямо предмета на спора и с мотивирано протоколно определение ги
прие като доказателства по делото.
С оглед характеристиката на спора по настоящето
административно-наказателно производство, съдът изиска служебно заверени копия
от материалите по ДП № 25/2019г. по описа на ОСлО при ОП-С., които бяха
депозирани в срок, а съда ги прие като доказателства по същото.
От страна на проц.представител на жалбоподателя
беше направено искане за спиране на настоящето производство до приключването на
наказателното производство, водено за смъртта на двама от работниците от
фирмата на работодателя, което искане и след изслушване становището на
ответната страна съда счете за неоснователно и го отхвърли като такова с
мотивирано протоколно определение.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 18.05.2019г. св.М. Д. съвместно с колегата си св.Р.Ж. извършила проверка
за спазване на трудовото законодателство и здравословни условия на труд в обект
на контрол на „Екопродукт“ ЕООД, септична лагуна в свинекомплекса на
търговското дружество, находящ се в землището на с.П, обл.С. Проверката била
извършена по повод настъпила трудова злополука на 18.05.2019г. около 09,00 часа
с двама от работниците на „Екопродукт“ ЕООД при работа по укрепване на тръба на
потопяемата помпа, спусната в закритата септична лагуна. Вследствие на остро
отравяне с химически агент двамата работници починали. От представената на
20.05.2019г. в Д „ИТ“- С. трудовоправна документация и след снемане на писмени
сведения било установено от проверяващите органи, че е била възложена задача за
поставяне, монтаж и пускане в действие на инсталация за изпомпване и
прехвърляне на фекални торови маси от закритата септична лагуна в изградената
през 2015г. открита и празна до момента бетонна лагуна. На 18.05.2019г.
работникът Б.Д.П. на длъжност „автомонтьор“ и отговорник за изправността на
съоръженията по събирането, разбъркването, източването и разпръскването на
фекалните маси, съгласно утвърдената от работодателя длъжностна характеристика,
предприел действия по изпълнение на задачата съвместно с механизаторите С.Б.Т.,
П.П.И. и П.Д.Д.. При и по време на работата по укрепване на тръбата, свързана
към потопяемата помпа за прехвърляне съдържанието в откритата бетонна лагуна,
работниците Б.Д.П. и П.Д.Д. умират вследствие на остро отравяне с химичен
агент. При изследване на обстоятелствата, довели до настъпване на смъртната
злополука се установило, че работодателят не е извършил оценка на риска
отчитаща предвидимите опасности при работа в ограничени пространства, като
липса и недостиг на кислород, наличие на опасен газ, остатъчни вещества по
вътрешните повърхности, които биха могли да се срутят и/или изпуснат газове,
както и пожар и/или експлозии.
Предвид констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №
19-001017/ 02.07.2019г., който бил връчен лично на упълномощеното от управителя
лице- Н.В. на същата дата. В законно установения срок срещу АУАН-ът било
изготвено и депозирано възражение, по което АНО е взел отношение като го е
отхвърлил.
Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на чл.1 ал.3 т.2 от Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ при експлоатацията и
поддържането на водоснабдителни и канализационни системи, поради което в законно
установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя чрез упълномощеното
от него лице Н.В., обжалваното от него НП № 19-001017/ 29.07.2019г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимно лице.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
АУАН № 19-001017/
02.07.2019г. и обжалваното НП № 19-001017/ 29.07.2019г. са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано
по чл.1 ал.3 т.2 от
Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ при експлоатацията и поддържането на
водоснабдителни и канализационни системи. Жалбоподателят
излага съображенията си в жалбата против НП, които поддържа и в съдебно
заседание, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП
като незаконосъобразно. В условията на алтернативност моли съда да намали
наказанието в минимален размер.
По така изложените възражения от страна
на проц.представител на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита
следното:
Повдигнатият с жалбата спор, според жалбоподателя неизвършването на
оценка на риска се мотивира с обстоятелството, че достъпът до шахтата, където е
настъпила злополуката е абсолютно забранен, като пострадалите работници не са
изпълнявали трудовите си задължения в опасното съоръжение. Установено било, че
към самата шахта е била изградена лебедка, с чиято помощ от тялото са изнасяли
навън и не е налице необходимост от
влизане и физическо присъствие в шахтата, според жалбоподателя. Поради
ограниченият достъп до нея за работодателя не възниквал, отново според
жалбоподателя, задължение да оцени риска в ограниченото пространство. На
следващо място, се излагат съображения, че в предприятието на търговското
дружество не е била изградена канализационна система, като ограниченото
пространство съставляващо шахта било място за съхранение на фекални маси, които
в последствие се използвали за наторяване на обработваемите земи. С оглед на
изложеното, са изградени и доводи, че за шахтата или септичната лагуна на
свинекомбината не са приложими разпоредбите на Наредба № 9 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на
водоснабдителни и канализационни системи, поради което съставеният АУАН и
издаденото НП страдат от материално-правен порок. В разгледания контекст се
защитава и позицията, че отсъстват работни места свързани с експлоатацията на
водоснабдителни и канализационни системи в животновъдната ферма и отстояваното
становище сочи към несъставомерност, според жалбоподателя, на деянието спрямо
легалното определение за административно нарушение съдържащо се в чл. 6 от ЗАНН.
Безспорно
установено е, че на 18.05.2019 г. е извършена проверка в свинекомплекс, находящ
се в с. П., обект на „Екопродукт” ЕООД – С. във връзка с настъпила смъртна
злополука с двама работници на търговското дружество. Причината за настъпване
на трудовата злополука се корени в обстоятелството, че при изпълнение на
трудовите си задължения по укрепване на тръбата към потопяемата помпа, спусната
в шахтата на септичната лагуна, работниците получават остро отравяне с химични
агенти, довело до леталния изход. От представената при проверката трудовоправна
документация и снетите обяснения от свидетелите при настъпване на самата
злополука е било констатирано, че работодателят не е извършил оценка на риска,
която да отчита предвидимите опасности
при работа в ограничени пространства, като липса на кислород, наличие на опасен
газ, остатъчни вещества по вътрешните повърхности и т.н. В тази връзка, настоящия
съдебен състав счита, че е изцяло несъстоятелно становището на жалбоподателя,
че се касае за безвиновно поведение от страна на работодателя, в хипотезата на
случайно деяние по смисъла на НК. В тази връзка следва да се отбележи, че двете
производства са коренно различни, както спрямо своя предмет и неговите
предметни рамки, спрямо участниците в процеса, спрямо състава на извършеното
нарушение, респективно престъпление, но и спрямо субективната страна на
деянието, т. е. наличието или липсата на вина. В конкретния случай,
административно-наказателната отговорност не е насочена към конкретно физическо
лице по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, а е потърсена обективната и
безвиновна отговорност на търговското дружество- работодател за неизвършване
оценка на риска, която да оцени абсолютно всички рискови фактори на територията
на предприятието. В този смисъл, се касае за нарушение, което се вменява като
отговорност на работодателя без да се изследват въпросите за виновно поведение
на определено лице или лица при настъпване на самата злополука.
Същината на
повдигнатия с възражението спор визира необходимостта от извършване на оценка
на риска в шахтата на септичната лагуна на територията на предприятието. Това
изискване изрично е закрепено и в чл.
12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване оценка на
риска, където е предвидено, че оценката на риска обхваща всички аспекти на
трудовата дейност в предприятието. Т. е. самата оценка на риска трябва да оцени
както работните места, така и работното оборудване, така и използваните
вещества, така и съответно, съоръженията, които са абсолютно всичко, което може
да доведе до рискови фактори и до настъпване на трудови увреждания и трудови
злополуки. Оценяването на рисковите фактори в ограниченото пространство е
свързано и със свободния достъп до съоръжението, въпреки оповестения
забранителен режим. Следва да се има предвид обаче, че по делото не се доказа
по безспорен начин, че има абсолютна забрана за достъп до съответно опасното
съоръжение и работа до него или в самото него, макар, че това е извън предмет и
обхват на спора с оглед на това, че повдигнатото обвинение за неизвършване и
необхващане на шахтата, като част от рисковите места в предприятието и
предприемане на адекватни мерки за премахване или намаляване, или ограничаване
на рискът от настъпване на трудови злополуки. Действително е налице Заповед №
25/17.10.2016г. въз основа на която работодателят забранява влизането в припомпващата
шахта относно новоизграденият торов резервоар/лагуна и принадлежащата към него
шахта, но няма данни тази заповед да е сведена до знанието на работниците,
отговарящи за това съоръжение т.е. липсва подпис на всеки един от работниците
от който да е видно, че тази заповед е сведена до тяхното знание и те са били
уведомени по надлежния ред за нейното издаване и съответно спазване. От друга
страна и видно от приложената към делото длъжностна характеристика за
длъжността „автомонтьор“ т.е. която е изпълнявал единият от починалите
работници е видно, че в раздел II, т.5 от същата на тази длъжност е вменено
задължението да отговаря за изправността на съоръженията, касаещи събирането,
разбъркването, източването и разпръскването на фекалните отпадъци. Именно, това
обстоятелство е позволило пострадалите лица да извършват трудова дейност вътре
в шахтата, като оставим настрана чисто диалогичния спор дали въпросното място е
работно място или съоръжение, което
се обслужва от определени лица. Тези лица са извършвали трудова дейност вътре в
шахтата при неоценен риск от наличието на опасен газ, чието вдишване е довело
до фаталния изход. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че между
неизвършената оценка на риска и настъпилата злополука съществува
причинно-следствена връзка. По друг начин биха стояли нещата и друга би била
ситуацията, ако шахтата би била оценена от оценител на риска, който да посочи
опасните вредности и да набележи конкретни мерки за тяхното намаляване и
ликвидиране или пълна забрана за достъп до самата септична лагуна.
На следващо място, е необходимо да се съобрази приложимостта нормите на
Наредба № 9, спрямо шахтата на септичната лагуна в свинекомбината. Легалното определение
на водоснабдителни и канализационни системи се съдържа в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, където е разписано, че те обхващат един
твърде широк кръг от инфраструктурата на предприятието, а именно, мрежите,
арматурите, съоръженията, събирането, какъвто е конкретния случай, резервиране,
отвеждане, изпомпване, пречистване, дезинфекция, транспортиране и разпределение
съответно на питейни или отпадъчни, включително дъждовни води. В този смисъл,
шахтата на септичната лагуна представлява канализационна система изградена на
територията на предприятието. И още едно легално определение, съдържащо се в
наредбата, а именно „ограниченото пространство“, което съобразно §1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби, е всяко място, шахта, какъвто е конкретния случай,
камера, резервоар, кладенец, закрит канал, тръбопровод, колектор, силоз и др.,
в което поради затвореният му характер се появява предвидима опасност. Така, че
настоящия съдебен състав счита, че приложимия нормативен акт, който урежда и
регулира отношенията свързани с осигуряване условията на труд, конкретно при
работа с отводнителни и канализационни системи е вече цитираната и обсъждана по-горе
Наредба № 9.
Що се отнася до субективната страна на
констатираното нарушение и както стана ясно от гореизложеното е, че
административно наказателната отговорност е потърсена и реализирана спрямо
търговското дружество, а не спрямо неговия управител. Съгласно чл. 412а т. 2 от КТ за нарушения на трудовото законодателство на ЕТ и ЮЛ се налага предвидената
в материалния закон имуществена санкция. Налице е отклонение от принципа за
търсене на лична и персонална отговорност, разписан в чл. 24 ал. 1 от ЗАНН,
като в настоящия случай е уредена обективната
безвиновна отговорност на ЮЛ за констатирано нарушение на трудовото
законодателство. В тази връзка за АНО не се е породило задължението да изследва субективния елемент на
констатираното и отразено в санкционния акт нарушение и следва това възражение
на жалбоподателя да се отхвърли изцяло като неоснователно.
При
индивидуализацията на наказанието съобразно визираните в чл. 27 ал. 2 от ЗАНН
признаци, АНО обаче не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство липсата на
други установени по законния ред нарушения по този ред от жалбоподателя.
Въпреки изявлението на проц.представител на АНО, че като отегчаващо обстоятелство е отчетен факта, че преследваното деяние
има характера на резултативно нарушение с настъпили вредни последици, в случая двойната смърт при
трудова злополука и размерът на наложената имуществена санкция по реда на чл.
413, ал. 2 от КТ гравитира към средния предвиден размер, спрямо нарушения от
подобен вид, то липсват доказателства в тази насока, тъй като следва при
определянето на наказанието да се взема предвид не цялостното поведение на
работодателя, а само това негово поведение, чрез което извършва нарушение. В
този смисъл, доколкото и наложената санкция в размер на 8 000 лева, т. е. над
средния размер, предвидения в разпоредбата на чл. 413 ал.2 от КТ, настоящия
съдебен състав я счита за несъотносима и неправилно приложима спрямо
преследваното деяние и несъобразена с обществената опасност на деянието и
деецът. Същата следва да бъде намалена в размер под средния, съобразно фиксирания
от законодателя такъв, като настоящия съдебен състав счита същия за правилно да
бъде определен в размер на 5 000 лева.
В този смисъл с
изключение на определената имуществена санкция НП е издадено в съответствие с
материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава
на адм. нарушение по чл.1
ал.3 т.2 от Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ при експлоатацията и
поддържането на водоснабдителни и канализационни системи. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта
длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно – наказващият орган е описал
нарушението, квалифицирал е същото от материално – правна страна, респективно е
посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на
нарушителя, но неправилно е определил над средната стойност наказанието в
нарушение на нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
По време на
производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
Въз основа на
така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и частично
основателна и като такава, следва да бъде уважена само в частта и относно
определения размер на наказанието.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001017/ 29.07.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.С, издадено въз основа на
АУАН № 19-001017/ 02.07.2019г., с което на основание чл.416 ал.5 във вр.с
чл.413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на 8 000 / осем хиляда / лева на „Екопродукт” ЕООД, със седалище и адрес
на управление- с.П., обл.С, представлявано от управителя М.Ат.М., ЕГН **********
за извършено нарушение по чл.1 ал.3 т.2 от Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ
при експлоатацията и поддържането на водоснабдителни и канализационни системи, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.413 ал.2 от КТ
административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 / пет хиляди / лева за
извършеното нарушение по горепосочения текст.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С., считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /