РЕШЕНИЕ
№80
11.03.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев
въззивно гражданско дело № 87 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 388/18.11.2019
г. на Национална агенция за приходите – взискател по изп. дело № 111/2011 г. по
описа на СИС при Районен съд – Каварна.
Предмет на обжалване е постановление от
28.10.2019 г. на ДСИ при Районен съд – Каварна, с което съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 20113240400111 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят излага подробно и в
хронологична последователност действията, извършени в хода на изпълнителното
производство, както и актовете постановени във връзка със същото. На тази
основа твърди, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно, поради
противоречие с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС. По отношение на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изтъква, че
изпълнението е било спряно и до отмяната му с акт на съда, не е съществувала
възможност за предприемане на изпълнителни действия. Такава възможност е
възникнала след отмяна на спирането с Определение № 241/02.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 757/2010 г., постановено от Районен съд – Каварна. Жалбоподателят
счита, че едва след влизането му в сила са отпаднали пречките за предприемане
на действия по изпълнение срещу длъжника. Считано от този релевантен момент
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е изтекъл, поради което
производството неправилно е било прекратено.
Прави искане обжалваното постановление
за прекратяване да бъде отменено. Претендира и заплащане на разноски.
Длъжникът ЕТ „***- Д.Ц.Д.“ е депозирал
възражение в законоустановения тридневен срок.
Счита, че жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане. Обосновава извода си, като твърди, че постановлението
не подлежи на обжалване. В допълнение заявява, че Окръжен съд – Добрич вече се
е произнесъл по спора.
В мотивите ДСИ при Районен съд – Каварна
сочи, че не е необходим изричен съдебен акт за отмяна на постановено спиране на
изпълнението. Моментът, в който пред взискателя се открива възможността да иска
предприемане на изпълнителни действия спрямо
длъжника е влизането в сила на решението по иска по чл. 422 от ГПК. От този
момент е изтекъл двугодишен срок, в който взискателят е бездействал, поради
което правилно производството е било прекратено. Иска жалбата да бъде оставена
без уважение.
Съдът
намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано
с разпореждане на ДСИ от дата 14.12.2011 г., по подадена молба с рег. №
538/09.11.2011 г. на НАП и изпълнителен лист от дата 06.12.2010 г., издаден въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 491/03.12.2010 г.
по ч.гр.д. № 757/2010 г. на Районен съд – Каварна срещу длъжника ЕТ „***- Д.Ц.Д..
С Определение № 57/10.02.2012 год. по
ч.гр.д. №757/2010 год. Районен съд Каварна е спрял изпълнението по изп.д. №
111/2011 год., на основание чл. 420 от ГПК. Съдебният акт е бил потвърден
с Определение № 276/21.04.2012 год. по
ч.гр.д.№ 271/2012 год. на Окръжен съд – Добрич. С постановление от дата
08.05.2012 г. съдебният изпълнител е
спрял принудителното изпълнение, за което взискателят е
бил уведомен на дата 22.05.2012 год.
Взискателят е предявил положителен
установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПКС, който е бил
уважен с Решение № 313/07.10.2014 год. по в.гр.д.№ 403/2014 год. на Окръжен съд
– Добрич. Въззивната инстанция се е произнесла по жалба на взискателя срещу Решение
№ 29/27.02.2013 год. по гр.д. № 351/2012 год. на Районен съд – Каварна.
Решението на въззивния съд не е било допуснато до касационно обжалване с
определение № 154/18.02.2016 год. по т.д. № 297/2015 год. на ВКС, ІІ т.о.
Взискателят е поискал да бъде наложен
запор върху вземанията на длъжника с молба рег. № 55/11.02.2019 год. Съдебният
изпълнител се е произнесъл с разпореждане от 20.02.2019 год., с което е отказал
принудителното изпълнение до представяне от взискателя на съдебен акт за отмяна
на допуснатото спиране на изпълнението по ч.гр.д.№ 757/2010 год.
Национална агенция за приходите е подала
молба с рег. № 227/07.06.2019 год., с която е представила Определение №
242/02.05.2019 год. по ч.гр.д. №757/2010 год. на Районен съд – Каварна. Със
съдебния акт е било отменено допуснатото с Определение № 57/10.02.2012 год. по
ч.гр.д.№757/2010 год. обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка на
основание чл.420 ал.2 от ГПК – спиране на
изпълнението по изп. д. № 111/2011 год. по описа на Държавния съдебен
изпълнител при КРС. Определението е постановено по подадена от НАП гр.София
молба за отмяна на допуснатото обезпечение от дата 26.03.2019 год.
Впоследствие ДСИ е отказал принудително
изпълнение срещу длъжника по депозирани молби рег. № 55/11.02.2019 год. и
227/07.06.2019 год., тъй като искането е било подадено след изтичане на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Приел е, че е налице основание
за прекратяване на изпълнителното дело, защото за периода от 18.02.2016 год. (датата
на влизане в законна сила на решението по предявен иск с правно основание чл. 422
от ГПК) до 11.02.2019 год. (датата, на която е депозирана в СИС при РС Каварна
молбата на взискателя с искане за предприемане изпълнителни действия – запор
върху трудови възнаграждения) са изтекли повече от две години. Постановлението
е обжалвано пред Окръжен съд – Добрич, който с Решение № 238 от 22.10.2019 г.
по в.гр.д. № 712/2019 г. е оставил жалбата без уважение.
С постановление от 28.10.2019 г. ДСИ е
прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20113240400111 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При
тези факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав счита, че
постановлението на ДСИ, с което е прекратено изпълнителното производство е
правилно.
Основополагащият въпрос за изхода на
делото е дали спряното, на основание чл. 420 от ГПК, изпълнение, е
пречка взискателят да иска извършването на изпълнителни действия, при положение,
че искът по чл. 422 от ГПК е уважен с влязло в сила решение.
Целта на спирането по чл. 420 от ГПК е
да се избегне принудително удовлетворяване на правото, докато е висящ процеса
за установяването му, образуван с иск по чл. 422 от ГПК. При това положение правилно
е становището, че спирането на това основание е обвързано от произнасянето по
иска по чл. 422 от ГПК. Следователно, след влизане в сила на решението, с което
установителният иск е уважен, действието на спирането отпада по право и не е
необходим нарочен акт за отмяната му.
От друга страна спирането по чл. 420 от ГПК не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело, като връчване
на покана за доброволно изпълнение, налагане на запори върху вещи и вземания,
налагане на възбрани върху недвижими вещи, приемане на плащания от трети
задължени лица и извършване на описи на движими и недвижими вещи, както и
назначаване на пазач. Последиците му се изразяват единствено в забрана за осребряване на имуществото на
длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя.
Тук следва да бъде посочено, че взискателят
движи изпълнителния процес, като по неговата воля съдия изпълнителят извършва
действията по изпълнение в рамките на закона. Същият трябва да бъде активен и
да следи извършваните в изпълнителното производство действия и да поддържа
висящността на процеса, като се съобразява с определените в закона срокове. Този
извод се извлича от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в която се
съдържа санкцията за неговата пасивност. Не съдия изпълнителят следи за развитието
и на съдебните спорове между взискател и длъжник, а взискателят. Поради тази
причина задължение на последния е да уведоми ДСИ и за отпадане на пречката за
развитие на изпълнителното производство.
Решение № 313/07.10.2014 год. по
в.гр.д.№ 403/2014 год. на Окръжен съд – Добрич е влязло в сила на 18.02.2016
год., когато е постановено определението на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване. От изложеното по-горе следва, че от този момент е
отпаднало спирането на изпълнението по изп. д. № 111/2011 год. по описа на СИС
при Районен съд Каварна за събиране на паричното вземане на НАП гр.София. Като
не е предприел действия по събиране на вземането до 18.02.2018 г., а едва на 11.02.2019
год., по силата на закона е настъпило прекратяване на изпълнителното
производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Изложеното обосновава извода, че
процесното постановление е законосъобразно, а жалба с вх. № 388/18.11.2019 г.
на Национална агенция за приходите, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба с вх. № 388/18.11.2019 г. на Национална агенция за приходите, срещу
постановление от 28.10.2019 г. на ДСИ при Районен съд – Каварна, с което
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп. дело №
20113240400111 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.