Р Е Ш Е Н
И Е №989
29.11.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка
Попова
Прокурор Антон
Стоянов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1252 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от Е.Д., гражданин на И.,
с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-554/29.10.2019г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС
– отказ за предоставяне на международна закрила. Твърди се, че решението е
незаконосъобразно поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на
произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност.
Причината да избяга от Иран била заплаха за живота и свободата на жалбоподателя.
Проблемите започнали, когато решил да смени религията си и приел
християнството. Искал да не го ограничават в свободата му. Сменилите религия …
в И. били считани за неверници и подлежали на обесване. Страхувал се за живота си, тъй като
семейството на снаха му били крайно религиозни и отправяли заплахи към него.
Дори бил блъснат от кола и заплашван, че ако продължи да посещава църква, то
щял да бъде убит. В обжалваното решение били изложени формални съображения и
това не било надлежно мотивиране, като на това основание актът следвало да бъде
отменен. В нарушение на закона органът не преценил обстоятелствата и фактите,
касаещи неговата бежанска история, в която се сочели основания в хипотезата по
чл.8 и по чл.9, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ. Не била събрана подробна информация за
състоянието на сигурността в И., от което да се направи извод, че в страната са
гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави
ефективна закрила. Като източници на информация била ползвана справка от
Дирекция Международна дейност при ДАБ, но тя не описвала реално обстановката.
Ако бил останал в Иран, то вече може би щял да бъде убит или пострадал. Тези
факти говорели за формално отношение към него и бежанската му история от страна
на административния орган. Административният орган не се бил съобразил с
методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към
Европейската Комисия, изискваща цялостен подход при преценка на основанията за
предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства
от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено
отношение. Отправна точка за разглеждане на исканията на убежище следвало да
бъде Женевската конвенция от 1951г. и Протокол към нея от 1967г., които
понастоящем били включени в голяма степен в правото на ЕС посредством
Квалификационната директива 2011/95/ЕС. Принципът за забрана за връщане бил
главно основание на закрила на бежанците. В правото на ЕС бил въведен набор от
общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или за нуждаещи се от
международна закрила. Ключов момент била забраната за връщане съгласно чл.33 от
Женевската конвенция. В чл.19 от Хартата за основните права на ЕС се посочвало,
че никой не можел да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към
държава, в която можело да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание
или на друго нечовешко или унизително отнасяне. По силата на чл.2 и чл.3 от
ЕКПЧ се налагало абсолютна забрана за всяко връщане на лице, което било
изправено пред действителен риск. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в
страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа за
забрана на връщане на бежанците, а принципът бил уреден в чл.33 от Конвенцията
за статута на бежанците от 1951г. и реципиран от българското законодателство в
нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ. Сочи се практика на ВАС, че пропускът да се
изследват фактите от личното положение на молителя – опасения от преследване и
реална ситуация в страната по произход, било нарушение и обжалваният акт следвало
да бъде отменен и производството да бъде върнато на органа за ново произнасяне.
Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на
административния орган с произтичащите от това законни последици.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ
гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение за настаняване рег.№УП 15346/16.10.2019г. Е.Д.
***. Издадена е преди това Заповед №326з-1766/08.10.2019г. за краткосрочно
настаняване в СДВНЧ Любимец.
С молба №1260/16.10.2019г. по описа на ДАБ при МС, РП
Харманли, и с молба №УП 15346/16.10.2019г. по описа на ДАБ – чрез СДВНЧ
Любимец, жалбоподателят, гражданин на И., е поискал закрила в Република
България.
Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при
задържането си лицето се е представил като Х. Д., роден на ***г. Приложена е
декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 16.10.2019г.,
както и покана от 16.10.2018г. за провеждане на интервю на 18.10.2019г., регистрационен
лист от 16.10.2019г. и приложение към регистрационен лист, съставена е
дактилоскопна карта. На 16.10.2019г. е подписана от жалбоподателя декларация на
основание чл.30, ал.1 т.3 от ЗУБ. Връчена му е информация за задълженията на
чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На 18.10.2019г. с чужденеца било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол – напуснал И. на 29.10.2016г.
легално и дошъл в Т.. В И. искал да се качи на лодка и за замине за Г., но го
задържали и депортирали в И.. Тогава бил казал, че е афганистански гражданин,
за да не го върнат в И.. В И. останал само една нощ и напуснал пак страната
нелегално за Т., където отишъл в гр.Г.. В България влязъл нелегално на
07.10.2019г. и преминал оградата, като започнал да маха и го забелязали. Преди
това живял в Т., не бил арестуван или осъждан, принадлежал към етническа група …,
но нямал проблеми за това. Изповядвал християнство и решил да избере протестанството
заради свой приятел арменец. Последният ходел в домашна църква и жалбоподателят
отишъл с него три пъти. Шест месеца преди да напусне И. сменил религията си, но
не официално. Заради това имал проблеми с роднини – … на … му, който бил в
корпуса на ислямските гвардейци. Именно този човек му помогнал да започне
работа на летището в Т., както и му казвал, че ако приеме друга религия, то ще
го убие. Преди да напусне И. даже го блъснал с кола, а после цял месец се
оправял и тогава напуснал страната. Започнал работа на летището през 2009г.,
където се запознал с арменеца. За смяната на религия казал на … си, а той на …
си. В Турция приел официално християнството в Г. на 09.02.2017г.. За да приеме
религията отишъл в Т., където го потопили в морето, като били облечени в бяло.
В Т. християните не можели да си намерят работа. Семейството му били …, но
майка му уважавала неговото решение. Не бил член на политическа организация или
партия. В Т. работел във фабрика за мебели, като приготвял продукцията, даже му
били дали жилище, но напуснал, защото разбрал, че от документ от 07.06.2017г.
ще бъде депортиран. Живял после в Т. нелегално, а и от една година бил болен и
не можел да посещава болница. Причината да напусне И. били заплахите от .. на ..
му и считал, че за живота му имало опасност ако се върне.
Като доказателства по делето са представени и
документи, че жалбоподателят е кандидатствал за международна закрила в Т. –
л.24 – 33.
С Решение №УПХ-554/29.10.2019г. на Интервюиращ орган в
Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр.
чл.13, ал.1, т.1-2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Е.Д. за предоставяне на
международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 30.10.2019г. и
той била запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на същата
дата.
Представена е Справка №МД-529/27.09.2019г. на Дирекция
Международна дейност при ДАБ относно актуална обществено-политическа обстановка
в Ислямска република И..
Видно от докладна записка №1316/06.11.2019г. Е.Д. е в
неизвестност от 04.11.2019г.
Със Заповед №РД05-217/23.03.2016г.
на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ
функциите на интервюиращ орган е определена Г. М., постановила оспорения акт.
По делото е представено копие от
национално свидетелство за управление на МПС, ведно с превод на български.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 30.10.2019г.,
а жалбата е подадена на същия ден, поради
което е допустима като подадена в срока
по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до
местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол
административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М., на длъжност
младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определен с
представена по делото с представена по делото заповед на Председателя на ДАБ на
основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ функциите на интервюиращ
орган.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 16.10.2019г.
и при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена
процедура е постановен оспорения акт. В хода
на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е
проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.
Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като
причина за напускане на страната си по произход – И., обстоятелството, че е
приел християнска религия. Заявените от него опасения за преследване са
преценени като е направен извод, че той не е преследван поради неговата раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Заявените от него проблеми са преценени като проблеми от личен
характер и не попадащи в предметния обхват на ЗУБ. Съдът намира, че изнесените
по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа,
като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила
има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради
което и същият основателно се страхува от това. С бежанската си история иска да
внуши, че има реална необходимост от закрила, но се сочи опасност единствено от
близък човек и на лични взаимоотношения. Кандидатът не познава основните
принципи на християнството и цели заблуждение, което се установява от
неубедителните и неточни отговори в интервюто. Освен това нелогично звучи
тезата, че след като през целия си съзнателен живот е бил мюсюлманин, то
изведнъж решава да приеме друга религия, която изглеждала по-добра. През
времето, в което е бил в И., спрямо него не е имало конкретни действия на
преследване по смисъла на закона, той е нямала и основателни опасения от
преследване, като по тази причина твърденията на жалбоподателя се преценят като
недостоверни и не обосновани. В този смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че оспорващият
напуска страната си по произход, мотивирана единствено от съображения, които не
са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни
опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1
от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на
фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане
на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в
историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии,
предприети спрямо него или близки членове на семейството, които да се дължат на
някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и
обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като
неоснователна е изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай чужденецът представя факти, с които опитва да обоснове
дискриминация, но в конкретния случай и с оглед вече посоченото неговата
бежанска история не се преценя като такава, която да сочи заплаха от насилие по
смисъла на закона.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представената справка от ДАБ. На основание чл.21, т.8
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Така представената справка е изготвена от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен
документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако
същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в И. да сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата
територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се
на тази територия. Не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на И.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.). Макар спазването на човешките права в И. да е все още проблем,
то за жалбоподателя липсва сериозни и потвърдени основания да се счита, че е
бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, която да е относима към
предоставянето на статут. При липса на други противопоставими
доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може
да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на
иранската гражданка по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход - И., като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Д., гражданин
на И., с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-554/29.10.2019г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: