№ 3725
гр. Варна, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502036 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Т. Т. срещу определение № 6875/24.06.2022 год.,
постановено по ч.гр.д. № 8022/2022 год. на ВРС – 17 състав, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД за сумата от 12 600 евро чрез
налагане на запор на банкови сметки на частната жалбоподателка.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на извода
на съда за вероятна основателност на бъдещата претенция предвид клаузите на т.2 б“в“ и
б.“г“ от сключения между страните договор, неправилност на извода на съда относно
вероятната основателност на размера на бъдещия иск с оглед стойността на сделката,
релеватна за определяне на евентуално дължимото възнаграждение, както и поради липса на
обезпечителна нужда с задържания от бъдещия ищец депозит от 2 000 евро. Настоява за
отмяна на допуснатото обезпечение, респективно допускането му при гаранция.
Насрещната страна по частната жалба депозира писмен отговор, с която оспорва
същата и развива доводи за вероятната основателност на предявения иск.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за частично
1
основателна, поради следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по молба на „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД,
при твърдения за съществуващо в полза на молителя неудовлетворено от насрещната страна
В. Т. Т. притезание в размер на 12 600 евро, представляващо договорено в т.7 от сключен
между страните договор от 18.02.2022 год. възнаграждение в размер на 3,6 % с ДДС от
посочената в т.2 от същия договор цена от 350 000 евро.
Предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск са допустимостта на
последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и
адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда. За преценка на горното, съдът изхожда
от обстоятелствата на които ще се основава бъдещия иск и неговия петитум, както и от
приложените по делото доказателства във връзка с наведените с молбата твърдения.
Наведените в молбата за обезпечение твърдения обосновават извода, че
възнамерявания бъдещ иск е такъв с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 12 600 евро, представляващо договорено в т.7 от сключен между страните договор
от 18.02.2022 год. възнаграждение в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т.2 от същия
договор цена от 350 000 евро. Представени с молбата са писмени доказателства, касаещи
наличието на договорна връзка между страните, както и доказателства за сключване на
окончателен договор от свързано с бъдещата ответница лице, с което е настъпило и
условието на чл.7 и чл.9 от сключения между страните договор.
Гореизложеното обуславя извода на съда за допустимост и вероятна основателност
на бъдещия иск. Изложените в частната жалба доводи досежно вероятната неоснователност
на бъдещия иск, извеждани от отделни договорни клаузи, не са аргумент за противното.
Дали искът е основателен или не е въпрос по същество на спора. Нещо повече, въпреки че
следва да бъде преценен при произнасяне на съда, въпросът за вероятната основателност на
иска не е решаващ критерий за допускане на искането обезпечение /по арг. от чл. 391, ал. 1,
т. 2 ГПК/.
Предявените искове са осъдителни, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно
неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в
полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително
затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме
действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.
Допуснатата обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК– запор върху
налични суми по банкови сметки на ответника в посочените търговска банка, до общия
размер на осъдителния иск е подходяща и като такава - от естество, годно да предотврати
опасността от неудоволетворяване на ищеца при наличието на позитивно осъдително
решение.
Доколкото обаче релевираните с частната жалба доводи касаят именно наличието на
валидна договорна връзка между страните към датата на осъществяване на
правнорелеватния факт, породил претенцията на бъдещия ищец, които изискват преценка по
2
същество на правния спор, съдът намира, че по правилата на чл. 391, ал. 2 ГПК
обезпечителната мярка следва да се наложи при условията на предварително внесена
парична гаранция. При съобразяване баланса между интересите на двете страни в
производството и предвид разпоредбите на чл. 391, ал. 3 ГПК, въззивният съд преценява, че
парична гаранция в размер на 2 500 лева справедливо би осъществила целта на закона.
Поради това, обжалваното определение следва да се отмени и постанови друго, с
което на основание чл.391, ал.2 от ГПК обезпечението бъде допуснато след представяне на
парична гаранция в размер на 2 500 лв., представляваща близо 10 % от левовата
равностойност на цената на иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6875/24.06.2022 год., постановено по ч.гр.д. № 8022/2022
год. на ВРС – 17 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „ХОУМ ТУ Ю
БЪЛГАРИЯ“ АД за сумата от 12 600 евро чрез налагане на запор на банкови сметки на
частната жалбоподателка
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск на „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, офис 23, предявим срещу В. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на бъдещата ответница да заплати на бъдещия
ищец сумата в размер на 12 600 евро, представляваща договорено в т. 7 от Договор за
гаранция с купувач от 18.02.2022 г. възнаграждение от посочената в т. 2 от същия договор
продажна цена в размер на 350 000 евро ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка ЗАПОР
на банковите сметки на „В. Т. Т., ЕГН ********** в „ Юробанк България" АД
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД;„УниКредит Булбанк" АД; „Банка ДСК" АД; „Първа
инвестиционна банка" АД; „Обединена българска банка" АД; „ПроКредит Банк (България)"
ЕАД; Централна кооперативна банка" АД; „Алианц Банк България" АД; „Токуда Банк" АД;
„Търговска Банка Д" АД; „Инвестбанк" АД; „Общинска банка" АД; „Българска банка за
развитие" АД; „Интернешънъл Acer Банк" АД; „Тексим Банк" АД; „Ти Би Ай Банк" ЕАД;
„ИНГ Банк Н.В. - клон София" АД; „БНП Париба СА. - клон София" АД; „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ; „Ситибанк Европа АД, клон България" КЧТ;
„Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София; „Българо-американска кредитна Банка" АД;
„Варенголд Банк АГ, Клон София" КЧТ; "Бигбанк" АС - Клон България, до размера на
претенцията, след представяне на доказателства за внесена по сметка на ВОС
3
ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 2 500 ЛВ., на осн. чл. 390, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1,
ал. 2 ГПК, вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.
ДАВА НА МОЛИТЕЛЯ ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК за представяне на
доказателства за внесена по сметка на ВОС парична гаранция КАТО МУ УКАЗВА, че при
непредставяне на доказателства в определения срок, издадената от ВРС обезпечителна
заповед ще бъде ОБЕЗСИЛЕНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4