№ 96
гр. Шумен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500073 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260389 от 29.10.2021г. постановено по гр.д.№3631/2018г. по описа на
ШРС, съдът е отхвърлил предявения от С.Г. Г. срещу "ТЕЛЕПОЛ" ЕООД, иск с правно
основание чл.200, ал.1, предл.първо от КТ за сумата от 26000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, вследствие
претърпяно от ищеца ПТП на 28.07.2016г., изразяващи се в болки и страдания и причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва за
периода от 21.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни,
поради извършено приспадане със заплатени от Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД
с ЕИК ********* обезщетения в общ размер на 15000 лв. за същите вреди. С решението
съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 524,45 лева, представляваща
законна лихва за периода от 28.07.2016г. – датата на увреждането до 20.03.2017г. върху
обезщетението от 8000 лв. определено от съда на основание чл.52 от ЗЗД, за вредите от
трудова злополука, вследствие претърпяно от ищеца ПТП на 28.07.2016г., изразяващи се в
болки и страдания и причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и е
присъдил деловодни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ответника – ЗД "БУЛ ИНС" АД.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск. В жалбата си,
1
жалбоподателят излага, че не е доволен от решението на съда, в атакувана част, като сочи
доводи за неправилност на акта, по подробно изложени съображения. Моли решението да
бъде отменено в отхвърлителната част, и постановено друго, с което иска да бъде изцяло
уважен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
жалбата. В съдебно заседание излага съображения за неоснователността и, и моли
решението да бъде потвърдено в атакуваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ от
С.Г. Г. срещу "ТЕЛЕПОЛ" ЕООД. Безспорно установени по делото са следните
обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от
02.02.2016г., по сключен трудов договор №42 със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, като ищецът заемал длъжността „патрул служба сигурност“ в „Телепол“
ЕООД с място на работа мониторинг – СОД – С.З.. На 28.07.2016г. около 13.20 часа в
гр.С.З., при изпълнение на трудовите си задължения, ищеца претърпял инцидент - ПТП
между л.а. марка „Пежо“, модел “307“ с рег. № СТ * ВВ, управляван от Д.Г.Н. и автомобил
„Дачия“ модел „Дъстър“ с рег. № Н * ВК, собственост на лизингодателя „Интерлийз ауто“
ЕАД – София, управляван от ищеца С.Г. Г.. Установено е, че вина за пътния инцидент имал
водача Н., който не спрял на пътен знак „Б2“ поставен на кръстовището с ул.“*“ и с това
отнел предимството на автомобила, управляван от ищеца. От представения лист за преглед
на пациент от 28.07.2016г. се установява, че в 21.10 часа в деня на инцидента, ищецът
посетил Спешна помощ, като в листа е посочено, че при ПТП получил контузия на двете
колена с болка и оток. На ищецът бил издаден болничен лист № Е20165810301 от д-р В.К. за
провеждане на домашно лечение за периода от 29.07.2016г. до 11.08.2016г. Злополуката
била декларирана от работодателят като трудова пред ТД „НОИ“ – Шумен под № 51012745
на 03.08.2016г., като по съответния предвиден от закона процесуален ред в чл. 60, ал. 1 вр.
чл. 55, ал. 1 КСО е установен правно-релевантния факт, че процесната злополука е трудова,
за което е постановен нарочен акт с Разпореждане № 43 от 04.08.2016г. на НОИ,
представляващ официален удостоверителен документ за установените с него факти. На
04.08.2016г. ищецът бил прегледан от специалист по съдебна медицина при УМБАЛ
„Проф.Д-р Ст.Киркович“ - С.З., за което било издадено Съдебномедицинско удостоверение
№ 243-2016/04.08.2016г., в което се заключава, че при прегледа и представената медицинска
документация била установена контузия на двете колене с кръвонасядане, охлузване на
лява предмишница, увреждания на лумбо-сакралните коренчета, остра стресова реакция,
2
квалифицирано като разстройство на здравето, неопасно за живота. Били издадени болничен
лист № Е20165739696 от 12.08.2016г. до 22.08.2016г. и болничен лист № Е20165739705 от
23.08.2016г. до 29.08.2016г. Със Заповед № 532 от 30.08.2016г., трудовите правоотношения
между ответника и ищеца били прекратени, считано от 30.08.2016г. по взаимно съгласие. От
представеното от третото лице помагач /ЗД "БУЛ ИНС" АД, застраховал гражданската
отговорност на прекия причинител на вредата/ платежно нареждане е видно, че на ищеца е
била изплатена сумата от 500 лева, по отправено от него искане за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП. С Решение №
4167 от 07.06.2019г по гр.д. № 11940/2017г., влязло в законна сила на 07.03.2020г. по описа
на СГС, ЗД "БУЛ ИНС" АД било осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на
14500 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 28.07.2016г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Пежо
307“ с ДК № СТ * ВВ, ведно със законната лихва от 20.03.2017г. до изплащане на вземането.
Било образувано и изпълнително дело № 2020*0400103 по описа на ЧСИ С.С., по което
общото задължение било заплатено с платежно нареждане от 30.03.2020г. Заключението по
изготвената единична съдебномедицинска експертиза, сочи че травматичните увреждания
получени при ПТП-то и в пряка връзка с него са контузията на двете колене и охлузване на
лява предмишница, които наранявания били плитки и повърхностни, не засягали костите и
ставните структури, като трайни последици за здравето не се очаквали. Констатираното
увреждане на лумбосакралните коренчета не било вследствие ПТП-то, тъй като това
заболяване предхождало катастрофата. Най-честия симптом при него била болката.
Причината за нея в конкретния случай били установените ЕМГ данни за предкоренчева
увреда на Л5 двустраннно повече в ляво и на S1 в ляво, като бил регистриран и мускулен
спазъм около гръбначните прешлени в ляво в поясния отдел на гръбнака. Заключението по
тройната съдебномедицинска експертиза, установява че ищецът имал оплаквания от болки в
кръста, гърба и шията още от 2015г. Оплакванията били свързани с натоварвания при игра
на баскетбол и са документирани с поставянето на диагноза „Увреждане на
лумбосакралните коренчета“. Медицинска документация за това имало непосредствено
преди катастрофата – прегледи на 19.07.2016г.и на 26.07.2016г. (два дена преди
катастрофата). Един ден преди ПТП бил насочен за лечение в болнични условия, като
вероятно във връзка с това било извършено и изследване ЕНГ, тъй като такова изследване
било необходимо за постъпване в болница. Посочва се, че отразеното в медицинските
документи „увреждане на лумбосакралните коренчета“ е надценено, тъй като липсват
типичните за увреждането невропатни болки и сетивни смущения не са наблюдавани. Имало
данни за болки в кръста, но те били свързани с механизма на травмата и се дължали на
преразтягане на мускулите, сухожилията и фасциите в поясната част на гръбначния стълб.
За контузията на коленете частично ограничение на движението било възможно за 10-15
дни, като болезнеността утихвала за три – четири седмици, охлузването на лявата
предмишница не предполагало продължителни болки, а болките в кръста при правилен
терапевтичен подход преминавали до един месец. В пряка причинна връзка с претъпяното
ПТП били установените травматични увреждания в областта на лявата предмишница и
3
двете колена. По отношение на диагнозата „Увреждания на лумбосакралните коренчета“ се
посочва, че ищецът е имал оплаквания от болки в кръста преди ПТП. Характерът на
травмата само можело леко да декомпенсира интензивността на болката за кратък период от
време или оплакванията му са били леко засилени след ПТП-то. След инцидентът ищеца
имал оплаквания от тревожно-депресивния регистър, които попадат в диагностичната
категория протрахирана адаптационна реакция, като отшумяли в рамките на няколко месеца.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.200, ал.1 от КТ
е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищеца е претърпял трудова
злополука, вследствие на която му е била причинена временна неработоспособност, както и
че към датата на злополуката е била в трудово правоотношение с ответника. Съобразно
чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на същия законов текст сочи, че
трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път
при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо следва да се приеме,
че са налице всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ,
обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя. Няма установена груба
небрежност на работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, която да обуслови намаляване
на отговорността на работодателя.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква индивидуалната им преценка, като се вземат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да обезщети
пострадалия за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на трудова
злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които конкретните
обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др.
външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура, които обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и
конкретните доказателства по делото. В процесния случай, следва да се отчете, че
вследствие претърпяната злополука ищеца е бил в отпуск, поради временна
нетрудоспособност за период от един месец, като не е бил обездвижен, а установените
4
травматични увреждания в областта на лявата предмишница, и на двете колена, както и
увеличената интензивност на болките в кръста, безспорно са в причинно следствена връзка
с процесната трудова злополука. Вследствие на злополуката, ищеца е изпитвал силни болки
за кратък период, и неинтензивни такива за няколко седмици. Физическите ограничения,
свързани с болките в коленете били в рамките на 10 – 15 дни, а оплакванията напълно
отшумели до четири седмици, включително и тези в долната част на кръста. Тези болки и
страдания, както и самото пътно - транспортно произшествие са довели до увреждане на
общото му психично здраве и са станали причина за негативната промяна в мирогледа на
ищеца в периода на възстановяване. Острата стресова реакция възникнала в отговор на
преживения стрес у ищеца, като преминала до дни след катастрофата, с последица
протрахирана адаптационна реакция, отшумяваща до няколко месеца. Всички травматични
увреждания били без последици за здравето и живота на ищеца в бъдеще, а и към
освидетелстването той бил напълно възстановен. Ето защо определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди -
8000 лева, не би могло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца, а следва
адекватно да репарира причинените му неимуществени вреди.
Основателно е възражението въззиваемата страна, че в настоящия случай
определеното обезщетение следва да бъде намалено с полученото от ищеца обезщетението
от застрахователя на прекия причинител на вредата "БУЛ ИНС" АД. Както бе отбелязано по
- горе, ищеца е получил общо сума в размер на 15000 лева именно за причинените му от
процесното ПТП неимуществени вреди. Съдебната практика по подобни хипотези -
Решение №29/11.07.2019г. на ВКС по гр.д. №1865/2018г., III г.о., Решение
№230/02.07.2011г. по гр.д. №1907/2009г., IV г.о., Решение №354/03.08.2010г. по гр.д.
№714/2009г., IV г.о., Решение №1024/19.11.2008г. на ВКС по гр.д. №1193/2006г., I г.о.,
Решение №9/02.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/2017г., III г.о., Решение №321/26.04.2010
г. на ВКС по гр.д.№ 4161/2008 г., IV г. о., Решение №395/10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1538/2011 г., IV г.о., и др., е непротиворечива и в съответствие с основния принцип в
правото за забрана за обезщетяване на едни и същи вреди два пъти, конкретизация на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Плащането от един от задължените
субекти, освобождава от отговорност останалите, спрямо увреденото лице. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че всъщност по иска срещу застрахователя били не били
предявени, съответно обезщетени психичните вреди, които били по - пълно и обхватно
изследвани в настоящия процес. В това исково производство ищеца е претендирал, и му е
било присъдено обезщетение за всички причинени неимуществени вреди от процесното
ПТП, а освен това в настоящото производство не са установени вреди, които не са били
репарирани в иска предявен срещу застрахователя.
Предвид изложеното атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство деловодни разноски в размер на 1400 лева. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото
5
надвишава минимално /с 90 лв./ минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото. Следва да се отбележи, че възнаграждението се
предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, без
да изисква минимално съдържание на линията на защита, която е предприета от адвоката, и
явяването на адвоката в съдебно заседание, както и изготвянето на писмена защита е
достатъчно да обуслови дължимостта му.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260389 от 29.10.2021г. постановено по гр.д.
№3631/2018г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С.Г. Г. с ЕГН
********** срещу "ТЕЛЕПОЛ" ЕООД с ЕИК *********, иск с правно основание чл.200,
ал.1, предл.първо от КТ за сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, вследствие претърпяно от ищеца
ПТП на 28.07.2016г., изразяващи се в болки и страдания и причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва за периода от
21.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която са
присъдени деловодни разноски на страните.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.Г. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕПОЛ" ЕООД с ЕИК
*********, направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 1400
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6