Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049
02.03.2021 г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1152 по описа на Районен съд -
Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е
по жалба от С.Г.М. ЕГН:
**********, от гр.Гълабово, чрез адв.*****
от АК-Стара Загора, срещу Наказателно постановление
№ 43-0000327/09.09.2020 година на директор РД“АА“ Ст.Загора, с което е жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000
лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Твърди се, че жалбоподателят
не е извършил описаното в НП нарушение и не следва да носи административно
отговорност за това. в представеното по делото писмено стяановище
се развиват подробни доводи защо съдът следва да отмени атакуваното НП. твърди
се че нарушението е неправилно квалифицирано. На следващо место се твърди, че
не са посочени време и място на извършване на нарушението. Твърди се, че в
разпоредбата на твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 87,т. 2 Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ не съдържала конкретно изискване за психологическа годност,
а били посочени критерии на които следвало да отговарят водачите. Твърди се
още, че цитираната за нарушена разпоредба на чл. 87,т. 2 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ не съдържала състав на нарушение. С оглед на гореизложеното се иска отмяна на НП изцяло като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и адв.Мкато както вече бе
отбелязано представя писмено становище.
Административно
наказващият орган, редовно призовани, не
изпращат представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 03.07.2020
г. около 12:00 часа в Община Хасково на главен път I-5, разклон
за с. Войводово, св.Д.И.З. и св.Г.М.Г. и двамата служители в АА, са спрели за
проверка ППС в състав влекач марка "ВОЛВО" с per. №
******* от категория N3 и прикачено полуремарке
"ШМИТЦ" с per. № СО 0022 ЕМ.
При проверката се установило, че горното ППС се управлява от жалбоподателя С.Г.М..
Товарният автомобил и ремаркето били собственост на фирма "ЕГАЛ 75"
ЕООД /влекач/ и фирма "ГЕШЕВ 90" ЕООД /полуремарке/,
като се извършвал Обществен превоз на товари /в момента ППС било празно/.
Превоза се извършвал по маршрут гр.
Кърджали - гр. Гълъбово, видно от Пътен лист № 015642 от 30.06.2020г. и тахографски лист на водача С.М. от 03.07.2020г. Проверката
установи още, че водачът С.Г.М., извършващ превоза не отговаря на изискванията
за психологическа годност и изискванията
на член 152 ал.1 т.2 от ЗДвП /не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност/. Последното било установено от направена справка в
регистъра за психологически изследвания на водачите в Информационната система
на ИА "АА" гр. София. Горното било прието от проверяващите за
нарушение, за което е съставен и АУАН на същата дата като нарушението е квалифицирано по чл.87, ал.2 Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Акта бил съставен на место в присъствието на
жалбоподателя и след предявяването му, жалбоподателят го подписал и приел срещу
подпис екземпляр от акта. Жалбоподателт вписал като възражение,
че документите му били откраднати и не разбрал, че удостоверение за
психологическа годност е изтекло.
На база на АУАН
е издадено и процесното НП, като в него е възприета същата фактическа
обстановка, същото нарушение и същата правна квалификация. НП е връчено на
жалбоподателя на 24.11.2020г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д.И.З. и Г.М.Г., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и
тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, безпротиворечиви и последователни. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, констатирани в хода
на извършената проверка, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.87, т.2 от НАРЕДБА
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България гласи - Чл. 87. Водачът на автомобил за обществен превоз на товари
отговаря на следните изисквания: т.2. (доп. - ДВ,
бр. 50 от 2000 г., изм., бр. 108 от 2002 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 48 от 2018
г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Санкционната норма на чл.93г, ал.1,
т.1 от ЗАв.Пр. регламентира,
че –
Чл.
93. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г.,
изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от
2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо
нарушение;
Следователно деянието, за които е
наложена глоба на жалбоподзателя е
обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването му на
жалбоподателя, на който е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Със съставяне на АУАН са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН. Според съда описанието на нарушението е достатъчно пълно и
ясно, посочена е дата на нарушението, а именно датата на която е извършена
проверката, място на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като всичко
това позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено. Налице са
фактически изложения в съставения
АУАН за управление от страна на водач на процесното ППС, без той да е психологически годен. Тоест твърди се, че той извършва обществен превоз на товари, която дата и място на извършване както бе посочено са
ясно посочени в акта, който не страда от пороци по чл.42 т.3 от ЗАНН. На лице е
и описание на маршрута, по който се
управлява МПС от водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност при изричното
твърдение за извършване на обществен
превоз на товари, който е въпрос на
доказване в съдебното производство. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените
доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата
и редът за издаването му и по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити, като в случая не са налице визираните от
жалбоподателя пороци в описание на нарушението и дадената правна
квалификация, от гледна точка на приложената
наказваща норма в санкционния акт. В тази насока следва да се има
предвид, че правилно, с оглед събраните данни при извършената проверка,
АНО е възприел факта на осъществяване на
управление от водач, който към момента на извършване на общественият превоз не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност и е подвел тези факти като нарушение
по чл.87, т.2 от НАРЕДБА № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. В съответствие с процесуалните правила, наказващият орган е
приложил като относима в случая санкционната норма
на чл. 93 ал.1,т.1 от ЗАвП, в редакцията и датата на нарушението. Цитираната
разпоредба предвижда налагането на административно наказание на всяко административно-наказателноотговорно лице, респ. субект на
нарушение за управление на водач на
автомобил, с който се извършва превоз на пътници или товари, без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Именно последното предложение в случая е на лице, тоест водачът е без валидно удостоверение за психологическа
годност което се изисква по силата на чл.87,
т.2 от НАРЕДБА № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. Тоест това удостоверение за психологическа годност се
изисква да се притежава по силата именно на последната подзаконова норма. Тоест според съда липсват каквито и да са
съществени процесуални нарушения които да водят да отмяната на НП на това
основание.
От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в
акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Доказано е, че на процесната дата 03.07.2020 г. около 12:00 часа жалбоподателят
е управлявал ППС в състав влекач марка "ВОЛВО" с per. № CT 5982 BP от категория N3 и прикачено полуремарке
"ШМИТЦ" с per. № СО 0022 ЕМ на главен
път I-5, разклон за с. Войводово. Именно там при извършена
проверка от свидетелите по делото Д.И.З. и Г.М.Г. е установено, че
жалбоподателят не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Установено е още, че в случая с процесното ППС се извършва обществен превоз на
товари /в момента ППС било празно/, по маршрут гр. Кърджали - гр. Гълъбово, видно от
Пътен лист № 015642 от 30.06.2020г. и тахографски
лист на водача С.М. от 03.07.2020г. освен от свидетелските показания горните
факти и обстоятелства се потвърждават и от представената и приета по делото
справка от регистъра за психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо
изследване на С.Г.М.. От тази справка се установява, че към датата на
твърдяното в НП нарушение жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност, като последното такова е със срок до 14.04.2020г. и
след това жалбоподателят не се е явявал на психологическо изследване. Освен
всичко това, липсата на валидно удостоверение за психологическа годност по
отношение на жалбоподателя се потвърждава и от самият жалбоподател в изложените
възражения вписани лично от него в съставеният му АУАН за описаното по-горе
нарушение.в тези възражения жалбоподателят твърди, че не е разбрал, че удостоверението
за психологическа годност му е изтекло, защото му били откраднати документите.
За тази кражба обаче не са представени никакви доказателства, а и това в случая
е ирелевантно. Следвало е жалбоподателят да следи
кога му изтича удостоверението за психологическа годност и да поднови същото по
съответният ред или да не управлява ППС с цел извършването на превоз на товари.
Ето
защо и съдът намира, че е налице действително осъществено нарушение на нормата
на чл.87, т.2 от НАРЕДБА
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България , от страна на жалбоподателя, до колкото
като водач на автомобил за обществен превоз, който не отговаря на изискванията
за психологическа годност. Съгласно нормата на чл. 5 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии
и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания психологическата годност се установява с психологическо изследване.
Съгласно чл. 7 от
последно посочената Наредба всяко психологическо изследване завършва със
заключение за психологическа годност, като при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение
за психологическа годност" (приложение № 1 от Наредбата), а при
отрицателно заключение от психологическото изследване на изследваното лице не
се издава документ. Следователно, психологическата годност на водача се удостоверява
с надлежно издадено удостоверение за психологическа годност, като предвид
установеното обстоятелство, че в конкретния случай жалбоподателят е извършвал обществен превоз на
товари като няма такова удостоверение, правилно е направен извод и от
актосъставителя, и от наказващия орган, че е налице несъобразяване от жалбоподателя
с изискванията за психологическа годност или в случая със задължението водача
на автомобил за обществен превоз на товари да трябва да притежава надлежно
издадено удостоверение за психологическа годност.
От друга страна извършеното административно нарушение не може да
се третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат
изрично регламентиран ред за извършване
на превоз на товари на територията на страната, съдът намира, че формират висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната
отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция. Освен всичко това
за тежестта на това
нарушение свидетелства и голямото
административно наказание което законодателят
е предвидил в случая а
именно 2000 лева. Поради това
няма как извършеното деяние
да бъде отнесено към хипотезата на маловажния случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените
съображения съдът намира, че в случая не може да се приложи чл.28 от ЗАНН и НП следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000327/09.09.2020 година на директор РД“АА“ Ст.Загора.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./