Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260137 18.12.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№730 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №708 от
13.07.2020г. постановено по гр.д.№69/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен
иска на Е.Н.Т., ЕГН **********,***,
срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ********* – гр. С., бул. „В.“ 146, сграда А, ет. 4,
бизнесцентър „Б.“, за признаване за
установено, че договорът за потребителски кредит № 2043557, сключен между
страните на 12.06.2019 г., е нищожен поради противоречие с чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, 7-12 и 20 и чл.12, ал. 1, т. 7-9
от Закона за потребителския кредит, както и поради противоречие с чл.143-146 от
Закона за защита на потребителите, като съдържащ множество неравноправни
клаузи, без които договорът не може да съществува. Отхвърлен е и иска на Е.Н.Т.,
ЕГН **********,***, срещу „К.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, предявен при
условията на евентуалност, за признаване за установено, че клаузите в описания
по-горе договор, касаещи годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите, описани в приложение №1, т. 7 и 8 към договора, са нищожни като
противоречащи на добрите нрави, като неравноправни по смисъла на ЗЗП и като
нарушаващи разпорежданията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Със същото решение е
осъдена Е.Н.Т. да заплати на „К.“ ЕАД сумата 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло
от ищцата в производството пред първата инстанция Е.Т. чрез пълномощника си
адв.В. *** от 18.08.2020г. Поддържа се, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и че съдът
неправилно е преценил доказателствата. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречието му
със закона, заобикаляне на закона и накърнява добрите нрави; че са налице
нищожни клаузи на договора-клаузите на лихвен процент и ГПР. Счита, че
неправилно не са взети в предвид доводите изложени в исковата молба. Конкретни
правни доводи за твърдените пороци на обжалвания съдебен пакт не са изложени от
жалбоподателя. Цитира се съдебна практика на РС-Пазарджик и Окръжен съд Пазарджик.
Моли да се отмени решението и се уважи
предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
В срок е постъпил писмен
отговор от насрещната по спора страна- „К.“ ЕАД, в който въззивната жалба се оспорва изцяло
както и доводите изложени в нея. Твърди се, че договорът за кредит е сключен
при уговорка за годишен лихвен процент/ГЛП/
в рамките на установения от закона праг
на годишния процент на разходите /ГПР/ по чл.19 ал.4 от ЗПК. По
отношение на цитираната съдебна практика се поддържа, че същата не е
актуална доколкото законодателят е въвел
нов ред на отношенията по предоставянето на
потребителски кредити съгласно ЗПК при дефиниран максимален праг на
разходите по кредита като годишен процент
на разходите, представляващ изражение на общите разходи по кредита, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците за сключването на договорите), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и че в чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено, че прагът на
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Въз основа на изложеното дружеството навежда извода, че
уговорката за лихвен процент по кредита в рамките на ГПР в размер на 50% е
валидна и обвързва страните по договора за кредит, тъй като е в рамките на
установените предели и че уговорките между кредитора и потребителя за възнаградителна
лихва и ГПР /годишен процент на разходите/ е в законоустановените предели,
поради което същата няма как да е в противоречие с добрите нрави, да заобикаля
закона или да му противоречи. Като следващ аргумент въззиваемото дружество
изтъква, че дори да се приеме, че е налице
недействителност на дадена клауза, то това не влече цялостна
недействителност на уговорката за възнаграждение по договора за кредит и че
недействителността на чл.19 ал.5 от ЗПК касае само уговорката надвишаваща законоустановения
предел по чл.19 ал.4. Цитира се и разпоредбата на чл.19 ал.6 от ЗПК, че при наличие на нищожни клаузи по смисъла на
чл.19 ал.4 и ал.5 и ако са извършени плащания над прага по ал.4, на удържане
подлежат само надвзетите средства над прага по ал.4 и че в случая няма уговорки
над дефинирания по чл.19 ал.4 от ЗПК праг. Моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на насрещната страна.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата в производството пред първата инстанция Е.Т.
чрез пълномощника си адв.В. *** от 18.08. 2020г. и доводите развити в отговора
на жалбата от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание в чл.22 във връзка с чл.10 и следващите от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, по
чл.143-146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във връзка с чл.26 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
В исковата си
молба против „К.“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.С.,
район „Т.“, бул. “В.“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „Б.“, представлявано
от изпълнителния директор С.Р.Я., ищцата
Е.Н.Т., ЕГН-********** *** чрез адвокат Т.В. *** се твърди, че на
12.06.2019г. страните са сключили договор за потребителски кредит/ДПК/
№2043557, с размер на отпуснатата и усвоена сума от 3000лв за срок от 24
месеца, с размер на месечна вноска от 185.58лв или общ размер на задължението
от 4453.92лв. Счита, че договорът е нищожен поради противоречието му със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с множество нищожни клаузи без които договорът не може да съществува. При условията
на евентуалност, поддържа, че са налице нищожни клаузите на договора, описани в
Приложение №1 към него-т.7 и т.8, касаещи размера на годишния лихвен процент
/ГЛП/ от 41.24% и размера на годишния процент на разходите /ГПР/ от 50%. На първо
място, се сочи нарушение на императивни разпоредби на ЗПК-чл.22, чл.10 ал.1,чл.11
ал.1 т.1, т.7-т.12 и т.20 и чл.12. ал.1 т.7-9 от ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва-чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК и на ГПР-чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, при непосочени дата и място на сключване-чл.11 ал.1 т.1.Поддържа
още, че съдържащата се в Приложение №1 към ДПК информация относно броя и
размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП, е най-обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно
се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата;
че няма посочване на лихвен процент, дължим
при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсва
право на отказ на потребителя от договора, поради което договорът се явявал изцяло
недействителен. Същият бил нищожен поради противоречие с добрите нрави тъй като
при кредит в размер на 3000лв със срока на кредита 24месеца при така
уговорена възнаградителна лихва била налице
явна нееквивалентност между представената услуга и договорената цена на нея, водещо
до нарушение на принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Цитира се съдебна
практика-решение №452 от 25.06.2010г. по
гр.д.№4277/2008г. на ВКС, Четвърто г.о., според което „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност; че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити-двукратния
размер на законната лихва. Освен това се поддържат нарушения на разпоредби от
ЗЗП, като договорът и Приложение №1 е изпълнен с неравноправни клаузи, в частност
клаузите за ГПР и ГЛП по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, тъй като не са
индивидуално договорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия, какъвто бил настоящия ДПК. Поддържа се още, че накърняването на добрите нрави е налице,
когато е нарушен правен принцип, който е
изрично формулиран или е проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби и че в случая такъв принцип се явява
принципа на справедливостта за да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. При условията на евентуалност се поддържа, че по същите съображения
клаузите за ГПР и на ГЛП описани в договори ,Приложение №1 т.7 и т.8 са
нищожни. Моли на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД да се прогласи нищожността на ДПК
№2043557 от 12.06.2019г. сключен между страните по делото. При условията на
евентуалност да се прогласи нищожността на клаузите касаещи ГЛП-41.24% и
ГПР-50%, описани в Приложение №1, т.7 и т.8 към ДПК. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по
спора страна „К.“ ЕАД. Признава се факта, че между страните е сключен процесния
ДПК в електронна форма за сумата от 3000лв/главница/, платима ведно с
уговорената договорна лихва, на 24месечни вноски и с краен срок на погасяване
20.06.2021г. Твърди се, че за сключването на договора от ищцата е подадено заявление за отпускане на кредит
за кредитен продукт „К. плюс“/ „Credissimo плюс“/, като заявлението е
подадено онлайн следвайки стъпките и попълвайки
данните на интернет страницата на К.-www.credissimo.bg. , като ДПК, ведно с
Приложение №1, приложимите общи условия /ОУ/ и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за главницата от 3000лв са
заявени от ищцата чрез посоченото заявление за отпускане на кредит за кредитния
продукт. Твърди се, че на посочения от
ищцата в заявлението електронен адрес, а именно terziewaeleonora@gmail. com, при сключването на ДПК са изпратени автоматично
договорът с Приложение 1 към него, ОУ и СЕФ, като се поддържа, че на сайта на К.
тези документи са налични и преди сключването на договора между клиента и К..
Твърди се още, че на ищцата е бил предоставен
достъп до проект на договор и приложението към него в които са посочени
дължимите от ищцата на К. суми-заявения размер на главницата, размерът на
възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, както и всички останали
условия по договора. Поддържа, че по този начин К. е изпълнило задължението си
за предоставяне на цялата необходима преддоговорна информация във връзка със
сключването на ДПК, въз основа на която ищцата е взела решение за сключването
му, при задължение от нейна страна да се запознае с предоставените й документи
и параметри. Повтарят се параметрите, посочени в исковата молба и съдържащи се в ДПК
относно размера на ГПР, размер на ГЛП, общ размер на всички плащания, като се
пояснява, че общия размер на плащанията представлява сумата на всички плащания, съгласно
погасителния план-т.10 от Приложението, /24 плащания, всяко от по 185.58лв/, като
всяка погасителна вноска включва съответната част от дължимата главница и начислената за съответния
период възнаградителна лихва, индивидуализирани в т.10 от приложението. Признава
се факта, твърдян и от ищцата, че заемната сума е усвоена от потребителя. Твърди
се, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл.22 от ЗПК във връзка с
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-т.12, т.20, ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗПК. Твърди
се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на условията на
чл.10 ал.1 от ЗПК, на ясен и разбираем език, в електронна форма, с размер на шрифт
12; че екземпляр от ДПК е изпратен на ищцата по имейл, същата е имала достъп до
проекта на същия преди сключването му на сайта на К.; че ДПК е сключен чрез
размяна на електронни изявления на страните, съгласно закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за потребителския
кредит/ЗПК/ и други относими норми, съгласно законодателството; че възнаградителната
лихва е точно определена, че размерът й /ГЛП/ е от 41.24% и е приложена таблица
за реда и размера на всички плащания по ДПК, в която всяка вноска е разделена на главница и договорна лихва, при посочен
общ размер на всички плащания от 4453.92лв /включващ главница и договорна лихва/,че
цялата информация е представена на ясен и разбираем език; че няма нарушение на
чл.11 т.10 от ЗПК като ГПР по кредита, изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, неустойки, други преки или косвени
разходи/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит; че ГПР е величина, чиито алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и е приета
методика налагаща изчисляването на разходите по кредита; че с оглед ОУ К. е
спазило императивното изискване на ЗПК като е изчислил ГПР съгласно установената
методика в Приложение 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК и при изчерпателно изброени в
чл.11 от раздел VII от ОУ допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването
на ГПР, предвид на които размерът на ГПР
е изцяло съобразен с императивните разпоредби на закона и изчислен на база
формулата, посочена в Приложение №1 към ЗПК. Посочено е още, че датата и мястото
на сключения договор са посочени в ДПК-сключен на 12.06.2019г. в гр. С., съгласно
чл.4, чл.11 и чл.12 от ЗЕДЕУУ и друго приложимо законодателство; че погасителният
план е ясен и в месечната погасителна
вноска са посочени елементите на главницата и на лихвата, съгласно
приложение №1-погасителен план към ДПК, като
по отделно е посочен размера на главницата и размера на лихвата от които се
формира месечната погасителна вноска, посочена е последователността на всяка
погасителна вноска и на кой ден настъпва нейния падеж. Акцентира се, че до
момента потребителят не е направил плащане по нито една погасителна вноска. По
отношение лихвения процент, дължим при просрочие е посочено, че той е посочен в
раздел Х „Забава.Предсрочна изискуемост“
на ОУ и е равен на действащата законна лихва върху забавената погасителна
вноска, ведно с всички разноски при
съдебно събиране на вземането. Поддържа се, че ДПК не
е нищожен тъй като не противоречи на добрите нрави както и че договореният
лихвен процент също не противоречи на тези нрави. Коментира се, че Годишният
процент на разходите не надвишава предвидения в закона максимум от до 5/пет/ пъти размера на законната лихва или
50%; че не е прекомерен и размерът на уговорената лихва като противоречаща на
добрите нрави, доколкото същият е компонент на ГПР и съответно да е определен
по закон максимален размер на последния. Навежда се извода, че след като сборът
на договорната лихва и всички други разходи не надвишава фиксирания от
законодателя размер на ГПР, то определянето на годишния лихвен процент от
41.24% не противоречи на добрите нрави. Като недоказано и необосновано се
квалифицира твърдението на ищеца за
нееквивалентност на престациите, доколкото не се забранява сключването на ДПК с ГПР от 50%, в
което е включено и ГЛП и се навежда извода, че ДПК е сключен съгласно
действащото законодателство и не противоречи на добрите нрави. Позовавайки се
на съдебна практика ответникът посочва, че неравностойността на насрещните престации би
могла да обоснове извод за нищожност на сделката, само ако практически е сведена до липса на престация, тоест
ако заемната сума не е усвоена, каквото в случая не е налице, поради което
счита, че не е налице нищожност на договора по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Поддържа се и
евентуален довод, че ако уговорената лихва противоречи на добрите нрави то това не води до нищожност на ДПК, като в
този случай договорната лихва следва да се замени от законната лихва. Поддържа
още, че няма налице в ДПК неравноправни клаузи
по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП-ако не са индивидуално уговорени доколкото ищцата не
сочи коя от хипотезите на неравноправни клаузи визира и не излага аргументи,
което поставя в невъзможност ответника да се защитава. Страната са позовава на
чл.4 §2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправни
клаузи в потребителските договори, транспонирана в ЗЗП, изключващ от проверката
за неравноправност договорните клаузи, които изразяват основния предмет на
договора, респективно съответствието на цената и възнаграждението, от една страна,
и доставените стоки, предоставените услуги от друга, при условие, че тези
клаузи са изразени на ясен и разбираем език, в какъвто смисъл било и съображение Деветнадесето от
преамбюла на директивата, предвиждащо, че „…преценката на неравноправния характер
не се извършва въз основа на клаузи, които описват общия предмет на договора,
нито пък на отношението качество/цена на доставените стоки или предоставените
услуги. В тази връзка се коментира и чл.145 ал.2 от ЗЗП, транспонирала
процесната норма от Директивата, и предвиждаща, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Ответникът
сочи още, че при договор за паричен заем задължението на заемателя за възнаградителна
лихва, представлява цената за ползване на предоставения заем, заедно със
задължението за връщане на получената в заем сума, което представлява основната
престация, дължима от заемателя-чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и по тази причина, съответствието
на размера на възнаградителната лихва с предоставената в заем сума
е изключено от служебната
проверка за неравноправност. Предвид изложеното ответникът поддържа, че съответствието
между размера на дължимата за това възнаградителна лихва не може да бъде
подлагано на проверка за неравноправност, още повече, че в случая ГЛП и ГПР отговарят
на изискванията на чл.19 от ЗПК. Като неоснователен се квалифицира и евентуалния
иск поради липса на изложени аргументи за нищожност на т.7 и т.8 от Приложение №1 към ДПК. Преценява
се, че според разпоредбите на ЗПК, ГПР е в размер на 50%, което не противоречи
на ЗПК, нито накърнява добрите нрави поради неговата нормативна определеност; че размерът на ГЛП също не е нищожен
доколкото лимитирания му размер от три пъти законната лихва е бил приложим до
изменението на ЗПК от 2014г., че с приемането на ал.4 от чл.19 тази трикратна
лимитираност не е актуална, предвид законово предвидения размер на ГПР, който
не може да бъде по-голям от 5 пъти размера на законната лихва, поради което ГЛП
от 41.24% не надхвърля нормативно определения в чл.19 ал.4 от ЗПК размер. Моли
да се отхвърлят изцяло предявените искове с присъждане на разноски за производството.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следно:
Установява
се от доказателствата по делото, че в резултат на разменени между страните двустранни
електронни волеизявления, съгласно раздел III от ОУ, наименован „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, включващи
лично подаване на заявление до К. по образец на Сайта на дружеството чрез
създаден профил за кандидатстване /т. III.1 и т. III.4/ с
посочени в заявлението лични данни на заявителя, с които само последният разполага и знае; при дадени
съгласия чрез декларация за обработка и съхранение на личните му данни от К. за целите
на сключване и изпълнение на
договора за кредит; с посочен от него имейл адрес на кандидата, телефон за
контакт и други, желан размер на кредита, срок и наименование на кредитния
продукт и условия за ползване; начин на усвояване и предоставяне на снимка от
личната му карта; последвалото изпращане от кредитора на кредитополучателя по имейла на СЕФ, съдържащ цялата
преддоговорна информация за желания кредит, предоставена на ясен и четим
български език, както и предоставени чрез Сайта или Профила актуални ОУ и договора за кредит; и след
изразено съгласие от Кредитополучателя да бъде
обвързан с договора за кредит и ОУ и въведена от последния команда -“ Декларирам,
че съм получил СЕФ на посочения от мен адрес, проверил съм въведените данни и приемам
ОУ и Договора -т.III.9, буква“а“, с което заявлението се счита за
подадено, а ОУ и договора приети и подписани от потребителя /т. III.11/, Е
СКЛЮЧЕН Договор за потребителски кредит
№2043557 на дата 12.06.2019г. и с място
на сключване - гр.С., което съответства на мястото на получаване на електронното изявление
на заявителя за сключване на Договор за отпускане на кредит, представляващо
мястото на дейност на кредитора „К. „ЕАД -т.III.11 от ОУ във връзка с
чл.11 ал.2 от ЗЕДЕУУ. Съдържанието на договора за потребителски кредит/ДПК/ е
съответно и отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, а именно -чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.1, т.7-12, и
т.20 - сключен е в писмена форма-във формата на електронен документ,
представляващ съгласно чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) №910/2014г.; при спазена писмена форма
/чл.3,ал.2/, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление
по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /чл.10
ал.1 от ЗПК/. Датата и мястото на сключването му са посочени в договора, съставен
във формата на електронен документ, съгласно изложеното по-горе-чл.11 ал.1 т.1.
от ЗПК; вида на предоставения кредит е потребителски кредит с кредитен продукт „credissimo
плюс“ /т.2/; лични данни на потребителя и данни за кредитора
търговец по т.3 и т.4; срока на договора за кредит-24месеца или до 20.06.2021г.
по т.6 /виж Приложение №1 към ДПК и погасителния план/; общ размер на кредита
-3000лв и условия за усвояването му /т.7/-чл.5 от договора, по начина указан от
заявителя в заявлението, /твърдения от ищеца, че кредита не е усвоен от него по начина указан в заявлението му няма
изложени в исковата молба/; т.8 от ал.1 на чл.11 от ЗПК е неприложима тъй като с
конкретния ДПК не се предлагат стоки или
услуги; лихвен процент по кредита/т.9/-41.24%, /виж приложение №1 към ДПК/;условията
за прилагането му -за отпускането на кредита К. има право на лихва, чийто
размер се определя в договора-раздел VII.6 от ОУ препраща към Приложение №1 към ДПК-т.7; Няма
предвидени в договора индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, доколкото
в случая се касае за анюитетни /постоянни
по размер/ месечни погасителни вноски с равен /еднакъв/ общ размер на всяка, при
непроменящ се лихвен процент по кредита от
41.24% за целия срок на договора; т.9а -методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.33а, е неприложима тъй като годишния лихвен процент не
е уговорен в ДПК като референтен, а е постоянен и непроменен до края на действие
на договора; Годишен процент на разходите-50% и общата сума, дължима от
потребителя /4453.92лв-виж Приложение №1 към ДПК-т.10 на чл.11 от ЗПК/, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в Приложение № 1 начин-посочени са в т.11, букви “а“, “б“ ,“в“, „г“, „д“ „е“ и „ж“
от раздел VII.
„Кредитни Продукти. Годишен процент на разходите от Общите условия“; т.11- условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването/чл.6-чл.9 от ДПК и т.4-т.7
от раздел VII. Усвояване и погасяване на кредита“/-кредита
се погасява съгласно Приложение №1 съдържащо погасителния план по посочената
банкова сметка ***, възможност за предсрочно погасяване, право на отказ от
договора и предвидена предсрочна изискуемост-раздел Х от ОУ т.1-т.7;
погасителен план съдържащ изцяло изискуемата се по закон информация по т.11,
включително и размер/185.58лв/, брой-24, периодичност-ежемесечно /24месеца/ и
дати на плащане- 20-то число на съответния месец, като по отношение на последователност
на разпределение на вноските, между различните неизплатени суми ,дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването тази разпоредба е
неприложима тъй като няма предвидени в ДПК и в ОУ различни лихвени проценти по
погасяването; чл.11 ал.1 т.12. от ЗПК-информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. Законово предвидената информация за потребителя по т.12 е включена и съответства на клаузите в т.4.1 от раздел VIII. Права и задължения на страните от Общите Условия, неразделна
част от ДПК, които условия и разпоредби са буквално възпроизведени в ОУ-Приложеният
погасителен план включва 24месечни погасителни анюитетни вноски, с падеж-20-то
число на месеца, всяка една от които е формирана от конкретен размер от
главницата и конкретен размер от договорната лихва, като е посочена и сумарната
месечна сума по вноската подлежаща на
плащане от кредитополучателя, която е непроменена за целия срок на договора. Характерно
е за погасителния план, че ежемесечния размер на погасяваната главницата прогресивно нараства
за сметка на прогресивното намаляване размера на вноската за лихвата, като в
резултат на тези данни без затруднения всеки потребител би могъл да изчисли какви
са остатъчните стойности от непогасената главница, цялата от 3000лв и от
договорната лихва, цялата от 1453.92лв, след всяко поредно месечно погашение/плащане/.
Погасителният план както и договора не съдържат други месечни плащания за други
разходи по кредита, както и условия когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит, тъй като такива не са предвидени; т.15.-лихвеният процент, който
се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит-посочено в раздел Х. „Забава. Предсрочна изискуемост“, в т.2-при
забава на плащането на погасителна
вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, което съответства и на
разпоредбата на чл.33 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗПК, която разпоредба е императивна
и изключение от нея няма предвидено; т.20. -наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, съответства на т.4.2 от раздел VIII „Права и задължения на страните“
от Общите Условия-отказ от договора в срок от 14дни от две възможни дати, за
което не дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това, и „…другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден /връща главницата и лихвата начислена за периода
от датата на усвояване на главницата по договора до датата на връщане на главницата на база лихвата в уговорения в договора годишен лихвен
процент-в случая 41.24%./; чл.11 ал.2 от ЗПК-Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора, като тази разпоредба също е спазена
предвид сключването на договора от разстояние и под формата на електронен
документ и подписването му при условията на т.11 във връзка с т.9 „а“ или „б“ от
Раздел III „Кандидатстване за
кредит. Обезпечение“ на Общите условия, включително и за самите общи условия и другите приложения, и съгласно
чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ.
Неприложими са за този
вид договори разпоредбите на чл.12 от ЗПК, които касаят сключване на Договор
за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на
овърдрафт, каквато характеристика настоящия ДПК няма.
Следва
да се отбележи, че размяната на електронните волеизявления във връзка със сключване
на ДПК е извършено на посочения от потребителя имейл адрес, известен само на
него, който е вписан в последствие и в самия ДПК- като адрес за кореспонденция,
а именно: e-mail : terziewaeleonora@gmail. com.,
наред с посочен и записан телефонен номер.
Твърдения, че такива електронни волеизявления не са били осъществени между
страните и че ищцата Е.Т. не е кандидатствала
за отпускане на потребителски кредит, подавайки заявлението си онлайн на сайта
на ответното дружество няма заявени и поддържани в производството пред първата
инстанция.
Следва
да се отбележи, че на потребителя е била
предоставена на посочения от него имейл
адрес и това не се оспорва от последния цялата
необходима по закон преддоговорна информация под формата на СЕФ, който съдържа
основните клаузи, условия и характеристики на ДПК, с посочване на вида на кредита /потребителски
кредит/, общ размер на кредита /3000лв/, условия за усвояване; срок на договора 24месеца; указания
за размера, броя, периодичност и дати на погасителните вноски, общата сума, която следва да се заплати, договорен лихвен
процент и ГПР като са възпроизведени всички данни от Приложение №1 към ДПК ,
ведно с посочване на дължимо обезщетение за забава при просрочване на вноски, измеримо със
законната лихва, право на предсрочно погасяване, право на екземпляр от договора;
право на отказ от договора и реда за упражняването му, приложими закони във връзка
със сключването на ДПК; приложимо право
и език, право на жалби; че така попълнения СЕФ е предоставен на потребителя
заедно с ОУ преди сключването на ДПК като липсват данни тази информация да е
била ревизирана от потребителя, да са били променени условията на договора, респективно
ревизирани общите условия, приложими за конкретния договор. В същност потребителят
без възражения и оспорвания е приел изцяло
предоставената му информация, съгласил се е с посочените в договора
параметри и е подписал договора чрез изпращане на електронно съобщение, в
резултат на което от кредитора му е била изпратена и усвоена от последния процесната
кредитна сума от 3000лв, съгласно условията на договора. Твърдения за обратното
няма ангажирани и заявени от потребителя и поддържани в хода на исковото производство, както и пред
въззивната инстанция.
Тази
фактическа обстановка възприе въззивната инстанция.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено
е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата
да установи нищожност на сключения между нея и ответника договор за
потребителски кредит като несъответен на императивни разпоредби от ЗПК, при
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-146 от ЗЗП, заобикалящ
закона и нарушаващ добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
По
същество исковите претенции, включително и тези предявени при условията на
евентуалност са изцяло неоснователни.
Следва
да се отбележи, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа каквито и да било конкретни
доводи, съображения, възражения, оплаквания и несъгласия с обжалвания съдебен
акт. Сочат се само правни изводи за нищожност на ДПК поради противоречието му
със закона, заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави, съдържащ нищожни клаузи без повече заявена каквато и да било конкретика.
Освен доводите
на въззивната инстанция изложени по-горе при обсъждане на съдържанието на ДПК и съответствието
му със ЗЗП, ЗПК и ЗЗД, както и възприемането
на доводите развити от първоинстанционния съд към обжалваното решение при условията
на чл.272 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд намира за нужно да допълни и
следното:
Погасителният
план който е неразделна част от Приложение №1 към процесния ДПК има изискуемото
се по закон съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка
една от тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от договорната
лихва, но дори да нямаше изготвен и приложен погасителен план, това не води до недействителност
на договора на основание чл.22 във
връзка с чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК. По въпроса за погасителния
план следва да се отбележи и това, че той не представлява задължителен
атрибут от договора за потребителски кредит и неговото наличие не е задължително
в каквато връзка са и постановките по решение на СЕС /Съда на Европейския
съюз от 09.11.2016г. по отправено преюдициално запитване по дело С-42/15 , Home Credit Slovakia a. s. срещу
Klara Biroova, съгласно което чл.10, параграф 2,букви „з“ и „и“ от
Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87 /102/ ЕИО на Съвета, следва да се
тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на
тази главница и че тези разпоредби тълкувани във връзка с чл. 22 параграф 1 от
тази Директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. На още по-голямо основание не следва да има изискване
за уточняване каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на
възнаградителната лихва и на другите разходи. Още повече, че се касае за
фиксиран лихвен процент важим за целия период на действие на договора и се
касае за постоянна и непроменлива компонента. Както се посочи размерът на
възнаградителната лихва е установим чрез елементарни математически пресмятания,
доколкото месечната погасителна вноска се състои само и единствено от два
параметъра- главница и договорна лихва. Други разходи няма включени и такива
нито се сочат от кредитора, нито се твърдят от потребителя по същество.
Договореният лихвен процент се прилага по един и същ начин по време на действие
на договора доколкото се касае както се посочи за фиксиран /непроменяем/ лихвен
процент от 41.24% за разлика от случаите на референтния лихвен процент, за
който са относими останалите условия и изисквания по чл.11 ал.1 ,т.9 и
т.9а от ЗПК. Няма допуснато нарушение по т.11 от същия член и алинея,
доколкото изискването за погасителен план не е задължително според
Директивата и посоченото съдебно решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване,
като е без значение от какви компоненти е съставен този погасителен план.
В случая тези компоненти са и известни по основание и по размер. В тази връзка
пряко приложение намира Директивата и тълкуването на нормите, свързани с
погасителния план, дадени в цитираното решение на СЕС /трети състав/
от 09.11.2016г. по дело №С-42/15. Липсата на такава информация за погасителния
план и компонентите му не е основание за обявяване на ДПК за недействителен.
Следователно не е налице нарушение както се посочи и по т.11 от ал.1 на
чл.11 от ЗПК.
Договорът
не противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност между представената
услуга и уговорената цена. Цената на
кредита е съобразена с императивни материалноправни норми, предвидени в Закона
за потребителския кредит. Така годишният процент на разходите съответства на максималния предвиден в закона
размер от 50% /чл.19 ал.2 от ЗПК /, която норма е приета с изменението на
закона през 2014г./ДВ,бр.35, в сила от 23.07.2014г./. В случая ГПР е формиран
само от две пера-възнаградителна лихва и от главницата. Други разходи не са
включени в ГПР. От друга страна, размерът на възнаградителната лихва също
съответства на закона. Като част от общите разходи по кредита, същата се
включва в ГПР.В хипотеза на допустим по закон размер на ГПР от 50% , хипотетично няма пречка процентът
на самата договорна лихва също да расте до такъв размер, стига общия размер на
разходите, посочени в чл.19 ал.1 от ЗПК да не надвиша пет път размера на
законната лихва. Следователно не съществува
законова пречка лихвеният процент по кредита представляващ договорената печалба
за кредитора да надвишава три пъти законната
лихва. Формираната съдебна практика до 2014г. приемаща, че размерът на договорната
лихва не може да надвишава три пъти законната лихва, не е съобразена с последващите
промени във формирането на ГПР и неговия установен по закон максимален размер от до пет пъти
размера на законната лихва. Освен това при преценка дали лихвеният процент по
кредита нарушава добрите нрави следва да се отчитат и още няколко съществени обективни
фактори и показатели, свързани с кредитирането, извършвано от небанкова
финансова институция, каквато в случая е „К.“ ЕАД. От една страна, тъй като не
е банка дружеството не може да привлича свободен финансов ресурс под формата на
парични влогове, чрез които да извършва кредитиране, което означава, че за него
определено съществуват затруднения при намирането и формирането на такъв
финансов ресурс. От друга страна ДПК е сключен без обезпечение, тоест рискът за
кредитора при едно евентуално неизпълнение на договора, да не може да събере
вземането си е по-голям. На следващо място, рискът е по-голям и поради факта,
че финансовият ресурс е предоставен за срок от 24месеца, което е значителен период
от време и това обосновава уговарянето на по-голям размер на лихвата по кредита,
за покриване на евентуални други непредвидени разходи. Не без значение за големината
на риска е и кредитоспособността на
потребителя, която в хипотеза, че е достатъчно надеждна, то рискът за кредитора
е по-нисък, в сравнение с хипотеза при ниска кредитоспособност на потребителя,
в който случай рискът за кредитора е по-голям, като фактът, че предвидения
лихвен процент от 41.24 % тангира по-скоро към максималния
такъв, предвиден за ГПР от 50%, то явно рискът за кредитора е значителен. Всички
тези фактори, оценени по отделно и в съвкупност от една страна и при отчитане
на възможно най-големия допустим, съгласно закона размер на лихвата по кредита /договорната
лихва, печалбата, възнаграждението за
кредитора/ съотнесен като необходим и задължителен елемент от разходите по
кредита, с предвиден максимален размер -до пет пъти размера на законната лихва /чл.19
ал.4/ от ЗПК, означава, че както по размер така и по отношение на добрите
нрави, не е налице нищожна клауза нито е налице противоречие с добрите нрави, доколкото
този размер е в рамките на законово допустимия предел на ГПР. Нарушаване на
добрите нрави ще е налице в хипотеза когато
съответната клауза излиза извън обсега за законово регламентираната
рамка и то по начин, че да представлява основание
за несъмнено нарушаване на даден правен принцип или неписано правило по начин,
водещ до пълна несъвместимост между клаузата и принципа/правилото/. В случая
такива обстоятелства не се сочат от ищцата, като единствено се коментира размера
на ГЛП и на ГПР, който фактор в случая и предвид данните по делото не води до
недействителност на договора или евентуално до нищожност на самата клауза. Не
се установяват и неравноправни клаузи в ДПК, в ОУ и в Приложение №1 към ДПК.
При служебната проверка въззивната инстанция не констатира клауза от договора, от ОУ и от Приложение №1,
която да е уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От една страна не е
налице установена несъразмерност или нееквивалентност между предоставената
парична сума и договорената цена на нея, предвид на параметрите на договорите,
според които предоставеният кредит се връща разсрочено за не малък срок от 24месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 185.58лв/ съотношението на размера на главницата
към размера печалбата за 2г. срок е 1:0.48 или 1:0.24 за 1 година/, за разлика
от хипотезите когато кредитите се уговарят, да бъдат върнати примерно в рамките
на от 3 до 6 месеца и ако за същия кратък срок се предвижда също такова оскъпяване
би могло да се коментира въпроса за евентуална нееквивалентност. Освен това кредитът реално е усвоен от потребителя, поради
което подлежи на връщане заедно с възнаграждението за кредитора за това, че му е
предоставил кредит. Или за две пълни години общо възнаграждението /печалбата/ на
кредитора е по-малка от 50% от стойността на кредита. Нещо повече, потребителят
има възможност и сам може да инициира предсрочно погасяване на кредита, в който
случай би заплатил много по-малък размер печалба на кредитора, тоест съществува
възможност дори да има някаква нееквивалентност за потребителя, тя да бъде компенсирана
от самия потребител с предсрочно погасяване на кредита, съгласно чл.7 от ЗПК и
т. VIII.4.3 от Общите условия чрез намаляване на
разходите за оставаща част от срока на договора или при пълно предсрочно
погасяване на кредита, дължи само 1 на сто от предсрочно погасената сума или максимум
30лв върху цялата главница, за оставащ период от по-голям от 1г. или 0.5% от
сумата на предсрочно погасения кредит за оставащ период по-малък от 1г., както
и да получи отстъпка от кредитора при пълно предсрочно погасяване ако е напълно
изправен до момента на погасяването /т.4.3.3/.
Не са
налице и неравноправни клаузи в ДПК по
смисъла на ЗЗП. Потребителят е имал възможност да влияе върху всяка една от
клаузите в ДПК, ОУ и в Приложение №1 и да иска същите да бъдат променени, тоест
следва да се приеме, че клаузите са индивидуално уговорени и потребителят е бил
наясно с тях преди да бъде сключен и подписан от него ДПК, защото същите са се
съдържали в СЕФ, в проекта на ДПК и в предоставените предварително ОУ. Фактът
на безусловното и без възражения приемане и на Общите условия за предоставяне
на кредити /чл.146 ал.2 от ЗЗП/, означава, че се прилага презумпцията на
чл.147а ал.1 и ал.2 от ЗЗП, според която при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях, като съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява
с неговия подпис, като в случая се касае за електронни волеизявления на
страните, правени във формата на електронен документ и подписани по съответния
ред. Ищцата Е.Т. не твърди, че не е получила екземпляр от договора при общи
условия, нито че не е искала да го сключи или че погрешно е въвела командата по
т.9 , буква “а“ от ОУ, и е декларирала
съгласието си да бъде обвързана от договора за кредит, въпреки нежеланието си
за това.
Не
се установява допуснато с ДПК и с ОУ накърняване на правен принцип, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
принципа на справедливостта, за
предотвратяване несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Напротив, поведението на потребителя е несъответно на тези принципи,
доколкото същият изобщо не изпълнява до момента договорните си задължения,
доколкото дори ДПК хипотетично за бъде прогласен за нищожен като недействителен
или като заобикалящ закона или нарушаващ добрите нрави или прогласени за
нищожни неравноправни клаузи в него, задължението на потребителя към кредитора
не отпада изобщо, а само се редуцира, като явно в случая потребителят цели да
отложи във времето плащанията, които дължи по договора, което не е добър атестат
за тази страна, доброволно обвързала се по договорното правоотношение с
кредитора „К.“ ЕАД, което неизпълнение обаче в случая не е предмет на заявените
искови претенции.
Същите
изводи касаят и предявените при условията на евентуалност искове от ищцата.
Предвид
изложеното обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло. Не са налице
пороци в същото визирани във въззивната жалба на ищцата Е.Т..
При
този изход на спора, в полза на въззиваемото дружество ще следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв, съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.78 ал.8 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖАДАВА решение на Пазарджишки районен съд №708 от
13.07.2020г. постановено по гр.д.№69/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е.Н.Т., ЕГН-**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ЕАД, ЕИК-*********-гр.С.,
бул. „В.“ 146, сграда А, ет. 4, бизнесцентър „Б.“, сумата от 100лв /сто лева/ за разноски в производството
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.