№ 18
гр. Габрово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224200600201 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба от
подсъдимия И. Р. В. от гр. А., чрез договорния защитник адв. В. Ф. от ВТАК
против Присъда № 38 от 16.08.2022 година, постановена по НЧХД №
402/2021 г. на Районен съд – С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия И. Р. В. от гр. А., роден на *** година в гр. С., български
гражданин, разведен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
05.08.2021 година около 22,00 часа – 23,00 часа в ресторант „***" в гр. С.,
чрез нанасяне на удар с бутилка, наполовина пълна с червено вино, по главата
на Г. Х. А. от гр. С., му причинил линейно разкъсно - контузна рана с косо -
хоризонтален ход и дължина 4 см., разположена в лявата челно - слепоочна
окосмена част на главата; малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена
коричка в предната част на разкъсно - контузната рана; мозъчно сътресение
без загуба на съзнание; травма в лявата половина на устата, изразяваща се в
бледомораво до виолетово кръвонасядане и оток, разположен в лявата част на
долната устна и разпростиращо се към брадичката; кръвонасядане от
1
вътрешната /лигавичната повърхност/ на устната и частично счупена коронка
на трети долен ляв зъб, които увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, с което е извършил престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/.
Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на Г.
Х. А. от гр. С., с ЕГН ********** сума в размер на 5000 лв. /пет хиляди/,
представляваща обезщетение за причинените от подсъдимия И. Р. В. на Г. Х.
А. в следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2021 година
до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски по
делото в размер на 2217 лв.
Съдът е отхвърлил предявения от Г. Х. А. против подсъдимия И. Р. В.
граждански иск до размера от 20000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. да заплати на Г. Х. А. сума в размер
на 535,10 лв. /петстотин тридесет и пет лева и десет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинените от подсъдимия И. Р. В. на Г. Х.
А. в следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2021 година до
окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. да заплати по сметка на Районен
съд гр. С. държавна такса върху гражданския иск за причинени на Г. Х. А.
неимуществени вреди в размер на 200 лв.
Съдът е осъдил подсъдимия И. Р. В. да заплати по сметка на Районен
съд гр. С. държавна такса върху гражданския иск за причинени на Г. Х. А.
имуществени вреди в размер на 50 лв.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт,
което обуславя процесуалната й допустимост.
В жалбата се твърди, че обжалваната присъда e неправилна и
незаконосъобразна. При постановяване на същата било допуснато нарушение
2
на материалния закон. От събраните в хода на производството доказателства
не се установявало по изискуемия от закона безспорен начин, с оглед
императивната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от НПК, И. В. да е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е осъден. Анализът
на доказателствата установявал категорично, че В. не е осъществил от
обективна и субективна страна деянието, за което е обвинен. В хода на
производството било допуснато съществено и отстранимо нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия,
изразяващо се в това, че тъжбата не отговаряла на изискванията на НПК. В
същата липсвало фактическо обвинение. Не било посочено чрез какви
конкретни действия подс. В. е осъществил престъпно деяние. Били приети
нововъведени след шест месечния преклузивен срок факти.
Претендира се окръжният съд да отмени обжалваната присъда изцяло,
като неправилна и незаконосъобразна, и да постанови нова присъда, с която
да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли
изцяло предявените граждански искове.
С жалбата не са представени и не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 14.12.2022 г., подсъдимият И. Р. В. и
неговият защитник адв. В. Ф. поддържат въззивната жалба и направените
искания. Адв. Ф. сочи, че съдът присъдил обезщетение за неимуществени
вреди, каквито не са били претендирани от гражданския ищец. Поддържа
твърдението, че механизмът на деянието не бил ясно описан в тъжбата и
постановената присъда, което следвало да се възприеме, като съществено
процесуално нарушение.
Частният тъжител Г. А. не се явява и не взема лично становище пред
настоящата инстанция, независимо от предоставената възможност. Неговият
повереник адв. И. Г. от АК Габрово оспорва жалбата и моли присъдата на РС
С. да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
наведените от страните доводи и след служебна преценка на обжалваната
присъда, констатира наличието на основания за нейната отмяна на основание
чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Севлиевски районен
съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита. В тъжбата на Г. Х. А. се сочи, че на
05.08.2021 г. бил ударен по главата с бутилка, след което нямал спомен.
Когато се опомнил, имал кървяща рана на главата. В МБАЛ имал оплаквания
3
от сериозно главоболие и световъртеж. От удара му бил счупен и „един зъб“.
В съдебно медицинското удостоверение било записано: контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, линейна рана в лявата челно –
слепоочна област на главата /хирургически обработена и зашита/,
кръвонасядане и оток на долната устна вляво. Оплаквания от главоболие и
световъртеж. Претендира се подс. И. В. да бъде осъден за причинена лека
телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Районният съд е осъдил подс. И. В. за причиняване на линейно
разкъсно - контузна рана с косо - хоризонтален ход и дължина 4 см.,
разположена в лявата челно - слепоочна окосмена част на главата; малка
раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка в предната част на
разкъсно - контузната рана; мозъчно сътресение без загуба на съзнание;
травма в лявата половина на устата, изразяваща се в бледомораво до
виолетово кръвонасядане и оток, разположен в лявата част на долната устна и
разпростиращо се към брадичката; кръвонасядане от вътрешната
/лигавичната повърхност/ на устната и частично счупена коронка на трети
долен ляв зъб.
При тези обстоятелства е видно, че тъжбата на Г. Х. А. не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като няма данни за обстоятелствата
на престъплението и по-конкретно, кои от изброените увреждания в
обстоятелствената част тъжителят счита, че представляват телесна повреда по
чл. 130, ал. 1 от НК. Претенцията е обща. Формулирана е като „причинена
лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“. Съдът не може по подразбиране да приема, че това са именно
уврежданията, които са били описани в съдебно – медицинското
удостоверение на д-р К. при липсата на изрично позоваване. Съдът не може
по свое усмотрение да тълкува, че обвинението се отнася и до „един счупен
зъб“, който не е конкретизиран, не е ясно какво точно е счупено от него и не
се споменава в съдебно – медицинското удостоверение на д-р К. /ако се счита,
че на това удостоверение се позовава частния тъжител относно
уврежданията/. Съгласно заявеното в тъжбата, с действията си подсъдимият е
причинил „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК“, което отговаря на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В това число
обаче се споменава, без да се претендира изрично, и оплакване от
4
„главоболие и световъртеж“, без да се твърди, че на А. са причинени и болки
или страдания без разстройство на здравето. Така представената частна тъжба
е следвало да се остави без движение, като на тъжителя се даде подходящ
срок да конкретизира кои телесни увреждания обхваща обвинението.
Обратното пречи на подсъдимия да научи за какви обстоятелства е предаден
на съд и да организира защитата си. Макар изискванията към тъжбата да са
занижени в сравнение с обвинителния акт, от същата все пак следва да става
ясно какви, колко на брой и в кои части на тялото са телесните повреди,
даващи основание да се счита, че е налице престъпление от частен
характер.
Неяснотата относно телесните увреждания, за които се води
производството, се задълбочава в произнесения съдебен акт – присъдата на
СРС. Подс. И. В. е осъден освен за линейно разкъсно - контузна рана,
мозъчно сътресение, травма в лявата половина на устата и частично счупена
коронка на трети долен ляв зъб, също така и за малка раничка с дъговидна
форма и тъмночервена коричка в предната част на разкъсно - контузната рана;
оток, разположен в лявата част на долната устна и разпростиращо се към
брадичката и кръвонасядане от вътрешната /лигавичната повърхност/ на
устната. Никъде в тъжбата не се споменава подсъдимият да е предаден на съд
заради малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка в предната
част на разкъсно - контузната рана, кръвонасядане или оток разпростиращи се
към брадичката, а също така и за кръвонасядане от вътрешната /лигавичната
повърхност/ на устната. Видно е, че за да произнесе присъда, СРС е повторил
твърденията на експерта К., материализирани в СМЕ по документи на л. 100 –
104 от НЧХД. Този подход обаче е неправилен, тъй като заключението на
вещото лице служи за проверка на твърденията от тъжбата. Експертното
заключение няма функция за първи път в производството да определя
рамката на обвинителното твърдение. То може единствено да потвърди или
да опровергае твърдения на тъжителя, които вече са били ясно заявени в
тъжбата, с която е сезиран съда. По тези причини въззивният съд намери, че с
присъдата си СРС се е произнесъл и по непредявено обвинение /освен, че е
приел да разгледа неясно обвинение/.
Основателно е възражението на защитата, че първоинстанционният съд
се е произнесъл по непредявен граждански иск. В тъжбата Г. А. претендира
5
сума в размер на 10000 лв. /впоследствие 20000 лв./ за претърпени „психични
страдания, нанесена тежка психична травма, влошаване на качеството му на
живот и намалени социални контакти“. Като е приел такъв иск, съдът е
осъдил И. В. да плати обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Освен, че от тъжбата не е ясно кои
телесни повреди са включени в обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, това
престъпление по никакъв начин не е свързано с пряк престъпен резултат -
психични страдания, нанесена тежка психична травма, влошаване качеството
на живот и намалени социални контакти. Тъй като това са единствените
вреди, които сочи тъжителя, в присъдата би следвало да се обсъди кои от тези
психически страдания, психически травми и житейски и социални дефицити
са били пряка и непосредствена последица от извършеното деяние. Негативи
от физическа болка и страдание в обстоятелствата на гражданския иск за
неимуществени вреди не се сочат. Така представеният осъдителен диспозитив
не дава възможност да се установи дали В. е осъден да плати 5000 лв. за
нанесени психически, житейски и социални вреди или за такива, които са
резултат от болки и страдания, пряка и непосредствена последица от
престъплението – нанасяне на телесна повреда. Извън горното ще разясним,
че е несериозно да се приема за доказателство това, че „целият град говорел
след инцидента, че И. Р. бил ударил с бутилка в главата Г. А.“.
В случая, единствено възможният изход е обжалвания съдебен акт да
бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на
съдебното заседание от друг състав на същия съд, който да го разгледа
съобразно изискванията на закона и да постанови непротиворечив съдебен
акт, въз основа на ясна тъжба, от който да става ясно каква е волята му и как
са формирани правните изводи.
С оглед на това, че делото следва да се върне за ново разглеждане,
поради констатираните съществени процесуални нарушения, съдът не взема
отношение по съществото на делото и по наведените в жалбата фактически
твърдения.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 38 от 16.08.2022 година, постановена по НЧХД
№ 402 по описа за 2021 година на Районен съд – С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – С.
от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7