Р Е Ш Е Н И Е
№
268
гр.
Перник, 30.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в
публично заседание проведено на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при участието на секретаря Е.В.***,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело номер 462 по
описа за 2021 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя Г.С. чрез адв. Я.С.,*** против Решение № ПО-89 от 16.09.2021г.,
издадено от директор на ТД на НАП-С.***. С решението е оставена без уважение
жалба против действия на публичен изпълнител, обективирани в постановление с
изх. № С210022-023-0002263 от 18.08.2021г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – С.***.
С жалбата се иска отмяна на решението и на
потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки като неправилни и незаконосъобразни. Правят се възражения, че
постановлението е немотивирано, като липсват посочени фактически и правни
основания. Сочи, че не е мотивирана
обезпечителна нужда, която да доведе до налагане на запори. От своя страна наложените
запори затрудняват дейността на дружеството, с което е допуснато нарушение на
чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Не е извършена дължимата се преценка дали
разполагаемото имущество не покрива задължението. Налице е несъразмерност на
наложената мярка. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и присъждане на
направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Я.С.,***. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи,
защото постановлението е немотивирано, не е налице обезпечителна нужда и е
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Иска присъждане на разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В
указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите за отмяна.
Ответникът – директорът на ТД на НАП – С.***,
чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт М. К.*** оспорва
жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Мотивира
се с обстоятелството, че наложените обезпечителни мерки съответстват на размера
на предполагаемите задължения и са съобразени с установеното имуществено
състояние на ревизираното лице. Искане за разрешение за неотложни плащания не е
правено, поради което счита, че мярката не е довела до затруднения на дейността
на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В указания срок
депозира писмени бележки, в които
доразвива доводите си за отхвърляне на жалбата.
Административен съд-Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001421000548-020-001 от 01.02.2021г. е възложена ревизия на „***“ЕООД за
установяване на задължения за данък върху добавена стойност за периода от
01.05.2016 г. до 31.12.2020г. и за задължения за корпоративен данък за периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. Предполагаемият размер на бъдещите публични задължения
е установен на 115 954.69лв., от които главница в размер на
94 838.10лв. и лихва към 15.07.2021г. в размер на 21 116.59лв..
Същите са формирани от отказано право на
данъчен кредит по реда на ЗДДС и от непризнати разходи за данъчни цели по реда на
ЗКПО.
При извършена проверка в наличните
регистри на НАП не са установени данни и информация за притежавани от
дружеството ДМА, в т. ч. машини, съоръжения, стопански инвентар и други, освен
банкови сметки. При направена справка по партида /електронна справка / от
Имотния регистьр на Агенция по вписванията не са установени данни за вписвания,
както и за наличие на недвижими имоти, собственост на дружеството жалбоподател.
Направено е искане за предварително
обезпечаване на задължения № Р-22001421000548-039-001 от 10.08.2021г.,
изготвено от ръководителя на
ревизионното производство за предварително обезпечаване на задълженията.
Искането е мотивирано с големия размер на очакваните публични задължения и
липсата на активи на ревизираното лице, които да обезпечат събирането на тези
задължения.
Въз основа на искането е издадено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С210022–023–0002263 от 13.08.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – С.***.
С него е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „***“АД
и „***“АД за сумата от 115 954.69 лв., както и запор върху всички
безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на
притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар.
Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е обжалвано по административен ред.
С решение № ПО-89 от 16.09.2021г.
директорът на ТД на НАП-С.*** е оставил без уважение жалбата и по същество е
потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.
№ С210022–023–0002263 от 13.08.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – С.***.
Горната фактическа обстановка се
установи от документите намиращи се в административната преписка, които като
неоспорени от страните са приети като годни доказателства.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд - Перник достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.
197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на обжалване пред съда административен акт, който е преминал през
обжалване по административен ред, съгласно изискванията на чл.
197, ал. 1 от ДОПК.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата e
неоснователна.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията
или при издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска
мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни
мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на
лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с
постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК.
Предмет на съдебен контрол по
аргумент от чл. 197, ал. 2 и ал.
3 от ДОПК е решението на директора на ТД на НАП, както и постановлението за
налагане на предварителните обезпечителни мерки, на основанията по чл. 168
от АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК.
При извършване на проверка за
законосъобразност на тези основания, съдът приема, че ПНПОМ е издадено от
компетентен орган, спазена е формата на акта, съответно директорът на ТД на НАП
е постановил решение в срока по чл.
197, ал. 1 от ДОПК като компетентен по-горестоящ административен орган, което
е съобразено с изискванията за форма на акта. Оспорените актове са надлежно
мотивирани, като има изложени фактически и правни основания. В хода на
административното производство по издаване на процесните актове не са допуснати
нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за
основание за отмяна на актовете. Постановлението е издадено в хода на започнало
ревизионно производство и въз основа на мотивирано искане на орган по
приходите, в съответствие с изискванията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Решението и
постановлението са издадени в съответствие с материалния закон.
Предварителните обезпечителни мерки,
в случая са наложени в рамките на
образувано и висящо ревизионно производство, при наличието на обезпечителна
нужда. Ръководителят на ревизията е изготвил мотивирано искане, в което е
посочил, че размерът на очакваните публични вземания е голям -115 954.69
лв., главница и съответните лихви, към 15.07.2021г.. Обезпечителна нужда е
налице тогава, когато има данни, че събирането на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Такива данни в случая са липсата на собствени недвижими имоти,
липсата на други активи на стойност, която да покрие задълженията в пълен
размер. След извършени справки е установено, че дружеството не притежава движимо
имущество, което да обезпечи вземанията. Няма декларирано недвижимо имущество,
както и няма вписвания, отбелязвания и заличавания свързани с недвижими имоти. Правилна
е преценката, че е налице обезпечителна нужда и че липсват активи, от които да
се удовлетвори приходната администрация при установяване на данъчните вземания.
Възможност за избор на обезпечителни мерки също не съществува, доколкото няма
различни видове активи на стойност от 115 954.69 лв., от които да се
избере подходящо обезпечение. Спазени са изискванията на чл. 121, ал. 1, ал.
2 и ал.
3 от ДОПК. Предварителните обезпечителни мерки са наложени в хода на
ревизионно производство, върху налични активи на стойност, която е по-ниска от
размера на вземанията, по реда на чл. 195
от ДОПК, с постановление, което е обжалвано по реда на чл. 197
от ДОПК. Спазено е изискването на чл.
195, ал. 7 от ДОПК, обезпеченията не надхвърлят размера на установяемите
вземания. От отговор по запорно съобщение от „***“АД е видно, че сметката е
запорирана, но в полза на банката има учреден залог по реда на ЗДФО. От
„Централния депозитар“ е посочено, че дружеството не притежава безналични ценни
книжа, върху които да се наложи запор. Следователно наложената обезпечителна
мярка запор е единствената възможна мярка, посредством която да се съхрани
имуществото в патримониума на субекта и да се отнеме възможността на същото да
се разпореди с активите преди да е започнала процедура по принудително
събиране. Следва да се отбележи, че до приключване на съдебното жалбоподателят
не представи никакви други ликвидни обезпечения като пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, които да се приемат за основание
за отмяна на обезпечителните мерки съгласно чл.
197, ал. 3 от ДОПК. Не се установява обезпечителната нужда да е отпаднала,
няма доказателства за активи, с които да се удовлетворят публичните вземания.
Наложените обезпечения са единствената възможност за гарантиране в някаква
степен на събирането на данъчните задължения. Те се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност. Твърденията, че след наложения запор дейността на дружеството ще спре или че
търговецът няма да може да обслужва своята търговска дейност и да се разплаща с
контрагенти по договори не се споделят. В
този смисъл, наложената обезпечителна мярка е единствено възможната, с оглед
реализиране целите на производството по принудително обезпечение доколкото не
се представят доказателства относно
налично имущество на дружеството жалбоподател. Предвид
последното, в конкретния случай не е нарушено изискването на чл.
121, ал. 3 от ДОПК. Тази разпоредба може да намери приложение само когато
ревизираното лице разполага с достатъчно активи, така, че налагането на
обезпечителни мерки върху част от тях да може да изпълни целта на
обезпечителното производство – охраняване на публичния интерес, по начин, който
позволява да бъде събрани съответното публично вземане. Не са ангажирани
доказателства по делото, че вследствие наложените запори дейността на
жалбоподателя е спряла. За
ревизираното лице е налице възможност да иска разрешаване на неотложни плащания
във връзка с дейността му – чл.
229, ал. 1 от ДОПК или ако разполага с други активи, годни да обезпечат
установяваното му задължение, да поиска замяна на наложените обезпечителни
мерки по реда на чл.
199 от ДОПК. Няма пречка да се подават и последващи искания по чл. 229
от ДОПК в зависимост от конкретните нужди по извършване на плащания.
Във връзка с необходимостта
от извършване на проверка спазен ли е принципа на чл. 6 от АПК, настоящият състав намира, че в постановлението и потвърждаващото го
решение са изложени достатъчно конкретни мотиви, които да правят обоснован
извода, че ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение.
Публичният изпълнител е събрал, анализирал и изложил релевантната за събирането
на бъдещите вземания информация - данните за имущественото състояние на
ревизираното лице, респ. липсата на недвижимо имущество. Въз основа на това,
обоснован е изводът, че предварителните обезпечителни мерки са необходими с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Следователно не е нарушен чл. 121, ал. 1 от ДОПК, нито чл. 6 от АПК. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не ангажирани доказателства, посредством които
да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че
притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на
очакваните задължения по ревизионен акт.
С оглед изложеното, решение № Решение № ПО-89 от
16.09.2021г., издадено от директор на ТД на НАП-С.***, ведно с потвърденото с него постановление
с изх. № С210022-023-0002263 от 18.08.2021г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, като
законосъобразно издадени, без основания за отмяна по чл.
121, ал. 2 вр. чл. 197, ал. 3 от ДОПК, следва да се
оставят в сила. Жалбата е неоснователна и съгласно чл.
160, ал. 1, пр. 4 вр. чл.
144, ал. 1 от ДОПК следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ответника по
жалбата има право на разноски. Същите са своевременно заявени. Жалбоподателят
на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3-то от ДОПК ще бъде осъден да заплати на
ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 500 лева, определен по реда на чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл.
144, ал. 2 и чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ЕООД,
представлявано от управителя Г.С. против Решение № ПО-89 от 16.09.2021г.,
издадено от директор на ТД на НАП-С.***.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Г.С. да заплати на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите-С.*** съдебни разноски в размер на 500.00
(петстотин) лева.
Решението, на основание чл.
197, ал. 4 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/