Решение по дело №237/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 167/19.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1492 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М. М. Б. от Г., У. О. № *. вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * против А. К. У. от Г., Б. № *, бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * и А. В. К. – У. от Г., У.”С.” № *, с ЕГН *, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти в землището н с.Б., общ.К., представляващ земеделска земя с площ 400 кв.м., при раници на имота по скица: имот № 11 на О. К., имот № 8 път, имот № 6 на Я. Т., като неоснователен и недоказан. Със същото решение М. М. Б. и осъден да заплати на А. К. У. направените по делото разноски в размер на 800 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М. Б., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. В жалбата си сочи, че въззиваемите А. К. У. и А. В. К. – У. не са собственици на процесния имот, тъй като техните праводатели не са били собственици защото съгласно плана на новообразуваните имоти в ЗЗП № 24 в землището на с.Брош, общ.Кърджали, не съществувал такъв имот. Установено било, че М. М. Б. владеел и ползувал своя имот, както и наследниците на Я. Ш. владеели и ползували своя имот, от които се твърдяло, че бил образуван и имот № 000239. От събраните по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите се установило, че М. Б. бил собственик на имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К., който се владеел и ползувал от него и към настоящия момент, а ответниците оспорвали това негово право. Също така било установено, че праводателите на въззивника владеели и ползували имота от 1996 г. необезпокоявано, когато го закупили по предвидения в ЗСПЗЗ ред, заплащайки на О. К. определената цена в оценителния протокол, приложен като доказателство. От този момент дори и Община Кърджали да е била собственик на имота, същите придобили качеството на добросъвестни владелци съгласно чл.70, ал.1 от ЗС. Владеейки имота непрекъснато и необезпокоявано до 2001 г., праводателите на въззивника придобили собствеността върху същия и по давностно владение. Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че въззивникът не бил станал собственик на процесния имот, тъй като Я. К. и съпругата му към момента на продажбата – 24.112008 г. не били собственици. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, вместо което да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на А. К. У. и А. В. К. – У., че М. М. Б. е собственик на процесния имот. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в представено писмено становище съображения.

Въззиваемите А. К. У. и А. В. К. – У. не са представили отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемите, представлявани от процесуалните си представители, оспорват въззивната жалба и излагат съображения за нейната неоснователност. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като ищецът твърди в исковата молба, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба бил собственик на недвижим имот № 145.7, зона № 24 по ПНИ в землището на с.Брош. Твърди се също, че праводателите на ищеца придобили имота по реда на §4а, ал.5 от ЗСПЗЗ. Ответниците оспорвали собствеността му като твърдели, че били собственици на имот № 000239 по плана на землището на с.Брош с площ от 1.542 дка, в който имот бил включен имота на ищеца.

Ответникът А. К. У. оспорва предявения иск, като твърди в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, че е собственик на процесния имот, който придобил чрез покупко-продажба от своите праводатели. Направени са възражения за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между Община Кърджали от една страна и от друга Я. Г. К. и Т. Х. К., поради противоречие на закона, при липса на основание и невъзможен предмет, както и на заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К., с който е одобрен ПНИ за землището на с.Б., ЗЗП № 24, в частта и по отношение на имот № 145.7. Направено е и възражение за подобрения и право на задържане.

Ответницата А. В. К. – У. оспорва предявения иск като твърди, че със съпруга си били собственици на процесния имот, който не попадал в ЗЗП № 24 и терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а попадал в плана за земеразделяне КВС на землище с.Брош. Праводателят на ответниците бил въведен във владение на имота от 14.06.2006 г. и предал владението на своите правоприемници. Твърди, че на праводателите на ищеца бил предоставен имот, различен от претендирания.

С удостоверение № 2527 от 05.05.1988 г., ОбНС – К. е предоставил на основание ПостановлеÝие № 26 на МС и решение № 8ж и протокол № 2 от 29.04.1988 г., право на ползуване на Я. Г. К. от Г. върху слабопродуктивна земя в размер на 400 кв.м., находяща се в землището на с.Б., общ.К., при граници – ползуватели: изток – М. Х., запад – път, север С. С., юг – Я. Т. По молба на Я. К. за издаване на удостоверение за оценка и закупуване на земя по §4 от ЗСПЗЗ вх. № 422/17.02.1995 г., бил съставен оценителен протокол с дата 15.07.1996 г. на Комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на К. на О. К., съгласно който била извършена оценка на имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Я. Г. К., притежаващ удостоверение № 2527 от 05.05.1988 г. за 400 кв.м. и същата била определена в размер на 13 200 лв. В оценителния протокол е посочено, че имота се намира в землището на с.Б., представляващо зона 24, при граници: изток – М. Х., запад – черен път, юг – С. С. и път и север – Я. Т. Ш. Съставена била и скица с дата 15.07.1996 г., като в с вносна бележка от 29.07.1996 г. Я. К. заплатил на О. К. сумата в размер на 13 200 лв., представляваща стойността на земя по §4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на молбата и представените документи от Я. Г. К. същият е бил признат за собственик с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 158/17.09.1996 г., том ІІ, дело № 1066/1996 г. по описа на РС – Кърджали, на земеделска земя от 400 кв.м., неурегулирана, находяща с в зона № 24 в землището на с.Б., общ.К., при граници: изток – М. Х., запад – път, юг – С. С. и път и север – Я. Ш.

Със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К. бил одобрен плана на новообразуваните имоти по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на зона за земеделско ползуване № 24, находяща се в землището на с.Б., общ.К., съгласно който имот № 145.7 бил записан на Я. К. На 24.11.2008 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том 4, рег. № 13 399, дело № 706/2008 г., по описа на Н. Д. Г., с район на действие РС – К., Я. Г. К. и Т. Г. К. продали на М. М. Б. имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти в землището на с.Б., общ.К., представляващ земеделска земя, целят с площ 400 кв.м., при граници на имота по скица: имот № 11 – О. К., имот № 8 – път, имот № 6 – Я. Т.

От представената като доказателство по делото преписка вх. № 993/11.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие – Г. по заявлението на М. И. И. се установява, че с решение № 4158/29.03.2006 г. Общинска служба по земеделие е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 12 дка, четвърта категория, находяща в землището на мах.Б. в местността “Ч. т.”, заявен с пореден № * от заявлението и установен с протокол на ТКЗС от 19.10.1962 г. В решението е посочено: “След анкетиране от поддържащата фирма и подадена молба вх. № 255/29.03.2006 г. от собственика, се установи, че имот в местността “Чукур тарла” – 12 дка, не попада в §4. Плана за землище с.Б. е влязъл в сила. За същият имот подлежите на обезщетение по чл.19 от ЗСПЗЗ, а именно – земи от общински остатъчен фонд. В 14-дневен срок от датата на получаване подайте молба в ОСЗГ – Г.”. С решение № 4264 от 13.06.2006 г. Общинска служба по земеделие – Г. определила правото на признато, но невъзстановено право на собственост на М. И. И. за земеделски земи – нива от 12 дка в м.”Ч. т.” със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в кадастрални № 19, 65, 67, 191, 215, 48, 147. Въз основа тези решения, с решение № 4266/14.06.2006 г., Общинска служба по земеделие – Г. възстановила правото на собственост на М. И. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – нима от 1.542 дка, осма категория, находяща се в местността “Ч. т.”, представляваща имот № 000239 по картата на землището. Този имот в последствие бил продаден на С. Х. Ю. и Е. Х. Ю., които от своя страна го продали на А. К. У. и съпругата му А. В. К. – У. с нотариален акт № 85/24.04.2007 г., том ІV, рег. № 5495, дело № 646/2007 г. по описа на Н. К. Д., с район на действие РС – К.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан, а решението на Кърджалийския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства се установява, че на праводателите на ищеца е било учредено право на ползуване върху земеделска земя с площ от 0.400 дка, находяща се в землището на с.Б., общ.К. Същите са подали молба до К. на О. К. за оценка и закупуване на процесната земеделска земя по реда на §4б и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършена е била оценка и земята е била заплатена, видно от представената вносна бележка с дата 29.07.1996 г. Така, със заплащането на земята е завършен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползувателят е придобил правото на собственост и се е снабдил с нотариален акт на основание §30, ал.5 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на процесуалните представители на въззиваемите, които сочат, че праводателите на ищеца не са станали собственици, тъй като по делото не е приложена молба за закупуване на земята и декларация. По делото е приложена молба от Я. Г. К. с вх. № 422/17.02.1995 г., с която същият е поискал да му се издаде удостоверение за закупуване на земя по §4 в зона 24, с.Б. А що се отнася до неприлагането към преписката на декларация, то след като Комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на К. на О. К. е извършила оценка на имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в зона 24 в землището на с.Б., то очевидно са били налице останалите предпоставки за закупуване на земята. В противен случай съставянето на оценителния протокол би бил лишен от основание. Впрочем, съгласно разпоредбата на §30, ал.4 и 5 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, правото на собственост се придобива от ползувателя със заплащането на цената на земята съгласно влезлите в сила оценителни протоколи и съставянето на нотариален акт. Неоснователно в тази връзка е възражението за нищожност на договора за покупко-продажба между О. К. и Я. Г. К. и Т. Х. К. поради противоречие със закона, липса на основание и невъзможен предмет. Освен това, в случая не би могло да се говори за договор за покупко-продажба, тъй като се касае за сложен фактически състав на възстановяване на правото на собственост по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ административно производство, което е едностранно и като краен резултат завършва с възстановяване на правото на собственост на ползувателя или на бившия собственик на земята.

На следващо място, ответниците не са собственици на процесния имот, тъй като праводателите им не са придобили правото на собственост. Така, М. И. И. се е легитимирал като собственик въз основа на решение № 4266/14.06.2006 г. на Общинска служба по земеделие – Г.. Посоченото решение е издадено въз основа на решение № 4158/29.03.2006 г. и решение № 4264/13.06.2006 г. и двете на Общинска служба по земеделие, с които същият е бил обезщетен за невъзстановеното му право на собственост върху за земеделска земя – нива от 12 дка в м.”Чукур тарла” със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в кадастрални № 19, 65, 67, 191, 215, 48, 147. Т.е., М. И. не е бивш собственик на процесния имот и същият се е легитимирал като такъв с решение на Общинска служба по земеделие, издадено след като праводателите на ищеца са придобили правото на собственост върху процесния имот по реда на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо и по силата на правилото prior tempore potior jure, праводателите на ищеца са придобили правото на собственост върху процесния имот, поради което праводателят на ответниците не би могъл да придобие същия имот на друго основание по реда на реституционната процедура.

Не може да бъде прието твърдението, че предоставената на Я. К. слабопродуктивна земя е ситуирана на различно място, както и, че същата не попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така, видно от оценителен протокол с дата 15.07.1996 г., Комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на К. на О. К. е извършила оценка на процесния имот и е констатирала, че същият попада в зона № 24 в землището на с.Б. Били са определени границите на имота и е била съставена скица. Същото се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели К. С. К. и С. Я. Ш., които изрично посочват, че Я. К. и съпругата му са обработвали процесния имот въз основана на предоставеното им право на ползуване. Т.е. няма спор, че имотът, предоставен за ползуване на праводателите на ищеца е бил земеделска земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка данните на Общинска служба по земеделие относно териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са непълни, тъй като същите са били съставени не въз основа на съставени плановe на земите за ползуване, а въз основа на анкетиране, извършено от поддържащата фирма. Този извод се подкрепя от представените по делото като доказателства – споразумителен протокол (л.187 от гр.д. № 12492/2009 г. по описа на РС – К.) и решение № 4158/29.03.2006 г. на Общинска поземлена комисия, където това обстоятелство изрично е отразено. Нещо повече, дори в техническото задание за изработването на помощни планове на ползуватели и собственици на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и плÓнове на новообразувани имоти за зони за земеделско ползуване е посочено, че при констатиране на територии, в които има имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, неотразени в КВС като територии с начин на възстановяване по реда на посочения параграф и невключени в настоящото задание, изпълнителят е длъжен да уведоми ОбС “Земеделие и гори” – Г., Областна администрация – Г. и Община К., за предприемане при необходимост на действия за корекция на КВС и включването им като допълнителна задача. Ето защо обстоятелството, че процесният имот не е включен изрично в техническото задание не означава, че същият не попада в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквито неоснователни доводи се излагат от процесуалните представители на въззиваемите.

Ситуирането на процесния имот съгласно скица № 2 от заключението на вещото лице инж. В. Г. (означено с жълт цвят) не се подкрепя от останалите доказателства по делото, поради което съдът не приема заключението на това вещо лице в тази му част. Най-напред така ситуиран процесният имот попада върху имот, които е предоставени за ползуване на друго лице съгласно плана на новообразуваните имоти, което се установява от скица № 3 от заключението на вещото лице инж. В. Г., представляваща извадка от плана на ползувателите към помощен план на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е. съгласно помощния план и заключението на вещото лице този имот е бил предоставен за ползуване на С. П. Б., който е построил и сграда, поради което ситуирането на процесния имот на това място е неправилно. На следващо място така ситуираният имот не съвпада и по граници, определени с оценителен протокол с дата 15.07.1996 г., както и графически със съществуващите на место поземлени имоти и път. И най-накрая заключението на вещото лице инж.Г. се опровергава от показанията на свидетелите К. и Ш., което посочват местоположението на имота, както и, че други лица не са ползували същия. Затова ситуирането на процесния имот съгласно скица № 2 от заключението на вещото лице инж. В. Г. (означено с жълт цвят) е напълно необосновано и не може да бъде прието. По същите съображения съдът не приема и единичните заключения на вещото лице инж.Д. Д., които освен всичко друго и са противоречиви, и същият бе отстранен на основание чл.196, ал.1, във вр. с чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.

Неоснователен е и доводът, че процесният имот бил “изместен” на друго място, за което имало забрана в текста на чл.28, ал.6, изречение последно от ППЗСПЗЗ. Както бе посочено, по делото не са налице никакви данни за т.нар. “изместване” на процесния имот от едно място на друго. Цитираният текст на чл.28, ал.6, изречение последно от ППЗСПЗЗ няма никаква връзка с изложения довод, а касае съобразяването на местоположението на имотите със съществуващите сгради, съоръжения или трайни насаждения, както и относно запазване границите и площите на имотите. Цитираната от процесуалния представител на въззиваемия А. У. заповед на МРРБ и МЗГ не е представена по делото и не е индивидуализирана, поради което няма как да бъде обсъдена.

Що се отнася до направеното възражение за нищожност на Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Областния управител на област Кърджали, то същото е неоснователно. Посочената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, поради което същата не е нищожна. Изложените от процесуалните представители на въззиваемите доводи касаят законосъобразността на заповедта на областния управител, които настоящият съд не е компетентен да разглежда.

По отношение на приетото възражение за подобрения и право на задържане, то същото е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установят стойността на претендираните подобрения. Освен това е извършена промяна в предназначението на имот по КВС, а не съгласно плана на новообразуваните имоти, който е различен по индивидуализиращи признаци – площ, номер на имота, граници. Извършените разходи за архитектурен проект не биха могли да бъдат квалифицирани като подобрения в имота.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 167/19.01.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1492 по описа за 2009 г. на същия съд, вместо което да бъде признато за установено по отношение на ответниците А. К. У. и А. В. К. – У., че ищецът М. М. Б. е собственик на недвижим имот № 145.7, зона № * по плана на новообразуваните имоти в землището на с.Брош, общ.Кърджали, представляващ земеделска земя с площ 400 кв.м., при граници на имот по скица: имот № 11 на О. К., имот № 8 – път, имот № 6 на Я. Т., идентичен с новообразуван имот № 7, кадастрален район № 145 по плана на новообразуваните имоти на землище с.Б., ЗЗД № 24, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К. Възражението за подобрения и право на задържане на процесния имот следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1840 лв.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 167/19.01.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1492 по описа за 2009 г. на същия съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. У. от Г., Б. № *, бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * и А. В. К. – У. от Г., У.”С.” № *, с ЕГН *, че М. М. Б. от Г., У. О. № *. вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * е собственик на недвижим имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти в землището на с.Б., общ.К., представляващ земеделска земя с площ 400 кв.м., при граници на имота по скица: имот № 11 на О. К., имот № 8 – път, имот № 6 на Я. Т., идентичен с новообразуван имот № 7, кадастрален район № 145 по плана на новообразуваните имоти на землище с.Б., ЗЗД № 24, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К.

ОТХВЪРЛЯ възражение за подобрения и право на задържане предявено от А. К. У. от Г., Б. № *, бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * против М. М. Б. от Г., У. О. № *. вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН *, за заплащане на направени подобрения в недвижим имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти в землището на с.Брош, общ.Кърджали, представляващ земеделска земя с площ 400 кв.м., при граници на имот по скица: имот № 11 на О. К., имот № 8 – път, имот № 6 на Я. Т. на обща стойност 25 560 лв. и за задържане на описания имот до заплащане на подобренията, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА А. К. У. от Г., Б. № *, бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * и А. В. К. – У. от Г., У.”С.” № *, с ЕГН * да заплатят на М. М. Б. от Г., У. О. № *. вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1840 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.