РЕШЕНИЕ
№ 70…
гр. Самоков, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 429 по описа на
съда за
И.О.Т. *** обжалва
Наказателно постановление № 18-0338-0004.., издадено на
05.06.2018 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група
към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Г.М., която заявява,
че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване
пред РС – Самоков наказателно постановление /НП/. Изявленията на Началника на
РУ – Самоков до съда в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН с рег. № 338000-50../14.09.2018 г. и в писмо рег. № 338000-56../11.10.2018 г., че
обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 06.07.2018 г., макар и да не са
подкрепени от доказателства /поради липса на такива/, не могат да обосноват у
съда извод, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалването му е пропуснат,
тъй като жалбата е заведена в РУ – Самоков с УРИ 338000-..../11.07.2018 г. По изложените съображения жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл.
40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения
срок от Е.П.Ф., за когото от писмо рег. № 338000-..../28.09.2018 г. от Началника на РУ – Самоков до съда се установява, че
към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна
полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 2.9 от представената
заповед № 8121з-.../14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, която е била в сила към датата на издаване на НП,
началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са
оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо
обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не на последно място, НП не
съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователни са доводите на
пълномощника на жалбоподателя, изтъкнати в писмени бележки /представени след
приключване на съдебните прения/, за допуснато в хода на административно-наказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в противоречие
в НП между словесното описание на деянието на жалбоподателя и посочената като
нарушена с него разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба
установява забрана за водача на пътно превозно средство да го управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като словесното описание в АУАН и в НП
на деянието на жалбоподателя съдържа признаците на нарушаване именно на тази
забрана. Приложената от административно-наказващия орган санкционна разпоредба
на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не съдържа друг вид забрана, а установява
състав на административно нарушение и административни наказания при
осъществяването му, като елементите от този състав представляват конкретизация
на административно-наказуемо поведение на водач на МПС, трамвай или самоходна
машина, извършено в нарушение на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Тази конкретизация
се отнася до приложения способ за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и до конкретен диапазон на величината на концентрацията в общата рамка
над 0,5 на хиляда. Ето защо посочването в АУАН и в НП, че с описаното в тях деяние
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което с
НП е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, не представлява допуснато в хода на административно-наказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и изразяващо се в
противоречие между словесното описание на това деяние и посочената като
нарушена с него законова разпоредба.
По същество от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 04.01.2018 г.,
около 03,40 ч., по път ІІ-82 в посока от к. к. „Б.”
към гр. Самоков, в района на КПП „Бетонов възел” на територията на Община Самоков,
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – собствения си лек
автомобил „Н.П.” с рег. № С.
.... К., с концентрация на алкохол в кръвта 0,56 на хиляда, установена с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, а именно с дрегер
„Алкотест
Тези обстоятелства се установяват
от съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства –
показания на свидетеля Б.К. - актосъставител, на
длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков, АУАН серия Д № 474114, съставен
на 04.01.2018 г., талон за изследване с бланков номер 002...4
и справка /л. 16 от делото/.
Актът за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя е редовно съставен, поради което съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че с
оглед мотивите към т. 7 от ППВС № 10/1973 г. неговите постановки не засягат презумптивната
доказателствена сила на акт за установяване на административно нарушение ако тя
е установена със закон, какъвто е случаят с влязлата в сила по-късно специална
разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Посочените в АУАН обстоятелства
не се опровергават от други кредитирани от съда доказателства, а напротив –
потвърждават се от показанията на свидетеля Б.К. и от
вече посочените писмени доказателства. В частност, свидетелят К. сочи пред съда,
че на горепосочените дата и място е установил, че жалбоподателят управлява МПС
и че след извършена проверка с техническо средство, при която е установена
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда в издишвания от водача въздух, този
свидетел е съставил на място талон за изследване и АУАН срещу жалбоподателя в
негово присъствие. В тези им части показанията на св. К. напълно кореспондират
с АУАН, от чието съдържание се установяват конкретно всички обстоятелства,
които са релевантни за съставомерността на деянието
на жалбоподателя като административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и за които обстоятелства АУАН, както вече се посочи, има презумптивна
доказателствена сила.
Липсата на конкретност на
показанията на св. К. за това дали концентрацията на алкохол в издишвания от
жалбоподателя въздух е установена при еднократно или многократно тестване и
дали свидетелят е възприел изявления на жалбоподателя в хода на проверката за
употреба на хранителни добавки, съдържащи алкохол, не може да бъде основание за
дискредитиране на показанията му, а още по-малко може да бъде ценена като опровергаваща
презумптивната доказателствена сила на АУАН.
Безспорно е, че жалбоподателят е
вписал в АУАН възражения, че посочената в акта концентрация на алкохол в
издишвания от него въздух е измерена при трета проба и че той е взел лекарства,
съдържащи алкохол с шведска горчивка. Това са обаче твърдения, които дори
евентуално да бъдат възприети като оспорване на вписаните в АУАН констатации на
актосъставителя, не лишават акта от доказателствената му сила, нито разместват
установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена тежест за посочените в него
фактически обстоятелства. Съгласно посочената разпоредба редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно в тежест на жалбоподателя е
да докаже възраженията си срещу фактическите констатации в АУАН, а в тази
насока по делото не са ангажирани никакви доказателства.
Нещо повече, ако жалбоподателят е
имал възражения срещу качеството на пробата, при която е установена посочената
в АУАН концентрация на алкохол в издишвания от него въздух или срещу
обстоятелствата, на които се е дължала тази концентрация, той е имал правото
съгласно чл. 6, ал. 3 и 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /в редакцията
на разпоредбите й, действаща към датата на извършване на проверката на
04.01.2018 г. – обн. ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от
29.09.2017 г./ да не приеме показанията на техническото средство и да избере
дали да бъде изпробван с доказателствен анализатор или да му бъде извършено
медицинско и химическо изследване. По делото обаче не е спорно, че в съставения
от св. К. талон за изследване с бланков № 002...4 жалбоподателят е вписал собственоръчно, че приема
показанията на техническото средство и е удостоверил с подписа си това свое
изявление. В такъв случай установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на МПС посредством доказателствен анализатор или медицинско и химическо
изследване не се извършва /чл. 6, ал. 3, изр. второ от посочената Наредба №
1/2017 г. в редакцията на разпоредбата към датата на извършване на проверката/.
Така с изявлението си, че приема показанията на техническото средство за
определяне на концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишвания въздух,
жалбоподателят сам е предопределил невъзможност за доказване на концентрацията
на алкохол в кръвта му по друг нормативно установен способ. При положение, че
вписаните от жалбоподателя възражения в АУАН касаят съмнения в качеството на
пробата, извършена с техническо средство дрегер „Алкотест
От друга страна, щом
жалбоподателят е приел показанията на техническото средство, то концентрацията
на алкохол в кръвта му 0,56 на хиляда е установена чрез измерването му в
издишвания въздух посредством това техническо средство. Този извод се налага
както от разпоредбите на чл. 174, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, така и от логическото
и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 6, ал. 3, изр. второ във
връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
/в редакцията им, действаща към датата на извършване на проверката на
04.01.2018 г. – обн. ДВ, бр. 61/2017 г./.
Установеният в тази наредба ред за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е спазен.
Служебно известно е на съда, че
посоченото в АУАН и в НП, използвано техническо средство за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя чрез измерването му в
издишвания от него въздух, е сред посочените в Заповед №
8121з-1186/...09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 1, ал. 4
от Наредба № 1/2017 г. В тази връзка е необходимо да се допълни, че
технологичните правила за работа с това техническо средство, определени с
приобщените по делото Методически указания относно експлоатацията на Алкотест 7410 Plus, издадени от
ДНСП в МВР, не представляват елементи от надлежния ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, поради което спазването на
всяко от тези правила е без правно значение по делото, особено в случай като
конкретния, в който жалбоподателят писмено и по надлежния ред е заявил, че
приема показанията на техническото средство и в който в талона за изследване
липсва отбелязване пробата да е некачествена или невалидна.
Видно е от приобщената справка
/л. 16 от делото/, че използваното техническо
средство за определяне концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, а именно - Дрегер „Алкотест
Това техническо средство,
използвано за определяне концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, е отчело 0,56 на хиляда алкохол в издишвания от жалбоподателя
въздух. Поради това в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. /в
редакция, действаща към датата на извършване на проверката на 04.01.2018 г. – обн. ДВ, бр. 61/2017 г./
непосредствено след проверката свидетелят К. е попълнил талон за
изследване с бланков номер 002...4 по образец –
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от наредбата. С оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е заявил, че приема показанията на техническото средство и е
подписал това свое изявление, съгласно чл. 6, ал. 3, изр. второ от наредбата не
е било необходимо екземпляр от този талон да му бъде връчен. Към датата на
проверката не е съществувало изискване в Наредба № 1/2017 г. за облепване на
талона със стикер, каквото изискване е установено съгласно настоящата редакция
на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 3 от същата наредба.
В съставения от св. К. срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е посочено
съставянето на гореобсъдения талон за изследване и са
вписани обстоятелствата по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. /в редакцията й,
действаща към 04.01.2018 г. – датата на извършване на проверката/. Евентуален
номер на пробата, извършена чрез техническото средство, не е сред тези
обстоятелства.
Липсва и нормативно установено
изискване към АУАН и/или талона за изследване да се прилага писмен резултат от
извършената проба, респ. разпечатка от извършените тестове с техническото
средство.
В обобщение, деянието на
жалбоподателя, изразяващо се в управление на МПС на горепосочените дата и място
с концентрация на алкохол в кръвта 0,56 на хиляда, установена по надлежния ред
съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /в редакцията на
разпоредбите й, действаща към датата на извършване на проверката на 04.01.2018
г. – обн. ДВ, бр. 61/2017 г./ - чрез техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишвания
въздух, е съставомерно от обективна страна като административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в
предвидените от закона случаи. За деяние, съставляващо административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, не е предвидена разпоредба,
изключваща съставомерността му от субективна страна,
ако е извършено по непредпазливост. Не се установяват по делото обстоятелства,
изключващи умисъла или непредпазливостта като форми на вината при извършване на
деянието /грешка по чл. 14 от НК, случайно деяние по чл. 15 от НК, изпълнение
на неправомерна служебна заповед по чл. 16 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН/.
Следователно деянието на
жалбоподателя е съставомерно като административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна.
За виновно извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложил кумулативно
предвидените в закона административни наказания за това нарушение в твърди
размери – „глоба” в размер 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца, които не подлежат на намаляване от съда.
Деянието на жалбоподателя не
разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН. Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или
незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана
при преценка дали случаят е маловажен. Не се установяват и други смекчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че
деянието му представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив,
деянието на жалбоподателя е типичен случай на административно нарушение по чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а и е извършено нощем през зимата извън населено
място, които обстоятелства са рискови за възникване на общественоопасни последици
от противоправното му поведение. Поради това не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния закон и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна същото следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Наказателно постановление № 18-0338-0004.., издадено
на 05.06.2018 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник
група към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: