№ 14854
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110132516 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 166248/13.06.2023 г., подадена от Л. И. М.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ вр. чл. 558, ал. 5 КЗ
срещу фирма, за сумата от 1500 лева, предявена първоначално като частичен иск, а
впоследствие (с нарочно искане, направено в откритото съдебно заседание на
03.07.2024) искът е предявен и за останалата част от вземането до размера от сумата
8077 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 01.08.2017 г. на автопазар в /населено място/.
Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на иска /13.06.2023 г./ до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 01.08.2017 г., около 23:20 ч. настъпило ПТП на автопазар
в /населено място/ между мотоциклет „Сузуки ***“ с рег. ***, управляван от И. Г. Т. и
лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № *** /собственост на ищцата/, управляван от Р. С.
Р. /нейна дъщеря/, като сочи, че виновен за произшествието е водачът на мотоциклета,
който загубил контрол върху управлението, вследствие на което се ударил в насрещно
движещия се лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***. Към момента на ПТП водачът
на мотоциклета не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което с уведомление за имуществени вреди от 17.08.2017 г., ответникът бил известен за
настъпилото ПТП, като е била заведена и преписка по щета № 11 0611/21.08.2017 г.
Със същото уведомление е била предявена и претенция вх. № 07-22- 12-5/21.08.2017 г.
с искане за обезщетяване на настъпилите вреди. За настъпилото ПТП твърди да е било
образувано досъдебно производство, което обаче е било прекратено. С писмо с изх. №
07-22-12-5/17.11.2017 г., ответникът уведомил ищцата, че отказва да изплати
обезщетение във връзка с процесното ПТП. Ищцата подала ново уведомление за
имуществени вреди от 23.03.2018 г., като с писмо с изх. № 24-00-149/05.04.2018 г.,
ответникът я уведомил, че продължавала процедурата по чл. 107, ал. 2 КЗ, както и че с
оглед приключване на заведената преписка, служебно е изискал
1
административнонаказателната преписка срещу водача на мотоциклета. С последващо
писмо с изх. № 24-01-568/12.10.2018 г. ответникът окончателно отказал плащане с
мотив, че не били налице данни дали е образувана административно-наказателна
преписка срещу И. Г. Т. /водач на мотоциклета/. Щетите по лекия автомобил били
описани от представител на трето неучастващо по делото лице /ЗК „фирма“ АД/
съответно на 18.08.2017 г. и на 22.08.2017 г. Доколкото отстраняването на вредите
било икономически неизгодно /цената на автомобила била в размер на 10 000 лева, а
ремонтът – 7000 лева/, ищцата продала същия за сумата от 500 лева. Счита, че
настъпилите за нея вреди възлизат на разликата. Моли за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че липсват доказателства относно
механизма на реализиране на произшествието, както и че претендираният размер на
обезщетението за имуществени вреди е завишен. Въведено е възражение за
съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил.
Привлеченият като трето лице помагач на страната на ответника И. Г. Т. оспорва
предявения иск. Заявява възражение за погасяване на вземането по давност (вкл. и за
предявената по-късно в производството част от същото – виж л. 255 от делото).
Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, като счита, че
причина за настъпването му е поведението на водача на лекия автомобил, която отнела
предимството му като водач на мотоциклета. Уточнява, че не е бил наказван във
връзка с това произшествие по административен ред. Оспорва иска и по размер и моли
същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ вр. чл. 558,
ал. 5 КЗ.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че в причинна връзка с
осъществен деликт /противоправно и виновно поведение при управление на МПС/
ищецът е претърпял имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка с това поведение на водача, който е управлявал мотоциклета без валидно
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга, респ. възражението си за съпричиняване.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност за предявеното вземане.
Не е спорно в случая между главните страни в производството, че ищцата е
отправила трикратно в писмен вид претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди до ответника по реда на чл. 380 КЗ. Това обстоятелство се
потвърждава и от приетите по делото доказателства, които ответникът е представил по
делото по реда на чл. 190 ГПК.
Първоначално ищецът е подал уведомление за настъпили имуществени вреди с
искане за изплащане на обезщетение на 21.08.2017 г. С писмо от 17.11.2017 г.
ответникът е отказал изплащане на обезщетение, тъй като не са били представени
„достатъчно доказателства“ за установяване на основанието за определяне на
обезщетение. На ищеца е указана възможността да представи нова претенция пред ГФ
2
във връзка с образуваното досъдебно производство или да предяви искането си по
съдебен ред.
На 26.03.2018 г. ищцата е подала ново уведомление до ответника, с което е
поискала изплащане на обезщетение за вреди. С писмо от 12.06.2018 г. ищцата е
уведомена, че ГФ отказва изплащане на обезщетение на същото основание – тъй като
не били представени достатъчно доказателства за основанието, на което такова да се
дължи.
На 26.07.2018 г. до ответника е отправено трето искане за изплащане на
обезщетение, с което ищецът не е представил нови доказателства и не се е позовал на
новонастъпили (след последното искане) обстоятелства, като с писмо от 12.10.2018 г.
ответникът е отказал да изплати обезщетение по същите съображения.
Установено е също така в производството, че с постановление за прекратяване
на досъдебно производство от 10.01.2018 г. по ДП № 925/2017 г. по описа на РУ на
МВР – Пазарджик, същото е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Не се спори, че отговорността на водача на мотоциклета (третото лице помага И.
Т.) не е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на процесното произшествие (01.08.2017 г.).
За процесното събитие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, видно от който участници в същото са били И. Г. Т. с управлявания от него
мотоциклет „Сузуки, рег. *** и Р. С. Р. с управлявания от нея автомобил „Хонда Джаз“,
рег. № ***.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС част I за лекия автомобил
„Хонда Джаз“, видно от който ищцата е негов собственик.
По делото е приет и договор за покупко-продажба на МПС от 21.09.2017 г.,
съгласно който ищцата Л. И. М. – Р., ЕГН ********** и С. С. Р., ЕГН **********, са
продали увредения вследствие на ПТП свой автомобил „Хонда Джаз“, рег. № *** на
трето за спора физическо лице срещу сумата от 500 лева.
Не се установява за процесното произшествие на третото лице помагач да е
било наложено административно наказание по реда на ЗАНН.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. Р., К. Ш., Д. Д., Н. Л. и С. П.,
всички очевидци на произшествието.
Въз основа на показанията на свидетелите Р., Ш., Д. и Л., съдът приема за
установено следното: Произшествието се е случило през м.август 2017 г. на автопазара
в гр. Пазарджик, близо до стадион късно вечерта. Свидетелят Р. управлявала лекия
автомобил „Хонда“, като навлязла в района на обособеното като паркинг пространство
и се движела в дясната лента за движение с около 20 км/ч. на включени къси светлини.
До нея на предната пасажерска седалка се намирала св. Ш.. Участъкът бил
организиран като паркинг, като автомобилите паркирали перпендикулярно на
движението, което се осъществявало по средата в по една лента във всяка посока.
Насрещно движещите се автомобили се разминавали без трудности. Преди достигане
до средата на отсечката Р. и Ш. възприели бяла светлина срещу тях и усетили удара от
сблъсъка с мотоциклета, който навлязъл в насрещната лента за движение и се забил в
автомобила. След удара тялото на моториста прелетяло на известно разстояние, което
свидетелите не могат да определят еднозначно. В резултат от сблъсъка настъпили
увреждания в предната част на автомобила, като всички еърбеци били отворени.
Автомобилът бил продаден на символична стойност (съгласно показанията на
свидетеля Р.).
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, доколкото същите
3
пресъздават непосредствените им впечатления от събитието, последователни са,
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират едни с други. Не на последно
място същите съответстват и на заключението на САТЕ.
Показанията на свидетеля П., който твърди да е възприел различен механизъм
на настъпване на произшествието, настоящият съдебен състав намира, че не следва да
кредитира. Същите, освен че не се подкрепят от останалите свидетелски показания, са
в противоречие и с категоричното заключение на САТЕ, а вещото лице е пояснило, че
за изясняване механизма на ПТП показанията на свидетелите се ползват с най-ниска
относителна тежест сред доказателствените източници.
Прието в настоящото производство е заключението на САТЕ, изготвено от
вещото лице инж. Н.. Същото се кредитира от съда по реда на чл. 202 ГПК като
изготвено от вещо лице, притежаващо нужната квалификация, и отговарящо
компетентно и подробно на стоящите през изследването задачи. Въз основа на същото
съдът намира за установено следното: на 01.08.2017 г. около 23.15 ч. в град Пазарджик,
на ул. „Ст. Ангелов“, в района на автопазара, е настъпило ПТП между мотоциклет
„Сузуки“, рег. *** и лек автомобил „Хонда Джаз“, рег.№ ***. От „ЗК фирма“ АД през
м. август 2017 г. е извършен оглед и съставен опис на увредените детайли на лекия
автомобил, като същите експертът е възприел за целите на експертизата. По
отношение на механизма на произшествието вещото лице, използвайки виртуален
симулатор, е посочило, че първоначалният контакт, съответно място на удара между
двете МПС е настъпил по дължина на пътното платно 3,93 метра след линията на
ориентира, считано по посоката на огледа, и по широчина на 3,49 метра от ориентира
по посока перпендикулярна на огледа. Лекият автомобил, се е движи с посока от
бензиностанция „ЕКО“ и направление към шосе „Ивайловско“, а мотоциклетът е имал
посока на движение, противоположната на лекия автомобил - от шосе „Ивайловско“
към бензиностанция „ЕКО“. Процесното ПТП е настъпило през тъмната част на
денонощието, на електрическо осветление в района, като пътната настилка е била от
дребнозърнесто асфалтово покритие, суха и по същата не са описани пукнатини,
кръпки и неравности. Вещото лице не е открило данни за наличието на каквато и да е
маркировка в материалите по делото. След извършване на симулацията, експертът е
определил скорост на движение на лекия автомобил = 26,54 км/ч (7,37 м/с) и скорост
на мотоциклета в момента на удара = 58,11 км/ч (16,14 м/с). Опасната зона за спиране
на лек автомобил „Хонда“, е опредЕ. на 14,37 метра, а тази на мотоциклета. Опасната
зона за спиране на мотоциклет „Сузуки“, модел „***“ при конкретната пътно
климатична обстановка е Sоз = 55,55 метра. Вещото лице е достигнало до извод, че
мотоциклетът е навлязъл в траекторията на лекия автомобил на разстояние до мястото
на удара 9.83 метра, предвид което е възприел, че произшествието е било
непредотвратимо за водача на лекия автомобил, който не е имал възможност да спре в
рамките на опасната зона за спиране на превозното средство без да настъпи
съприкосновение. За водача на мотоциклета произшествието е било предотвратимо,
ако не е навлязъл в зоната на движение на лекия автомобил. От приетия механизъм на
настъпване на ПТП вещото лице е приело, че щетите по лек автомобил „Хонда“ се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 01.08.2017 г.
произшествие в гр. Пазарджик.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила към датата на ПТП е
15 883,22 лв. Действителната средна пазарна цена на лек автомобил „Хонда“ към
01.08.2017г. - датата на настъпване на ПТП е в размер на 10 967 лева, т.е. в този случай
е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на запазените части по
лекия автомобил вещото лице е определило на 3290,10 лева. При тези изводи вещото
лице е определило стойността на обезщетението за уврежданията по автомобила при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на сумата 7
4
676.90 лв. Действителната стойност на процесния лек автомобил, опредЕ. към датата
на настъпване на застрахователното събитие, съгласно Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. е в размер на сумата 8 577 лв., а стойността необходима за
възстановяването му , изчислена на база Методиката към датата на ПТП е 7 535,96 лв.
Стойността на запазените части по Методиката в размер на 2 573.10 лв., а стойността
на обезщетението за уврежданията, опредЕ. при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части е в размер на 6 003,90 лв.
Вещото лице Н. по реда на чл. 200 ГПК подробно е пояснило заключението си в
проведеното на 03.07.2024 г. по делото открито съдебно заседание. От изявленията му,
отразени в протокола от заседанието, съдът намира за изяснен по делото начина на
функциониране на използвания от вещото лице метод за изготвяне на заключението,
като същия не буди съмнения относно правилността на изводите на вещото лице.
Въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на автотехническата експертиза, се налага извод, че по делото е
установено, че процесното ПТП, в резултат от което на ищеца е причинена
имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на мотоциклета „Сузуки“, който е управлявал същия без валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Т. е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани с императивните
разпоредби на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС със скорост, която да му позволява да се движи безопасно
в района на паркинга. Съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното, а в настоящия случай презумпцията не е оборена от ответника или от
третото лице помагач. В допълнение следва да се посочи също така, че е налице
признание за извършеното нарушение от страна на Т., направено пред орган на власт
по образуваното във връзка с произшествието досъдебно производство, приобщено в
оригинал по делото. Предвид всичко изложено, съдът намира иска за установен в
своето основание, а във връзка с размера на същия по делото е прието подробното
заключение на САТЕ. По размер искът е доказан до сумата 7 676.90 лв., доколкото на
каква стойност ищцата по свое усмотрение е реализирала останките от автомобила е
обстоятелство, което не е противопоставимо на ответника.
Следва да се обсъди своевременно заявените възражения на ответника и на
третото лице помагач за погасяване на вземането с изтичане на погасителна давност,
доколкото този въпрос е такъв по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
Въпросът за погасителната давност, приложима към отговорността на фирма по
отменения КЗ (чл. 288 КЗ), е разрешаван съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1 КЗ,
която предвиждаше Фондът да изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в посочените от нея случаи, което
означаваше, че за вземанията на пострадалите лица по чл. 288 КЗ се прилагаше
погасителната давност, предвидена за вземанията по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, а именно - петгодишната давност по
чл. 197 КЗ, която като продължителност съвпада с общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Началният момент, от който започваше да тече тази давност, бе уреден с чл. 197 КЗ -
датата на настъпване на събитието, при което са причинени подлежащите на
обезщетяване вреди. Законодателното разрешение в чл. 197 КЗ относно началния
момент на давността кореспондираше с общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, според
което погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземанията срещу Фонда по чл. 288 КЗ ставаха изискуеми от момента на
възникването им, който съвпадаше с момента на осъществяване на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от когато започваше да тече петгодишната погасителна
5
давност за тяхното упражняване и съдебна защита. Предвидената в КЗ (отм.)
процедура съдебната практика възприемаше, че касае реда за реализиране на
вземанията и няма отношение към възникването и изискуемостта на вземанията като
отправна точка за началото на давностния срок.
Законодателната уредба по сега действащия КЗ е различна. С разпоредбите на
чл. 558 КЗ се разписа редът и начинът за изплащане на обезщетения от страна на
Гаранционния фонд, като изрично е препращането към правилата на Глава
четиридесет и седма на КЗ – Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 558, ал. 2 КЗ). Съгласно ал. 3 за изплащане на обезщетение
увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите,
получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или
пред Гаранционния фонд. Предвижда се събирането на допълнителни доказателства,
определянето на размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице да се
извършва от Гаранционния фонд. Същественото при сега действащия закон е, че
разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ предвижда изрично задължително рекламационно
производство - увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 (не по-дълъг от три
месеца), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. Осъществяването
на рекламационното производство следователно е задължителна предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу Гаранционния
фонд. Този извод се потвърждава и от факта, че в разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ
изрично е уредена последицата на спиране течението на давностният срок по чл. 378,
ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск. ( В този смисъл е и определение №
165/24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/17 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о).
Следователно и по сега действащия КЗ приложими по отношение на
погасителната давност за вземането на увредения спрямо фирма са правилата на
давността, важими за вземанията на увредените спрямо застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (както се приемаше и при
действието на отменения КЗ).
По аргументи от разпоредбите на чл. 378, ал. 2, вр. ал. 9 КЗ, правото на
увреденото лице да получи обезщетение се погасява с 5-годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие, като давността спира да тече от
датата на предявяване на претенцията до датата на получаването на произнасянето,
съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5,
която от двете дати е по-ранна.
В случая застрахователното събитие е настъпило на 01.08.2017 г., следователно
и ако не беше спирала, давността за вземанията би изтекла на 01.08.2022 г. Исковата
молба е подадена в съда на 13.06.2023 г. Ето защо съдът следва да даде отговор на
въпроса относно спирането на давността за погасяване на правото на ищеца въз основа
на събраните доказателства, съобразявайки разпоредбите на материалния закон и дали
същата към датата на предявяване на иска (13.06.2023 г.) вече е била изтекла.
Установено е по делото, че давността за процесното вземане е спряла за времето
от първоначалното предявяване на претенцията на ищеца на 21.08.2017 г. до 17.11.2017
г., когато с писмо от посочената дата ответникът е уведомил Р., че отказва да изплати
застрахователно обезщетение. След посочения момент, доколкото е налице отказ за
изплащане на обезщетение, за ищцата е възникнало правото й да отнесе претенцията
си до гражданския съд.
За неоснователни съдът намира доводите на ищеца, че следва да се зачете и
6
спирането течението на погасителната давност за периодите от предявяването на
следващите две извънсъдебни претенции до ответника до получаването на отказите му
обезщетение да бъде изплатено. След като е налице отказ на застрахователя, респ.
осъществила се е предпоставката за допустимост на претенцията на увредения, то и
последващите искания съдът не намира за годни основания, обуславящи спиране
течението на давностния срок с оглед правилата на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. По-напред
съдът изложи съображения относно законодателното разрешение, разписано с
правилото на чл. 378, ал. 9 КЗ и предвиждането на специално основание за спиране на
давността до произнасяне на застрахователя (респ. ГФ) или до изтичане на
максималния предвиден за това срок съгласно КЗ. Тази последица се явява
пропорционална мярка, защитаваща интереса на правоимащото лице в посочения
период, до изтичането на който претенцията му пред съда, ако бъде предявена, не би
била допустима с оглед въведеното извънсъдебно рекламационно производство,
доколкото давността за вземането тече от дата на увреждането. Ето защо и
законодателят е предвидил за този период (през който съдебна претенция все още не
би била допустима) давността за вземането да спира, а с времето, през което е спряло
течението на срока, да се удължава общия петгодишен давностен срок. След като бъде
отказано изплащане на обезщетение или изтече срокът за произнасяне, процесуалното
право на иск на увреденото лице вече е възникнало и за него е налице възможност да
сезира съда с осъдителна претенция за вземането си.
Настоящият съдебен състав намира, че след като увреденият има на
разположение правото да сезира съда с допустим иск за вземането си, важат общите
правила на ЗЗД относно спирането и прекъсването на давността в хода на съдебното
производство. Разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ вече е изпълнила функцията си
(давността за вземането с спряла за времето до произнасянето от стана на Фонда, а за
увредения е вече е налице възможност да предяви искането си по съдебен ред) и
доколкото последната се явява специално правило, въведено именно с оглед
допълнителната предпоставка за допустимост на съдебната защита, то и не е налице
основание този текст на закона да се тълкува разширително и да се приеме, че
давността за вземането ще спира всеки път за периода от извънсъдебното сезиране на
длъжника до постановяване на отказ от негова страна да изплати обезщетение, респ.
изтичане на максималния срок за произнасяне.
За пълнота следва също така да се посочи, че с третото във времето искане,
отправено от ищеца (това от 26.07.2018 г.), пред Фонда не е представен нов документ,
с който увреденото лице да се е позовало на новонастъпил (след постановения на
16.06.2018 г. втори отказ за изплащане на обезщетение) факт. С това уведомление
кредиторът по същество е поискал от длъжника преразглеждане на вече заявеното два
пъти становище за отказ от изплащане на обезщетение. Ето защо и не е налице
никакво основание съдът да приеме, че за периода от 26.07.2018 г. до уведомяването
на ищеца за последния отказ на Фонда да изплати обезщетение, давността отново е
спряла. Дори да се приеме, че давността за вземанията е спирала за периода от
21.08.2017 г. до 17.11.2017 г., за периода от 26.03.2018 г. (когато ищцата е подала
второто искане до ответника и се е позовала на прекратяване на наказателното
производство с постановление на прокурор) до 12.06.2018 г., и при отчитане и на
периода на извънредното положение, когато давността за вземането е спряла по силата
на ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за 2 месеца и 8 дни, т.е. за
общо 235 дни, то давността за вземането към датата на предявяване на първоначално
предявената част от вземането (13.06.2023 г.) вече е била изтекла, с оглед което и
възражението на ответника и третото лице помагач е основателно.
С оглед разрешението, дадено с т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2016 г. от
22.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС и
7
разпоредбата на чл. 116а ЗЗД, давността за впоследствие предявената част от
вземането е изтекла, дори да се приеме, че същата е спирала във връзка с предявените
от ищцата до ответника извънсъдебни искания за изплащане на обезщетение и
периода, през който давност не е текла, на основание ЗМДВИП, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г. Следва да се посочи, че ответникът е заявил възражение в срока за
отговор, което съдът намира, че обхваща цялото вземане, доколкото щом ответникът
се позовава на изтекла давност за първоначално предявената част, за която давността
спира с предявяването на иска, следва да се приеме, че възражението му касае правото
на ищеца да търси съдебна защита за цялото си вземане. Отделно от това, възражение
за погасителна давност е заявено и в съдебното заседание, в което е направено,
съответно е допуснато искането за увеличаване на размера на иска чрез предявяване и
на непредявената част от вземането, по реда на чл. 221 ГПК от страна на третото лице
помагач. Като подпомагаща страна, третото лице – независимо дали е встъпило или е
привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия
по делото, за да брани пряко не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна,
субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно
участие и извършване на процесуални действия от третото лице – помагач поначало е
и в негов интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Всяко
трето лице – помагач само преценява дали и доколко неговият собствен интерес
диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия, включително да
подава жалби в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било
привлечено да помага, при положение че по този начин то брани пряко чужди
субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес
(Определение № 724 от 10.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2630/2019 г., II т. о., ТК,
Определение № 16 от 7.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7809/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените от него разноски, като същият още в
отговора на исковата молба е направил искане за присъждането на такива. На страната
следва да се присъди сумата 350 лева (внесен депозит, от който е изплатено
възнаграждение на вещото лице по САТЕ), като съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на сумата 250 лева или сума в общ размер на 600 лева.
Третото лице помагач (по арг. от чл. 78, ал. 10 ГПК) няма право на разноски за
производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. М. - Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:
/населено място/ срещу фирма, БУЛСТАТ ***, с адрес: /населено място/ иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ вр. чл. 558, ал. 5 КЗ за сумата 8077 лева, предявен
първоначално като частичен иск за сумата 1500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
01.08.2017 г. на автопазар в /населено място/ в резултат от противоправното поведение
на водача на мотоциклет „Сузуки“, рег. ***, управлявал същия без действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА Л. И. М. - Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: /населено място/,
да заплати на фирма, БУЛСТАТ ***, с адрес: /населено място/ на основание чл. 78,
8
ал.3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 600 лева – разноски за производството пред Софийски
районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – И. Г. Т., на
страната на ответника фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9